№ 21485
гр. София, 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110167897 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д., с която е предявен срещу З. осъдителен иск за
заплащане на сумата от 2790,32 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за причинените вреди на М. в резултат на ПТП от
27.05.2022г., настъпило в гр. П., по вина на водача Д. С., управлявал МПС „С. с ремарке с
рег. № ., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при
ответника.
Ищецът „Д. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, на
27.05.2022 г., на територията на гр. П., при движение в кръгово кръстовище между бул. „К.,
в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил марка
„Ф.; твърди, че щетите възлизат на стойност 2775.32 лв. с ДДС, а сторените ликвидационни
разноски са в размер на 15 лв. (общо 2790.32 лв.), като поддържа да е изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноски за определянето му в
размер на 15 лв. Твърди че ответникът, въпреки че бил поканен, не е заплатил дължимото
обезщетение и разноски. Ето защо, моли за уважаване на предявения иск, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане,
както и разноските за производството.
Ответникът З. е депозирал отговор, в който оспорва иска. Оспорва механизма на
ПТП, като поддържа, че същото не е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на застрахования при него водач, при условията на евентуалност твърди, че е
налице съпричиняване. Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и
обезщетените от ищеца вреди, а оттам и размера на предявения иск. Ето защо моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира и сторените разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
1
Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ произтича от установяването на
елементите от фактическия състав на суброгационното право на застрахователя по
имуществената застраховка, а именно: наличие на имуществена застраховка „Каско на
МПС“, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на
действие на застраховката, застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на
виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност да е
застрахована при ответника, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
имуществената застраховка в размер на действително причинените вследствие на ПТП
вреди.
Не е спорно между страните, че в срока на действие на застрахователен договор
„Каско+“, обективиран в застрахователна полица № .г., скллючен между ищеца и
собственика на М., на 27.05.2022г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП в гр. П., на
кръговото кръстовище между бул. „К., при което са причинени щети на застрахования при
ищеца автомобил. Установява се, че настъпилото събитие – ПТП, представлява покрит по
застраховката риск по клауза „Пълно Каско“ съгласно представените по делото Общи
условия на ищеца (л. 44 от делото).
Установява се от представените писмени доказателства, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие собственикът на застрахования автомобил е подал уведомление за
щета на 31.05.2022г., като при ищеца е заведена щета с № . и след изготвен опис и
калкулация е определено застрахователно обезщетение в размер на 2775,32 лв., която сума е
изплатена директно на извършилия ремонта сервиз на 09.09.2022г. Не е спорно между
страните, че размерът на обичайните разноски за ликвидиране на щетата в случая се равнява
на сумата от 15 лв.
С регресна покана от 16.09.2022г., получена на 19.09.2022г., ищецът поканил
ответника да му заплати регресното вземане в размер на 2790,32 лв. (застрахователно
обезщетение + обичайните разноски), но ответникът отказал плащане с писмо, получено от
ищеца на 05.10.2022г.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства, че към датата на ПТП – 27.05.2022г. гражданската отговорност на водачите
на МПС „С. е била застрахована при ответника З..
Спорни между страните са въпросите относно механизма на настъпване на ПТП,
причинната връзка между събитието и обезщетените имуществени вреди, както и вината на
водача на МПС „С. за настъпване на събитието.
В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и
е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).
В приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № .г., който в частта, с
която са констатирани от длъжностното лице щети по МПС, има характер на официален
свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила – чл. 179, ал. 1
ГПК, е отбелязано, че ПТП е настъпило на 27.05.2022г., в 12.35 ч. в гр. П., на бул. „К., като
МПС „С., навлизайки в кръстовище, където единият път е сигнализиран като „път с
предимство“, не пропуска движещето се по него М., в резултат на което му нанася щети по
предна дясна част. В протокола е отбелязано, че е взето административно отношение по
отношение на водача на МПС „С. Д. С. за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като му е
съставен акт за установяване на административно нарушение. Доколкото, в частта относно
описания механизъм и вината за ПТП, протоколът не се ползва с материална
доказателствена сила, в тежест на ищеца е било да установи твърдените обстоятелства с
други доказателствени средства.
От представените по делото заверени преписи от книжа по административно-
наказателната преписка във връзка с процесното ПТП се установява, че въз основа на АУАН
с № .. е издадено от ОДМВР –П., с-р Пътна полиция П. Наказателно постановление № .г. на
застрахования при ответника водач Д. С., като му е наложено административно наказание
глоба за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП – непропускане на ППС, движещо се по
път с предимство на кръстовище. Наказателното постановление е връчено на виновния
водач на 26.08.2022г., не е обжалвано и е влязло в сила.
2
По делото са разпитани свидетелите М. П., водач на М. и Д. С., водач на МПС „С.. От
показанията на свидетеля П. се установява, че през 2022г. е участвал в ПТП на „О.“ в гр. П.,
на кръговото движение при ул. „К.“. Свидетелят управлявал автомобил „Ф., като бил в лява
вътрешна лента, когато отдясно, посока от гр. А., тъмночервена „С.“ със самосвално
ремарке намалила и вместо да спре, подала газ и се озовала пред него. „С.та“ се опитвала да
влезе в кръговото, но вместо да намали и спре, падала газ и му отнела предимството.
Свидетелят посочва, че в случай че другият водач бил заел дясната лента, щял да избегне
удара, но той минал косо, напряко и застанал пред него във вътрешната лента. Настъпил
удар, като за автомобила на свидетеля това станало в предната дясна част на бронята, тъй
като свидетелят извил волана наляво в опит да избегне удара, а за „С.та“ ударът бил в задна
лява гума на неговото ремарке. При удара гумата на ремаркето се завъртяла кръгообразно, а
бронята на автомобила „Ф.“ отхвръкнала нагоре в десния си край и се скъсала предна греда,
между шасито, която крепи бронята, течала хидравлична течност и изпускал фреон от
климатика, дясна вежда на калника била изхвръкнала. След предявяване на протокола за
ПТП свидетелят заявява, че нарисуваната схема в същия не е коректна, тъй като „С.та“ не е
във външния ринг на кръговото, а във вътрешния. Посочва и че тъй като бил потеглил току-
що от кръговото от другата страна на „К.“, а автомобилът му не бил мощен, скоростта, с
която се движел, била между 35-40 км/ч. От показанията на свидетеля С. се установява, че е
участвал в ПТП през м. май 2022г. на О. на гр. П.. Свидетелят управлявал товарен
автомобил „С.“, навлизал в кръстовището и почти бил навлязъл в кръговото, когато водачът
на автомобил „Ф.“ се закачил отзад в бронята на полуремаркето в края. Свидетелят пресичал
кръговото, а автомобилът „Ф.“ дошъл отляво. Когато го възприел да идва отляво, свидетелят
вече бил навлязъл в кръговото, което било с три ленти за движение в посока. „С.та“
навлязла в средната лента, а „Ф.ът“ се движел в най-вътрешната лента. За него ударът бил в
дясната предна част. След ПТП дошли органи на КАТ и състави акт на свидетеля С., че е
виновен за ПТП. С другия водач не били имали спор относно вината за ПТП. Свидетелят си
платил глобата. Посочва, че неговият автомобил бил дълъг 13 метра, като нямал точна
представа с каква скорост навлязъл в кръговото кръстовище, но счита, че в него не може да
се е движел с повече от 35 км/ч.
От заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, че всички
щети, описани в протокола за ПТП и в описа на застрахователя по имуществената
застраховка по предна дясна част на автомобил „Ф. Т.“, могат да бъдат получени и
съответстват на описания механизъм – вследствие на отнемане на предимството на водача
на този автомобил на кръговото кръстовище и са в пряка причинна връзка с него. Вещото
лице посочва, че причина за настъпване на ПТП-то е непропускане на движещия се по път с
предимство автомобил „Ф. Т.“ от водача на МПС „С.“. Стойността на вредите по средни
пазарни цени към датата на ПТП се равнява на сумата от 2947,56 лв. Вещото лице посочва,
че ако се възприеме скорост на движение от 30 км/ч за водача на автомобил „Ф.“, при
извършена сумилация на разположението на двата автомобила в момента на потегляне на
товарната композиция, от която се установява, че автомобил „Ф.“ се е намирал на 46,23
метра от мястото на удара, ударът би бил предотвратим за водача на МПС „Ф. Т.“, в случай
че е задействал спирачната система в момента, в който товарната композиция е потеглила, в
който случай е можел да спре преди мястото на удара. Разпитано в съдебно заседание,
вещото лице посочва, че ако скоростта на водача на автомобил „Ф.“ е била 35-40 км/ч., както
посочва в показанията си свидетелят П., разположението на двете превозни средства би
било различно, съответно опасната зона и отстоянието на лекия автомобил от мястото на
удара би било различно, и в случай че за изходни данни се вземат свидетелските показания,
ударът за водача на лекия автомобил „Ф.“ би бил най-вероятно непредотвратим, тъй като
времето за движение на товарния автомобил от навлизане в кръстовището до мястото на
удара, ще е различно, значително по-малко. Вещото лице посочва и че не е известно откъде е
потеглил водачът на товарния атомобил „С.“.
При така събраните доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на твърдения механизъм на ПТП, а именно, че същият е настъпил при отнемане
на предимството на движещия се по път с предимство М. от страна на застрахования при
ответника водач на МПС „С., както и че всички щети по застрахования при ищеца лек
автомобил по предна дясна част, са пряк резултат от процесното ПТП. Действително,
вещото лице посочва хипотетично, при приемане на условието, че водачът на л.а. „Ф. Т.“ е
3
управлявал автомобила със скорост от 30 км/ч ударът би бил предотвратим за него, но тези
допус. се опровергават от останалите събрани по делото доказателства – от представените
писмени доказателства, че на водача на тежкотоварния автомобил „С.“ е наложено
административно наказание за извършеното нарушение на ЗДвП, което е влязло в сила, и
най-вече от показанията на двамата свидетели, които установяват, че автомобилите са се
движели със скорост по-висока от 30 км/ч., а именно 35-40 км/ч, при която вещото лице
посочва, че ударът би бил непредотвратим. Хипотезата, при която ударът би бил
предотвратим от водача на МПС „Ф.“, не може да се възприеме, не само поради
обстоятелството, че по делото се установи, че скоростта му на движение е надхвърляла 30
км/ч, а и поради обстоятелството, че са неизвестни данните за мястото, от което е потеглил
водачът на т.а. „С.“, поради което и всякакви изчисления за опасна зона и отстояние са
чисто теоретични и хипотетични.
От друга страна по делото са събрани непротиворечиви и безспорни доказателства, че
вина за настъпване на ПТП е изцяло на водача на МПС „С.“, който е нарушил задължението
си по чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство, за което нарушение му е наложено и влязло в сила
административно наказание. Вината на водача, разбирана като несъобразяване с дължимия
модел на поведение, който е нормативно предписан, се предполага на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като тази презумпция не е оборена по съответния ред от ответника, чиято е била
доказателствената тежест за това. Този извод на съда следва от събраните по делото
доказателства – свидетелски показания и експертно заключение, установяващи механизма
на ПТП и противоправността на деянието на водача на лекия автомобил. Не се събраха
безспорни доказателства предвид изложеното по-горе, че ПТП е настъпило изцяло или
отчасти поради действията на водача на МПС „Ф.“, който да е нарушил задължението си по
чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява,
още повече че от показанията и на двамата свидетели се установява, че МПС „Ф.“ се е
движело в най-вътрешната лента на кръговото кръстовище, поради което за водача на
товарната композиция, който е идвал отдясно, е съществувала възможност да се включи в
движението в някоя от съседните външни ленти, без да отнема предимството на МПС „Ф.“.
С оглед установеното и безспорният факт, че към датата на ПТП – 27.05.2022г.
гражданската отговорност на собственика и водачите на МПС „С., е била застрахована при
ответника З., същият е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск за
регресното вземане.
Установяват се следователно всички факти, относими към възникване на
суброгационното право на ищеца, поради което ответникът му дължи заплащане на сума по
регреса, съответстваща на действителни причинените вследствие на ПТП вреди и
обичайните разноски по щетата (чл. 411 КЗ). По отношение на подлежащия на заплащане
размер на обезщетението съдът кредитира изготвеното от вещото лице заключение на САТЕ
като обосновано и компетентно, даващо отговор на поставената задача, за която се изискват
специални знания, от което се установява, че стойността на щетите по М., вследствие на
процесното ПТП, се равнява на сумата от 2947,56 лв., а обичайните разноски по щетата на
сумата от 15 лв. (което не е спорно между страните).
Съдът намира, че относим към обема на регресната отговорност на застрахователя на
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач е стойността на вредите по средни
пазарни цени към датата на ПТП, тъй като отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и се изразява в заплащане на обезщетение (чл.
405, ал. 1 КЗ), като размерът на тези вреди се съизмерява с действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието, т.е. тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. При частична
увреда, каквато се констатира в настоящия случай, от значение е възстановителната
стойност на увреденото имущество, а за възстановителна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 405, ал. 2 КЗ). Посоченото разрешение важи и за исковете по чл. 411 КЗ, доколкото
4
обемът на регресната отговорност на застрахователя по гражданската отговорност се
съизмерява с платеното от застрахователя по имуществената застраховка обезщетение за
възстановяване на причинените щети по средни пазарни цени и обичайните разноски,
направени за определяне на обезщетението (чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ). Дадената от вещото
лице стойност за възстановяване на увредените от ПТП части по средни пазарни цени към
датата на ПТП от 2947,56 лв. съдът намира да съответства на действителния размер на
вредите към релевантната дата на ПТП. Не се установява ищецът да е обезщетил вреди,
които не се намират в причинна връзка с процесното ПТП, за което да липсва основание за
суброгация в правата на увредения, поради което е неоснователно възражението на
ответника в този смисъл. Установява се, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
в размер от 2775,32 лв., който е по-нисък от размера на действителните вреди, поради което
суброгация в правата на увредения е настъпила за цялата платена като обезщетение сума,
която ведно с обичайните разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.
(който не е спорен по делото) определя обема на регресната отговорност на ответника и в
случая се равнява на сумата от 2790,32 лв.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ е основателен в
пълния предявен размер и при липса на доказателства за плащане следва да се уважи изцяло
за сумата от 2790,32 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
13.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършване на следните разноски: сумата от 111,61 лв. – държавна такса, сумата от
60 лв. – депозит за свидетел, сумата от 250 лв. – депозит за САТЕ и сумата от 694,84 лв. –
платено по банков път адвокатско възнаграждение, или разноски в общ размер на 1116,45
лв., които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на „Д., ЕИК
., със седалище и адрес на управление: гр. С., на основание чл. 411 КЗ сумата от 2790,32 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за причинените
вреди на М. в резултат на ПТП от 27.05.2022г., настъпило в гр. П., по вина на водача Д. С.,
управлявал МПС „С. с ремарке с рег. № ., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП
била застрахован при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
13.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1116,45 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5