Р Е Ш Е Н И Е № 21
гр. Сливен, 10.02.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Радостина
Желева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 356 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 151, ал.9 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл.15 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.).
Образувано по жалба на М.В.Я. против мълчалив отказ на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен по молба вх. № 804000-7801/02.09.2022 г. за издаване на СУМПС. В жалбата се твърди, че на 07.03.2022 г. оспорващият подал документи за подмяна на СУМПС. На 12.04.2022 г. бил извикан в сектор „Пътна полиция” и му била връчена ЗППАМ № 22-0804-000169 от 14.03.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, тъй като му били отнети всички контролни точки. Били посочени наказателните постановления по които са отнети контролни точки. С решение на СлРС било отменено едно от наказателните постановления, поради което оспорващият имал 39 контролни точки. В тази връзка бил подал молба до началник сектор „Пътна полиция” за издаване на СУМПС, по която до момента на подаването на жалбата, същият не се е произнесъл.
Към производството по настоящата жалба е присъединено и производството по адм. дело № 422/2022 г. на Административен съд - Сливен, в което са изложени идентични съображения, но във връзка с подадена молба за издаване на СУМПС с вх. № 804000-9526/20.10.2022 г., във връзка с решение за отмяна на НП № 921/21.06.2013 г., както и производството по адм. дело № 397/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, което е образувано по жалба на М.В.Я., против отказ на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Сливен за издаване на СУМПС във връзка с молба вх. № 804000-8320/15.09.2022 г.
В съдебно заседание оспорващият чрез пълномощника си адв.Х.Х. поддържа жалбите по съображенията изложени в тях и моли за отмяна на така постановения отказ на Началник Сектор "ПП" при ОД на МВР Сливен за издаване на СУМПС. Твърди, че заявлението за СУМПС било подадено месец април. Ново заявление на 02.09. и на 20.10. не било подавано, защото при поискване бланката-заявление, му отказвали да му предоставят, тъй като е на 0 к.т. Затова подавали тези молби за издаване на СУМПС. Медицинското свидетелство било от април, затова жалбоподателя си извадил ново медицинско. С посочената молба от 02.09.2022 г. било представено решението на СлРС, с което е отменено посоченото НП, като не били представили други документи, тъй като не ги допускали. Документите, които били подали месец април не им бил изтекъл срока към септември месец.
Ответникът - Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Сливен в писмено становище по АД № 397/2022 г. счита жалбата за неоснователна.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият е притежавал СУМПС № ********* валидно до 24.04.2022 г. На 07.03.2022 г. подал заявление вх.№ 1/1895 в сектор ПП при ОДМВР Сливен за подновяване на издаденото СУМПС, поради изтичане срока на валидност. (л.29) Към заявлението приложил изискуемите документи, включително СУМПС № ********* и карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващ лекар № 74 от 04.03.2022 г. (посочена в справка за нарушител/водач л.23)
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000169/14.03.2022 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен по отношение на М.В.Я. са наложени ПАМ: Временно отнемане на СУМПС на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. (справка за нарушител/водач л.24)
С Решение № 128 от 13.06.2022 г. по АД № 170/2022 г. на АдмС Сливен е отменена ЗППАМ № 22-0804-000169/14.03.2022 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, в частта, в която на М.В.Я., е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и е отхвърлена жалбата на М.В.Я. подадена срещу ЗППАМ № 22-0804-000169/14.03.2022 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, в частта, в която на М.В.Я., на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Решението като окончателно е влязло в сила на 13.06.2022 г. Видно от мотивите на съдебното решение обжалваната ЗППАМ е издадена във връзка с НП № 239/02.03.2012 на Сектор Пътна полиция -Сливен, с което на оспорващия Я., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и се отнемат 6 контролни точки; НП № 726/24.07.2012 на Сектор Пътна полиция – Сливен, с което на Я., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и се отнемат 6 контролни точки; НП № 1450/03.10.2012 на Сектор Пътна полиция – Сливен, на Я., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и се отнемат 6 контролни точки; НП № 921/21.06.2013 на Сектор Пътна полиция - Сливен, на оспорващия Я., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и се отнемат 12 контролни точки и НП № 8/16.01.2014 на Сектор Пътна полиция – Сливен, на оспорващия Я., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и се отнемат 12 контролни точки. Всички НП са връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
С Решение № 339/02.08.2022г. по АНД №20222230200481/2022г. по описа на Районен съд Сливен влязло в сила на 26.08.2022г. е отменено НП № 1450/03.10.2012 г. с което са отнетите 6 к.т. (л.7,8) Оспорващият Я. приел, че разполага с плюс 3 контролни точки към 2014 г., следвал период от повече от 2 год. при което контролните точки на основание чл.158 ал.1 т.2 от ЗДвП се възстановявали служебно до максималния размер от 39 к.т,, поради което подал молба до Началник сектор „ПП" ОД МВР Сливен с вх. №804000- 7801/02.09.2022 г. към която приложил решението на СлРС за отмяна на НП № 1450/03.10.2012 г. и поискал издаване на СУМПС. (л.6)
С Решение № 344/11.08.2022 г. по АНД № 20222230200483/2022г. по описа на Районен съд Сливен влязло в сила на 09.09.2022г. е отменено НП № 239/12 от 02.03.2012 г. с което са отнетите 6 к.т. Я. подал молба вх. № 804000-8320/15.09.2022 г. до Началник сектор „ПП" ОД МВР Сливен към която приложил решението на СлРС за отмяна на НП № 239/12/02.03.2012 г. и поискал издаване на СУМПС. (л.9-11 от АД № 397/22 г.)
В отговор на тази молба е издадено писмо УРИ-804-000-9163 от 13.10.2022 г. на Началник сектор „ПП" ОДМВР Сливен, с което жалбоподателя е уведомен, че отмяната на НП не води до възстановяване на правата му на водач и издаване на ново СУМПС, предвид потвърдената от съда ЗППАМ № 22-0804-000169/14.03.2022 г.. (л.22 от АД № 397/22 г.)
С Решение № 371/27.09.2022 г. по АНД № 20222230200484/2022г. по описа на Районен съд Сливен влязло в сила на 14.10.2022 г. е отменено НП № 8 от 16.01.2014 г. С Решение № 370/27.09.2022 г. по АНД № 20222230200480/2022г. по описа на Районен съд Сливен влязло в сила на 14.10.2022 г. е отменено НП № 921 от 21.06.2013 г. Я. подал молба вх. № 804000-9526/20.10.2022 г. до Началник сектор „ПП" ОД МВР Сливен към която приложил решенията на СлРС за отмяна на НП и поискал издаване на СУМПС. (л.4-8 от АД № 422/2022 г.)
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и изявленията на страните.
Въз основа на тази
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по
същество относно отказа по молба вх. № 804000-7801/02.09.2022 г. за издаване на
СУМПС, като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК.
Относно искането на оспорващия за издаване на СУМПС е приложим срокът по чл.12
ал.3 т.3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002
г. от приемане на заявлението в случаите на подмяна на свидетелство за
управление на МПС поради изтичане на срока на валидност, който е три дни. В
този срок компетентния административен орган не се е произнесъл, поради което е
формиран мълчалив отказ съгласно чл.58 ал.1 от АПК. Срокът за обжалването му
изтича на 05.10.2022 г., но жалбата е подадена на 29.09.2022 г., поради което е
спазен предвидения в закона едномесечен срок.
Липсата на активно поведение на
административния орган в случая следва да се разглежда в хипотезата на мълчалив
отказ по смисъла на чл. 58 от АПК
- презумирано от закона отрицателно по съдържание
волеизявление от страна на административния орган по отправеното до него искане
за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание, респ. -
за извършване на административна услуга (приравнена по силата § 8 от ПЗР на АПК
на индивидуален административен акт). Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т.
1, вр. чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК
или в предвидените в специален закон такива - в случая в сроковете по чл. 12, ал. 3 от
Наредба № I-157 от 1.10.2002 г., на задължение на административния
орган да разгледа по същество отправено до него искане. (Определение № 6151 от
27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3463/2015. г., VII о. Определение № 8505 от
9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5476/2015 г., VII о.) От представените по делото
доказателства е видно, че от страна на оспорващия е подадено искане за
подновяване на СУМПС, което е заведено в деловодството на сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Сливен с вх. № 804000-7801/02.09.2022 г., в този
смисъл не може да се приеме, че липсва надлежно сезиране на административния
орган. Действително същото не е
отговаряло на изискванията на чл.15 ал.2 във вр. с
чл.13 ал. 1, т. 1, 3 и 6 от Наредба
№ I-157 от 1.10.2002 г. В този случай обаче съгласно чл.30 ал.2 от АПК
административния орган е бил длъжен да уведоми заявителя, че е необходимо да
отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че
неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. По
административната преписка липсват данни, че такива указания са изпратени на
заявителя, поради което административния орган е дължал произнасяне по
подаденото от жалбоподателя искане за издаване на СУМПС.
По отношение на отказите за издаване на
СУМПС по молба вх. № 804000-8320/15.09.2022 г. до Началник сектор „ПП" ОД
МВР Сливен и по молба вх. №
804000-9526/20.10.2022 г. до Началник сектор „ПП" ОД МВР Сливен,
производството по делото е недопустимо. Съгласно чл.27 ал.2 т.2 от АПК една от
предпоставките за допустимост на административното производство е липса на
висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с
участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или
оспорване. Пред административния орган е било образувано административно
производство за издаване на СУМПС на жалбоподателя във връзка с молба вх. № 804000-7801/02.09.2022 г., в този
смисъл последващите искания за издаване на същото
СУМПС формулирани с горепосочените молби
от 15.09. и 20.10.2022 г. се явяват недопустими. Към датата на подаване на
второто искане от 15.09.2022 г. и на третото искане на 20.10.2022 г. е налице
висящо друго административно производство със същия предмет, пред същия
административен орган и с участието на същата страна. Подаденото последващи искания не могат да служат за основание за
образуване на административно производство, задължаващо административния орган
да се произнесе по него. Същото е недопустимо съгласно чл. 27, ал. 2, т.
2 от АПК. При неприключило производство по първото искане и при
същата фактическа обстановка, при която е направено то, искането не може да
бъде подновявано и по този начин да бъде предизвиквано издаването на нов акт
или нов отказ. По недопустимото искане не се формира мълчалив отказ, подлежащ
на съдебно оспорване. (в този смисъл Определение № 4506
от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4245/2014 г., II отд. Определение №
10563 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14301/2017 г., II о.,)
Предвид изложеното в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане
и производството прекратено поради липса на подлежащ на оспорване
административен акт – чл.159 т.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата относно
отказа по молба вх. № 804000-7801/02.09.2022 г. за издаване на СУМПС е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 50, ал. 1 от
Закона за българските лични документи (ЗБЛД), българското
свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно
средство, като съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗБЛД, то се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред,
определен с акт на МС.
Съгласно чл. 159, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, Министърът на вътрешните работи определя условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В
изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № I-157/01.10.2002 г.
Според разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата, свидетелство за управление на
МПС се издава от звената „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи
(ОДМВР), според постоянния адрес на лицето. В случая постоянния адрес на
жалбоподателя е в гр.Сливен, поради което компетентен да издаде исканото
свидетелство, съответно отказа да се издаде такова, е Началникът на сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР Сливен. Следователно обжалвания отказ се
явява издаден от компетентен орган – Началник сектор "Пътна полиция"
при ОДМВР Сливен, в кръга на неговите правомощия.
По своята правна същност мълчаливият отказ
за издаване на административен акт представлява бездействие на административния
орган, при нормативно установено задължение да се произнесе по допустимо
искане, с което е сезиран. Липсата на волеизявление по направено искане за
издаване на административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с
регламентирано от закона съдържание т.е. непроизнасянето в срок, релевира мълчалив отказ, представляващ индивидуален
административен акт, който по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е напълно приравнен към изричния отказ за издаване на акт със
съответното съдържание. Като индивидуален административен акт мълчаливият отказ
подлежи на контрол за законосъобразност по предвидения в съответния закон ред,
като преценката за законосъобразност се извършва единствено от гледна точка на
съответствието му с материалния закон и съобразяването му с целта на закона. В
общия случай, съгласно трайната практика на ВАС, по жалба против мълчалив отказ
за издаване на административен акт, съдът се произнася по неговата
законосъобразност като взема предвид фактическите и правни предпоставки,
обуславящи претендираното право и като изхожда от
предполагаемите съображения, които биха мотивирали административния орган да не
уважи искането.
В писмо УРИ-804-10280 от 09.11.2022 г. на Началник
сектор „ПП" ОДМВР Сливен (л.20 от АД 397/2022) се съдържат част от
доводите на административния орган за постановения отказ, като е посочено че
отмяната на НП № 239/12 от 02.03.2012 г. не води до възстановяване правата на лицето
и автоматично издаване на СУМПС, предвид потвърдената от АдмС
Сливен ЗППАМ № 22-0804-000169/14.03.2022 г., както и че лицето има право да
бъде допуснато до явяване на нов изпит съгласно чл.157 ал.5 от ЗДвП.
Административният орган се е позовал на ЗППАМ
№ 22-0804-000169/14.03.2022 г., с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП
е иззето СУМПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 с.
з. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му
получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Според чл. 157, ал. 4 ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР. Цитираната норма придава самостоятелно правно значение на
отнемането на контролни точки, определяйки го като юридически факт, с чието
проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на
контролни точки става автоматично с влизане в сила на НП и е задължителна
последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел
тяхната отчетност, съгласно изричния текст in fine на чл. 157, ал. 1 ЗДвП. С отмяната на четири от пет-те НП, послужили като фактическо
основание за издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, с влезли в
сила решения на Районен съд - Сливен, 36-те контролни точки по тези
постановление не могат да се считат за отнети, а заповедта за прилагане на ПАМ
се явява издадена на отпаднало фактическо основание. (Решение № 7110 от
13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5707/2022 г., VII о.) В този смисъл
жалбоподателя не е губил своята правоспособност и не е длъжен да я възстановява
по реда на чл.157 ал.5 от ЗДвП. Относно тази заповед са налице основания за
възобновяване по смисъла на чл.99 т.2 и т.4 от АПК. В същото време тази ЗППАМ е
потвърдена с решение на съда, превръщайки я във влязъл в сила административен
акт. В производството по настоящото дело не е възможно да се извърши инцидентен
контрол за законосъобразност на тази ЗППАМ, като съдът не би могъл да
пренебрегне правните последици от издадената заповед, тъй като съгласно чл.106
от АПК за възобновяването на производството по този административен акт е
приложима глава четиринадесета от АПК, а именно за отмяна на влезли в сила
съдебни решения. (В този смисъл Определение № 557 от 18.01.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 11669/2022 г., VII о.,) В случая намира приложение разпоредбата на чл. 17, ал. 17 от
Наредба № I-157/01.10.2002 г., предвиждаща забрана за подмяна на
СУМПС на лице, което е изгубило правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство
е отнето или обявено за отнемане.
Предвид гореизложеното се налага решаващ
правен извод за неоснователност на жалбата. Формираният от ответния
административен орган мълчалив отказ по искането за подмяна на СУМПС е
материално законосъобразен. Не са налице предпоставките за подмяна на свидетелство
за управление, т. к. по отношение на жалбоподателя е приложена ПАМ, с която
притежаваното от него СУМПС е временно отнето на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП.
Съгласно чл. 17, ал. 17
изр.второ от Наредба № I-157/01.10.2002 г., подмяната на СУМПС ще е
възможна след отпадане на мярката.
При този изход на спора разноски не се
следват, тъй като не са поискани от ответника.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.159 т.1 и чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.В.Я. против мълчалив отказ на Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен да се произнесе по молба вх. № 804000-8320/15.09.2022 г. и по молба вх. № 804000-9526/20.10.2022 г. за издаване на
СУМПС, като ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело
№ 356/2022 г. на Административен съд Сливен в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Я. против мълчалив отказ на Началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Сливен, да се произнесе по молба вх. №
804000-7801/02.09.2022 г. за издаване на СУМПС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: