Р Е Ш Е Н И Е
№ 1640
гр. Пловдив, 3 октомври 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXIIІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети септември,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Христина Николова и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1912 по
описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.256, ал.2 от Закона
за обществените поръчки (ЗОП).
Агенцията за държавна
финансова инспекция (АДФИ), представлявана от Стефан Александров Белчев- директор,
чрез юрисконсулт Е.Д.-К.- пълномощник, обжалва Решение №880 от 27.04.2022г. по
Н.А.Х. дело №20215330207841 (7841) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., ХVIІI-ти наказателен състав,
с което е отменено наказателно постановление (НП) №11-01-247 от 10.09.2021г., издадено
от директора на АДФИ, с което на З.А.К., ЕГН **********, в качеството му на
ректор на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски“ в периода 21.04.2015г. –
02.06.2019г., е наложена глоба в размер на 676,28 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП.
Ответникът по делото- З.А.К.,
чрез адвокат И.К.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Петър Петров, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство,
за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на ПУ “Паисий Хилендарски“ в периода
14.08.2020г. – 12.03.2021г. е извършена финансова инспекция от служители на
АДФИ, включваща проверка за законосъобразност на отчетените през 2018г. и
2019г. разходи за доставки, във връзка със спазване на нормативната уредба в
областта на обществените поръчки, както и проверка на изпълнението на
сключените договори през проверявания период. Проверката (финансовата инспекция)
е възложена със Заповед №ФК-10-1152 от 10.08.20220г. на директора на АДФИ, изменена
със Заповед №ФК-10-1359 от 25.09.2020г., спряна със Заповед №ФК-10-1569 от 06.11.2020г.
и възобновена със Заповед №ФК-10-85 от 20.01.2021г.
В рамките на проверката
е прието за установено, че ответникът К. заема длъжността ректор на ПУ “Паисий
Хилендарски“ в периода 21.04.2015г. – 02.06.2019г.
Прието е за установено, че
ПУ “Паисий Хилендарски“ е публичноправна организация по смисъла на §2, т.43 от
ДР на ЗОП, а ответникът К., в качеството му на ректор и представляващ
университета, е публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП. Според
писмо с Изх.№П-922 от 25.08.2020г. на ректора (проф. д-р Румен Младенов) на ПУ
“Паисий Хилендарски“, в периода 01.01.2017г. – 21.12.2019г. в университета не е
имало определено със заповед длъжностно лице по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП,
на което да е възлагано да организира и/или да възлага обществени поръчки.
Прието е за установено,
че в периода от 01.01.2019г. до 02.06.2019г. включително ПУ “Паисий Хилендарски“
е получател на доставки на реактиви, реагенти и специални консумативи, за което
са издадени общо 139 броя фактури от различни доставчици. Посочените 139 броя
фактури са подробно описани в нарочна Справка с Изх.№П-138 от 01.02.2021г.,
относно “Действителната обща стойност на извършените разходи за доставка на
реактиви, реагенти и специални консумативи от ПУ “Паисий Хилендарски“, по фактури
за периода от 01.01.2019г. до 02.06.2019г. (всъщност от 07.01.2019г. до
31.05.2019г.)“, изготвена въз основа на данни от счетоводните регистри, които
се съхраняват в счетоводния архив, от М.Г.- съставител; съставител ГФО (годишен
финансов отчет), без конкретно посочени имена, но вероятно В.М.П.- главен
счетоводител, според нарочна Справка с Изх.№П-1313 от 03.11.2020г. за отговорните
длъжностни лица при ПУ “Паисий Хилендарски“; и вероятно изпълняващ длъжността
(и.д.) ректор на университета. Общата стойност на фактурите е сумата от 56 356,82
лв. без ДДС или общо 67 628,18 лв. с ДДС.
Прието е за установено,
че с доставката по фактура с №37545 от 16.04.2019г., издадена към университета
от “РИДАКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, на обща стойност от 182,00 лв. без ДДС, е
превишен минималният стойностен праг от 30 000,00 лв. без ДДС.
Според друга нарочна
Справка също с Изх.№П-138 от 01.02.2021г. относно “Действителната обща стойност
на извършените разходи за доставка на реактиви, реагенти и специални
консумативи от ПУ “Паисий Хилендарски“, по фактури за периода от 01.01.2018г.
до 31.12.2018г. (всъщност от 03.01.2018г. до 14.12.2018г.)“, университетът е
получател на доставки на реактиви, реагенти и специални консумативи, за което
са издадени общо 309 броя фактури от различни доставчици, на обща стойност
103 646,03 лв. без ДДС или общо 124 375,23 лв. с ДДС.
А според писмо с
Изх.№П-138 от 01.02.2021г. на ректора на ПУ “Паисий Хилендарски“, през периода
2018г. и 2019г. не е провеждана процедура за възлагане на обществена поръчка с
предмет “Доставка на реактиви, реагенти и специални консумативи“ за нуждите на
университета.
Според нарочен
констативен протокол от 23.02.2021г., съставен от представители на АДФИ и на ПУ
“Паисий Хилендарски“, при извършена проверка на електронните преписки в
Регистъра на обществените поръчки (РОП) и профила на купувача на университета
относно проведени обществени поръчки през 2018г. и 2019г., е установено, че за
времето от 01.01.2018г. – 31.12.2019г. не е провеждана процедура и не е публикувана
обява или покана до определени лица за събиране на оферти по ЗОП за доставка на
реактиви, реагенти и специални консумативи за нуждите на учебното заведение.
Съгласно чл.20, ал.3,
т.2 от ЗОП, възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги, с изключение
на услугите по приложение №2 – от 30 000 лв. до 70 000 лв.
Прието е за установено, че на ответника по делото е било известно, че
доставката на реактиви, реагенти и специални консумативи за нуждите на
университета (вероятно за периода от 01.01.2019г. – 31.12.2019г.) е на (прогнозна)
стойност, за която е бил длъжен да приложи предвидения в чл.20, ал.3, т.2 от
ЗОП ред. Вместо това, поръчката е възложена по реда на чл.20, ал.4, т.3 от ЗОП
чрез директно възлагане, поради което същата се явява възложена по по-облекчен ред
от предвидения в закона, съобразно нейната стойност.
Въз основа на приетото за установено в рамките на извършената финансова инспекция
се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №11-01-247 от
11.03.2021г., с който деянието на ответника, изразяващо се в извършването на
доставки на реактиви, реагенти и специални консумативи през периода 01.01.2019г.
– 02.06.2019г., на обща стойност 56 356,82 лв. без ДДС, за нуждите на
университета, с което е надвишен минималният стойностен праг по чл.20, ал.3,
т.2 от ЗОП, само въз основа на платежни документи (фактури), без да е приложен
редът за събиране на оферти с обява или покана до определени лица, се
квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.17, ал.1, във
връзка с чл.20, ал.3, т.2, във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП.
Според нарочна разписка,
екземпляр от процесния АУАН е получен от ответника К. на 11.03.2021г., като от АУАН
не може да се направи категоричен извод, дали актът е съставен в присъствието
на К.. А според друга нарочна разписка, на 24.02.2021г. К. получава покана да
се яви в сградата на ПУ “Паисий Хилендарски“ на 11.03.2021г. от 10:30ч. до
11:30ч. за съставяне на актове за установяване на административни нарушения.
Против съставения АУАН
постъпва възражение с Вх.№11-01-247 от 17.03.2021г., след което е издадено
процесното НП.
Както в АУАН, така и в
НП е отразено, че нарушението е извършено на 16.04.2019г.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като отменя оспореното пред него НП,
предвид констатираната му незаконосъобразност.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2
от ЗОП, обекти на обществени поръчки са доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, лизинг, наем или финансов лизинг, със или без
право на закупуване, както и всички необходими предварителни дейности по
употребата на стоката, като инсталационни или монтажни работи, тестване на
машини и съоръжения и други, поради което обстоятелството, че от процесните 139
доставки не са изключени тези по общо 11 фактури, чийто предмет е различен от
“реактиви, реагенти и специални консумативи“, при извършване на квалификацията
на нарушението, според районния съд, е неотносимо към спора.
Разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗОП задължава възложителите да приложат предвидения
в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията
за това.
Посочи се вече, че
според чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП (цитирана в процесните АУАН и НП), възложителите
прилагат реда за възлагане чрез събиране на
оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и
услуги, с изключение на услугите по приложение №2 – от 30 000 лв. до 70 000 лв.
В чл.21, ал.8, т.1 от ЗОП е регламентирано, че при обществени поръчки за доставки
и услуги, които са регулярни и подлежат на подновяване в рамките на определен
период, прогнозната стойност се определя на базата на действителната обща
стойност на поръчките от същия вид, които са възложени през преходните 12
месеца, коригирана с евентуалните промени в количеството или стойността, които
биха могли да настъпят за период от 12 месеца след възлагането на поръчката.
След като през периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. ПУ “Паисий Хилендарски“
е получател на доставки на стоки на обща стойност 103 646,03 лв. без ДДС,
то ответникът К., в качеството му на публичен възложител, е следвало през
2019г. да прилага процедурите по чл.18, ал.1, т.12 или 13 (публично състезание,
пряко договаряне), съгласно чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, тъй като прогнозната
стойност на обществените поръчки при доставки (103 646,03 лв.) е по-голяма
от 70 000,00 лв. и по-малка от 280 000,00 лв. (чл.20, ал.1, т.1,
б.“б“ от ЗОП, в редакция към 01.01.2019г.).
Съответно, настоящият
състав на съда намира, че е налице нарушение по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП,
противно на посоченото в АУАН и НП, че е налице нарушение по чл.20, ал.3, т.2
от ЗОП. Всъщност, налице са общо 139 нарушения, тъй като университетът е
получател по доставки, за които са издадени процесните 139 фактури, всяко от
които нарушения е извършено на датата на издаване на съответната фактура в
периода от 07.01.2019г. до 31.05.2019г.
Тук е мястото да се
посочи, че нормата на чл.256 от ЗОП претърпява следните изменения:
До 28.02.2019г. - (1) Възложител, който
възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната
стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор
с включен ДДС, а когато няма писмен договор - глобата е 1 на сто от извършения
разход или от поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи
не повече от 10 000 лв. (2) Възложител, който сключи договор, без да проведе
процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основания за това,
или не спази изискването по чл.99, се наказва с глоба в размер 10 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв.
До 31.12.2019г. – (1) Възложител,
който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или
поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния
стойностен праг по чл.20, ал.1 или 2, без да приложи процедура по чл.18, ал.1
съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва
с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а
когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото задължение за
извършване на разход, но не повече от 10 000 лв. (2) (Нова) Възложител, който
възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме
задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава
минималния стойностен праг по чл.20, ал.3, без да приложи предвидения в закона
ред за възлагане на обществената поръчка съобразно стойността на поръчката при
наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 1 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор –
от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не
повече от 3000 лв. (3) (Предишна ал.2) Възложител, който сключи договор, без да
проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основания
за това, или не спази изискването по чл.99, се наказва с глоба в размер 10 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000
лв.
Считано
от 01.01.2020г. – (1) Възложител,
който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или
поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава
минималния стойностен праг по чл.20, ал.1 или 2, без да приложи процедура по чл.18,
ал.1 съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се
наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не
повече от 50 000 лв.
(2) Възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или
извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се
достига или надвишава минималния стойностен праг по чл.20, ал.3, без да приложи
предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно
стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в
размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не
повече от 10 000 лв.
Съгласно чл.3 от ЗАНН, (1)
За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в
сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
В случая, 139-те нарушения
са инкриминирани в периода 07.01.2019г. – 31.05.2019г. (според датите на
издаване на процесните 139 фактури), през който период разпоредбите на чл.256
от ЗОП са с различни редакции, като се предвиждат различни състави на
административни нарушения, както и различни размери на налаганите наказания.
Вярно е, че с процесното
НП на ответника К. е наложено наказание по чл.256, ал.2 от ЗОП (редакция от
01.01.2020г.), която норма е по-благоприятна по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН
спрямо нормите на чл.256 от ЗОП в предходните им редакции, но това обстоятелство
не е изрично посочено в процесното НП.
Също така, не става ясно
от процесните АУАН и НП защо е прието за установено, че нарушението е извършено
на 16.04.2019г., след като до таза дата включително са извършени доставки по
общо 89 фактури, а след 19.04.2019г. (до 31.05.2019г. включително) са извършени
доставките по останалите общо 50 фактури.
Най-сетне, както правилно
приема районният съд, за установените общо 139 броя нарушения, извършени на
различни дати, би следвало да се наложат 139 броя наказания, съгласно чл.18 от ЗАНН, което обаче не е направено в случая.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира процесното НП за незаконосъобразно и като постановява
отмяната му, районният съд постановява правилно решение. Също така, решението на
районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в
сила.
По делото няма направени
искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани
на страните.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №880
от 27.04.2022г. по Н.А.Х. дело №20215330207841 (7841) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2021г., ХVIІI-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление №11-01-247 от 10.09.2021г., издадено от директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция, с което на З.А.К., ЕГН **********, в качеството
му на ректор на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски“ в периода 21.04.2015г.
– 02.06.2019г., е наложена глоба в размер на 676,28 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………