Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 105
гр.Враца,24.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд търговско отделение в
публичното заседание на 14.06.2019 г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N15 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба подадена от В.Ц.К. ЕГН**********,с адрес:с*** чрез
АД"Ч.,П. и И.",представлявано от адв.С.С.Ч. са предявени искове срещу
ЗД"БУЛ ИНС" АД,ЕИК***,със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1407, бул.*** за сумата 100 000 лв.-частичен от 200 000 лв.,представляваща
паричната равностойност на неимуществените вреди претърпени от ищеца от смъртта
на сестра му Р.Ц.К. при ПТП настъпило на
08.08.2015г. в с.*** с правно основание чл.226 от КЗ/отм./и за присъждане на
законна лихва върху обезщетението.
Сезира съда с искане да бъде
осъден ответникът ЗД"БУЛ
ИНС"АД, ЕИК*** , със седалище и
адрес на управление: гр.София,п.к.1407, бул.*** да заплати на В.Ц.К. ЕГН ********** с адрес: *** обезщетение
в размер на 100000лв., представляваща част от общо дължимите 200000 лв., представляваща паричната равностойност на
неимуществените вреди претърпени от ищеца от смъртта на сестра му Р.Ц.К. при ПТП настъпило на 08.08.2015 г.ведно със
законната лихва,считано от 12.08.2015г.датата на смъртта на сестра му до
окончателното изплащане на главницата и всички видове разходи направени по
делото,включително адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от Закона
за адвокатурата.
Поддържа се в исковата
молба,че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.08.2015 г.,са
причинени увреждания на Р.Ц.К., ЕГН **********, вследствие на което е починала
на 12.08.2015 г. - сестра на ищеца,поради което той търпи неимуществени вреди.
В хода на производството е влязла в законна сила Присъда
от 09.10.2018 г. постановена по н.о.х.д.№175/2018 г. по описа на ОС
Монтана и влязла в законна сила на 25.10.2018г. ведно с мотиви към нея, с която В.С.Х.
е признат за виновен в това,че на 08.08.2015г.в с.***, обл.Монтана,на ул.***, при
управление на МПС-л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ М****АР нарушил
правило за движение по пътищата:чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП-при възникнала
опасност за движението-наличие на пешеходец на пътното платно/лицето Р.Ц.К./ не
спрял,в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Р.Ц.К.,ЕГН**********,поради
което на основание чл.343,ал.1,буква
"в",пр.1 във вр.с чл.342,ал.1,пр.3 НК и на основание чл.58 а,ал.1 НК
във вр. с чл.54 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от
свобода,на основание чл.66,ал.1 НК съдът
е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години от влизане в сила
на присъдата.,като е признал подсъдимия за невинен и го оправдава по
обвинението за нарушение разпоредбите на чл.20,ал.1 и чл.20,ал2,изр.1 от ЗДвП.
На основание чл.343г във вр. с
чл.37,ал.1,т.7 НК лишава подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една
година и четири месеца.
Като се позовава на влязла в
сила присъда,ищецът счита, че на основание
чл.300 от ГПК са установени по категоричен и безспорен начин въпросите относно
наличието на деяние, неговата противоправност и вината на дееца В.С.Х..
Сочи,че получените увреждания
са били тежки и на 12.08.2015 г. настъпила смъртта на пострадалата.
Ищецът твърди,че изживял много
тежко смъртта на своята сестра.Двамата израсли заедно,били са си опора в най
трудни моменти,подкрепяли се морално и материално.Взаимно разчитали един на
друг,заедно посрещали празници.
Позовава се на ТР№1/21.06.2018 г. по
тълкувателно дело №1/2016 г.на ОСНГТК на ВКС,с което се конкретизира кръга на
лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък.Сочи,че се запазва разбирането,че това са
лицата ,посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на
Пленума на ВС.В този кръг са деца-включително и отглеждани , родители,съпруг-включително
и фактическият. По изключение право да търси обезщетение има и всяко друго
лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени./т.1 от ТР№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/.
Обезщетението
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.Обезщетението следва да се присъди само
тогава,когато може да се направи несъмнен извод,че лицето,което претендира
обезщетение,е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни/като интензитет
и продължителност/ морални болки и страдания.Според традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите,са част от
най-близкия родствен и семеен кръг,а връзките помежду им се характеризират с
взаимно обич,морална подкрепа,духовна и емоционална близост.
Ищецът поддържа,че внезапната смърт на
сестра му е причинила неописуеми болки и страдания,които продължават и ще
продължават,тъй като загубата на толкова близък човек е непрежалима.
Поддържа,че е развил остра стресова
реакция и душевно разстройство.
Счита ,че предвид степента и интензитета
на причинените неимуществени вреди-душевни сътресения,дълбока болка и
мъка,както и обстоятелството,че ще търпи такива продължително време,счита за
справедливо да бъде обезщетен със сума в размер на 200000лв.
Посочва,че основанието за пряк иск срещу застрахователя и пасивната
легитимация на ответника се извеждат от обстоятелството,че л. а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ М****АР към датата на ПТП има валидна
застраховка "Гражданска отговорност" по полица №BG/02/115001914687,валидна
от 22.07.2015г.до 07.02.2016г.сключена в ЗД"Бул Инс"АД,което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените по повод ПТП имуществени и неимуществени вреди.
Посочил е банкова сметка ***:IBAN:***,БАНКА ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД.
Препис от исковата молба е
връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор
вх.№1851 от 21.02.2019 г. и дата на п.к 21.02.2019 г.
С подадения отговор ответникът
е заявил становище,че исковата молба е нередовна-ищецът не е посочил банкова
сметка *** е неясен.
С указания дадени до ищеца и
изпълнение от негова страна нередовностите на исковата молба са отстранени.
Оспорва исковете по основание
и размер.
Въвежда възражение да е
причинен деликт от В.С.Х.,водач на лек автомобил марка "Фолксваген
Голф",с рег.№М АР,застрахован при него,оспорва механизма на ПТП описан в
исковата молба и твърдението за изключителна вина на В.С.Х. .Позовава се на
влязла в законна сила Присъда по н.о.х.д.№175/2018 г. по описа на ОС Монтана,в
която било посочено,че е безспорно установено,съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата Р.К. ,която е
предприела пресичане не на определеното за това място-нарушение на
правилото,установено в разпоредбата на чл.113,ал.1 от ЗДВП,както и че е
следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.113,ал.2 ЗДВП,при
спазване на ал.1,т.1,2 и 4 на същия член.
Оспорва наличието на причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди.Позовава се на Присъда по
н.ох.д.№175/2018 г. по описа на ОС-Монтана,с която В.С.Х. ,е признат за виновен
за нарушението единствено на чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДВП,като в мотивите й било
изрично посочено,защо подсъдимия е оправдан по обвинението в останалата част.
Оспорва изложения в исковата
молба механизъм на ПТП,като твърди,че в присъдата се сочи за безспорно
установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Р.К.,която
е предприела пресичане на пътното
платно на непозволено място,като е
нарушила чл.113,ал.1 от ЗДВП,както и че е следвало да съобрази поведението си с
чл.113,ал.2 ЗДВП,при спазване на ал.1,т.1,2, и 4 на същия член.
Оспорва наличие на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и неимуществените вреди,които ищецът
претендира, техния интензитет и проявление, периода през който са търпени,както
и,че те обосновават размера на обезщетението,което ищецът претендира.
Счита,че е налице изключителен
принос на пострадалата за настъпилия вредоносен резултат,като се позовава на
мотивите на присъдата,като оспорва и причинно-следствената връзка на получените
увреждания от пострадалата и настъпилата смърт
Алтернативно ако съдът
приеме,че е налице причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и
уврежданията,сезира съда с искане да приеме,че не е налице деликт по смисъла на
чл.45 от ЗЗД,а в резултат на случайно деяние-чл.15 от НК.
Оспорва иска по размер,като
противоречащ на чл.51 ал.1 ЗЗД и се позовава на §96/1/ от ПЗР на ЗИД на КЗ,на
чл493 а КЗ нов и счита,че ако съдът приеме,че следва да бъде присъдено
обезщетение на ищца за неимуществени вреди причинени от смъртта на сестра му в
рамките на 5000лв.
Позовава се на Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/ 2016 г. ОСНГТК
на ВКС и мотивите към него,в частта ,с която е прието,че обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и главно
доказване на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и са настъпили в резултата не неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Твърди,че
между починалата и ищцата не е изградена особено близка и трайна житейска
връзка,както и че търпи значителни морални болки и страдания с продължително
проявление във времето,като се позовава на обстоятелството,че ищецът и починалата
имат само общ баща,но не са едноутробни.
Излага съображения,че
справедливостта не е абстрактно
понятие,а е свързано с редица конкретни
обстоятелства ,които съдът следва да прецени при определяне на обезщетението.
Твърди,че претендираната от ищеца сума в размер на 100 000 лв.-частичен от
цялата сума,която се претендира в размер на 200000лв.за обезщетение противоречи
на принципа на справедливостта и съдебната практика в сходни случаи.Счита ако
искът бъде уважен в заявения размер обезщетението ще има наказателна ,а не
обезщететителна функция.
На отделно основание,счита,че
не дължи обезщетение,тъй като ищцата се била "самоувредила".Излага
подробни съображения, че ако пострадалата е спазила посочените разпоредби на
ЗДВП,не би се стигнало да вредоносния резултат.Счита,че посочените от него
обстоятелства,осъществяват,както от правна,така и от фактическа страна,състава
на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД,като сезира съда с искане да го
съобрази при решаване на спора.Позовава се съдебна практика на ВКС,според
която,за съпричиняването е без значение дали пострадалия е действал
виновно.Счита че при определяне на обезщетението то следва да бъде намалено
поне с 50%,като се приеме съпричиняване от страна на пострадалата.
Оспорва изцяло претенцията за
лихва върху обезщетението, както началния момент от който се претендира,тъй
като счита че не дал повод за завеждане на иска,така и по същество като
акцесорен иск,който следва да бъде отхвърлен ако се отхвърли главни иск.
Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност,ако все пак съдът приеме,че лихва се дължат, като твърди да
са погасени по давност лихвите предхождащи с 3 години датата на подаване на
исковата молба.
Сезира съда с искане да
отхвърли исковете ,като неоснователни и недоказани.Алтернативно уважени
частично при приложение на §96/1/ЗДИ КЗ,както и при наличие на хипотезата на
чл.51 ал.2 ЗЗД.
Сезира съда с искане за
присъждане на сторените от него разноски,а при частично уважаване на исковете
за присъждане такива съразмерно с отхвърлената част,включително и адвокатски
хонорар.
Препис от подадения отговор е
връчен на ищеца и в срока по чл.372 ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба подадена от В.Ц.К. чрез АД"Ч.,П. и И.".
Ищецът оспорва изцяло подадения от ответника отговор.
Оспорва възражението на
ответника, че не е причинен деликт от В.С.Х.. Позовава се на представената в
заверен препис Присъда от 09.10.2018 г.
постановена по н.о.х.д.№175/2018 г. по описа на ОС Монтана и влязла в законна
сила на 25.10.2018 г. ведно с мотиви към
нея, с която В.С.Х. е признат за виновен. Предвид наличието на влязла в сила
присъда, счита, че на основание чл.300 от ГПК са установени по категоричен и
безспорен начин въпросите относно наличието на деяние, неговата противоправност
и вината на дееца В.С.Х..
Оспорва възражението на
ответника относно описания в исковата молба механизъм,оспорва възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата -
от фактическа и правна страна.Сочи,че поведението на пострадалия по принцип не
е предмет на присъдата. Въпросът за съпричиняване на увреждането от страна на
пострадалия като основание за намаляване на дължимото обезщетение на вреди -
чл. 51, ал.2 ЗЗД, е извън приложното поле на чл. 300 ГПК, поради което подлежи
на установяване в граждански процес. Оспорва
възражението на ответника, че не е налице причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и претърпените неимуществени вреди,че не е налице причинно-
следствена връзка между уврежданията от ПТП и настъпилата смърт,оспорва
твърдението на ответника че е налице случайно деяние.
Оспорва възражението на
ответника, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди в твърдения обем,възражението
за прекомерност на претендираното обезщетение.
Счита, че размерът на
обезщетението следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно
принципа на чл. 52 ЗЗД.Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ЗИДКЗ, в който се
определя размер на обезщетението от 5000 лева, противоречи на действащото право
на ЕС. Горната разпоредба противоречи на европейското право на ЕС, доколкото е
предвидена определена максимална сума, по-малка от посочените в чл. 1, параграф
2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка,
чийто чл. 9, ал. 1 предвижда, че "Без да се засягат всякакви по-високи
гаранции, които държавите- членки могат да предвиждат, всяка държава-членка
изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми:
а) в случай на телесно
увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000
000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите: б) в случай на
имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя
на пострадалите."
При констатиране на това
противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките
на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да
защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без
приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат,
без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма,
както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.
Позовава се на Решение на СЕС
от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване и на
даденото с него тълкуване:"задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства трябва да
покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица,
загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по
силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към
спора по главното производство национално право", а "Член 3, параграф
1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5".
Сочи,че Решенията по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в
Република България , съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК.
Оспорва възражението на ответника, че между
ищеца и починалата не е била налице трайна, силна, дълбока емоционална връзка.
За доказване на тези обстоятелства е поискал събирането на относими
доказателства.
Оспорва възражението на ответника за
недължимост на законна лихва.
Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Поддържа направените с
исковата молба доказателствени искания.
Препис от допълнителната
искова молба е връчен на ответника и в срока по чл.373 от ГПК той е упражнил
правото си да подаде отговор вх.№3507 от 12.04.2018 г. на допълнителната искова
молба.
Поддържа всички възражения
въведени с отговора на исковата молба, включително за недоказаност на твърдените
вреди, прекомерно завишение на исковата претенция за обезщетяване и за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, по предявените
от В.Ц.К. срещу ответника обективно съединени искове с пр. основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 226 от КЗ /отм./за заплащане на обезщетение за неимуществени: вреди,
настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на неговата сестра Р.Ц.К.
при ПТП на 08.08.2015г., като сезира съда с искане да ги отхвърли изцяло като неоснователни,
необосновани и недоказани.
Алтернативно в случай, че съдът
ги счете за основателни да намали размера
на претендиранато обезщетение, тъй като заявеният с исковата молба размер не
кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна практика,както
и да определи размера на дължимото
обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост заложен
в чл. 52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, включително
вземе предвид разпоредбата на чл. 493а, ал 4 КЗ и § 96. (1) от Преходни и
Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането (обн. - дв, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) и
отчете наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Поддържа и направеното с
отговора на исковата молба оспорване за липса на причинен деликт от страна на
водача на автомобила, застрахован при ответника, като изразява несъгласие с
ищеца,че „предвид наличие на влязла в сила присъда" това възражение е явно
неоснователно.
Сочи,че на основание чл. 300 ГПК с влязлата в сила присъда се установяват деянието, противоправността и
вината, но елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД са и
причинната връзка и вредата.
Причинната връзка и вредата,
установени в наказателното производство не са задължителни за гражданския съд
съгласно чл. 300 от ГПК и подлежи на доказване. В решение № 43/16.04.09г. по
т.д.№ 648/08г. на II т.о. на ВКС е прието по реда на чл.290 ГПК, че актовете на
органите в досъдебното производство, макар и да са официални документи по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ГПК отм., не представляват доказателство за механизма
на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него.
Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и
отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки
за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямат задължителна
сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.
Такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния
съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, в т. ч. причинната връзка и вредите и
съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно
със съответните доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело.
Позовава се на съдебна практика,според
която поведението на пострадалия не е
предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от
състава на престъплението, и не е било предмет на изследване в наказателното
производство по конкретното дело.
Твърди,че в процесния случай това съпричинияване е било изследвано,като същото е отчетено при
определяне на размера на наказанието на виновния водач.Пострадалата неправилно е предприело пресичане на пътното платно на
необозначено за целта място.Сочи,че с постановената Присъда В.С.Х., е признат за виновен за
нарушението единствено на чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДВП, а не на чл. 119 от
ЗДВП. При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека
пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му
осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на
необозначено място.
Поддържа,че пострадалата е имала
качеството на пешеходец по смисъла на чл. 107 от ЗДвП, поради което е била задължена по чл. 113 и
114 от ЗДвП при пресичане на платното за движение да съобразява своето
поведение с законовите изисквания. От друга страна в тежест на пешеходците
съществува задължение преди пресичане да се огледат за евентуална опасност на
пътя, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение /по аргумент от разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
действаща преди редакцията й с ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 и приложима
към момента на настъпване на ПТП- 08.08.2015г.). Въведена е и забрана за
пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при
ограничена видимост - чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.Макар вината на водача на
автомобила да е установена, то също следва да се отчете, че ако пострадалата бе
проявила необходимото внимание да се огледа за евентуални опасности, вероятно и
сама би избегнала траекторията на движение на увреждащото транспортно средство.
По отношение на възраженията за
изключителен принос на пострадалия /случайно деяние/ съответно наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата изцяло поддържа изложеното в отговора
на исковата молба.
Изложените от
ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания
петитум,дават основание на съда да приеме,по правната квалификация на
исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени
искове:1/.Иск за заплащане на
застрахователно обезщетение с правно основание чл.226, ал.1/отм/ във вр.
с чл.223/отм КЗ и чл.493 ал.4/ДВ бр.101/2018г.вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и
2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение
с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Правният интерес е обоснован
от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на
страните.Искът е предявен от надлежни страни против надлежна страна.
Възражението на ответника,че
ищецът не е активно легитимирани да сезира съда с исковете,тъй като не е от
кръга на лицата ,които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди
е въпрос на материалноправната му квалификация и е въпрос по същество на
правния спор и не касае правото му на
иск.
Предвид изложеното и доколкото
не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на
заявените претенции,то същите се явяват допустими.
На основание
чл.300 ГПК,съдът приема,че безспорни са обстоятелствата установени с Присъда от 09.10.2018 г. постановена по
н.о.х.д.№175/2018 г. по описа на ОС Монтана и влязла в законна сила на 25.10.2018 г. ведно с мотиви към нея, с която В.С.Х.
е признат за виновен в това,че на 08.08.2015г.в с.***,обл.Монтана,на ул.***, при
управление на МПС-л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ М****АР
нарушил правило за движение по пътищата: чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП-при
възникнала опасност за движението-наличие на пешеходец на пътното платно/лицето
Р.Ц.К./ не спрял,в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Р.Ц.К.,
ЕГН**********, поради което на основание
чл.343,ал.1,буква "в",пр.1 във вр.с чл.342,ал.1,пр.3 НК и на
основание чл.58 а,ал.1 НК във вр. с чл.54 от НК е осъден на една година и
четири месеца лишаване от свобода,на основание чл.66,ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на
наказанието за срок от три години от влизане в сила на присъдата.,като е
признал подсъдимия за невинен и го оправдава по обвинението за нарушение
разпоредбите на чл.20,ал.1 и чл.20,ал2,изр.1 от ЗДвП.
На основание чл.343г във вр. с
чл.37,ал.1,т.7 НК лишава подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една
година и четири месеца.
Наличието на валидно
застрахователно правоотношение по полица№BG/02/115001914687,валидна от 22.07.2015г.до
07.02.2016г сключена в ЗД"Бул Инс"АД,относно л. а. марка „Фолксваген“
, модел „Голф“ с рег.№ М****АР и към датата на ПТП има валидна застраховка
"Гражданска отговорност".
Установеното с присъдата:между
получените от Р.К. наранявания при блъскането й от автомобила,управляван от
обвиняемия В.Х.,респективно настъпилата смърт на пострадалата Р.К. има пряка
причинно следствена връзка.
С оглед гореизложеното,съдът
прие,че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко
доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно
действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищцата
неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и
вредите, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност,между прекия причинител и
застрахователя както и да обоснове
размера на претендираните обезщетения.
Ответното застрахователно
дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и възражението си,че акцесорния
иск за лихви е погасен по давност.
В съдебно заседание ,ищецът
чрез адв.М. поддържа предявеният иск. Анализира събраните доказателства в
писмени бележки. Ответникът чрез адв.А. оспорва иска. Пледира за отхвърляне на
исковете. Анализира събраните доказателства в писмени бележки.Възражения по
доклада и разпределената доказателствена тежест не постъпиха.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във
връзка с посочените от страните доводи,намира за
установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен
е иск за заплащане на застрахователно
обезщетение с правно основание чл.226, ал.1/отм/ във вр. с чл.223/отм КЗ и
чл.493 ал.4/ДВ бр.101/2018г.вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за
заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с
правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД,според
които норми,увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка"Гражданска отговорност".
Следователно,за да се уважи иска е
нужно да се докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор"Гражданска отговорност" между собственика на увреждащия
автомобил и ответника,в срока на действие
на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта
с основанието за плащане на застрахователното обезщетение произтича
необходимостта от доказване на деликта
по чл.45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на застрахователното събитие,а
именно наличие на деяние/действие или бездействие/,неговата
противоправност,вреда и причинна връзка между деянието и вредата,като вината на
причинителя се предполага до доказване на противното.
На основание чл.300 ГПК,съдът
прие,че безспорни са обстоятелствата установени с Присъда от 09.10.2018 г. постановена по
н.о.х.д.№175/2018 г. по описа на ОС Монтана и влязла в законна сила на 25.10.2018 г. ведно с мотиви към нея, с която В.С.Х.
е признат за виновен в това,че на 08.08.2015г.в с.***,обл.Монтана,на ул.***, при
управление на МПС-л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ М****АР
нарушил правило за движение по пътищата: чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП-при
възникнала опасност за движението-наличие на пешеходец на пътното платно/лицето
Р.Ц.К./ не спрял,в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Р.Ц.К.,
ЕГН**********.
Наличието на валидно
застрахователно правоотношение по полица№BG/02/115001914687,валидна от 22.07.2015г.до
07.02.2016г сключена в ЗД"Бул Инс"АД,относно л. а. марка „Фолксваген“
, модел „Голф“ с рег.№ М****АР и към датата на ПТП има валидна застраховка
"Гражданска отговорност".
Установеното с присъдата:между
получените от Р.К. наранявания при блъскането й от автомобила,управляван от
обвиняемия В.Х.,респективно настъпилата смърт на пострадалата Р.К. има пряка
причинно следствена връзка или вредоносния
резултат-настъпилата смърт също се установява по смисъла на чл.300 от ГПК
предвид цитираната по-горе присъда.
Спорно
между страните е обстоятелството,дали починалата е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат с оглед възражението на ответника ,заявено своевременно с
отговора на исковата молба.
Съдът
констатира,че в мотивите на присъдата е прието за безспорно установено
обстоятелството ,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Р. Цветанова,която е
предприела пресичане не на определеното за това място-нарушение на правилото,установено
в разпоредбата на чл.113,ал.1 ЗДвП,по
силата на който законов текст -при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминат по пешеходните пътеки,дори такава пешеходна
пътека да е липсвала в близост,то е следвало да съобрази поведението си с
разпоредбата на чл.113,ал.2 ЗДвП,съгласно която извън населени места и по
двулентовите двупосочни пътища в населените места,когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека,те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места,като спазват правилата по ал.1,т1,2 и 4.
За установяване на това обстоятелство беше
допусната и назначена
съдебна-автотехническа експертиза,като заключението на вещото лице не се
оспори от страните и съдът прие
заключението като обективно и вярно.
Вещото лице установява,че произшествието
е станало в тъмната част от денонощието в с.***,обл.Монтана на ул."Г.
Димитров" срещу дом №137.Времето е било сухо,със суха пътна настилка и
нормална видимост.Скоростта на движение на лекия автомобил преди началото на
аварийно спиране в условията на настъпилото ПТП е била около 46 км/ч и към
момента на удара е била същата.Опасната
зона за спиране при движение с тази скорост в условията на настъпилото ПТП е
била около 33 метра.Лекият автомобил се е движел по платното за движение на ППС
в полагащата му се дясна страна/в дясно от мислената осово линия/ с лява
странична част на около 3.2 метра от десния му ръб със скорост от около 46
км/ч.Пешеходката след излизане от дом №137 и преминаване през тротоара и земната ивична площ е предприела пресичане
на платното за движение на ППС от ляво на дясно спрямо движението на лекият
автомобил"Фолксваген".Няма данни за наличие на пешеходна пътека,пътни
знаци,пътна маркировка,светофарна уредба.Вещото лице е установило,че
пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила при движение
със скорост от около 46 км/ч. и водачът е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП чрез своевременно реагиране на аварийно спиране при
възникнала опасност,видимост към пешеходката на пътното платно,осигурена от
къси светлини на автомобила.Водачът е реагирал със закъснение на аварийно
спиране на възникнала опасност.
Вещото лице е установило,че
при спиране движението на пешеходката на левия ръб на платното за движение на
ППС, от техническа гледна точка и пропускане движещият се по платното за
движение на ППС лек автомобил,ПТП е било предотвратимо от страна на
пешеходката.
По смисъла на ТР№1/21.06.2018 г. по т.д.№1 по описа на ОСНГТК на ВКС кръга
от лица,които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на близък включва лицата,посочени в постановление №4 от
25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
От Удостоверение
за наследници изх.№462 от 13.06.2018 г.
издадено от Община Бойчиновци се установява,че починалата Р.Ц.К. и ищецът
В.Ц.К. са еднокръвни брат и сестра.
За установяване
на дълбока емоционална връзка между ищеца и починалата му сестра се събраха
гласни доказателства.
Свидетелите А.К.,съпруга
на ищеца,Б.К. първи братовчед на ищеца и свидетелката В.Б. на която В. е зет.
От безпротиворечивите им
показания се установява,а и от писмените доказателства събрани по делото,че
починалата не е имала свое смейство.Живеела заедно с брат си и семейството му в
с.*** и тя им помагала да гледат децата
си.После се отделили преди около 10 години, като тя си останала да си
живее в бащината къща. След като се
разделили, те си ходели постоянно всяка седмица,тъй като много си били свикнали
там, там гледали децата си. Починалата не работела и те й давали пари, носели й
за ядене при посещенията си.На рожденни дни тя идвала при тях, седяла по
три-четири дни, празнували "Гергьовден", на събора също били заедно,
събирали се, уважавали се. Тя си живеела в с.***, а ищецът и семейството му в
селото на съпругата на В., което е на 30 км. от ***. Р. имала и други братя и
сестри, но те са от различни бащи и майки. Определено Р. и В. били по-близки
отколкото останалите й братя и сестри.Тя била добра жена, двамата се уважавали
и се търсели.
След като починала, всички се събрали и отишли
на погребението й.
Р. я погребали в с.***. По време на
християнските празници В. идвал, тъй като и баща му и майка му са там, посещавал
гробовете им, както и на сестра си Р..
В. след случилото се,се чувствал зле и сега
постоянно си спомня за сестра си.Особено по време на празници,усещал загубата
,тъй като няма никой в къщата,където отгледали децата си.Ищецът трудно
преживява това,тъй като вече няма кой да го посрещне, къщата на сестра му е
празна.
След погребението В. ,когато
го питали за смъртта на сестра му,плачел. Той тежко преживява смъртта на сестра
си, плаче за нея, говори постоянно за нея. В. почти всяка седмица си ходел в с.***
и носи храна на съседи, за да се намери на сестра му, на баща му и на майка му.
Предвид гореизложеното
съдат приема,че в производството се установи силната емоционална връзка между
загиналата и ищеца,която надхвърля нормалното за тези ронински връзки.Установява
се една силна емоционална връзка между двамата имала изражение на битово,но и
на емоционално ниво,която надвишава нормалното при обикновената връзка между
брат и сестра.Предивд изложеното съдът намира,че в производството е
установено,че ищецът и починалата му сестра Р.,като брат и сестра са имали
трайна и дълбока емоционална връзка,като ищецът претърпял итърпи от смъртта на
сестра си продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.
При така изложеното,съдът приема,че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причинените от
водача на увреждащия автомобил вреди.
Относно размерът на дължимото според съда
обезщетение,съдът приема следното:
С отговора на исковата молба ответникът се
позовава на разпоредбата на чл.493 а,ал.4 и сезира съда с искане ако уважи иска
за присъждане на обезщетение то да не надвишава сумата от 5000 лв.
Според разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ,размерът на обезщетението се определя съгласно методиката,утвърдена с
наредбата по чл.493а,ал.2 КЗ,който
предвижда,че ще се приеме наредба за утвърждаване на методика за определяне
размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице.
Съгласно
§96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018 г./,на която разпоредба е придадено
обратно действие,с оглед изричната норма на §96,ал.3,до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката,/според §103 ПЗР на ЗИД КЗ/,същата
трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този
закон/обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата на лицата по
чл.493а,ал.4 се определя в размер до 5000лв.
Съдът
намира,че подобен подход противоречи на първо място на принципа за определяне
размера на обезщетение-този на справедливостта,съгласно чл.52 от ЗЗД.
На
следващо място противоречи на европейското право.Видно от §7 от ДР на КЗ,с
последния в националното законодателство са въведени и нормите на редица
директиви,между които специалната,касаещи застраховка"Гражданска
отговорност"-Директива 2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009г.Относими към процесния спор са нормите, касаещи обхвата на
лицата,на които се дължи обезщетение и подходът при определяне на размерите му
в националното законодателство.
Предвиждайки,че
при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение,което е в размер по-малък
от лимитите на Директивата,даденото разрешение с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в
противоречие с чл.9,ал.1 от
директивата,според който"Без да се засягат всякакви по-високи
гаранции,които държавите-членки могат да предвиждат,всяка държава членка
изисква застраховката,посочена в чл.3,да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните максимални суми:а/в случай на телесно
увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000
евро за събитие,независимо от броя на пострадалите,б/в случай на имуществени
вреди-1000000 евро за застрахователно събитие,независимо от броя на
пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в
чл.226 от КЗ/отм./,възпроизведена е и в чл.492 от КЗ.Според чл.346 от КЗ,застрахователната сума/лимит на отговорност/ е "договорената между
страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния
договор парична сума,представляваща горна граница на отговорността на
застрахователя към застрахования,третото ползващо се лице или към третото
увредено лице."Въвеждането на застрахователната сума,като предел на
отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален
размер в директива 2009/103/ЕО,която е част от правото на ЕС,означава,че при
настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни
увреждания,отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер
единствено от минимума на застрахователната сума,възприет с в Директива
2209/103/ЕО.
Във
връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съвета на ЕС на
отправено преюдициално запитване-Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело
С-277/12/с докладчик съдия А.А./,в което съдът е отговорил,че "държавите
-членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че
разпоредбите на националаното право,които уреждат обезщетението при
произшествия при използването на моторни превозни средства,не могат да лишат
посочените по-горе директиви от тяхното полезно
действие."Тълкуването,което съдът дава е,че "Член 3,§1 от
Директива72/166 и чл.1параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5,трябва да се
тълкуват в смисъл,че не допускат национална правна уредба,съгласно която
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването
на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени
вреди,дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност
за смъртта на близки членове на семейството,настъпила при пътнотранспортно
произшествие,само до определена максимална сума,която е по-малка от посочените
в чл.,;2 от Втората директива 84/5.
По
силата на ДФЕС и чл.63 от ГПК решението на съда на Европейския съюз е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.С оглед
становището на СЕС,изразено в т.2 на решението му от 24.10.2013 г. по дело
С277/12,се налага извод,че е налице противоречие на §96,ал.1 от ЗИД на КЗ с
разпоредбата на чл.1,§2 от Втора директива 84/5,респ. на чл.9,ал.1 от директива
2009/103/ЕО.С последната се кодифицират предхождащите я директиви
72/166/ЕИО,84/5/ЕИО,90/232/ЕИО на Съвета,2000/26/ЕО,както и Директива
2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005г./т.1 от
Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО,а по силата на чл.29 от
директивата-позоваванията на отменените
директива,посочени по-горе,се считат позовавания на Директива2009/103/ЕО и се
четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.Съобразно разпоредбата
на чл.15,ал.2 от ЗНА,както и предвид факта,че Директива 2009/103/ЕО е
транспонирана в КЗ,следва да се приеме,че е недопустимо размерът на
обезщетението за неимуществени вреди,чийто възможен долен предел е
застрахователната сума,определена в нормативен акт на ЕС,да бъде ограничаван с
нормативен акт на вътрешното право,поради което,с оглед констатираното
противоречие,националната норма не следва да се прилага от съда.Съдът приема,че
в процесния случай обезщетението дължимо на ищците,следва да се определи по
справедливост,по правилата на чл.52 от ЗЗД,без да се съобразява предвидения в
§96,ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение.Неимуществените вреди,макар да имат стойностен
еквивалент,са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия,затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да
се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания,е необходимо да
се отчете действителния размер на моралните вреди,като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие,характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,дали същите продължават или са
приключили,както и икономическата
конюнктура в страната и обществото и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап
от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите,както и да се съобрази с дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.
Съобразно въведеното с т.7 на ППВС 17/1963
г. правило,съпричиняване,по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД ,е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици,т.е когато приносът му в настъпването
на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност-в нарушение на Закона за движение пътищата и виновно. Предвид горните обстоятелства,а също и
изискването на чл.51,ал.1 от ЗЗД за цялостното обезщетяване на
вредите,респ.моментът на осъществяване на деликта и съобразяване със
социално-икономическите условия в страната ни,съдът приема,че сума в размер на
общо 60 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за репариране на неимуществените
вреди претърпени от ищеца. Деликтната отговорност на ответника следва да бъде
ангажирана съобразно критериите посочени по-горе.
С така определения размер съдът счита,че напълно адекватно се възмездяват
всички претърпени от ищеца неимуществени вреди,като отчита обществените
представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди,предизвикани от такъв
тип деяние.
Предмет на обсъждане могат и следва да бъдат и данните за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата,ако има надлежно направени възражения
за това.В случая ответникът е направил надлежно възражение с отговора на
исковата молба в този смисъл,като счита,че поведението и неправилното движение
на пострадалата е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД,ако увреденият е допринесъл за настъпване на
вредите,обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата
предполага наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия
и настъпилия вредоносен резултат.Поведението на пострадалия може да бъде,както
действие,така и бездействие,но то винаги следва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат.В процесния случай с действията си ищцата е
създала предпоставки за настъпване на вредите- която е
предприела пресичане не на определеното за това място-нарушение на правилото,установено
в разпоредбата на чл.113,ал.1 ЗДвП,по
силата на който законов текст -при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминат по пешеходните пътеки,дори такава пешеходна
пътека да е липсвала в близост,то е следвало да съобрази поведението си с
разпоредбата на чл.113,ал.2 ЗДвП,съгласно която извън населени места и по
двулентовите двупосочни пътища в населените места,когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека,те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места,като спазват правилата по ал.1,т.1,2 и 4.
При така
изложеното,съдът приема за неоснователно и недоказано възражението на
ответника,че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
При така изложеното съдът приема за
доказано наведеното от ответника възражение за съпричиняване.
Определеното обезщетение следва да бъде намалено по размер поради уважаване
възражението за съпричиняване. Предвид приетото съпричиняване от страна на
пострадалата за настъпване на ПТП,от което са произлезли вредите за
ищцата,съдът приема,че е в размер на 30%,като съдът отчита,че водачът на
увреждащият автомобил е следвало да предприеме по-рано аварийно спиране е имал
възможността да избегне ПТП-то,тъй като пешеходката не е попадала в опасната му
зона.При този размер на съпричиняване,определеното по -горе общото обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. следва да бъде намалено на 42 000
лв.В останалата му част главният иск предявен като частичен за сума в размер на
100 000лв. от заявен в размер на 200000 лв.следва да бъде отхвърлен над тази
сума до заявения в исковата молба размер от 100 000 лв.
Като законна последица от частичната основателност на главния иск и
доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и законна лихва
върху дължимото обезщетение.Съгласно разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗЗД
деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.Ищецът
претендира законна лихва считано от датата на ПТП-08.08.2015 г.
При
този изход на спора на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД и като
отчете §22 от КЗ /нов/ приема,че приложими са нормите на КЗ/отм./,при което
върху така определеното обезщетение се дължи законна лихва,считано от датата на
вредоносното събитие-08.08.2015 г.
Ответникът своевременно с отговора
на исковата молба е въвел възражение за погасяване на вземането за лихва по
давност.
Като
отчете формираната съдебна практика и чл.111,б."в" от ЗЗД,съдът
приема,че възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение
на иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД е основателно.Погасява се с изтичане на тригодишен
срока тази част за която е изтекъл срока,начиная от датата на деликта до прекъсване на
давността.В процесния случай с входиране на исковата молба в съда на 23.08.2018
г. е прекъсната давността. Законната лихва по реда на чл.86,ал.1 ЗЗД върху
дължимото обезщетение от 42000лв., следва да бъде присъдено от датата 23.08.2018
г.до окончателното изплащане на главницата,като за периода от 08.08.2015 г. до 23.08.2018
г. искането е погасено по давност.
При този изход на спора и съгласно
чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК,право на разноски имат и двете страни.
Ищецът не е сторила разноски,тъй като е
освободена по реда на чл.83 ал.1,т.4 ГПК,поради което такива не му се дължат.
Видно от представеното по делото пълномощно и
такова със списъка по чл.80, представляващият ищеца адвокат Ч. е предоставил на
ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие-чл.38 ал.1,т.2 от ЗА,в който
случай и на основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв.Ч.,претендираното минимално възнаграждение съгласно чл.7
ал.2,т.4 от Наредба №1/09.01.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,а
именно сума в размер на 1680 лв. съобразно уважената част от иска.Посочената в
списъка сума в размер на 3530 лв. е определена съобразно чл.7 ал.5 от Наредбата и не е прекомерно/каквото
възражение е направил ответника/,но тя е дължима при изцяло уважен иск
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
д.такса по сметка на ВрОС в размер на сумата 1680 лв.върху уважената част от
иска и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лица в размер на
сумата от 200 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника,съобразно отхвърлената част от
исковете сторените от него в производството разноски.Със списъка по чл.80 от ГПК ,ответникът е представил доказателства за договорено и изплатено
възнаграждение на адвокат в размер на 4236.00 лв. с ДДС , внесен депозит в
размер на 300 лв.по съдебно автотехническата експертиза,30 лв.-депозит за
свидетел или общо разноски в размер на 4566.95 лв.Ищецът е въвел възражение,че
адвокатското възнаграждение е прекомерно.Съдът констатира,че то е определено в
съответствие с чл.7 ал.5 от Наредбата и
не е прекомерно,тъй като е в минимален размер -3530 лв.,но е включен ДДС в
размер на 20%.
Искът се отхвърля за сумата 58 000лв.,при
което на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2648.83 лв.
По изложените съображения ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София п. к. 1407, бул. *** ,представлявано от С.С.П. и
К.Д.К.-заедно да ЗАПЛАТИ на В.Ц.К. ЕГН ********** с адрес: *** обезщетение
в размер на 42000лв./четиридесет и два
хиляди/лева, представляваща
паричната равностойност на неимуществените вреди претърпени от ищеца от смъртта
на сестра му Р.Ц.К. при ПТП настъпило на
08.08.2015 г.ведно със законната лихва,считано от 23.08.2018г./датата на
входиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на главницата на
основание чл.226 ал.1 КЗ/отм./посочената от ищеца банкова сметка ***:IBAN:***,БАНКА ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД като ОТХВЪРЛЯ иска над
сумата от 42 000лв. до заявения размер от 100 000 лв.-частичен иск от обща сума
в размер на 200 000 ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН,и искането за присъждане на законната лихва считано от датата
на ПТП -08.08.2018 г.,поради погасяването на акцесорния иск по давност.
ОСЪЖДА
В.Ц.К. ЕГН ********** с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София п. к. 1407, бул. *** ,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно сумата 2648.83 лв.представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София п. к.
1407, бул. ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да ЗАПЛАТИ на адвокат С.С.Ч. от САК,с адрес *** възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца по т.д.№3/2019 г. по описа на ВрОС-на
основание чл.38 ал.2,т.2 от ЗА в размер на сумата 1790 лв./хиляда седемстотин и деветдест/лева.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София п. к.
1407, бул. *** , представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да ЗАПЛАТИ по сметка на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД д.такса в размер
на 1680 лв./хиляда шестстотин и
осемдесет /лева върху уважената част от иска и изплатените от бюджета на
съда разноски за експертиза в размер на 200
лв./двеста / лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-гр.София.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: