Р Е Ш Е Н И Е
№24/10.02.2020 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, търговски
състав, на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в открито
заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№ 43 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на Д.Г.М., ЕГН **********,*** против „А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „С.Т.“ №**, вх.**, ет.**, ап.**, с която е поискано на
основание чл.74 ТЗ да бъдат отменени като незаконосъобразни всички решения,
взети на Общо събрание на съдружниците на „А.“ ООД от 28.11.2018 г.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Ищцата твърди, че като съдружник в ответното
дружество, притежава 60% от капитала му. Не била поканена и не присъствала на
процесното ОСС от 28.11.2018 г. За него разбрала по повод изпратено до нея от
ТД на НАП писмо, което получила на 18.02.2019 г. и в което вместо
наименованието „А.“ ООД се
сочело „А.“ ЕООД.
По този повод и след справка
установила за провеждане на процесното ОСС. Сочи се, че на това събрание
присъствал единствено П.У., който обаче към датата на провеждането му нямал
право да гласува, тъй като вече повече от една година бил с прекратени
членствени правоотношения.
Излагат се твърдения, че въпросното ОСС от 28.11.2018
г. се предхождало от друго ОСС, проведено на 26.11.2018г., на което П.У.
направил незаконосъобразен опит за изключване на ищцата като съдружник.
Решенията от посоченото ОСС от 26.11.2018г. също били атакувани от ищцата по
реда на чл.74 ТЗ в неприключилото производство по т.д. №325/2018 г. по описа на
ПзОС. Твърди се, че П.У. представил в АВп-ТРРЮЛНЦ информацията за
горепосочените две ОСС, състояли се на различни дати за вписване с едно общо
заявление.
Поддържа се, че във вътрешните отношения с дружеството
обаче същият нямал качеството на съдружник. Сочат се доводи, че правните
последици, водещи до прекратяване на членственото му правоотношение настъпили
още с получаване на изявлението на взискателя Д.Н.Д. (кредитор на П.У.) по реда
на чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване участието му съдружник в „А.“ ООД, което е
предмет на разглеждане и в производството по т.д. №127/2018 г. на ПзОС.
Мотивирано е, че изпълнението на процедурата по чл.517,ал.3 ГПК води до принудителното
прекратяване на членството, т.е. всички права и задължения на
съдружника-длъжник се прекратяват, в т.ч. и правото му да гласува при вземане
на решения на ОСС.
Излагат се съображения, че процедурата по свикване и
провеждане на въпросното ОСС била изцяло опорочена. Липсвала покана за
свикването му от управителя адресирана до съдружниците. Невярно в процесния
протокол било отразено, че решенията са взети от П.У., като съдружник,
притежаващ 100% от капитала на дружеството. На ОСС освен това не били налице
нито кворум, нито мнозинство за вземане на решения.
Според ищцата след съставянето на протокола за ОСС от
28.11.2018 г. без да има такова правомощие, П.У. заявил промени в ТР относно
заличаване на ищцата като съдружник, поемане на дяловете й, вписване промяна в
означението на дружеството в еднолично ООД, при запазване на името „А.“.
Иска се от съда да бъдат отменени като
незаконосъобразни решенията, взети на ОСС на „А.“ ООД на 28.11.2018 г.,
обективирани в точки: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от съставения протокол.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от дружеството-ответник, представлявано от управителя П.У., чрез адв. Н.П.
В отговора се на първо място се излагат подробни съображения
за недопустимост на иска, като предявен извън установения 14-дневен срок за
това, считано от узнаване за решенията. Сочи се, че ищцата узнала за оспорените
решения още на 28.11.2018 г. от страницата на ТРРЮЛНЦ, където от управителя
било подадено заявление за вписването им. Индиция за това бил и фактът, че по
този повод М. подала пред ПзОС молба с искане за спиране на регистърното
производство по вписване на същите обстоятелства, сред които било и
заличаването й като съдружник, като тази й молба била уважена в производството
по ч.т.д. № 329/2018 г. на ПзОС. Пояснява се, че към същото заявление е бил
приложен като документ и оспореният протокол, обективиращ решенията на ОСС от
28.11.2018 г., с който според ответника,
ищцата е била запозната, подавайки молба си за спиране на същото
регистърно производство.
Неоснователни били твърденията на ищцата, че общото
събрание на 28.11.2018 г., се провело без нейно знание и участие. Сочи се, че
към датата на провеждането му тя вече не е била съдружник, тъй като с решение
на ОСС от 26.11.2018 г. е била изключена. Така след изключването й едноличния
собственик на капитала взел решения за отразяване на настъпилите промени по
партидата на дружеството. Поради същата причина ищцата не била канена и
уведомявана за решенията на едноличния собственик на капитала.
Оспорени са твърденията, че П.У. е изгубил качеството
си на съдружник в „А.“ ООД, тъй като цитираното от нея т.д. № 127/2018 г. все
още не е приключило. Като несъстоятелни са оспорени и съображенията, че
процедурата по вземане на оспорените решения е била опорочена.
Иска се от съда отхвърляне на претенцията.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, с която се поддържат съображенията, изложени в подадената искова
молба и се оспорват възраженията на ответника в отговора му.
Оспорват се възраженията за недопустимост на иска.
Поддържа се, че ищцата разбрала за проведеното ОСС от 28.11.2018 г. едва след
получаване писмото от НАП на 18.02.2019 г. Едва тогава установила и че освен
ОСС на 26.11.2018 г. е имало и друго, проведено на 28.11.2018 г. и че за двете
е било подадено само едно заявление. Твърди, че единствената информация станала
й известна на 28.11.2018 г. във връзка с поисканото от нея спиране на
регистърното производство по заявление вх.№20181128143513, е била тази за
наименованието на приложените към заявлението документи, но не и за тяхното
съдържание. Мотивирано е, че достъпът до съдържанието на приложените към
заявленията документи от ТР не бил непосредствен, безпрепятствен и неограничен
за всички правни субекти.
Поддържа се, че ищцата не е канена да участва на
процесното ОСС от 28.11.2018 г., както и че П.У. не е съдружник в „А.“ ООД,
считано от 06.11.2017 г, както и че не е имал право да гласува на същото ОСС.
В отговора, постъпил от ответника в срока по чл.373 ГПК се поддържат съображенията,
изложени и в първоначалния отговор, като се оспорват възраженията на ищеца,
направени в допълнителната искова молба.
Поддържат е доводите за недопустимост на претенцията.
Цитират се разпоредбите на чл.7, чл.9 и чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ.
Страните в процеса са представили писмени доказателства
в подкрепа на твърденията и възраженията си.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при
спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
По отношение процесуалната допустимост на претенцията
съдът е изложил своите съображения още в определение № 622/02.10.2019 г.,
постановено по реда на чл. 374 ГПК. Искът е предявен
от легитимирано лице в рамките на преклузивния срок по чл.74, ал.2 от ТЗ - не
по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Доколкото съдът е приел, а и
това не е оспорено от страните, че по делото не са ангажирани доказателства, че
ищцата е присъствала на събранието от 28.11.2019 г. или пък е била редовно
поканена, то в случая от значение за началото на срока за предявяване на иска е
моментът на узнаването. В този смисъл и съдът е приел, че след като исковата
молба с вх. № 1859/28.02.2019 г. е предявена в 3-месечния срок от провеждане на
събранието (28.11.2018 г.), следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяването й по реда на чл. 74, ал.2 ТЗ. Този
извод намира опора и в данните от приложеното към настоящото дело ч.т.д.№
329/2018 г. по описа на ПзОС, от което е видно, че искането за спиране на въпросното
регистърно производство е инициирано единствено във връзка с образуваното т.д.
№ 325/2018 г. на ПзОС, с предмет отмяна решенията на ОСС, взети на 26.11.2018 г., но не и във
връзка решенията, взети на 28.11.2018 г., които се оспорват в настоящото
производство. Поради тези съображения съдът приема предявеният иск за
процесуално допустим.
Относно твърдените в процеса факти от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че на 28.11.2018 г. е било проведено
общо събрание на съдружниците в „А.“
ООД, със следния дневен ред:
„… 1) Решение
за вписване прекратяване участие в дружеството на съдружника Д.Г.М., поради
изключването и като съдружник в „А.“ ООД. Съдружникът Д.М. е изключена на
извънредно заседание на Общото събрание, проведено на 26.11.2018г.
2) Преценяване необходимостта от преобразуване на „А.“
ООД, ЕИК ********, в Еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/,
поради изключване на другия съдружник Д.Г.М., ЕГН **********. Преценяване
необходимостта освободените дялове от изключения съдружник Д.М. да бъдат поети
от съдружника П.Л.У.. Същият да поеме освободените три (3) дяла от капитала в
дружеството на изключения съдружник Д.М.. Съдружник в дружеството остава
единствено П.Л.У., който съгласно разпоредбите на ТЗ става едноличен собственик
на капитала на дружеството.
3) Вземане на решение „А.“ ООД, ЕИК ********, след
изключване на съдружника Д.Г.М., ЕГН**********, да се преобразува в „А.“ ЕООД,
с едноличен собственик на капитала досегашния съдружник П.Л.У.. „А.“ ООД ще
прекрати съществуването си след преобразуването му в „А.“ ЕООД.
4) Вземане на решение относно необходимостта за в
бъдеще всички решения по реда на чл.137, ал.1 от ТЗ се взимат с обикновена
писмена форма, без да е необходимо да се съставя протокол с нотариална заверка
на подписа и съдържанието.
5) Изготвяне на нов актуален Учредителен акт, съобразно
извършените промени в дружеството.
6) Упълномощаване управителя П.Л.У. да подаде
заявление до Агенцията по вписванията - Търговски регистър, за вписване на
настъпилите промени в дружеството - изключване на съдружник, Д.Г.М.; Поемане
дяловете на изключения съдружник М. от другият съдружник П.Л.У.; Преобразуване
на „А.“ ООД в „А.“ ЕООД; Промяна на Дружествения договор в Учредителен акт и
изготвяне на актуален Учредителен акт; Запазване на седалището и адресът на
управление на дружеството, срокът на действие, предметът на дейност и
управителят…….“
Не се спори между страните, а и видно от представения
протокол от проведеното ОСС, е че на процесното събрание освен посочените
включени в поканата за ОСС решения, са били взети и още решения, всичките атакувани
в настоящото производство, а именно :
„… 1) Задължава управителят П.У. да подаде заявление за вписване прекратяването на
участие в дружеството на Д.Г.М., поради изключването й като съдружник в „А.“
ООД. Съдружникът Д.М. ЕГН **********, при спазване разпоредбите на ТЗ е
изключена от дружеството с решение на ОС, взето с протокол на 26.11.2018г.,
изготвен от Нотариус И. А., рег.№***Нотариалната
камара, и участие й в дружеството е прекратено на основание чл.126, ал.3, т.1,
2 и 3 от ТЗ. Да се впише в Търговския регистър прекратяване участието на
съдружника Д.Г.М., поради изключването й от дружеството. Да се представят на TP налични доказателства описани в констативния протокол
с взето решение за изключване на Д.М..
2) Дружеството „А.“ ООД, ЕИК ********, е образувано от
двама съдружници. Единият съдружник, Д.Г.М., е изключена от дружеството и
участието й в него е прекратено. Поради това, „А.“ ООД се преобразува в „А.“ ЕООД, с едноличен собственик на
капитала оставащият съдружник, П.Л.У.. Същият поема освободените три (3) дяла
от капитала в дружеството на изключения съдружник Д.М.. Сумата за трите дяла да
бъде внесена в касата на дружеството с приходен касов ордер. Поради поемане на
дружествените дялове на изключения съдружник Д.М. от съдружника П.Л.У.,
капиталът на Дружеството не се намалява. Капиталът на Дружеството се запазва в
размер на 5000 (пет хиляди) лева, разделен на 5 (пет) дяла по 1000 (хиляда)
лева всеки дял, собственост на едноличния собственик П.Л.У.. Капиталът е внесен
в размер на 70% за 3500 лева.
3) Дружеството се преобразува в Еднолично ООД, съгласно
разпоредбите на чл.114, ал.3, чл.116, ал.2, чл.147 и чл.264 от ТЗ, съгласно
които когато в Общото събрание на дружество с ограничена отговорност остане
член/съдружник, то може да продължи съществуването си само като Еднолично ООД.
„А.“ ООД прекратява съществуването си поради преобразуването му в „А.“ ЕООД.
Новоучреденото дружество „А.“ ЕООД е пълен правоприемник на преобразуваното
дружество, което се прекратява без ликвидация.
4) След изключване на съдружника Д.Г.М., и
прекратяване на участието й, дружеството се преобразува в „А.“ ЕООД по реда на
чл.264 от Търговския закон, с едноличен собственик на капитала досегашния
съдружник П.Л.У..
5) „А.“ ООД,
прекратява съществуването си,
поради преобразуването му във „А.“
ЕООД. Прекратяването на дружеството с ограничена отговорност се извършва
без ликвидация, по силата на чл.156,ал.1, във вр. с чл.264 от ТЗ.
Новоучреденото Дружество е пълен правоприемник на прекратеното чрез преобразуване
дружество „А.“ ООД.
6) След придобиване на всички дялове, едноличен
собственик на капитала на „А.“ ЕООД
става П.Л.У., ЕГН **********. Същият притежава всичките 5 (пет) дяла по 1000 (хиляда)
лева всеки дял.
7) Учреденото чрез преобразуване „А.“ ЕООД, ще се
управлява и представлява от досегашния управител, П.Л.У., ЕГН **********.
Запазва предметът на дейност на дружеството, неопределеният срок за който е
създадено, седалището и адресът на управление и предметът на дейност.
8) Всички решения по реда на чл.137, ал.1 от
Търговския закон се взимат с обикновена писмена форма, без да е необходимо да
се съставя протокол с нотариална заверка на подписа и съдържанието.
9) Променя Дружествения договор в Учредителен акт. Да
се изготви актуален Учредителен акт на учреденото чрез преобразуване ЕООД, в
съответствие с извършените и приети промени в дружеството. Изготвеният и
подписан актуален Учредителен акт да се представи за вписване в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията.
10) Упълномощава управителя П.Л.У. да подаде заявление
до Агенцията по вписванията - Търговски регистър за вписване на промените в
дружеството и нов актуален учредителен акт. …..“
Страните в процеса не спорят, че ищцата Д.М. не е била
поканена, нито е присъствала на процесното ОСС от 28.11.2018 г. В тази връзка от
страна на ответника се поддържа тезата, че М. е била изключена като съдружник в
„А.“ ООД с решение, взето на предходно ОСС от 26.11.2018г., поради което и след
този момент не е имала право повече да взема участие в дружествените работи.
Няма спор между страните, че решението от това
предходно ОСС, проведено на 26.11.2018 г. във връзка с изключването на М. като
съдружник също е оспорено от нея по реда на чл.74 ТЗ и е предмет на разглеждане
в неприключилото т.д. № 325/2019 г. по описа на ПзОС. Следователно същата към
релевантния период е била съдружник в ответното дружество.
Не се спори между страните, че описаните в протокола от
28.11.2018 г. решения на ОСС са взети само от единствения присъствал съдружник П.У.,
с посочено в протокола процентно участие в капитала в размер на 100%.
От представеното
удостоверение на ЧСИ с изх.№****** г. е
видно, че на 06.11.2017 г. съдебния изпълнител е връчил на дружеството
изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника У. в
дружеството по чл.517, ал.3 ГПК, след което е овластил взискателя да предяви
иск за прекратяване на дружеството по реда същия текст от ГПК, който е бил разгледан
в образуваното т.д. № 127/2018 г. по описа на ПзОС.
По делото няма спор, че с
Решение № 131/14.10.2019 г. по т.д. № 127/2018 г. (в сила-16.11.2019г.)
претенция по чл.517, ал.3 ГПК е била отхвърлена и дружеството не е било
прекратено по този ред.
Безспорно от представените
по делото доказателства се установява също така, че изп. производство с №
276/2017 г. по описа на ЧСИ В.Б., водено срещу длъжника П.У. впоследствие е
било прекратено с Постановление № 7/05.11.2019 г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и че наложеният запор върху дружествените дялове на У. е било вдигнат
съгласно вписване 20191114133311, което се установява и от извършена справка в
ТРРЮЛНЦ и не е спорно.
При така установеното от
фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:
От анализът на безспорно установените в процеса факти
се налага извод, че процесните оспорени решения от проведеното на 28.11.2018 г.
ОСС се явяват незаконосъобразни, тъй като членството в ответното дружество А.
ООД на съдружника П.Л.У., е било прекратено след датата 06.11.2017 г., поради
което и същият не е имал право да гласува и въобще да взема решения на
процесното събрание. Това е така защото с връчването на изявлението по чл.517,
ал.3 ГПК от взискателя до дружеството за прекратяване на членството на П.У. на
06.11.2017 г., последният е изгубил качеството си на съдружник в „А.“ООД. В този
смисъл съдът приема, че прекратяваното е настъпило веднага с получаване на
въпросното изявление, като резултат от упражненото от взискателя потестативно
право.
Ирелевантен за
настоящия казус се явява изхода от спора по т.д. № 127/2018 г. на ПзОС, с решението по което искът на взискателя за
прекратяване на „А.“ООД по чл. 517, ал.3 ГПК, е бил отхвърлен. Фактическият
състав на посочената норма включва няколко предпоставки, а именно: активно
легитимиран кредитор на съдружника, който образува изп.производство; наложен
запор върху дела му в ООД; връчване на дружеството изявлението на взискателя за
прекратяване участието на длъжника; овластяване на взискателя с нарочно
постановление от съдебния изпълнител да предяви иска след изтичането на три
месеца. И ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата
се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал.
3 ТЗ или че вземането на взискателя е удовлетворено по друг начин, искът се
отхвърля. В конкретния случай е налице именно тази хипотеза. До отхвърляне на
иска се е стигнало, тъй като по делото е установено, че реално към края на м.ноември
2017г., т.е. края на месецът в който е било прекратено членственото
правоотношение на П.У., собственият капитал на дружеството е бил отрицателна
величина, поради което съдружникът на практика не е имал право на вземане от
дружеството по чл.125, ал.3 от ТЗ. Т.е. този резултат продиктуван изцяло от невъзможността да се постигне целения с предявяването на иска правен резултат, олицетворяващ се единствено с удовлетворяване на кредитора в какъвто
смисъл е и постановеното в Решение № 149 от 22.02.2016
г. на ВКС по т. д. № 1747/2014 г., II т. о. - съответното ООД-ответник
по иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, не дължи на взискателя-ищец
изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника-длъжник, когато
според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на
съдружника, пасивът превишава активите на дружеството, в които случаи искът се
отхвърля.
Като последица от
отхвърлянето съдът не приема членственото правоотношение на съдружника автоматично
да е било възстановено и то с обратна сила, след датата на влизане в сила на
решението, каквито съображенията се сочат от процесуалния представител на ответника.
Такъв ефект не би могъл да се свързва като резултат и от вдигане запора върху
дружествените дялове на прекратилия участието си с съдружник, вписан след
прекратяване на изпълнителното производство. Фактът, че взискателят не е
поискал провеждането на изпълнителни действия в срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК
не означава, че вземането на кредитора към длъжника е било погасено.
В случая факта на
прекратяване на членственото правоотношение на съдружника П.У. в резултат от
връченото изявление на взискателя след 06.11.2017 г. е безспорен. Ето защо и
след като процесното ОСС е свикано и проведено
след 06.11.2017 г., в момент, когато П.У. не е бил съдружник в ООД води до
извод, че към датата на свикването му - 28.11.2018 г., същият не е разполагал с
правото да участва и да упражнява правото си на глас, вземайки оспорените
решения, поради което и само на това основание всички взети от него решения са незаконосъобразни
и подлежат на отмяна.
Поради изложеното до тук настоящият съдебен състав
приема, че предявеният иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на всички решения по т.1-т.10
от ОСС на „А.“ООД, проведеното на 28.11.2018 г., се явява основателен и като
такъв ще следва да се уважи, а процесните решения бъдат отменени без да се обсъждат
останалите доводи и възражения, наведени от страните.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество дължи доказаните като сторени от ищцата разноски в
процеса, които са в размер на 80 лева, представляващи платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ПО ИСКА по чл.74 от ТЗ, предявен от Д.Г.М., ЕГН **********,***, ОТМЕНЯ всички решения, взети на проведено на 28.11.2018г. Общото
събрание на съдружниците в „А.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление на дейността в гр. П. ****, ул. „С.Т.“ № **, вх.**, ет.**,
ап.**.
ОСЪЖДА
„А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление на дейността в гр. П. ***, ул. „С.Т.“ № **, вх.**, ет.**,
ап.** да заплати на Д.Г.М., ЕГН **********,*** сторените
от последната разноски в процеса, които са в размер на 80 лева,
представляващи платена държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: /п/