П  Р  О  Т  О  К  О  Л

14.09.2020 година, гр.В е л и н г р а д

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

   

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

                                                                         

СЕКРЕТАР:  ДОНКА ТАБАКОВА

ПРОКУРОР: АСЕН В.   

Сложи за разглеждане докладваното от съдията докладчик ИВАНКА ПЕНЧЕВА  А.Н.Х. дело № 105 описа за 2020 година.

На именното повикване в 15:20 часа се явиха:

В производството участва прокурор В..

Обвиняемият М.М.Т.  - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично.

Свидетелят А.Г.М. – нередовно призован, не се явява. Докладва се докладна записка №1528/14.09.2020 година от ОЗ „Охрана“ – Пазарджик, във връзка с протоколно определение за принудително довеждане на свидетеля М., с което съдът е уведомен, че от направена проверка в с. Дорково, ул. ********№35 лицето не е намерено. От сведения на майката С.Н.М., лицето работи в чужбина.

Докладва се служебна бележка с вх. №260202/14.09.2020 година от работодателя на свидетеля А.М. „ПИ ВИ Консулт“ ООД, с което уведомяват съда, че същият е командирован да работи в Нидерландия съгласно допълнително споразумение от 21.08.2020 г.

Свидетелят Р.И.Б.- нередовно призован, явява се.

Свидетелят Х.В.Т. – нередовно призован, явява се лично.

Служебен защитник адвокат Й.А., редовно уведомен от предходно съдебно заседание , явява се.

 

ПРОКУРОР В.: Считам, че няма пречка да се даде ход на делото.

АДВОКАТ А.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че не са налице причини процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетелите, както следва:

Х.В.Т. – ЕГН********** ***, български гражданин, неженен , неосъждан, със средно образование, без родство с обвиняемия;

Р.И.Б. – ЕГН********** ***, български гражданин, неженен , неосъждан, с основно образование, без родство с обвиняемия;

СЪДЪТ напомни на свидетелите отговорността по чл.290 от НК и разясни правата им по чл.121 от НПК – че не са длъжни да дава показания по въпроси, отговорите на които биха ги уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи и низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което се намира във фактическо съжителство, както и за обстоятелства ,които са му били поверени като защитник или повереник.

Обещаха да кажат истината на съда.

 

След отстраняване на свидетеля Б. от залата съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Т..

СВИДЕТЕЛЯ Т.: Знам за случило се между М. и Д.. Не помня кога беше. Половин година мина, със сигурност. Беше отдавна. На други инциденти между тях двамата не съм присъствал. Това се случи отвън, а аз бях вътре в заведението . М. и С. бяха вътре на една маса. Бях на същата маса при тях. Не съм виждал да се карат. Излезнаха и после казаха, че са се сбили и това беше. Не са излезнали едновременно двамата. Първо излезе единия, а после другия. Аз излязох накрая. То нямаше никой. С. имаше кръв. М. не съм виждал да го бие. М. имаше телефон. С. май го взе и го настъпи. Аз това го видях. Двамата бяха пийнали. Без причина С. взе телефона на М. и го настъпи. Аз това го видях.

 

ПРОКУРОР В.: Нямам въпроси.

АДВОКАТ А.: Нямам въпроси.

 

ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля Б..

СВИДЕТЕЛЯ Б.: Бяхме в заведението. М. не беше там. По едно време се появи и го почерпихме една бира. С. след това дойде. М. ми е приятел и го поканих на нашата маса. С. дойде след М.. С. седна на нашата маса. С. си поръча пиене. Не съм ги видял да се карат. След това казаха, че вънка са се сбили двамата. М. имаше телефон в себе си. Доколкото си спомням М. си изпусна телефона и С. му го настъпи. Не помня какво стана. М. нищо не му каза. М. излезе преди нас от заведението. И двамата ги нямаше вътре. Не помня дали едновременно са излезнали. Излезнаха един след друг, май. М. излезе първи. След това С.. В заведението не съм виждал да се карат. Отвън когато си тръгваха дойде патрулка и казаха, че са се сбили М. и С.. Не съм видял С., че е бил бит. Полицаите казаха, че С. е бил бит. Не съм виждал да е бил бит С..

ПРОКУРОР В.: Нямам въпроси. Считам, че делото е изяснено от фактическа страна и не нужен разпита на свидетеля М.. Моля, да бъде заличен като свидетел. Няма да соча други доказателства.

АДВОКАТ А.: Поддържам становището на прокурора.

ОБВИНЯЕМИЯ Т.: Поддържам казаното от адвоката.

 

         Съдът  като прецени събраните гласни доказателства счита, че доводите, с които е аргументирана тезата  за наличието на хулигански подбуди, а именно оформилата се идея обвиняемия да набие св. Д. без видима причина, но и без за го виждат други хора са вътрешно противоречиви. Присъщ белег на хулиганската проява е публичността, чрез която деецът демонстрира явно неуважение към обществото и заявява, че не се чувства обвързан от правилата, гарантиращи обществения ред.  Осъществяването на деянието на обществено място само по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че е извършено по хулигански подбуди, след като същото не е извършено с намерението да бъде възприето от неограничен кръг хора, които да смути, както сам твърди прокурора в обстоятелствената част на внесеното постановление.

           За да е извършено деянието по хулигански подбуди, е необходимо да се осъществи действие, с което субектът цели да покаже явно неуважение към обществото, грубо и демонстративно нарушение на обществения ред, пренебрежение и неглижиране на правните норми, правилата на морала и устоите на човешката личност, т.е. мотивът за извършване на деянието да е хулигански и тези действия непосредствено да предхождат или съпровождат осъществяването на престъплението.

           Вярно е, че всяко престъпление само по себе си е нарушение на обществения ред, но когато това нарушение е мотив на поведението на дееца независимо дали е насочено конкретно върху посегателство спрямо конкретна личност, група от хора, върху целостта на имущество, морал или обществените порядки на сигурност, ред и спокойствие, те винаги са непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и демонстрират явно неуважение към обществото.

           Въпреки че несъмнено са налице непристойни действия, то подбудите у обвиняемия не са такива, че да нарушават грубо и демонстративно обществения ред и да манифестират явно неуважение към обществото и незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалото лице.

От събраните доказателства се установи, че решението му да набие пострадалия е възникнало по повод раздразнението, предизвикано от него след счупване на телефона, като в случая цел на обвиняемия е било нанасянето на телесно увреждане, а не демонстрирането на явно неуважение към обществото. Според ППВС 2/29.06.1974г. по н.д. № 4/1974г. причиняването на телесна повреда по чисто личен мотив може да се квалифицира като хулигански при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

       Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.

       Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобществения характер се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.

        Действията на обвиняемия не могат да се квалифицират като хулигански. Както сам посочва в постановлението прокурора, намерението на обвиняемия е да набие пострадалия, но без да го виждат други хора, т. е   целта не е извършване на непристойни действия , които да бъдат възприети от неограничен кръг субекти и да скандализират обществото, чрез което обвиняемият да демонстрира, че не се счита обвързан от правните норми, гарантиращи неприкосновеност на личността.  Това изключва намерение за демонстрация на явно неуважение към обществото, която да е възприета от неограничен кръг от хора. Действията на обвиняемия, макар и да са извършени на публично място, не са обективно възприети от други членове на обществото у които да предизвикат възмущение. При извършване на деянието обвиняемият е бил сам, а поводът е раздразнението, предизвикано от пострадалия, който преди това в заведението е счупил телефона му и целта  е нанасяне на телесното увреждане, а не демонстриране на явно неуважение към обществото. Липсва извършените хулигански действия предхождащи и съпровождащи нанасянето на телесната повреда, за да се счита, че е налице престъпление по чл. 130, ал.1, т. 12 НК.

        Съдебната практика непротиворечиво приема, че отговорността на дееца бележи този квалифициращ признак на деянието, когато телесната повреда е предшествана или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини,каквито обстоятелства не се установяват в конкретния случай. Никой от разпитаните свидетели не твърди, че е виждал Т. да извършва действия, нарушаващи обществения ред преди деянието.

Предвид че  настоящото съдебно производство по реда на Глава 28 от НПК изменение на обвинението не се допуска, делото следва да се реши единствено и само в рамките на фактическите положения, изложени в обвинението. Съобразно гореизложеното обаче това е невъзможно, тъй като безспорно се установяват нови фактически положения в хода на проведеното съдебното следствие. Съгласно законовата разпоредба на  чл. 378, ал. 3 от НПК, съдът е длъжен да разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в обвинението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

 В случая съдът счита, че е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, но това е станало по лични мотиви, а не по хулигански подбуди, поради което деянието е несъставомерно по чл. 131, ал.1, т. 12, във  вр. чл. 130, ал.1 НК.  Престъплението е  основния състав на  чл. 130, ал.1 НК и е от частен характер, поради което следва  да се приложи разпоредбата на чл. 378, ал.3 НПК, да се прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.  

Производството по глава ХХVІІІ НПК не допуска участие на частен обвинител и предявяване на граждански иск. На пострадалия не е предвидено да се изпрати препис от постановлението, за производството не се призовава и не му се съобщава за решението. От друга страна прокурорът и съдът не разполагат с възможността по чл. 287, ал.5 НПК да поиска, респективно да се произнесе с присъда и за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, тъй като в това производство съдът няма правомощия да постанови осъдителна присъда за такова престъпление. Разпоредбите на чл. 287 НК са общи правила за съдебното производство. Предвидените в част V НПК особени правила касаят изключение от общите правила. В глава ХХVІІІ НПК няма препращаща норма към общите правила, за разлика от производствата по гл. ХХІV – бързо производство /чл. 361 НПК/,   гл. ХХVІІ – съкратено съдебно следствие /чл. 374 НПК/ На пострадалият не е предоставена възможност да обжалва решението по чл. 378, ал.5 НПК, тъй като не е страна в това производство и не му е обявен съдебния акт.  В тази насока, при разглеждане на делото по административен ред съдът не може да постанови осъдителна присъда за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.  В производството пострадалият няма правната възможност да обжалва решението по чл. 378, ал.4 НПК.

Ето защо, съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върната на прокурора.

Поради гореизложеното, настоящият състав на районен съд Велинград

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по А.Н. дело №105  по описа на Районен съд Велинград и връща делото на прокуратурата за изпълнение на указанията съобразно мотивната част.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Протоколът  е написан в съдебно заседание,което приключи в 15:44 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

СЕКРЕТАР :