РЕШЕНИЕ
Номер 1019 28.05.2019
година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На двадесет и осми март две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 812 по описа за 2019 г.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0273-000740 от 29.10.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР –
Пловдив, РУ Хисар, в частта, с което на
основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗДвП на А.И.С. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания “Глоба” всяко в размер на 10 лева за извършени административни нарушения по чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0273-000740 от 29.10.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР –
Пловдив, РУ Хисар, в частта, с което на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, на А.И.С. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 150 лева за извършено
административно нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0273-000740 от
29.10.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на А.И.С. ***, ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 150 лева за извършено административно нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗДвП са наложени административни наказания “Глоба” всяко в размер на 10 лева за
извършени административни нарушения по чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.И.С. обжалва
наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата си и в писмена защита. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от
процесуалния си представител адв. П., който поддържа жалбата и прави същото
искане.
Въззиваемата
страна – РУ Хисар при ОД на МВР – Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против А.И.С., за това, че на 11.10.2018г.
около 10:20 часа
в с. Дълго поле на ул. „**” № **, като водач на лек автомобил – „Форд Фиеста” с
рег.№ *****, държава България, при обстоятелства: управлява горепосочения лек
автомобил, лична собственост, като извършва следните нарушения: 1.
МПС, което управлява е спряно от движение; 2. Не носи СУМПС; 3. Не носи контролен
талон към СУМПС; 4. Не носи СРМПС. АУАН е съставен в момента на нарушението, с
което е извършил:
1. Управлява МПС, спряно от движение;
2. Не носи свидетелство за управление
на МПС от съответната категория;
3. Не носи контролен талон към СУМПС
от съответната категория;
4. Не носи свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява.
С това виновно е нарушил чл.5, ал.3,
т.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН от 11.10.2018г., съставен от Н.В.В. – **. ** към ОДМВР -
Пловдив, РУ Хисар като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по
идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, при които са осъществени съставите на изследваните
нарушения, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал,
преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя,
така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като
всички те са обективни, правдиви, неоспорени от страните
и взаимоподкрепящи се.
Относно нарушенията по чл. по чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Правилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на административни нарушения по смисъла на чл.
100, ал. 1, т. 1 предложение първо и второ и т. 2 от ЗДвП. Съобразно цитираните
текстове, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория- в конкретния
случай категория “B”, контролен талон към него, както и свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Нарушението е формално такова,
като за консумирането на състава е достатъчно да се установи, че в качеството
си на водач на МПС, нарушителят не носи в себе си СУМПС, контролен талон, както
и свидетелство за регистрация на МПС. В случая, липсата на тези документи у
водача С. се установява с категоричност, тъй като наличните по делото
доказателства – и гласни и писмени са непротиворечиви и категорични, че МПС –
то е било управлявано от С. към посочените в акта и НП момент и място, а и не
се и опровергават от страна на жалбоподателя чрез никакви ангажирани от негова
страна доказателства. В случая приложение намира и правилото на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно което редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя както се посочи
по-горе не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават залегналите в
АУАН и в НП констатации, и в този смисъл същите имат обвързваща доказателствена
сила за съда.
Правилно е приложена и
санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, пр.2 и пр. 3 от ЗДвП. За
липсата на всеки от визираните в нормата документи, следва на нарушителя да му
бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер от 10 лв. Размерът на
глобата е фиксиран съобразно санкционната норма на чл. 183, ал. 1 от ЗДвП и
предвид това не подлежи на по-нататъшно обсъждане.
В тази връзка неоснователно
се явява възражението на жалбоподателя, че два пъти е бил наказан за едно и
също нещо, като е санкциониран по отделно за това, че не носи както СУМПС, така
и контролен талон към него. От систематичното тълкуване на чл. 101, ал.1, т.1 и
чл. 183, ал.1 ЗДвП следва, че непредставянето на всеки от документите
представлява самостоятелно нарушение. Тоест в случая жалбоподателят е допуснал
две самостоятелни нарушения с непредставянето едновременно на СУМПС и
контролния талон. За тези две нарушения правилно са му били наложени две
отделни наказания – всяко от по 10 лева, като по този начин е била спазена
императивната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, гласяща че когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях.
Относно нарушението по
чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП
По отношение на това нарушение съдът
намира, че от събраните по делото
доказателства не се доказа безспорно, че жалбоподателят С. го е извършил. Това
е така, тъй като от обективна страна не се доказа, че лекият автомобил – „Форд
Фиеста” с рег.№ ***** е бил спрян от движение към 11.10.2018 г. Представената
по делото справка от гаранционен фонд не променя този извод, тъй като
последният няма правомощия да спира от движение пътни превозни средства. Такива
правомощия съгласно чл.574, ал.11 от КЗ имат органите на МВР, които предприемат
мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на средствата
за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни
наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Мерките пък,
които те предприемат съгласно чл.171, т.2 от ЗДвП във връзка с чл. 40, ал.6 от
Наредба № I-45 от
24.03.2000г. са свързани с издаване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, която се връчва на собственика на МПС-то, за което той
не е сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В конкретния казус дори след изрично определение на съда
доказателства за издаване на такава
заповед относно процесното МПС и неговия собственик не са представени, което
навежда настоящия състав до извода, че така заповед не е била издавана. Следователно
не са налице доказателства, че процесното МПС
е било спряно от движение към датата на констатиране на нарушението и
спрямо жалбоподателя не са се осъществили фактите, предвидени в хипотезиса на
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. В тази връзка действително съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до
доказване на противното, т.е. налице е една оборима презумпция за доказаност на
визираното нарушение. Съдът намира за необходимо да отбележи обаче, че в тежест
на административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата
на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се
основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка,
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение. В случая такова не се доказа да е било извършено на процесната дата
и място, като не е и налице и хипотезата по чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е
установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината на
нарушителя.
Поради изложеното съдът намира, че
в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които по категоричен
и несъмнен начин да установят извършването от страна на жалбоподателя на
административното нарушение по точка 1 от НП, поради което атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно в тази му част, следва да
бъде отменено.
С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че Наказателно постановление № 18-0273-000740 от 29.10.2018г. на Началник РУП
към ОД на МВР – Пловдив, РУ Хисар, в частта, с което на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗДвП на А.И.С. ***, ЕГН **********, са наложени
административни наказания “Глоба” всяко в размер на 10 лева за извършени
административни нарушения по чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП., следва да бъде ПОДТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно,
а в частта, с което на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП му е наложено
наказание Глоба” в размер на 150 лева за извършено административно нарушение на
чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички
доказателства по делото.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.