№ 32
гр. Перник, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720201697 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №14-0000954 от 01.09.2022 г., издадено
от Л.Д.В. - директор на Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник, на
“Британи“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, представлявано от А.П. – управител,
е наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., на
основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, за това,
че на 21.07.2022г., 11.45 часа, при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект на контрол - автокомплекс „Запад“,
находящ се в гр. Перник, ****, стопанисван от „Британи“ ЕООД и в сградата
на Д „ИТ“ – Перник за приключване на проверката по документи, се
установило, че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на §1,
т.1 от ДР на КТ, не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Д.
Т. Й. към посочените дата и час, когато е заварен да полага труд като „мияч“
в обекта на дружеството, с което не е уредило отношението по предоставяне
на работна сила като трудово правоотношение – нарушение на чл.62, ал.1,
във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от Британи“ ЕООД, гр. Перник,, представлявано от управителя А.П., с която
се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно
постановление и се моли за отмяната му. Излагат се възражения,че
нарушението не е извършено, че фактическите обстоятелства по случая са
оценени неправилно, както и че при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
1
В съдебното производство пълномощникът на жалбоподателя – адв. И.
М. поддържа тезите в жалбата, излага конкретни доводи в подкрепа на
направените възражения и пледира за отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт. Претендира и присъждане на направените
от жалбоподателя разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител – ю.к. А.М., изразява становище за неоснователност на жалбата
и пледира обжалваният административен акт да бъде потвърден, като издаден
при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер 80 лева.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84
ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 21.07.2022г. свидетелите М. М. Д. и Т. Б. Т. – ст. инспектори в Д ИТ
- Перник, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в
обект на контрол - автокомплекс „Запад“, находящ се в гр. Перник, ****,
стопанисван от „Британи“ ЕООД, гр. Перник. При отиване в обекта /около
11.45 часа/ заварили двама работници, ангажирани с дейност по почистване и
измиване на автомобили. Единият от тях бил свид. Д. Т. Й.. Управителят на
фирмата отсъствал от обекта .
След като се легитимирали, на основание правомощието си по чл. 402,
ал.1, т.3 от КТ, инспекторите поискали от работниците писмено да
декларират факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност. В
тази насока им предоставили декларации за попълване. В своята декларация
Д. Й. вписал личните си данни и че работи в „Британи“ ООД от деня на
проверката – 21.07.2022г. като „мияч“. За работно време посочил „Британи
ООД“, за почивки в работния ден вписал „от 12.00 до 12.30 часа“. В полето за
трудово възнаграждение не вписал нищо, а относно наличие на сключен
писмен трудов договор записал „Не“. Декларацията Й. подписал саморъчно и
отразил датата и часа на попълване - 21.07.2022г., 11.45 часа.
До приключването на проверката пристигнал и управителя на
дружеството - А.П.. На същата била връчена призовка да се яви в Д”ИТ” и
да представи допълнителни документи, необходими за финализиране на
проверката, в точа число трудови досиета, инструктажни книги, графици за
работа, ПВТР и др.
Инспекторите извършили проверка чрез информационната система
на ИА „ГИТ“ в Регистъра на трудовите договори на НАП, при която
констатирали, че няма регистриран действащ трудов договор с Д. Й..
На 02.08.2022г. законният представител на търговското дружество
представило в Д „ИТ“ изисканите документи. Сред тях по отношение на
двете лица, заварени в обекта, в т. ч. Д. Й., били представени трудови
договори, сключени на 21.07.2022г. За Й. бил представен и договор за
обучение от 18.07.2022г.
След обобщаване на събраните доказателства, основавайки се на
2
констатациите си от проверката, обективирани в протокол №
ПР2224222/02.08.2022г., връчен на същата дата, позовавайки се на
попълнената от работника декларация и на справката от ИС на ИА“ ГИТ“,
контролният орган приел, че на 21.07.2022г. работодателят е извършил
нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, тъй като не е
сключил трудов договор в писмена форма с работника към датата, на която е
бил заварен да престира труд, т.е., че отношенията по предоставянето на
работна сила към този момент не са били уредени като трудови
правоотношения.
Въз основа на този извод свид. М. Д., в присъствието на управителя на
„Британи“ ЕООД и на свидетел по извършване и установяване на
нарушението – свид. Т. Б., образувала срещу ЮЛ
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН № 14-
0000954 от 02.08.2022г. Актът бил предявен, подписан и препис от него бил
връчен на законния представител на ЮЛ на същата дата. Обяснения и
възражения не били вписани в съдържанието му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение, рег. №
22090080/05.08.2022г. срещу съставения акт с доводи за незаконосъобразност
на същия поради неизвършване на вмененото нарушение.
На 01.09.2022г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се
на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда ангажирал имуществена отговорност на „Британи“ ЕООД, гр. Перник, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2
от КТ, налагайки имуществена санкция в размер 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. М. Д., Т. Б. Т., Д. Т. Й., както и приетите писмени
доказателства: АУАН №14-0000954 от 02.08.2022г. протокол
№ПР2224222/02.08.2022г., декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, справка от
регистъра на трудовите договори към ТД на НАП, трудов договор
№69/21.07.2022г., протокол за постъпване на работа, длъжностна
характеристика, служебна бележка №69/21.07.2022г. за проведен начален
инструктаж, декларации, подписани от Д. Й., договор за обучение от
18.07.2022г., карта за предварителен медицински преглед, справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, вх. №
14388223010324/21.07.2022г., разпечатка от Регистър на уведомления за
трудови договори, уведомление по чл.62, ал.4 от Кодекса на труда от
21.07.2022г., 12.22 часа, заповед №1260/18.12.2017г. и заповед №З-
0035/29.01.2014г. на изпълнителен директор ИА“ГИТ“ – София.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдебният състав констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон.
Приетите за установени фактически обстоятелства се явяват доказателствено
3
необосновани и не съответстват на дадената им от
административнонаказващия орган правна квалификация.
Съображенията са следните:
От обстоятелствената част на акта и постановлението се установява, че
нарушението, което контролните органи са установили се проявява в
неуреждане на отношенията по предоставяне на работна сила като трудови,
или несключване на трудов договор в писмена форма със заварения да полага
труд в проверения обект Д. Й.. Актосъставителят и АНО са приели, че
нарушението на трудовото законодателство е извършено на същата дата -
21.07.2022г., видно от изричния запис в обстоятелствената част на двата акта,
т.е., че изначално, преди постъпването на работа, отношенията между
страните не са били уговорени като трудови.
Изводът се явява доказателствено необоснован не само в контекста на
събраните в съдебното производство допълнителни писмени и гласни
доказателствени средства, но и при доказателствата, с които контролните
органи са разполагали още в хода на проверката преди образуването на
административнонаказателното производство със съставения АУАН. От
показанията на актосъставителя – свид. М. Д. се установява, че при явяването
на управителя на дружеството в отговор на връчената му в обекта призовка,
същият е представил изисканите документи, сред които по отношение на
лицетоД. Й. били трудов договор №69/21.07.2022г. и договор за обучение от
18.07.2022г.. Основавайки се на установеното на място фактическо
положение и на естеството на извършваната работа от свид. Й., контролните
органи са достигнали до законосъобразен извод че към 21.07.2022г.
отношенията между работодателя и Д. Й. са били такива по престиране на
труд, които съгласно изричната регламентация в чл.1, ал.2 от КТ се уреждат
само като трудови.
Без основание обаче е отхвърлена доказателствената стойност на
представените от работодателя доказателства за наличието на възникнала
трудово-правна обвързаност със същото лице към момента на проверката.
Актосъставителят посочва, че трудовият договор не е ценен при формиране
на изводите от правна страна, тъй като бил сключен след приключване на
проверката на място, което заключение аргументира с обстоятелството, че
договорът бил регистриран в ТД на НАП около 30 минути след края на
проверката, а именно в 12.22 часа на 21.07.2022г.
Следва да се има предвид, че сключването на трудовия договор и
уведомяването за него по реда на чл.62, ал.3 от КТ са два различни
правнорелевантни факта, възникващи на различно основание и осъществими
по различно време. Съгласно посочената разпоредба задължението на
работодателя да изпрати уведомление в ТД на НАП за сключения трудов
договор е тридневен, считано от датата на сключването. Т.е., установеното
уведомяване след края на проверката съвсем не означава, че и трудовият
договор е сключен след този момент.
В конкретния казус, видно от приетите доказателства - уведомление по
чл.62, ал.4 от КТ и извлечение от регистър на уведомленията за трудови
договори, представени в съдебното следствие от процесуалния представител
на АНО, информацията за трудовия договор между „Британи“ ЕООД и Д. Й.
4
е подадена от работодателя на 21.07.2022г. в 12:22:52 часа. От този факт
следва логично заключение, че на същата дата договорът е съществувал, т.е.,
датата на сключване, отразена в съдържанието му, е достоверна.
Следователно, още в хода на проверката жалбоподателят е доказал
факта на сключен трудов договор с въпросното лице от датата на проверката.
По делото не е възможно да се установи часа на подписването на договора
– преди или след приключване на проверката, тъй като при извършването й
не е събирана информация от работодателя в тази насока, не са изисквани и
проверени документи, в частност трудовите досиета на работещите.
Записите в попълнената от Й. декларация също не дават основание
категорично да се изключи възможността трудово-правната обвързаност
вече да е възникнала, предвид дадените от същия показания в качеството на
свидетел. В тях посочва, че е постъпил на работа съгласно уговорката на
21.07.2022г. сутринта, подписал е трудов договор, проведен му е
инструктаж и е започнал изпълнение на задълженията си, за които бил
подготвен след кратко обучение в предходните дни, като уточнява, че за него
също подписал „някакъв документ“. Свидетелят твърди, че трудовият
договор бил подписан от него и управителя на фирмата в автомивката при
самото му отиване сутринта на 21.07.2022г., преди проверката от
инспекторите към Д „ИТ“ – Перник, но не му бил предоставен екземпляр от
него, което устно обяснил. С липсата на копие от договора обяснява записът
„не“ в попълнената от него декларация в полето за отразяване наличието или
липсата на писмен трудов договор.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото кореспондират
напълно на събрани множество други писмени доказателства по делото във
връзка с възникването на трудовото правоотношение и началото на
изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.4 от Кодекса на труда, изпълнението
на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника
или служителя на работа, което се удостоверява писмено. В случая от
приетите протокол за постъпване на работа от 21.07.2022г. и служебна
бележка №69/21.07.2022г. , се установява, че Д. Й. е постъпил на работа в
обекта на „Британи“ ЕООД на посочената дата, на която му е проведен и
начален инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд и
противопожарна охрана, удостоверено с подпис на провелия инструктажа
/управителя А.П./. Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от НАРЕДБА № РД-07-2 от
16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд началният инструктаж се
провежда в деня на постъпване на работа. С нарочни декларации от
21.07.2022г. Д. Й. е декларирал, че е запознат с ПВТР, с правилата за
безопасност на труда в предприятието и със задължението да ги спазва
стриктно, и е предоставил информация на работодателя по чл.333 КТ.
Представена е и длъжностна характеристика, съдържаща удостоверяване от
работника, че е запозна с нея на същата дата. Представена е и е приета като
писмено доказателство и карта за предварителен медицински преглед,
издадена на 19.07.2022г., в която е посочено, че се издава във връзка с
кандидатстване на Д. Й. за работа в „Британи“ ЕООД на длъжност „мияч“.
5
Посочените писмени доказателства са в синхрон с показанията на същото
лице, дадени в съдебното следствие, и утвърждават последните като
истинни.
В контекста на горепосочените доказателствени източници версията на
жалбоподателя, че трудовото правоотношение е възникнало в деня на
проверката, но преди започването й е в достатъчна степен обоснована. В този
аспект направената от инспекторите в Д „ИТ“ констатация, че около обяд
свид. Й. се е намирал в обекта на дружеството и е изпълнявал работа,
съответна на длъжността, на която е бил нает, не е в противоречие с
доказателствата, ангажирани от другата страна. От този факт обаче не следва
еднозначен извод. Въпреки че в същия момент на контролните органи не е
бил представен подписан трудов договор или други от горепосочените
документи в насока установяване началото на изпълнение на задължения по
трудов договор, следвало е да бъдат събрани и обсъдени допълнителни
доказателства, за изясняване на правнорелевантните факти по несъмнен
начин. В действителност, именно с тази цел е насрочена проверката по
документи на 02.08.2022г. От показанията на свид. М. Д. се установява, че на
тази дата трудовият договор, сключен между ЮЛ и свид. Й., е представен,
следователно, налични са били и останалите документи, представени от
жалбоподателя в съдебното производство. Приложени ли са били те към
трудовия договор, изисквани ли са и по каква причина са останали извън
материалите по административнонаказателната преписка остава неясно.
Евентуалното отхвърляне на доказателствената им стойност не означава да
бъдат изключени от доказателствената съвкупност, а изисква вземане на
отношение по тях и оценка на значението им за процеса на доказване.
Представеният при документалната проверка трудов договор е внесъл
противоречие, което е изисквало изясняване на действителното фактическо
положение чрез обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните
обстоятелства. Последното е задължение на контролните органи и
предпоставя правилното приложение на материалния закон. Освен това
доказателствената тежест в административнонаказателното производство
носи административнонаказващият орган. Негово задължение е да ангажира
несъмнени доказателства относно всички елементи от фактическия състав на
нарушението, каквито в случая липсват.
Предвид изложеното, правното квалифициране на установените факти,
а именно, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда, тъй като не е сключил трудов договор в писмена
форма с работника преди постъпването му на работа, се явява
незаконосъобразно и необосновано.
Неоснователни са доводите на пълномощника на жалбоподателя за
отхвърляне на доказателствената стойност на ангажираните от страна на
жалбоподателя писмени доказателства, установяващи възникнала трудово-
правна обвързаност към датата на проверката с мотив, че са създадени за
целите на процеса. Липсва всякаква доказателствена основа за подобно
заключение. Както се посочи, преди сключване на трудовия договор между
страните е бил подписан договор за обучение, на свид. Й. е била издадена
карта за медицински преглед именно с оглед постъпване на работа в
„Британи ЕООД, приета е разпечатка от регистъра на уведомленията за
6
трудови договори от 13.12.2022г., установяваща, че към тази дата договорът
не е прекратен, а според показанията на свид. Й. е действащ и към момента.
Тази поредица от факти не дава никакво основание за заключение, че
трудовият договор е създаден с цел избягване на
административнонаказателна отговорност. Визираната разпечатка подкрепя
твърденията на свидетеля Й. и по въпроса, че и в по-ранни периоди е
работил в същото търговско дружество до заминаването си в чужбина на
работа. От регистъра се установява, че в периодите от 31.05.2016г. до
14.07.2017г. и от 06.07.2018г. до 10.05.2019г. между „Британи“ ЕООД /ЕИК
****/ и свид. Д. Й. е съществувала трудово-правна обвързаност въз основа
сключени трудови договори на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Това
обстоятелство също представлява индиция за добросъвестност на
работодателя.
Така установените по делото факти сочат, че в действителност е
извършено различно нарушение от това, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ установява задължение
към работодателя да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Алинея 2 на
чл.63 от КТ забранява работодателят да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1.
Именно нарушаване на тази забрана установяват събраните
доказателства. Д. Й. е бил допуснат до работа още в деня на сключване на
трудовия договор, но преди да му бъдат връчени екземпляр от него и копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. Този факт
категорично се установява от писмените доказателства, събрани в насока
уведомяването за сключения трудов договор, удостоверяващи, че
уведомлението по чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда е подадено на 21.07.2022г.
в 12.22 часа, т.е., след приключване на проверката, която е извършена около
30-40 минути по-рано. Следователно, обективно невъзможно е било преди
допускане на работника до работа на същия да е връчено копие от документа.
Невръчването на екземпляр от договора преди допускане до работа
установява в показанията си свидетеля. Касае се за обстоятелства,
непредявени с АУАН, срещу които жалбоподателят не се е защитавал, поради
което е недопустимо нарушението да бъде преквалифицирано и
жалбоподателят да бъде наказан за него.
Въз основа на изложеното съдът приема, че вмененото на
жалбоподателя в качеството му на работодател поведение не е
квалифицирано точно и не се субсумира от административнонаказателния
състав на чл.414, ал.3, вр. чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Така вмененото
нарушение не е доказано. Оттук се налага извод за незаконосъобразност на
обжалвания административнонаказателен акт, като издаден в нарушение на
закона, вследствие неправилна оценка на фактите по случая, обосноваващо
отмяната му.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
7
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят „Британи“ ЕООД е
направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е
поискал присъждането им. От приложените по делото пълномощно, договор
за правна защита и съдействие от 28.10.2022г., сключен между дружеството и
и адв. И. М., се установява, че страните са договорили възнаграждение за
изготвяне на жалба срещу процесното наказателно постановление №14-
2200954/01.09.2022г., издадено от директор Д „Инспекция по труда“ -
Перник, и за защита и процесуално представителство по настоящото
административнонаказателно дело в размер 500 лв., като е посочено, че
сумата е зплатена изцяло в брой при подписване на договора. Поради това и с
оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от
АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на
възстановяване от бюджета на органа, издал отменения
административнонаказателен акт. В случая то е определено над минималния
размер от 335 лева, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2
от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /ред. ДВ, бр.68/2020г./, но възражение за прекомерност не е
направено от АНО, поради което няма основание на основание чл.63д, ал.2 от
ЗАНН съдът да присъди по-нисък размер от договорения. Възнаграждението
не се и явява прекомерно от гледна точка процесуалната активност на
пълномощника в насока събиране на относими доказателства.
Предвид изхода на делото, искането на пълномощника на наказващия
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0000954 от 01.09.2022 г.,
издадено от Л.Д.В. - директор на Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник,
с което на “Британи“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ****, представлявано от А.П. – управител, на
основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на
чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник, с адрес гр.
Перник, пл. Кракра №1, към ИА „Главна инспекция по труда“, да заплати на
“Британи“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, ****, представлявано от А.П. – управител, сума от 500.00
/петстотин/ лева, представляваща направени разноски в производството за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
8
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9