Р Е Ш Е
Н И Е № 260893
гр. Пловдив, 11.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на
секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2373 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът Б.Т.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***-***, чрез адв. М.Б., е предявил срещу „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск по чл.
439 от ГПК с цена на иска 28 456,24 лв.
Твърди, че по ч.гр.д.№ 33/2009 г. на РС – *** е
издаден изпълнителен лист от 05.02.2009 г. по чл. 417 от ГПК, с който ищецът е
осъден солидарно с Т.М.Б., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, както следва: сумата 16
981,42 лв. – главница по договор за кредит и законната лихва върху нея, считано
от 11.12.2008 г. до окончателното плащане; сумата 2 067,74 лв. - лихва за
периода 04.04.2008 г. - 11.12.2008 г., както и сумата 711 лв. - разноски по
делото. Въз основа на ИЛ е образувано изп.д.№ 266/2009 г. по описа на ЧСИ Н.Т.,
рег.№ *** на КЧСИ.
С молбата за образуване на изп. дело от 06.04.2009 г. е поискано
от взискателя налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Б.Б. и запор
на банковите му сметки. На 14.04.2009 г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до
КАТ - ***, а с писмо изх.№ КАТ-5556/14.05.2009 г. на С-р КАТ ПП - *** е уведомен
ЧСИ, че на 12.05.2009 г. е
наложен запор на МПС с рег.№ ***, собственост на Б.Б..
ЧСИ Н.Т., рег.№ *** на КЧСИ, е
загубил правоспособност с присъда по н.о.х.д.№ 2/1972 г. на Военен съд - ***, а
въз основа на заповед на Министъра на правосъдието № ЛС-И-134/30.03.2011 г. служебният
му архив е прехвърлен на ЧСИ Т.Л., рег.№ ***, при който изп. дело е продължило под
№ 1580/2011 г.
След повече от 2 г. с молба от 07.06.2011
г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е поискал извършване на изпълнителни действия по
делото. С молба от 13.10.2016 г. ответникът „ОТП Факторинг България” ЕАД е
поискал да бъде конституиран като взискател по образуваното изпълнително дело,
тъй като по силата на Договор за покупко-продажба на вземания, сключен между него
и „Банка ДСК” ЕАД, последната е цедирала вземането си от Б.Б., произтичащо от
договор за кредит, в неговата цялост заедно със всички привилегии, обезпечения
и други принадлежности, като дружеството е конституирано като взискател по
делото с разпореждане на ЧСИ Т.Л. от 04.11.2016 г.
Изтичането
на 2-годишния срок от образуване на изп. дело на 06.04.2009 г., т.е. до
06.04.2011 г., през който не са поискани от взискателя изпълнителни действия, води до прекратяване по право на
образуваното изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
поради перемпция. Извършените след
изтичане на 2-годишния срок изпълнителни действия са незаконосъобразни и не
прекъсват изпълнителната давност по отношение на вземането.
Наред с това, е изтекла и погасителната
давност за вземането - 5 г. за главницата и разноските, и 3 г. за лихвите, поради
което задължението на Б.Б. е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД и
чл. 111, б. „В” от ЗЗД.
Давността върху главницата е
започнала да тече след изтичане на 2-седмичния срок за възражение по чл. 414 от ГПК, като Заповедта за изпълнение, ведно с ИЛ и ПДИ са получени от ищеца Б.Б.
на 10.04.2009 г., а 2-седмичният срок за възражение е изтекъл на 24.04.2009 г. Според
ТР от 26.06.2015 г. по тьлк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, т.е. което е извършено преди настъпване
на перемпцията по право.
Тъй като по изп. дело преди
перемирането му по право има наложен запор върху МПС на ищеца на 12.05.2009 г.,
давността за вземането на взискателя започва да тече от последното валидно извършено
изпълнително действие – налагане на запор на 12.05.2009 г., поради което вземането по ИЛ за главницата и за разноските
са погасени на 13.05.2014 г., поради изтичането на 5-годишната погасителна
давност по чл. 110 от ЗЗД. Вземанията по същия ИЛ за лихви са погасени на 13.05.2012г., поради
изтичане на 3-годишната погасителна давност по чл. 111, б. „В” от ЗЗД.
Ето защо, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответното дружество, че ищецът Б.Б. не му дължи сумата от 16 981,42 лв. – главница, и сумата от 11 474,82 лв. - законна лихва върху нея за периода 11.12.2008
г. - 21.06.2019 г. по изпълнителен лист от 05.02.2009 г., издаден по ч.гр.д.№
33/2009 г. на РС - ***, въз основа на който е образувано изп. дело № 1580/2011
г. на ЧСИ Т.Л., с район на действие ОС – ***, ведно с присъждане на разноски и
адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
Подробни съображения в тези насоки
излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа
на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът „ОТП Факторинг България”
ЕАД – София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 19, ет. 2, ЕИК *********,
чрез юриск. З. Б., е подал отговор, в
който оспорва изцяло иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Не оспорва изложената в ИМ фактическа обстановка относно наличието на
необслужван кредит на ищеца, получен от „Банка ДСК“ ЕАД, и предприети от
банката действия за събирането му по съдебен ред; образуване на 06.04.2009 г.
на изп. дело № 266/2009 г. на ЧСИ Н.Т. и преобразуването му в изп. дело №
1580/2011 г. на ЧСИ Т.Л., рег.№ ***, както и сключената цесия на 26.04.2016 г.
между банката и ответното дружество.
Твърди, че нито в един момент взискателят не е бездействал,
поради което не е налице нито перемпция, нито е изтекла погасителната давност.
С връчването на ПДИ на ищеца ЧСИ е насрочил опис на запорираното МПС на същия на 13.05.2009 г. Длъжникът Б.Б.
не само не е възразил, а напротив, след получаване на ПДИ е направил вноски по
изп. дело, според приложения по делото приходен ордер на стр. 33, а в деловодната
система на ЧСИ Л. са отразени и следните плащания: на 30.11.2010 г. - 33,33 лв.;
на 28.12.2010 г. - 25,00 лв.; на 25.01.2011 г. - 40,00 лв., като с всяко едно
плащане по сметка на ЧСИ давността за вземането се прекъсва. Дори да са
постъпвали „доброволни плащания“ от
длъжника по изп. дело, то те също прекъсват както срока на перемпцията, така и
срока на погасителната давност.
Видно от приложения по изп. дело
приходен касов ордер, ищецът е заплатил сумата 50 лв. на 12.05.2009 г. (стр. 34
от ИД № 1580/2011 г.), а от постъпилите суми ЧСИ Н.Т. е извършил разпределение
на 03.09.2010 г. на постъпилите по ИД суми (платежни нареждания след стр. 37а по изп. дело).
На 20.05.2011 г. длъжникът е
представил молба за разсрочено плащане на задължението, с която признава
вземането (стр. 46 от ИД), а на 07.06.2011 г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е
поискал насрочване и извършване на опис и публична продан на МПС, собственост
на длъжника Б.. На 21.07.2011 г. е наложен запор на трудовото му възнаграждение,
получавано от работодателя “***“; на 02.11.2012 г. е вписана възбрана на недв.
имот, собственост на длъжника; на 12.06.2013 г. е извършен опис на същия недв. имот;
на 20.08.2013 г., 11.12.2013 г., на 15.04.2014 г. и на 27.11.2015 г. е
насрочена публична продан на същия недв. имот по молба на взискателя; на 28.04.2015 г. е постъпила сума от
принудителното изпълнение; на 06.11.2015 г. е извършен въвод във владение по
отношение на продадения недв. имот; на 24.01.2016 г. е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „***“ ЕООД; на 13.10.2016
г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е конституирано по изп. дело № 1580/2011 г. на
ЧСИ Т.Л., peг.№*** на КЧСИ; на 19.01.2018 г.
е наложен запор на банкови сметки, като в периода 11.06.2018 г. - 13.01.2020 г.
са постъпвали суми от успешно проведено принудително изпълнение срещу длъжника
с налагане на запор на трудовото му възнаграждение.
С прекъсването на давността с всяко
от посочените по-горе действия по изпълнението е започнал да тече срок на нова
погасителна давност и този срок не е изтекъл към момента на предявяване на иска,
поради което не са погасени вземанията за сумите по изпълнителния лист. Съгласно
т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно
при предявяване на иска, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането или поискването на всяко действие за принудително
изпълнение. Срокът на новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
За
пълнота следва да се добави, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. след образуване
на изп. дело давността за вземането е спряла да тече. Въпреки отмяната на
постановлението с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. в периода от образуване на
изпълнителното производство до новото тълкуване от ВКС следва да запази именно
това разрешение, тъй като последващото тълкуване, дадено с ТР № 2/26.06.2015 г.
няма обратно действие, тъй като това би нарушило принципа на правната
сигурност. Ето защо, до 26.06.2015 г. е приложимо задължителното тълкуване,
дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., и срокът на погасителната давност за
процесиите вземания, предмет на събиране по ИД № 266/2009 г. на ЧСИ Н.Т.,
прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Т.Л., е спрян. В този
смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д.№ 2382/2017
г., ВКС, IV ГО.
Ето
защо, ответникът моли искът да се отхвърли изцяло като неоснователен, ведно с
присъждане на разноски. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от ищеца.
Подробни
съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното:
По делото няма спор за факти, като от събраните писмени доказателства и от
приложеното изп.д.№ 1580/2011 на ЧСИ Т.Л., рег.№ *** на КЧСИ, ведно с изп.д.№
266/2009 г. на ЧСИ Н.Т., рег.№ *** на КЧСИ, се установява, че по ч.гр.д.№ 33/2009 г. на РС – *** е
издаден изпълнителен лист от 05.02.2009 г., въз основа на Заповед за незабавно
изпълнение № 115/03.02.2009 г. по чл. 417 от ГПК, с който ищецът Б.Т.Б. е
осъден солидарно с Т.М.Б., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: 16 981,42 лв.
– главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 11.12.2008 г. до окончателното плащане; 2 067,74 лв. - лихва за периода
04.04.2008 г. - 11.12.2008 г., и 711 лв. - разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на
ищеца на 10.04.2009 г. (л. 61, 62) и е влязла в сила. Въз основа на ИЛ е образувано
изп.д.№ 266/2009 г. по описа на ЧСИ Н.Т., рег.№ *** на КЧСИ, по молба вх.№
01125/06.04.2009 г. (л. 52) от взискателя „Банка ДСК” ЕАД, с която е поискано налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците и запор на банковите им сметки.
При неплащане на дължимите суми, взискателят моли ЧСИ да пристъпи към опис и
публична продан на движими и недвижими вещи, като възлага на ЧСИ на основание
чл. 18 от ЗЧСИ извършването на всички необходими и законосъобразни действия.
Връчена е ПДИ на длъжника (ищеца) с насрочен опис на запорирано МПС -
лек автомобил „Форд Фиеста“, рег.№ ***, с дата на първа регистрация 26.01.1983
г., собственост на Б.Б., съгласно справка от КАТ – ***, на 13.05.2009 г. (л. 58,
59, 60, 77, 78, 90) Изпратено е запорно съобщение до работодателя на ищеца – „фирма „***“ – гр. ***, което е върнато
непотърсено (л. 83, 84).
Тъй като ЧСИ Н.Т., рег.№ *** на
КЧСИ, е загубил правоспособност с присъда по н.о.х.д.№ 2/1972 г. на Военен съд -
***, въз основа на заповед на Министъра на правосъдието № ЛС-И-134/30.03.2011 г.
служебният му архив е прехвърлен на ЧСИ Т.Л., рег.№ ***, при който изпълнителното
производство е продължило като изп.д.№ 1580/2011 г.
С молба от 07.06.2011 г. взискателят
„Банка ДСК“ ЕАД е поискал насрочване и извършване на нови изпълнителни действия
– опис и публична продан на МПС на длъжника Б.; запор на трудовото
възнаграждение на същия, получавано от „***“, който е наложен на 21.07.2011 г.;
вписана е възбрана на 02.11.2012 г. върху недв. имот на длъжника; извършен е опис
на 12.06.2013 г. на същия недв. имот; по молба на взискателя е насрочена
публична продан на имота на 20.08.2013 г., 11.12.2013 г., 15.04.2014 г. и на
27.11.2015 г.; постъпила е сума на 28.04.2015 г. от принудителното изпълнение;
извършен е въвод във владение на продадения недв. имот на 06.11.2015 г.; наложен
е запор на 24.01.2016 г. на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
„***“ ЕООД.
С молба от 13.10.2016 г. ответникът „ОТП
Факторинг България” ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател по
образуваното изпълнително дело, тъй като по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания, сключен между него и „Банка ДСК” ЕАД на 26.04.2016 г., последната е цедирала
вземането си от Б.Б., произтичащо от договор за кредит, в неговата цялост
заедно със всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, като
дружеството – ответник е конституирано като взискател по изп. дело № 1580/2011
г. с разпореждане на ЧСИ Т.Л., peг.№*** на КЧСИ, от 04.11.2016 г.
На банковите сметки на длъжника е
наложен на 19.01.2018 г. запор, а в периода 11.06.2018 г. - 13.01.2020 г. са
постъпили суми от успешно проведено принудително изпълнение срещу длъжника с
налагане на запор на трудовото му възнаграждение.
Видно от изготвеното от ЧСИ Т.Л., peг.№***
на КЧСИ, удостоверение
изх.№ 1658/15.02.2021 г., за периода 30.06.2011 г. - 10.03.2020 г. от двамата
длъжници са постъпили по изп.д.№ 1580/2011 г. общо 15 211,07 лв., а за периода
12.05.2009 г. – 25.01.2011 г. по изп.д.№ 266/2009 г. на
ЧСИ Н.Т., рег.№ *** на КЧСИ, са постъпили общо 529,49 лв.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, но
този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В случая, отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е предявен
от активно легитимирана страна – длъжника по изп.д.№ 1580/2011 на ЧСИ Т.Л., рег.№
*** на КЧСИ – Б.Т.Б., срещу взискателя по същото – „ОТП Факторинг България” ЕАД, и е процесуално допустим.
Разгледан по същество отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е
ОСНОВАТЕЛЕН.
За да се уважи
иск по чл.
439 от ГПК в
тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, респ. на друг акт, подлежащ на изпълнение, в който е
обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили твърдените
правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти.
Според чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 г., с изключение на делата за
издръжка. Съгласно константната практика на ВКС, двугодишният срок за
перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение,
т.е. осъществяването на всички поискани от взискателя способи е приключило
(успешно или неуспешно) или поисканите способи не могат да се осъществят по
причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл разноски, не е оказал
необходимото съдействие, … и т.н. (Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№
1747/2020 г., ВКС, ГК, IV г.о.).
В случая, с образуване на изп.д.№
266/2009 г. на ЧСИ Н.Т., рег.№ *** на КЧСИ, с молба от 06.04.2009 г.
взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е поискал налагане на запор на трудовите
възнаграждения и на банковите сметки на длъжниците, в частност – и на ищеца Б.Б.,
както и извършване на опис и публична продан на движими и недв. вещи, но тези
изпълнителни способи не са проведени успешно и не са дали резултат, тъй като не
са били събрани от ЧСИ дължимите от ищеца суми.
До изтичане на посочения двугодишен
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 06.04.2011 г. от образуване на
изпълнителното производство с молбата от 06.04.2009 г., с която е поискано
налагане на запори и възбрана, взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е проявил
процесуално бездействие и не е поискал насрочване и извършване на нови изпълнителни
действия, а е направил това едва с молба от 07.06.2011 г., след перемиране на
изпълнителното производство на 06.04.2011 г. по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. Тъй като изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона, независимо дали ЧСИ е издал постановление в този смисъл,
което няма конститутивно действие, а само декларативно, извършените
след изтичане на 2-годишния срок изпълнителни действия са незаконосъобразни и
не прекъсват изпълнителната давност по отношение на вземането на взискателя.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на тези, от извършването на които трети лица са придобили права
(напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания.
Съгласно чл. 116, б.
"в" от ЗЗД и разясненията, дадени по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015
г., по тълк.д.№ 2/2013 на ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителното производство,
за разлика от исковото, се прекъсва с предприемането на действия за принудитело
изпълнение на вземането, като с което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ,
давността се прекъсва - налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан,
… и т. н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността самото образуване
на изпълнително дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване на имущественото
състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и
др., назначаване на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършване на разпределение, плащане, въз основа на влязло в сила разпределение,
… и др. Но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично е признал
вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б.
"а" от ЗЗД.
Затова в изпълнителния процес,
за разлика от исковия, давността се прекъсва многократно с предприемане на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Приетите в съдебната практика преди 1991 г. разрешения
в обратен смисъл се основават на съществувалите задължения на органите по
принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до
удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите
организации като кредитори, които съображения са в основата на Постановление на
Пленума на Върховния съд № 3/1980 г., сега загубило сила, съгласно което
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
В случая обаче перемпцията
по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК е настъпила към 06.04.2011 г., т.е. преди постановяване на 26.06.2015
г. на ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС, поради което по отношение на погасителната
давност следва да се приложи тълкуването, дадено в ППВС № 3/1980 г., според
което погасителна давност не е текла докато е траел този изпълнителен процес –
до 06.04.2011 г. Новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от
датата на прекратяване на изпълнителното производство на 06.04.2011 г., а не от
последното изпълнително действие. Тъй като се касае за съдебно установено
вземане, новата погасителна давност за него е 5-годишна и е изтекла на 07.04.2016
г., а исковата молба по чл.
439 ГПК е подадена на 31.08.2020 г., поради което предявеният с нея
иск е основателен, тъй като вземането на кредитора е било погасено по давност.
По делото не се установи при условията на пълно и главно
доказване направено от ищеца признание на вземането по смисъла на чл. 116, б.
"а" от ЗЗД, извършено до изтичане на срока на
погасителната давност, поради което съдът намира, че твърденията на ответника в
тази насока са недоказани и неоснователни.
Прекратяването на изпълнителното производство поради
перемпция става по право, като новата давност започва да тече от предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие. В случая, за да са
валидно извършени последващите изпълнителни действия след перемпцията на
07.04.2011 г., е следвало ЧСИ да образува ново изпълнително производство по
молбата на взискателя от 07.06.2011 г., тъй като
съществуващото изпълнително дело вече е било прекратено по силата на чл. 433
,ал. 1, т. 8 от ГПК, а извършените след прекратяването изпълнителни действия са
невалидни и не прекъсват давността.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК е доказан и
основателен и следва да се уважи, тъй като след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането на
взискателя е било погасено по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв. М.Б., претендираното
възнаграждение в размер на 1 400 лв., съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адв. възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК ответникът следва да
заплати на държавата по сметка на ОС – Пловдив дължимата държавна такса в
размер на 1 138,25 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
УСТАНОВЕНО по отношение на „ОТП
Факторинг България” ЕАД – София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков
19, ет. 2, ЕИК ********* - взискател по изп.д.№ 1580/2011 на ЧСИ
Т.Л., рег.№ *** на КЧСИ, че на основание чл. 439 от ГПК длъжникът по същото
изп. дело – Б.Т.Б., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***-***, чрез адв. М.Б., не дължи сумата от общо 28 456,24
лв. (двадесет и осем хиляди четиристотин петдесет и шест лева и 24 ст.), от
която 16 981,42 лв. – главница, и 11 474,82 лв. - законна лихва върху нея за
периода 11.12.2008 г. - 21.06.2019 г., съгласно изпълнителен лист от
05.02.2009 г., издаден по ч.гр.д.№ 33/2009 г. на РС - ***, въз основа на който
е образувано изп.д.№ 266/2009 г. на ЧСИ Н.Т., рег.№ *** на КЧСИ, преобразувано
в изп. дело № 1580/2011 г. на ЧСИ Т.Л., като погасена по давност.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД
– София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 19, ет. 2, ЕИК *********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца – адв. М.Б. ***, със сл. адрес: ***, сумата
1 400 лв. (хиляда и четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД
– София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 19, ет. 2, ЕИК *********,
да заплати на държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78,
ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК сумата 1 138,25 лв. (хиляда сто тридесет и
осем лева и 25 ст.) - дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/