Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 07.04.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР
СТАЕВСКИ
при
участието на секретар Йорд. Петрова като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр.д. № 2934 по описа за 2021г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 20004194/07.01.2021г. по гр.д.№ 53870 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 153-ти
състав по предявени искове от „Т.Б.”ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***”, Бизнес-парк-София, сграда
6 срещу Т.А.М., ЕГН ********** с адрес: ***:
1. е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че срещу Т.А.М., ЕГН ********** дължи на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 142,92лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-18.01.2019г., до изплащането й, представляващи неплатена стойност
на потребени телекомуникационни услуги
за периода от 10.06.2017г. до 09.11.2017г. по договори с абонатен № *********
от 31.07.2015г. и от 01.07.2016г., за които е издадена заповед по заповедно
дело № 2988/2019г. на СРС, като неоснователен
е отхвърлен установителния иск за горницата над 142,92лв. до 339,59лв;
2. Т.А.М., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******* на основание на чл. 345 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 460,72лв., ведно със законната лихва от 20.09.2019г. до изплащането й, представляващи неплатени
лизингови вноски за периода от ноември 2017г. до юни 2018г. по договор за
лизинг от от 01.07.2016г. с абонатен № *********;
като Т.А.М., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******* на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 607,18лв. по исковото
дело и 82,67лв. по заповедното дело.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25016977/01.02.2021г. по
регистъра на СРС, изпратена по пощата на 29.01.2021г. от ответника по исковете Т.А.М., ЕГН ********** чрез назначения
му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, в частта, в която
исковете са уважени за 25,49лв. като
стойност на потребени далекосъобщителни услуги /горница над 117,43лв. до
142,92лв/ и за сумата от 460,72лв.,
представляващи неплатени лизингови вноски. Събраните доказателства установявали, че
сумата от 25,49лв. е погасена, тази сума била част от общия претендиран размер
от 339,59лв, непогасена била само 117,43лв. като далекосъобщителни услуги.
Счетоводната експертиза установила че за абонаментни такси са начислени само
117,43лв., останалите суми били начислени за неустойки и за лизингови вноски. ,
които не били предмет на този иск. Не
било установено ищецът да има право да обяви за предсрочно изискуеми
задълженията по лизинговия договор, поради което недължими били и сумите за тях
от 460,72лв. До ответника не било достигнало изявление на ищеца за обявяване на
задълженията за предсрочно изискуеми, за прекратяване на договора за лизинг. Особеният
представител е претендирал възнаграждение.
Въззиваемият-ищец Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******* със съдебен
адрес: адв. В.Г.,*** в предоставения
срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е
правилно. Посочил е, че забавата на изпълнението за плащането на лизинговите
вноски било основание за прекратяване на
договора за лизинг и за настъпването на предсрочната изискуемост на дължимите
суми съгласно чл. 12 от ОУ, които потребителят бил приел. Претендирал е
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2024238/20.09.2019г. по регистъра на СРС на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Т.А.М.,
ЕГН **********, с която е
поискало от съда:
1.
на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено,
че Т.А.М., ЕГН ********** дължи на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: 339,59лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението-18.01.2019г., до изплащането й, представляващи
неплатена стойност на потребени телекомуникационни услуги за периода от 10.06.2017г. до
09.11.2017г. по договори с абонатен № ********* от 31.07.2015г. и от
01.07.2016г., за които е издадена заповед по заповедно дело № 2988/2019г. на
СРС;
2.
на основание на чл. 345 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД да осъди Т.А.М., ЕГН ********** да
заплати на Т.Б.”ЕАД, ЕИК *******
сумата от 460,72лв., ведно със
законната лихва от 20.09.2019г. до
изплащането й, представляващи неплатени лизингови вноски за устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Gold за периода от ноември 2017г. до
юни 2018г. по договор за лизинг от 01.07.2016г. с абонатен № *********.
Навело е твърдения,
че с ответника сключили договорите за мобилни услуги като към първия договор за
телефонен номер *******месечна такса била 13,90лв. , към него бил сключен
договор за лизинг за таблет Huawei с месечна лизингова вноска от п
о 19,99лв. . Заявил е, че на 01.07.2016г. страните се съгласили и за втори
номер по който да се ползват далекосъобщителни услуги –*******с месечна такса
от по 29,99лв., като към него бил сключен договора за лизинг на Samsung с 23 месечни лизингови вноски от
по 57,59лв. всяка , ищецът предоставил
на ответника услугите и устройствата, но неплатени останали процесните месечни
такси и лизингови вноски за Samsung. Неплащането на лизинговите
вноски за Samsung и на абонаментните такси по
двата договора породило правото на ищеца да прекрати договорите и това било
направено считано от 03.11.2017г. , начислена била и неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите, но тя не била предмет на исковете. На основание на
чл. 12,т.2 от ОУ задълженията по договора за лизинг били обявени за предсрочно
изискуеми. Дори да се приемело, че лизингови вноски не са предсрочно изискуеми
към момента вече бил настъпил падеж на всяка от тях и били дължими на това
основание. Претендирало е разноски.
Ответникът Т.А.М., ЕГН ********** чрез назначения
му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в срока за отговор е
оспорил исковете. Посочил е, че не било установено да дължи сумите за далекосъобщителни услуги, не било
установено ищецът да е имал право да обяви за предсрочно изискуеми задълженията
по лизинговия договор, не дължал лихва за забава , а и тя била погасена по
давност.
По делото е приложено заповедно дело № 2988/2019г. на
СРС, съгласно което по заявление вх. № 3004227/18.01.2019г.
е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Т.А.М., ЕГН ********** да заплати на Т.Б.”ЕАД, ЕИК ******* 800,31лв. ведно със законната лихва от
подаване на заявлението-18.01.2019г., до изплащането й, представляващи
неплатена стойност на потребени телекомуникационни услуги ; сумата от 90,69лв. представляващи
лихва за забава на плащането на главницата, както и съдебни разноски от 205лв.,
за така издадена заповед длъжникът е уведомен със залепване на
уведомление, на 21.08.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
за главница от 339,50лв. на 20.09.2019г.
По
делото е приет договор за мобилни услуги по заявка
*********/31.07.2015г. носещ подпис, положен за страните по него,
съгласно който „Т.Б.”ЕАД се е задължило да предоставя на Т.А.М. телекомуникационни
услуги по далекосъобщителна мрежа за срок от 24 месеца срещу заплащане на
стойността на същите по тарифен план „GoWebUnlimited 2500 64 kbps” при Общи условия за срок от 24 часа с предпочетен номер
*******с месечна абонаментна такса 13,90лв.
По делото е приет договор за лизинг
от 31.07.2015г.. сключен при Общи условия, носещи подпис за страните по
него, съгласно който Т.Б.”ЕАД се е
задължило да предостави на Т.А.М. за ползване за срок от 23 месеца устройство -
таблет Huawei, срещу
задължение на ответника да заплати лизингова
цена от 459,77лв, платими на 23 месечни вноски от по 19,99лв. с уговорена
възможност за закупуване на устройството, като потребителят е декларирал, че получава
устройството.
По
делото е приет договор за мобилни услуги по заявка *********/01.07.2016г. носещ подпис, положен за страните по него, съгласно
който Т.Б.”ЕАД се
е задължило да предоставя на Т.А.М. телекомуникационни услуги по далекосъобщителна мрежа за срок от 24 месеца срещу заплащане на
стойността на същите по тарифен план „НонСтоп 29,99” при Общи условия за срок
от 24 часа с предпочетен номер
359899940612 с месечна
абонаментна такса 29,99лв.
По делото е приет договор за лизинг
от 01.07.2016г.. сключен при Общи условия, носещи подпис за страните по
него , съгласно който Т.Б.”ЕАД се е
задължило да предостави на Т.А.М. за ползване за срок от 23 месеца устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Gold срещу задължение на ответника да заплати лизингова цена от
1324,57лв, платими на 23 месечни вноски от по 57,59лв., с уговорена възможност
за закупуване на устройството, като потребителят е декларирал, че получава
устройството. Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал.2 от ОУ при неизпълнение на
задълженията по договора от лизингополучателя лизингодателят може да обяви за
предсрочно изискуеми вноските по договора, тази изискуемост настъпвала и при
прекратяване на договора за мобилни услуги.
Приета е неподписана от страните фактура
от 10.07.2017г. , издадена от ищеца на ответника за задължения по
договорите за периода от 10.06.2017г. до 09.07.2017г. в размер на общо 111,08лв. от които 77,58лв. вноска по
договор за лизинг 38,23лв. абонаментни
такси, , лизингови вноски, 1,35лв. повиквания.
Приета е неподписана от страните фактура
от 10.08.2017г. , издадена от ищеца на ответника за задължения по
договорите за периода от 10.07.2017г. до 09.08.2017г. в размер на 57,59лв. вноска по договор за лизинг и 40,97лв
абонаментни такси, лизингови вноски, 0,32лв. повиквания.
Приета е неподписана от страните фактура
от 10.09.2017г. , издадена от ищеца на ответника за задължения по
договорите за периода от 10.08.2017г. до 09.09.2017г. в размер на 57,59лв. вноска по договор за лизинг и 38,23лв. абонаментни такси, лизингови вноски.
Приета е неподписана от страните фактура
от 10.10.2017г. , издадена от ищеца на ответника за задължения по
договорите за периода от 10.09.2017г. до 09.10.2017г. в размер на 57,59лв. вноска по договор за лизинг и
сума за връщане от 11,70лв.
Приета е неподписана от страните фактура
от 10.11.2017г. , издадена от ищеца на ответника за задължения по
договорите за периода от 10.10.2017г. до 09.11.2017г. в размер на 460,72лв. вноска по договор за лизинг
С прието по делото неоспорено от страните заключение по
съдебно-счетоводните експертизи вещото лице след запознаване с документи по
делото извлечения на ищеца е посочило,
че представените по делото фактури, които са издадени от 10.07.2017г. до
10.11.2017г. са осчетоводени от ищеца, те били за задължения с начален период
10.06.2017г.. Ищецът бил издал и фактура от 10.06.2017г. за 112,75лв., но тя
била платена на 28.06.2017г. По процесните 5 фактури, които са издадени от
10.07.2017г. до 10.11.2017г. неплатените такси за далекосъобщителни услуги били
общо 117,43лв. без ДДС за абонаментни такси и 1,67лв.
без ДДС за потребени услуги за
повиквания. Лизинговите вноски неплатени
били 711,07лв. , от които 19,99лв.
по договора към телефонен № *******и 691,08лв. по договора към телефонен №
**********. За последното за периода след 01.11.2017г. дължими лизингови вноски били 460,72лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са установителен
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД и осъдителен иск
по чл. 354 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че между Т.Б.”АД и Т.А.М. са възникнали валидни правоотношения по договори
за предоставяне на мобилни услуги от 31.07.2015г. и от 01.07.2016г., както и по договори за лизинг от 31.07.2015г.
и от 01.06.2017г., по които Т.Б.”АД се е
задължило да предостави на ответника достъп до далекосъобщителна си мрежа за срок
от по 24 месеца по всеки договор срещу заплащане на стойността на абонамента
такса от по 13,90лв. месечно по договора
от 2015г. и от по 29,99лв. месечно по
договора от 2016г., отделно и на цена на
ползвани услуги, съответно ищецът се е задължил
да предостави на ответника ползването на устройство таблет Huawei срещу задължение на ответника да заплати лизингова цена
от 459,77лв, на 23 месечни вноски от по 19,99лв; да му предостави за ползване устройство Samsung
Galaxy S7 Edge 32 GB Gold при лизингова цена от 1324,57лв , платими на 23 месечни вноски от по
57,59лв., с уговорена възможност за закупуване на устройствата, като Т.б.” ЕАД
при сключването на договорите за лизинг е предоставило на ответника лизинговите
вещи. Тези обстоятелства не са спорни
между страните по делото при обосноваване на изводите за тях районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма, те се установяват и от приети
по делото неоспорени от страните договори с приложения.
При така възприето съдът приема за установено по делото валидното
правоотношение по горепосочените договори за далекосъобщителни услуги и за
лизинг, че ищецът е изпълнил задълженията си по тях като е предоставил на
ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от ответника, както и му е предоставил за
ползване двете устройства, посочени в тези договори за лизинг. С оглед
гореизложеното съдът приема за установено по делото, че за ответника е
възникнало валидно задължение да заплаща абонаментните такси по договорите за
мобилни/фиксирани услуги и таксата за проведени повиквания, съответно
лизинговите вноски по договорите за лизинг и стойността на повикванията.
Срокът на договорите за мобилни услуги и на договорите за лизинг е по 24
месеца. Този срок е настъпил към
подаване на заявлението на 18.01.2019г. съответно към подаване на исковата
молба – на 20.09.2019г., поради което и лизинговите вноски са падежирали и за изискуемостта им не е било нужно същите
да бъдат обявени за предсрочно изискуеми от ищеца.
Установява се от приети по делото фактури, заключение по съдебно счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства, че непогасени чрез плащане за
периода от 10.06.2017г. до 09.11.2017г. са 142,92лв. с включен ДДС за абонаменти
такси и за повиквания. Вещото лице по
счетоводната експертиза е посочило, че размер на тези задължения са
117,43лв. за абонаментни такси и 1,67лв.
за такса повиквания, като изрично е посочило, че това са суми без ДДС. Тези доставки са облагаеми по
ЗДДДС, поради което и правилно районният съд е приел, че върху така
установената дължима сума от 119,10лв. се дължи 20% ДДС, която е начислена и с
фактурите, приети по делото, тоест общо дължимата сума за такси по договорите
за далекосъобщигелни услуги е 142,92лв.
с включен ДДС. Посочената от вещото лице като платена сума от 112,75лв. е по
фактура, издадена на 10.06.2017г., като тя не е предмет на предявените искове и
това плащане не се отразява на извода на съда за дължимост на сумата от
142,92лв..
Установено е от приетия договор за
лизинг от 01.07.2016г., от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че
стойност на неплатени лизингови вноски по този договор за периода от ноември 2017г. до края на договора
-01.06.2018г., са общо 8 вноски всяка от които е на стойност от по 57,59лв.
и така неплатените последни 8 лизингови вноски по договора за лизинг от
01.07.2016г. за Samsung Galaxy
S7 Edge 32 GB Gold е
общо 460,72лв. За да се уважи иск за
тази сума не е необходимо да се установи, че ищецът е отправил изявление до
ответника за обявяване на вноските за предсрочно изискуеми и подробни
съображения за този извод съдът изложи по-горе.
По делото не е установено погасяване на процесните задължения поради което
и правилно районният иск е уважил исковете за 142,92лв. неплатени
далекосъобщителни услуги по договорите от 31.07.2017г. и от 01.06.2017г., както
и за 460,72лв. неплатени лизингови вноски по договора от 01.07.2016г.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за производство пред СГС в
размер на 150лв., представляващи платен
депозит за възнаграждение за особен представител; 180лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат.
Жалбата е
неоснователна, държавна такса не е внесена предварително, защото жалбата е
подадена от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК,
поради което и въззивникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 50лв., представляваща дължима
държавна такса за производство пред СГС.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20004194/07.01.2021г. по гр.д.№ 53870 по описа за 2019г. на Софийски районен съд,
153-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.А.М., ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати на Т.Б.”ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***”, Бизнес-парк-София, сграда
6 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от общо 330лв. ( триста и тридесет лева),
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Т.А.М., ЕГН ********** с
адрес: *** заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 81 от ГПК сумата от 50лв. ( петдесет лева), представляващи разноски за държавна такса
за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.