№ 932
гр. София , 23.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Маргаритка Шербанова
Александър Желязков
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600930 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на осъдения Р. В. Д., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода” в ЗООТ „Казичене“ към Затвора София, срещу определение по
Протокол № 737 от 04.08.2021 г., постановено по ЧНД № 2646/2021 г., по описа на
Софийски градски съд, Н.О., 10-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Д. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му едно общо наказание „лишаване от свобода“, за срок от 5 /пет/
години и 2 /два/ месеца, при първоначален „строг” режим, който е 1 /една/ година, 8 /осем/
месеца и 10 /десет/ дни.
В жалбата си, осъденият твърди, че определението, като съдебен акт е нищожен,
неправилен и незаконен, защото е постановен при нарушение на процесуалните правила и
материалните норми на ЗИНЗС и НПК. Защитникът на осъденото лице с изключително
обширни доводи излага съображения за игнориране от страна на съда на представените от
началника на затвора писмени доказателства, а от друга страна, възразява срещу тези
доказателства. Твърди, че лишеният от свобода Д. е с много добро поведение в затвора, че
не е наказван, както и че не бил конфликтна личност и спазвал вътрешния ред.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
1
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани, които настоящият въззивен съдебен състав напълно
споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Осъденият Р. В. Д. е постъпил в пенитенциарното заведение на 22.03.2017 г.,
като по отношение на лицето, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, определено му по НОХД №
329/2009 г., на ОС – Стара Загора, за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7,
вр.чл.20, ал., вр. чл.26, ал.1 от НК – престъпления против данъчната система, което е било
изтърпяно на 26.07.2019 година. От тази дата, изтърпява наложеното му с определение №
442 от 12.07.2018 г., по ЧНД № 316/2018 г. на ОС – Стара Загора, изменено с Решение №
255/12.10.2018 г. по ВЧНД № 455/2018 г. на ПАС, едно общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 5 години и 2 месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, за
престъпление по чл.321, ал.1 от НК, затова, че е ръководил ОПГ, създадена с други лица, с
цел да вършат съгласувано данъчни престъпления, както и за престъпление по чл.142, ал.2,
т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – отвличане и противозаконно лишаване от свобода.
Към 04.08.2021 г., съгласно представената справка, осъденият Р. В. Д. е изтърпял
фактически – 2 години, 9 месеца и 12 дни. От работа – 8 месеца и 8 дни. Остават за
изтърпяване 1 година, 8 месеца и 10 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно
предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата
инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
условното предсрочно освобождаване на осъдения Д. – наличието на доказателства за
поправянето му, респективно – да се е поправил.
Изготвения за Д. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
средни стойности на риска - 38 точки, с фиксирани четири проблемни зони – отношение към
правонарушението, взаимоотношения, управление на финанси и доходи и умения за
мислене, по които да се работи. Към датата на подаване на молбата за УПО, макар и
оценката на риска от рецидив да е коригирана до 25 т. – в границите на ниските стойности,
то е посочени, че рискът от вреди остава среден за обществото, макар и не непосредствен,
което говори за възможност от ново престъпно деяние, с оглед криминалното минало на
осъдения – няколкократно осъждан и то за тежки умишлени престъпления.
Макар в жалбата си да твърди, че са налице данни за поправянето му, в
действителност липсва формирано отношение на Д. към факторите, които са го довели до
осъждане. Отразено е, че към този момент, макар и със снижени стойности, посочените в
първоначалния доклад четири дефицитни зони остават. Потвърждение за това е
обстоятелството, че наказанието „лишаване от свобода“, което Д. изтърпява е за
престъпление, извършено в изпитателния срок на наказанието от 3 години, за извършено
2
данъчно престъпление в особено големи размери, което е показател, че осъденият не си е
взел поука.
Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
предвид осъжданията на Д., които са базата, върху която е изграден извода на Началника на
затвора, отразен в приложеното по делото становище, че предвид характера и тежестта на
извършеното от осъдения Д. престъпление, наложеното му наказание, все още не е
постигнало визираните в чл.36 от НК цели. Тук следва да се отбележи и, че режимът на
изтърпяване на наказанието на Д. не е променен от „общ“ на „лек“, което е още една
индиция за липса на достатъчно доказателства за поправянето му.
Множеството награждавания съвсем не може да се приемат като доказателство за
поправянето на осъдения, а положеният от него труд е само в негова полза, защото намалява
времето на престоя му в пенитенциарното заведение. Освен това, както и правилно е
посочил първоинстанционният съд, по време на предварителното задържане в арест, както и
за периода на изпълнение на мярка за неотклонение „Домашен арест“, приблизително около
7 месеца, приспаднат от общо фактически изтърпяното наказание в този период по
отношение на Р.Д., не е била извършвана корекционна дейност. Такава към датата на
администриране на молбата в съда фактически е била извършвана за период общо около 2
години и 1 месец. Това обстоятелство също оказва съществено влияние и то в отрицателна
насока, върху корекционната работа с лишеното от свобода лице.
Разпоредбата на чл.70 от НК предпоставя възможност за условно-предсрочно
освобождаване от остатъка от изтърпяването на наказанието и съвсем не е императивна за
съда, като следва да бъдат отчетени данните, които се съдържат в досието на лишения от
свобода.
Твърдяното в жалбата добро поведение и спазване на вътрешния ред в
пенитенциарното заведение от страна на Д., настоящият въззивен състав не определя като
доказателство за поправянето му, тъй като такова поведение и дисциплина са дължими от
намиращите се там лишени от свобода лица, съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС,
за неизпълнението на които са предвидени съответните санкции.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение по Протокол № 737 от 04.08.2021 г., постановено
по ЧНД № 2646/2021 г., по описа на Софийски градски съд, НО,10-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4