О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260675
№
Гр. Пловдив, 03.12.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно
отделение, V-ти
състав, в закрито заседание, на трети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно
гражданско дело № 2662 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, против Разпореждане № 60110/08.09.2020 г. на
Районен съд – гр. Пловдив, XIX-ти гр. състав, постановено по ч.гр.д. № 11353/2020 г., с което е отказано издаването
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В жалбата се твърди, че атакуваният
съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Сочи се, че доколкото клаузите за главница, договорна
лихва и законна лихва за забава категорично не произтичат от клаузи с
неравноправен характер, то районният съд е следвало да издаде заповед за
изпълнение за същите. Алтернативно, се твърди, че заключението на
първоинстанционният съд, че претендираните вземания се основават на
неравноправни клаузи, е неправилно. Излагат се подробни съображения. Иска се от
съда да отмени атакуваното разпореждане на Районен съд Пловдив, да се произнесе
по същество и да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите, претендирани в
Заявлението по чл. 410 от ГПК.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид
изложеното в жалбата и доводите на страните, както и като прецени данните по
делото, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Производството
по ч.гр.д. № 11353/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, е образувано
по заявление с вх. № 51207/04.09.2020 г., депозирано от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, срещу длъжника – П.К.П., с ЕГН **********, с
адрес: ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за суми по
Договор за паричен заем № 5490285 от 21.12.2018 г., както следва: 500.00 лв. –
главница; 87.61 лв. – договорна лихва; 24.15 лв. – обезщетение за забава;
236.25 лв. – неустойка; 245.00 лв. – разходи и такси, както и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане и разноски;
В т. 12
от заявлението „Обстоятелства, от които произтича вземането“, е посочено, че на
21.12.2018 г. Павлов, като заемател, е сключил Договор за паричен заем №
5490285 с „Вива кредит“ ООД, като заемодател. На 01.11.2019 г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 01.12.2016 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Вива кредит“ ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на заявителя, изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Съгласно клаузите на Договора, заемателят се
задължил да върне отпуснатата сума по кредита /главница в размер на 500.00
лв./, ведно с дължимата договорна лихва, както и в 3-дневен срок от подписване
на Договора, да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му –
поръчител. Поради неизпълнение на това задължение от страна на заемателя, на
същия е начислена неустойка в размер на 236.25 лв. Последната падежна дата по
кредита била 17.09.2019 г., като към тази дата длъжникът е извършил плащания в
общ размер 0 лв.
В
хипотезата на депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК, съдът е длъжен
служебно да извърши преценка за това, дали е налице обоснована вероятност за
наличие на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. При тази
преценка, съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат
субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора,
които обуславят тяхното действие. Целта е да се постигне още на този най-ранен
етап ефективна защита на законните права на потребителя, като се съблюдават
императивните норми, осигуряващи минималната закрила на правата и интересите на
потребителя. Евентуалната неравноправност произтича от несъответствието на
уговорката с изискването за добросъвестност и последващо значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Настоящият
състав споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви в обжалвания съдебен
акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е възможно да се
извърши преценка относно това дали е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК, защото
това в действителност предполага събиране на доказателства при условията на
състезателното начало.
В
настоящия случай е отпуснат потребителски кредит в размер на 500 лева, като са
определени 9 погасителни месечни вноски по 65.29 лв. Предвиденият фиксиран
годишен лихвен процент е в размер на 40.28 %, който процент надхвърля четирикратно
допустимия размер, съгласно трайноустановената съдебна практика. Предвидена е и
неустойка за неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, в
размер на 236.25 лв., която сума представлява почти една втора от получената
главница и излиза извън присъщите на неустойката функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна (ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г.,
ОСТГ).
Предвид
това, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че районният съд погрешно
е приел, че клаузите за главница, договорна лихва и законна лихва за забава
произтичат от клаузи с неравноправен характер. В мотивите си, заповедният съд е
посочил, че е налице обоснована
вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, а не че
категорично е налице такава неравноправна клауза и именно затова тази
вероятност представлява пречка да се определи съществуването на претендираните
вземания.
Ето
защо, неоснователно е и възражението, че атакуваният съдебен акт е постановен
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Изследвайки клаузите на приложения по делото Договор, в пределите на
производството по чл. 410 от ГПК, заповедният съд е достигнал до законосъобразен
и правилен правен извод, който настоящият състав споделя.
По гореизложените мотиви, Пловдивският
окръжен съд намира, че обжалваното Разпореждане е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 60110/08.09.2020
г. на Районен съд – гр. Пловдив, XIX-ти
гр. състав, постановено по ч.гр.д. № 11353/2020 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: