О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 18.08.2020 год.

 

 

 

            Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в състав :

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИРИНА СЛАВЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО Г.

 ВАНЯ И.

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 54 по описа за 2020 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

            Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

            Софийският окръжен съд е сезиран с жалби вх. № 18789/05.12.2019 год., № 19462/13.12.2019 год., № 19767/19.12.2019 год. и № 19768/19.12.2019 год., всички по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 927 с район на действие Софийски окръжен съд, подадени от „А. Б.  ДМА“ ЕООД срещу отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното дело, обективиран в разпореждане от 02.12.2019 год. и срещу въвод във владение, проведен на 11.12.2019 год., както и с жалба вх. № 19765/19.12.2019 год., подадена от трето лице „А.Е.Б.“ ООД срещу въвода във владение, проведен на 11.12.2019 год. по изп. дело № 20199270401737/2019 год., на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 и чл. 435, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело „П.и.б.“ АД.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбите, възражението и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

            Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство е започнало по молба на взискателя „П.и.б.“ АД срещу длъжника „А. Б.  ДМА“ ЕООД /в несъстоятелност/ за предаване държането на 63 броя недвижими имоти, подробно описани в изпълнителен лист от 19.11.2019 год. по т.д. № 249/2018 год. по описа на СОС /л. 26 от изпълнителното дело/. На 26.11.2019 год. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение чрез назначения синдик Р.М., като е даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задължението за предаване държането върху имотите, а при липса на доброволно изпълнение е насрочено принудително изпълнение – въвод във владение на 11.12.2019 год. – 09.00 ч. На 02.12.2019 год. по делото е постъпила молба от длъжника за спиране на изпълнителното дело, като с разпореждане от 02.12.2019 год. същата е оставена без уважение /л. 379/. Отказът  е връчен на длъжника на 04.12.2019 год., като жалбата е подадена на 05.12.2019 год. На 11.12.2019 год. е извършен въвод във владение на процесните недвижими имоти, за което е съставен протокол на л. 582 по делото. На 19.12.2019 год. по делото е постъпила жалба от третото лице „А.Е.Б.“ ООД, както и жалби от „А. Б.  ДМА“ ЕООД срещу въвода във владение.

            В хода на настоящото производство с молба вх. № 3155/22.05.2020 год. длъжникът в изпълнителното производство „А. Б.  ДМА“ ЕООД /н/ чрез  синдика Р.М. е представил като доказателство по делото Определение № 950 от 21.04.2020 год. по ч.гр.д. № 255/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено разпореждане № 1044/18.11.2019 год. по т.д. № 249/2018 год. на СОС и вместо него е постановил друго, с което е оставил без уважение молба вх. № 9505/13.11.2019 год. на „П.и.б.“ АД за издаване на изпълнителен лист, като е обезсилен издадения изпълнителен лист. В молбата се твърди, че на това основание всички извършени изпълнителни действия, в т.ч. принудителния въвод във владение от 11.12.2019 год., са незаконосъобразни. Моли съда да отмени обжалваните действия на ЧСИ Лазаров рег. № 927, да задължи съдебния изпълнител да възстанови фактическото положение отпреди въвода, като извърши обратен въвод в полза на „А.Е.Б.“ ООД, както и да прогласи нищожността  на извършените изпълнителни действия, обективирани в Протокол за принудително отнемане на недвижими имоти – въвод във владение  от 11.12.2019 год.

С молба вх. № 7207/02.06.2020 год. по описа са САС взискателят по изпълнителното дело е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 950 от 21.04.2020 год. по ч.гр.д. № 255/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд. По делото страните не спорят, че молбата по реда на чл. 247 от ГПК е отхвърлена като неоснователна с окончателен съдебен акт /протокол от проведеното на 29.07.2020 год. о.с.з./.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно разясненията в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т.ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта).

Прекратяването на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист, настъпва по силата на закона, което значи, че съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, като установи осъществяването на съответния правнорелевантен факт (в този смисъл и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 19 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 1812/2014 г., ГК, ІV ГО на ВКС).

При прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

В конкретния случай не са проведени изпълнителни действия, в резултат на които трети лица да са придобили права по смисъла на чл. 433, ал. 5 от ГПК.

С оглед това, след обезсилване на изпълнителния лист, издаден в полза на „П.и.б.“ АД, по силата на закона е прекратено и изпълнителното производство и с обратна сила са отпаднали всички извършени изпълнителни действия по изп. дело № 20199270401737/2019 год. на ЧСИ Стоян Лазаров, включително и извършения въвод във владение на 11.12.2019 год.

Настоящата инстанция намира, че е налице недопустимост на подадените жалби против действията на ЧСИ - в хода на настоящото производство са настъпили обстоятелства, които сочат на отпаднал за жалбоподателите интерес от обжалване. С окончателно определение е отменено разпореждането за издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство и е обезсилен издаденият изпълнителен лист от 19.11.2019 год. по т.д. № 249/2018 год. по описа на СОС. При обезсилен изпълнителен лист изпълнителното производство се прекратява по право, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид обезсиленото изпълнително основание лишени от правен интерес са както жалбите срещу осъществения въвод във владение, така и тези срещу отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство. Това е така, тъй като спиране на изпълнението може да се извърши само при висящо производство. При прекратено такова, спирането е безпредметно.

Недопустимо е искането на длъжника в молба вх. № 3155/22.05.2020 год. съдът да задължи съдебния изпълнител да възстанови фактическото положение отпреди въвода, като извърши обратен въвод в полза на „А.Е.Б.“ ООД, както и да прогласи нищожността на извършените изпълнителни действия, обективирани в Протокол за принудително отнемане на недвижими имоти – въвод във владение  от 11.12.2019 год. Както беше посочено по-горе, прекратяването на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист настъпва по силата на закона, като съдебният изпълнител е органът, който с постановление следва да прогласи вече настъпилото прекратяване – чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК. Компетентен да издаде обратен изпълнителен лист в полза на длъжника по реда на чл. 245, ал.3 ГПК за връщане на имотите, предадени при въвода вследствие принудителното изпълнение на отменено изпълнително основание е съдът, постановил решението /т.д. № 249/2018 год. по описа на СОС/.

            По изложените съображения съдът намира, че подадените жалби „А. Б.  ДМА“ ЕООД и от третото лице „А.Е.Б.“ ООД са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалби вх. № 18789/05.12.2019 год., № 19462/13.12.2019 год., № 19767/19.12.2019 год. и № 19768/19.12.2019 год., всички по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 927 с район на действие Софийски окръжен съд, подадени от „А. Б.  ДМА“ ЕООД срещу отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното дело, обективиран в разпореждане от 02.12.2019 год. и срещу въвод във владение, проведен на 11.12.2019 год., както и  жалба вх. № 19765/19.12.2019 год., подадена от трето лице „А.Е.Б.“ ООД срещу въвода във владение, проведен на 11.12.2019 год. по изп. дело № 20199270401737/2019 год., на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 и чл. 435, ал. 5 от ГПК, като НЕДОПУСТИМИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 54/2020 год. по описа на СОС.

 

 

 

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

          2.