№ 3590
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110213740 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Т. И. (чрез адв. С. П.) срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, с който на основание чл.179,
ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.139,
ал.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева. На
основание чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата на И. е определено да заплати и такса в размер
на 10.00 лв. (десет лева).
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, неправилен,
издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че на 20.06.2021г. е
заплатена винетна такса в размер на 97 лева за лек автомобил с рег. № *** и единствено не
били вписани последните две букви от регистрационния номер, но това не било отчетено от
устройството като грешка. Изтъква се, че плащането е прието и е издаден документ,
удостоверяващ заплатената винетна такса. Претендира се да е допуснато нарушение при
установяване на деянието, като жалбоподателят се позовава на §6, т.65 от ДР на ЗДвП и
твърди, че при мобилните системи е задължително присъствието на контролен орган. Освен
това се твърди, че не била приложена справка за собствеността на МПС-то. По съществото
на спора жалбоподателят счита, че на „АМ Тракия, на км. 0+472 с посока намаляващ
километър“ няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито има знак, че има
видеоконтрол на правилата за движение. Спорно било и дали уредът, с който е установено
1
нарушението, е одобрен тип и дали е вписан в регистър за одобрените за използване типове
средства за установяване на нарушения, както и дали уредът е бил годен за употреба към
момента на твърдяното нарушение, и дали е минал проверка. Поради това с жалбата се иска
СРС да отмени обжалвания Електронен фиш.
Пред СРС, НО, 10 състав С. Т. И. и адв. П. не се явяват лично.
По делото е депозирана молба от адв. П. с вх. № 10271 от 16.01.2023г. В нея се
посочва, че се поддържат съображенията, изложени жалбата. Претендира се липса на умисъл
от страна на жалбоподателя. В представите на И. не е съществувало познание, че не е
заплатена винетната такса за автомобила. Заявява се, че собственикът на МПС коректно бил
декларирал изискуемите от закона обстоятелства, вкл. и правилния номер на лекия
автомобил. Непълното отразяване на подадените от задълженото лице данни в
информационните масиви на А. и съответно генерирането на електронен документ
/електронна винетка/, удостоверяващ заплатена винетна такса за автомобил, за който не е
било заявено плащане, няма как да се вмени във вина на лицето, извършило плащането.
Претендира се, че по независещи от лицето причини не е била издадена електронна винетка
с коректно съдържание, поради което се твърди да липсва съставомерно деяние по чл.139,
ал.6 от ЗДвП. Твърди се да е налице грешка и се прави позоваване на чл.14 от НК, вр. чл.11
от ЗАНН. На следващо место в молбата – становище на адв. П. с вх. № 10271 от 16.01.2023г.
се посочва, че са налице основанията на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че тежестта на
нарушението не е висока, тъй като жалбоподателят е управлявал автомобила си със
съзнанието, че е изпълнил задължението си да заплати дължимата държавна такса. Не било
доказано, че има друг автомобил с такъв регистрационен номер, за който в резултат на
техническата грешка е била заплатена винетка. Системата за закупуване на винетки била
несъвършена, щом позволявала закупуване на винетка при въвеждането на регистрационен
номер на автомобил, който не съществува и не е регистриран като такъв. Изтъква се и това,
че жалбоподателят е заплатил сумата от 97 лева и тя е постъпила в бюджета на А.. Прави се
извод, че степента на обществена опасност на деянието е много по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, когато се управлява МПС без въобще
собственикът или ползвателят да са заплатили дължимата сума за винетка такса. Поради
това се иска СРС да отмени процесния Електронен фиш, както и да присъди в полза на
жалбоподателя направените от него разноски по делото в размер на 360 лева за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна А. се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Д., който в
съдебно заседание на 24.01.2023г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните
прения в същото заседание юрк. Д. пледира за потвърждаване на Електронния фиш и
оставяне на жалбата без уважение. Заявява, че Електронният фиш има съдържание,
определено в чл.189ж от ЗДвП и при издаването му са спазени всички законови правила.
Приема за безспорно доказано, че жалбоподателят е собственик на въпросното превозно
средство и не е заплатил дължимата пътна такса – доколкото е платена пътна такса за
регистрационен номер на превозно средство, който е непълен защото липсват последните
2
две букви от номера. В тези случаи законодателят е преценил, че отговорността за такива
неправилно декларирани данни е на собственика или ползвателя на превозното средство.
Поради това юрк. Д. счита, че административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е правилно ангажирана и обжалваният Електронен фиш следва да бъде
потвърден. По отношение искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН процесуалният
представител на въззиваемата страна се позовава на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП. Иска
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В писмо от юрк. Д. с вх. № 279384 от 15.12.2022г. се твърди, че Електронните
фишове, издадени от А. се издават при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и тя не попада в обхвата на §6,
т.65 от ДР на ЗДвП. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на
чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние и твърди, че не е предвидено в закона електронната
система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП или нейните компоненти да са преминали проверка по реда
на Закона за измерванията. Обяснява се, че техническото средство заснема движещия се
автомобил и неговия регистрационен номер, сравнява го със списъците за заплатена пътна
такса и ако не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на
превозното средство, системата автоматично изтегля данни за нарушителя от регистрите на
МВР чрез платформата за междурегистров обмен RegiX. Процесуалният представител на
въззиваемата страна пояснява, че системата за установяване на нарушения за незаплатена
пътна такса не извършва измерване на стойности, а прави сравнителен анализ на данните
относно регистрационен номер, категория, брой оси и екологичен клас. На следващо место в
писмото на юрк. Д. с вх. № 279384 от 15.12.2022г. се твърди, че не са установени данни за
неизправност на конкретната контролна точка към 21.02.2022г. В отговор на аргументи,
развити в жалбата, юрк. Д. посочва, че нарушението е заснето автоматично от електронната
система, а не от служител на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
На 20.06.2021г. в 14:10 часа била закупена електронна винетка за превозно средство
до 3.5 тона, регистрирано в Република България за сумата от 97.00 лева. Електронната
винетка била с № 21062072265627 и се отнасяла за моторно превозно средство (МПС) с рег.
№ ***. При закупуването на електронна винетка не били изписани буквите от задната част
на регистрационния номер. Електронната винетка важала за периода от 20.06.2021г. до
19.06.2022г.
На 21.02.2022г. около 10:03 часа, при ТОЛ секция 20012, на път А-1 км. 0+472,
намаляващ километър, в гр. София, при комплекс „Черна котка“ бил заснет да се движи лек
автомобил „***“ с рег. № *** СН в обхвата на платената пътна мрежа. Това превозно
средство е с технически допустима максимална маса 2010, допустима максимална маса 3450
(т.е. до и равна на 3.5 тона без ремарке) и е собственост на С. Т. И.. Електронната система,
3
разположена на при ТОЛ секция 20012 на път А-1 км. 0+472, намаляващ километър, в гр.
София отчела, че за лек автомобил „***“ с рег. № *** СН няма платена пътна такса по чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това срещу С. Т. И. бил издаден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП (на кратко Електронен фиш) с № ********** за нарушение
на чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като на основание чл.179, ал.3,
вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 300 (триста)
лева. Със същия Електронен фиш на С. Т. И. е наложена и такса по чл.10а, ал.2 от ЗП в
размер на 10 (десет) лева
Този Електронен фиш е връчен на 30.09.2022г. на С. И., след което е обжалван с
жалба, изпратена по пощата на 05.10.2022г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по
делото доказателства : разписка за електронна винетка, известие за доставяне на жалба
чрез Спиди, известие за доставяне на Електронен фиш № **********, доклад от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за нарушения по чл.179, ал.3-
3в от ЗДвП, снимков материал (2 броя снимки) и справка за собствеността на МПС с рег. №
*** СН.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и взаимно
се подкрепят. Поради това съдът ги кредитира напълно. От приложените на лист 12-14 от
делото доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за
нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП и 2 броя снимки се установява, че на 21.02.2022г.
около 10:03 часа, при ТОЛ секция 20012, на път А-1 км. 0+472, намаляващ километър, в гр.
София, при комплекс „Черна котка“ е заснет в движение лек автомобил с рег. № *** СН. От
справката на лист 15 от делото се установява, че МПС с рег. № *** СН е марка „Ситроен“,
модел „Ксантия“, с технически допустима максимална маса 2010, категория М1,
собственост на С. Т. И.. От приложената на лист 6-7 от делото разписка за електронна
винетка се доказва, че на 20.06.2021г. в 14:10 часа е била закупена електронна винетка №
21062072265627 за МПС с рег. № ***, без да са посочени буквите от задната част на
регистрационния номер на автомобила.
На лист 8 и лист 11 от делото има приложени известия за доставяне. Доколкото те
имат достоверна дата, съдът ги кредитира. От съвкупната им преценка се установява, че
Електронен фиш № ********** е бил изпратен по пощата и е бил връчен на С. И. на
30.09.2022г., след което е обжалван с жалба, изпратена по пощата (чрез Спиди) на
05.10.2022г.
Доколкото наличните по делото доказателства са обективни, достоверни и
непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от
чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
4
На основание чл.189ж, ал.5 от ЗДвП процесният Електронен фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН пред СРС. Жалбата е депозирана в законоустановения срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Според чл.179, ал.3 от ЗДвП водач, който управлява МПС по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от
ЗП се наказва с глоба в размер 300 лева. За такова нарушение, установено и заснето от
електронна система по смисъла на чл.167а, ал.3 от ЗДвП може да се издаде Електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Според чл.189ж, ал.1 от ЗДвП
Електронният фиш следва да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В
обжалвания Електронен фиш тези реквизити фигурират. Посочено е мястото, посоката на
движение, датата и часа на извършване на нарушението, устройството, с което то е било
установено, както и е описано самото нарушение – посочено е, че за МПС с рег. № *** СН
не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, както и че превозното средство е било в
движение по път, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа. Налице е
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Вярно е, че в случая
не е посочен водачът на МПС-то, но доколкото е отбелязан собственикът на автомобила,
както и защото изрично е направена връзката на чл.139, ал.6 и чл.179, ал.3 от ЗДвП с
разпоредбата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП, съдът приема, че нарушението и неговият автор са в
достатъчна степен конкретизирани в Електронния фиш и правото за защита на
жалбоподателя не е било нарушено. В Електронния фиш е посочена компенсаторната такса
по чл.10, ал.2 от ЗП, както и размера на глобата, срока и начините за доброволното й
плащане. Поради това съдът счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушение
при съставянето на Електронния фиш. Същият е връчен на С. И. срещу подпис и е обжалван
в законоустановения 14-дневен срок.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по отношение на Електронния
фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40-44, чл.52-58 от ЗАНН, тъй като има
специални правила в чл.189ж от ЗДвП. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е
посочено конкретното физическо лице – издател на Електронния фиш и липсва дата на
издаване на фиша не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства,
поради което и тяхната липса не е основание за отмяна на Електронния фиш на формално
основание. Електронният фиш (според §6, т.63 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП) е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи и именно заради това е без значение кой и кога физически е нА.сал Електронния
5
фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има специални изисквания в чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на Електронния фиш,
което има и своето логично обяснение в §6, т.63 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е зА.сано, че той е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и това /с
оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото
правило административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен
контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП и ЗП.
В случая, от датата на нарушението /21.02.2022г./ до датата на връчване на
Електронния фиш /30.09.2022г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80,
ал.1, т.5 от НК. Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през
месец юли 2023г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81,
ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за
прекратяване на административното производство.
Поради всичко това съдът прие, че не са допуснати ограничения на процесуалните
права на наказаното лице и спорът следва да се реши по същество.
За да се приеме, че е извършено нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП е необходимо от
обективна страна да се докаже, че : 1) пътно превозно средство е било управлявано, 2)
управлението да е на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, 3) за нея да се
дължи, но да не е платена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Според чл.139, ал.6 от ЗДвП
заплащането на таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП (когато такава се дължи) следва да стане
преди привеждане на МПС-то в движение. Според чл.179, ал.3е, вр. ал.3 от ЗДвП
нарушението се счита за извършено там, където е установено движението по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа.
Според §1, т.31 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за пътищата (ЗП)
„платена пътна мрежа“ е система от пътища и техни участъци, за преминаването по които се
събира винетна такса или ТОЛ такса и които са определени за такива от Министерския съвет
по реда на чл.10, ал.3 от ЗП. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗП списъкът на пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса, се приема с
Решение на Министерския съвет, като списъкът се обнародва в Държавен вестник.
Процесният път А-1 км 0+472 е част от автомагистрала „Тракия“. Според Решение на
Министерски съвет (РМС) № 959 от 31.12.2018г., обнародвано в ДВ бр.3 от 2019г., и списък
– Приложение № 1 към т.1 от това РМС път А-1 е включен в списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура.
От доклада от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП за нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП и снимковия материал (приложени на лист
12-14 от делото) се установява, че на 21.02.2022г. на път А-1 км. 0+472, който е част от
платената пътна мрежа (съгласно РМС № 959 от 31.12.2018г., обнародвано в ДВ бр.3 от
6
2019г., вр. чл.10, ал.3 от ЗП, вр. §1, т.31 от ДР на ЗП) лек автомобил с рег. № *** СН е бил в
движение. Видно от приложените по делото снимки, както и от документите на лист 12 и
лист 15 от делото, МПС с рег. № *** СН е с допустима максимална маса на състав от
превозни средства – 3450, т.е. до и равна на 3.5 тона без ремарке. Превозното средство е с
четири колела и е предназначено за превоз на пътници. Това означава, че попада в обхвата
на чл.10а, ал.7 от ЗП и за преминаване по платената пътна мрежа за него се дължи винетна
такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.
От приложената по делото разписка за електронна винетка се доказва, че такава е
била платена за МПС с рег. № ***. Според чл.10а, ал.3а, изр.2 от ЗП при неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса.
Конкретният случай е точно такъв, тъй като при закупуването на електронна винетка не са
били посочени последните две букви от регистрационния номер на автомобила. Това
означава, че има неправилно декларирани данни (непълно декларирани данни) за
регистрационния номер на автомобила, което по силата на чл.10а, ал.3а от ЗП означава
липса на платена винетка.
Доколкото към 21.02.2022г. за МПС с рег. № *** СН се е дължала винетна такса по
чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, която не е била платена (съгласно чл.10а, ал.3а от ЗП) и превозното
средство е установено да се движи по път, включен в платената пътна мрежа, съдът приема,
че от обективна страна е нарушен чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Според чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3-3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозА.си. Докладите, заедно с приложените
към тях снимки и/или видеозА.си, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от доклада от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за нарушения по
чл.179, ал.3-3в от ЗДвП и снимковия материал настоящият съдебен състав установи, че
процесното нарушение е установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП. Именно доколкото установяването на нарушението е станало с техническо средство и
без водачът на МПС-то да е бил спрян, т.е. в негово отсъствие, СРС приема, че в случая за
нарушител на правилата, разписани в чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6 от ЗДвП, вр. чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП следва да се приеме собственикът на превозното средство. От справката,
приложена на лист 15 от делото се доказва, че това е жалбоподателят И..
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината –
несъзнавана непредпазливост. Като собственик на автомобила И. е имал знания за вида на
превозното средство и липсата на пълни данни за регистрационния номер на МПС в
7
електронната винетка. За второто, дори и да не е знаел, е имал достъп до документа и е
можел да узнае, че електронната винетка не съдържа пълния регистрационен номер на
автомобила. Липсват доказателства жалбоподателят да е управлявал лично МПС-то на
процесната дата и място, но дори и да не е предвиждал неправомерната деятелност на
неустановения водач, И. е бил длъжен да стори това – доколкото е собственик на
превозното средство и е имал достъп до електронната винетка, в която са били неправилно
декларирани данните за МПС-то. Поради това жалбоподателят /като собственик на
превозното средство/ е бил длъжен да прецени, че при движение по път А-1 би се
реализирало нарушение по чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП.
Неоснователни са аргументите на адв. П., базирани на §6, т.65 от ДР на ЗДвП, тъй
като конкретният Електронен фиш е издаден от А. за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП,
което се установява и заснема от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, а не от
автоматизирано техническо средство или система. Поради това за този вид нарушения §6,
т.65 от ДР на ЗДвП е неприложим. Според чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП е съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които
се събират, пренасят, обменят и обработват данни. Поради това правилно процесуалният
представител на въззиваемата страна възразява, че няма изискване за преминаване на
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП на проверка по реда на Закона за
измерванията. Съответно няма и необходимост от доказване дали електронната система по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП е одобрен тип, дали е вписана в регистър на одобрените за използване
типове средства за установяване на нарушения, дали е минала проверка и пр. изисквания,
които защитата неоснователно поставя към електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.
Няма и законово задължение при електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП
задължително да присъства контролен орган. Последното следва от нормата на чл.167а, ал.3
от ЗДвП, в която изрично се сочи, че докладите със снимките и/или видеозА.сите
представляват доказателства за обстоятелства на нарушението, което означава, че намесата
на човешки фактор не е от значение за годността на създаваните доказателства. В закона
няма разписано изискване да има поставен знак на пътя за наличие на електронна система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, поради което и този довод на защитата е неоснователен.
Невярно е и твърдението, че не била приложена справка за собствеността на МПС-то
и това се вижда от лист 15 от делото.
С оглед разпоредбата на чл.10а, ал.3а от ЗП СРС счита, че е превратно да се тълкува
закона по начина, посочен в молба с вх. № 10271 от 16.01.2023г. Дали системата за
закупуване на винетки е „несъвършена“ и дали позволявала закупуване на винетка при
въвеждането на непълен регистрационен номер на МПС е без значение. Законът се
интересува от това какви действия е предприел водачът или собственикът на превозното
средство при плащане на електронната винетка и дали той е изписал пълния регистрационен
8
номер на автомобила или не.
На последно место настоящият съдебен състав следва да посочи, че в случая не е
налице грешка по смисъла на чл.14 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН - първо защото незнанието на
закона (чл.10а, ал.3а от ЗП) не е незнание на фактически обстоятелства и второ защото
собственикът на МПС би трябвало да знае пълния регистрационен номер на автомобила си
или ако не го знае е имал достъп до документи, от които да го узнае и да го въведе напълно
при заплащането на електронна винетка.
Въпреки изложеното до тук, този състав на СРС прие, че не следва да обсъжда
размера на наложеното с процесния Електронен фиш наказание по чл.179, ал.3 от ЗДвП,
респ. таксата по чл.10а, ал.2 от ЗП, възложени на И., а следва да обърне внимание на
настъпила след датата на деянието, но преди влизане в сила на Електронния фиш
законодателна промяна, която е изцяло в полза на нарушителя. Става въпрос за измененията
на чл.10а, ал.3б от ЗП и чл.179, ал.4 от ЗДвП (обнародвани в ДВ, бр. 14 от 2023г., в сила от
10.02.2023г.), според които, когато при издаване на електронна винетка е допусната
техническа грешка при деклариране на не повече от три символа и/или липсва символ от
регистрационния номер на МПС, включително на държавата, в която е регистрирано, или на
неговата категория, се извършва корекция от съответните длъжностни лица след заявление
за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя; когато се
установи, че в Република България съществува пътно превозно средство с идентичен на
първоначално декларирания във винетката регистрационен номер, заявителят представя
доказателства за заплатената от него винетна такса; промяната в данните на електронната
винетка има действие от момента на издаването й и има срок на валидност до изтичането на
срока на валидност на първоначално издадената.
В конкретния случай от електронната винетка се вижда, че в нея липсват последните
две букви от регистрационния номер на автомобила. По силата на действащата към момента
разпоредба на чл.10а, ал.3б от ЗП това означава, че контролните органи следва да извършат
корекция и електронната винетка да се счита за валидна в периода, за който е била издадена.
Съгласно чл.179, ал.4 от ЗДвП след извършена корекция по чл.10а, ал.3б от ЗП - не се
налагат наказания по чл.179, ал.3 от ЗДвП и по чл.187а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП за
нарушения, регистрирани в периода на валидност на първоначално издадената винетка. В
случая електронната винекта е важала за времето от 20.06.2021г. до 19.06.2022г., а деянието
е извършено на 21.02.2022г., т.е. в периода на валидност на издадената винетка.
Съвместното тълкуване на чл.10а, ал.3б от ЗП и чл.179, ал.4 от ЗДвП води до извода, че за
непосочване на две букви от регистрационния номер на МПС при декларирането на данни
на автомобила при плащане на електронна винетка жалбоподателят не следва да се наказва
веднага, а следва да се осигури възможност да заяви грешно декларираните данни в
електронната винетка, а контролните органи съответно да извършат корекция без да
наказват в случая собственика на превозното средство С. И.. От тук следва, че на основание
чл.189ж, ал.3, т.5, вр. чл.179, ал.4 от ЗДвП издаденият Електронен фиш подлежи на
анулиране.
9
Доколкото съдът няма правомощия да анулира Електронни фишове, то с оглед
измененията в законодателството след издаване на Електронния фиш и преди неговото
влизане в сила, по аргумент от чл.3, ал.2 от ЗАНН, съдът следва да приложи по-
благоприятния закон за дееца и с оглед изложените по-горе мотиви, на основание чл.63,
ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1, вр. чл.58д, т.4 от ЗАНН съдът следва да отмени обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото разноски не се дължат на въззиваемата страна, но следва да
бъдат присъдени такива в полза на жалбоподателя. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III -
„Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според
чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция. В настоящия случай това законово изискване е изпълнено още при
подаването на молба вх. № 10271/16.01.2023г. от адв. П.. В съответствие с нормата на
чл.143, ал.1 от АПК и изхода на делото органът, издал процесния Електронен фиш (т.е. А.)
следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. В
договора на лист 5 от делото е посочено, че С. И. е заплатил на адвокат П. възнаграждение в
размер на 360 лева. Същият размер е посочен и в списъка с разноски на лист 30 от делото. В
случая съдът не следва да преценява прекомерност на адвокатското възнаграждение и да се
произнася по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, тъй като от насрещната страна не е направено
искане за присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение. Поради това
СРС следва да присъди в полза на жалбоподателя действително сторените и доказани от
него разноски за адвокат в размер на 360 лева, които следва да се заплатят от А..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №
**********, с който на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.139, ал.6 от ЗДвП на С. Т. И. е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, а на
основание чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата на И. е определено да заплати и такса в размер
на 10.00 лв. (десет лева).
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на С. Т. И. с ЛНЧ
**********, с адрес : гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, 190, вх.Б, ет.1, ап.2, за направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение сумата от 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11