РЕШЕНИЕ
№ 20581
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110103168 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединяване искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
недвижим имот, находящ се в ***************, поради което е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
*************** на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през
процесния период в отношенията между страните са в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от *************** на клиенти за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в
сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат
дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е
регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни
фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
1
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с
***************, което дружество след края на отчетния период е изготвяло
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди
се, че през периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. в имота е използвана доставяна от
дружеството топлинна енергия и услуга дялово разпределение, които не са заплатени.
С оглед предходното, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на
настоящите искови претенции, като моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 1404,70 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 20.01.2023 г. до окончателното изплащане; сумата
от 190,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.01.2023 г.; сумата от 54,42 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия през
периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 20.01.2023 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от сумата от 9,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 05.01.2023 г.
Претендират се и направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за нередовност на исковата молба, а по същество за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се пасивната легитимация на ответника, излагат се
доводи, че по делото липсват доказателства за наличието на облигационни отношения
между страните по повод продажба и доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Поддържа се становище, че по делото не са представени документи, от които да се
обоснове извод за наличието на правно основание и дължимост на претендираните
суми. Оспорва се обстоятелството, че отчитащият уред е бил технически изправен,
съответно е отчитал правилно топлинната енергия. Прави се възражение за погасяване
на част от претендираните вземания по давност. Оспорват се представените към
исковата молба доказателства. По изложените в отговора доводи и съображения се
иска постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира се адвокатско възнаграждение.
Конституираното по делото третото лице-помагач на страната на ищеца -
*************** е депозирало молба, в която заявява, че не е извършвало услугата
дялово разпределение в процесния имот през исковия период. С оглед предходното,
моли определението да бъде изменено.
Следва да се има предвид, че в процесуалния закон не е предвидена възможност
2
за отмяна на определението, с което е конституирано третото лице-помагач. По
аргумент на чл.220, изр.2-ро ГПК само определението, с което не се допуска
привличането на третото лице подлежи на обжалване с частна жалба. Теорията и
съдебната практика приемат, че дори при неправилно конституиране на трето лице
като подпомагаща страна, съдът не може да отмени определението си, а и това не е
необходимо, тъй като в този случай по отношение на това трето лице няма да е налице
обвързващата сила на мотивите, съгласно чл.223, ал.2 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 45, том IX, рег.№ 203, дело № 1511/2008 г. по описа на В.И., нотариус с район на
действие СРС, от който се установява, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, до който дружеството-ищец твърди да е доставяло топлинна енергия
през исковия период.
По делото е приложено заявление-декларация от 03.06.2009 г. от ответника за
откриване на партида в ищцовото дружество
По делото е приложен договор между Етажната собственост, в която се намира
процесния недвижим имот и ***************, с предмет извършване на услуга
„топлинно счетоводство“.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от трето за
делото лице, извършвало дялово разпределение в имота, е констатирало, че през
исковия период за имота е разпределяна топлинна енергия за отопление по отчет на
индивидуален топломер и за сградна инсталация, а потреблението на ТЕ за БГВ е по
отчет на узаконен топломер за топла вода. Вещото лице е посочило, че срещу
издадените изравнителни сметки не са постъпили възражения. Съгласно заключението,
през исковия период начислените от ищцовото дружество суми са съгласно
действащите към момента нормативни документи. Вещото лице е констатирало още,
че технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са отчислявани
ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното
3
разпределение между абонатите. От представените свидетелства за метрологичен
контрол вещото лице е установило, че общия топломер е преминавал метрологични
проверки, относими към процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на неплатените суми за процесния период
възлизат на сумата от 1456,12 лева, в т.ч. сумата от 51,42 лева за дялово разпределение,
а обезщетението за забава е в размер на 200,21 лева, в т.ч. 9,54 лева върху главницата
за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
4
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия.
В конкретния случай от приложения по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот се установява, че ответника е собственик на процесния недвижим
имот, поради което и предвид гореизложеното, следва да се приеме, че между страните
по делото през процесния исков период са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/. По силата на това
правоотношение през исковия период ответникът е бил клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект
се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и
размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на същото, тъй като вещото лице
изготвя заключението си на база на своите знания и опит, както и въз основа на
събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните
писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г.,
II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху
обективни данни, а не върху предположения.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
5
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от това право. При липсата на доказателства за направени от ответника
възражения за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия за
сградна инсталация е съобразно действащите към исковия период нормативна уредба,
съдът приема, че ответникът дължи начислените суми. Следва да се отбележи, че
заплащането на начислени суми за топлинна енергия за сградна инсталация, произтича
от факта на собственост, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в този
смисъл е и ТР №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по т. дело №2/2016 г., ОСГК на ВКС/.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, следва да бъде разгледано
наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 20.01.2023 г., когато исковата молба е постъпила в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
20.01.2020 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури, съдът приема, че погасени по
давност са всички вземания по прогнозни фактури за ТЕ, издадени през периода от
31.05.2019 г. до 31.12.2019 г. на обща стойност 260,06 лева. Независимо от
обстоятелството, че ответникът е издал обща фактура № ********** на 31.07.2020 г., в
която са включени издадените прогнозни фактури през процесния период, то от
нейното издаване на започва да тече нова давност. Това е така, тъй като изискуемостта
на вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена до размера от 1144,64 лева и за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.01.2023 г. до окончателното
изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 1404,70 лева и за периода
от 01.05.2019 ж. до 31.12.2019 г. исковата претенция за главница за ТЕ следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
Съгласно чл.119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница за
цена на доставена топлинна енергия, поради което ответниците не дължат обезщетение
за забава в плащането на главницата за потребена енергия за периода, погасен по
давност.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
6
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.5 от ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия.
При съобразяване с посочените в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза прогнозни фактури за главница за ТЕ, както и с помощта на калкулатор за
лихви, находящ се на интернет страница www.calculator.bg, при предпоставките на
чл.162 ГПК съдът определи размера на погасеното по давност обезщетение за забава
върху погасената по давност главница от 260,06 лева, в размер на 60,95 лева.
С оглед предходното, искът за обезщетение за забава върху непогасената по
давност главница за топлинна енергия следва да бъдат уважени за сумата от 129,72
лева, като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 190,67 лева като
неоснователен.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец. Видно от изявлението на третото лице-
помагач е, че през исковия период не е извършвало услугата, чието заплащане ищецът
претендира. По делото няма данни как е формирана сумата от общо 51,42 лева, както и
ищцовото дружество да е заплатило тази сума на трето за делото лице, съответно за
него да е възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 9,54 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото не е представен списък на разноските по чл.80
ГПК, но това обстоятелство обуславя единствено невъзможност страната да иска
изменение на решението в частта му за разноските. При направено искане за
7
присъждане на разноски, съдът е длъжен да се произнесе по същото съобразно
доказателствата по делото. В конкретния случай по делото са налице доказателства за
направени от ищеца разноски в общ размер на 1337,19 лева /206,19 лева – държавна
такса, 20,00 лева – такса за публикуване в Държавен вестник, 466,00 лева –
възнаграждение за особен представител, 320,00 лева – депозит за ССчЕ, 320,00 лева –
депозит за СТЕ и 5,00 лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение/. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя Ю.сконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило
само в едно открито съдебно заседание. С оглед предходното и съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 1105,76 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни същият да е
направил разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ю. З., роден на ********** г., гражданин на Естония да
заплати на ***************, със седалище и адрес на управление: ***************
сумата от 1144,64 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.01.2023
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 129,72 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 05.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна енергия
за разликата до пълния предявен размер от 1404,70 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
31.12.2019 г., предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 190,67 лева, предявения иск за
сумата от 54,42 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 20.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и предявения иск за
сумата от 9,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 05.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ю. З., роден на ********** г., гражданин
на Естония да заплати на ***************, със седалище и адрес на управление:
*************** сумата от 1105,76 лева, представляваща направените разноски по
8
производството съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице ***************, със
седалище и адрес на управление: ***************, помагач на страната на ищеца
***************
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9