№ 7
гр. Ихтиман, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221840200205 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление
№800/14.03.2022г., издадено от директора на РДГ София, с което на А. К. И.,
ЕГН **********, за:
1) нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на
300 лв.;
2) нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на
300 лв. и
3) нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на
300 лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че нарушенията не са надлежни описани, не са посочени дати на
извършването им, нарушенията не са доказани и са допуснати съществени
процесуални нарушения.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се от адвокат, който поддържа жалбата и допълва, че
лицензираният лесовъд следва да контролира само дейността на служителите
на съответното дружество, а не и за всяка друга сеч,
1
Въззиваемата страна изпраща представител в съдебно заседание, който
оспорва жалбата и представя писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През м. октомври 2021г. служители на РДГ София извършили проверка
в отдел 462, подотдел „и“, отдел 466, подотдел „м“ и отдел 466, подотдел „н“,
попадащи в землището на с. *, общ. Ихтиман – общинска горска територия.
На името на жалбоподателя в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ
имало издадено позволително за сеч за всеки от подотделите.
По време на проверката било констатирано, че в периода от 04.01.2021г.
(датата на издаване на позволителното за сеч) до 20.10.2021г. (датата на
проверката) в отдел 462, подотдел „и“, отдел 466, подотдел „м“ и отдел 466,
подотдел „н“ има изградени нови извозни тракторни пътища с дължина
съответно 1620м., 240м. и 990м., като същите не са отразени в технологичния
план на съответния отдел.
За проверката били съставени констативни протоколи.
За извършеното бил съставен АУАН за нарушения по чл. 257, ал. 1, т. 1
от ЗГ, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г., във вр с чл.
108, ал. 3 от ЗГ.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за
нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба
№1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на
300 лв.; за нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на
300 лв., както и за нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 7
от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии
на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер
на 300 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото – писмени доказателства – констативни
протоколи, позволителни за сеч, заповед за компетентност, одобрени
технологични планове, протоколи за освидетелстване на сечище, както и
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д., А., М..
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив,
поради което съдът му даде вяра изцяло.
Съдът не кредитира показанията на св. М. в частта, в която заявява, че
2
процесните пътища са изградени преди издаване на позволителното за сеч. На
първо място същите са изолирани от останалия доказателствен материал. На
второ място житейски нелогично е жалбоподателят като лицензиран лесовъд,
запознат с технологичния план, да не подаде сигнал и да не бъдат предприети
действия по изменение на технологичния план, ако извозните пътища са били
налични към датата на издаване на позволителното за сеч и по този начин сам
да се постави в опасност от понасяне на административнонаказателна
отговорност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт
подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в кръга на техните
правомощия. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението за неясно описание на нарушението. В
АУАН и в НП са посочени конкретни отдел и подотдел, че жалбоподателят е
лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, че е констатирано изграждането на нови пътища,
неотразени в технологичния план, с посочване на дължината им.
Следователно, както в акта за установяване на административно нарушение,
така и в наказателното постановление се съдържа ясно и пълно описание на
вменяваните на жалбоподателя нарушения.
Относно възражението за непосочване на конкретна дата на извършване
на нарушението, съдът намира, че в конкретния случай, макар и да е
нарушение на правилата по ЗАНН, то същото не съставлява съществено
такова, което да доведе до отмяната на наказателното постановление. В
случая АНО е посочил период от време с начало датата на издаване на
позволителното за сеч и крайна - датата на извършване на проверката, като в
този период жалбоподателят, в качеството му на лесовъд не е упражнил
контролните си правомощия, поради което са изградени процесните пътища,
които не са отразени в одобрения технологичен план. Изградените пътища не
са еднократно действие, поради което е обяснимо защо е посочен период, а не
конкретна дата (в този смисъл Решение № 1193 от 21.11.2022 г. на АдмС -
София област по к. а. н. д. № 851/2022 г.). Ето защо неоснователно е
възражението в жалбата, че непосочването на конкретна дата на нарушението
води до незаконосъобразност на НП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че НП следва да бъде
отменено, тъй като технологичният план първоначално не е бил приложен
към административната преписка. Видно от всеки един технологичен план (л.
36, л. 42, л. 48 от делото) жалбоподателят се е подписал, че е запознат със
същия преди на негово име да бъде издадено позволителното за сеч.
Съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните постановления по
Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му се издават от
3
оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни
лица от регионалните дирекции по горите - в останалите случаи (какъвто е
настоящият, тъй като не попада в останалите хипотези на чл. 275, ал. 1 от ЗГ).
Атакуваното НП е издадено от директора на РДГ София, а според Заповед от
16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните (л. 22 от делото)
директорите на РДГ са компетентни да издават наказателни постановления.
Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗГ позволителното за сеч се издава на лице,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при
условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.
Според чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина,
както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с
наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
В чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за
спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и
мерки при добива на дървесина.
Съгласно чл. 53, ал.2, т. 5 от Наредба № 8 от 5.08.2011г. за сечите в
горите в технологичния план се определят техниката и технологията за
извършване на сечта и извоза на дървесината, местоположението на
временните горски складове, средствата и методите на безопасност за
изпълнение на основните технологични операции, схемата на
съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и
трасета за въжени линии и др..
Неоснователно е възражението, че контролните функции на лицето по
чл.108, ал.2 от Закона за горите, визирани в чл.108,ал.3 от същия закон , във
вр. с чл12б,ал.1,т.5 и т.7 от Наредба№1 от 30.01.2021г. за контрола и
опазването на горските територии, във вр. с чл.61 и чл.47,ал.1,т.1 и т.6 от
Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, се ограничават до контрол
върху добива, осъществяван от търговец, вписан в регистъра по чл.241 от
Закона за горите, определен за изпълнител н процедура по чл.12,ал.1 от
НУРВИДГТДОСПДНГП, с който лицето по чл.108, ал.2 от Закона за горите,
има издадено позволително за сеч. Задължението на лицензирания лесовъд
във връзка с извършване на сечите се разпростира както върху това да не се
допуска незаконна сеч в съответния участък, така и върху това да не се
изграждат извозни горски пътища, които не са предварително предвидени в
технологичния план, както и да не се извършва сеч на немаркирани с
контролна горска марка дървета (Решение № 1322/09.12.2022г. по КНАД №
1126/2022г. по описа на АССО).
В случая безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят е лицензиран
лесовъд и в качеството си на лице по чл.108, ал.3 от ЗГ му е било издадено
позволително за сеч за процесните подотдели. Същият не е осъществил
възложените му по закон правомощия, като е допуснал изграждането на
процесните извозни пътища, които не са отразени в одобрения технологичен
план за всеки от съответните отдели. Като не е упражнил контрол и не е взел
4
своевременни мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия и
не е следил за спазването на одобрения технологичен план е нарушил
горецитираните законови и подзаконови разпоредби, за което правилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност (в горния
смисъл Решение № 1327/12.12.2022г. по КНАД № 1125/2022 по описа на
АССО). Самото бездействие от страна на жалбоподателя е довело до
изграждането на процесните пътища, като в подобни случаи
административнонаказателната отговорност е на лесовъда, който има
позволително за сеч в този район поради неупражнен контрол.
Следва да бъде изрично посочено, че независимо, че по делото са
представени протоколи за освидетелстване на сечището в трите отдела с
дата 29.09.2021г., то от останалите доказателства по делото се установява, че
изградените нови извозни пътища са съществували преди тази дата. В този
смисъл в 3 бр. КП от дати 09.09.2021г. и 10.09.2021г. (л. 38, л. 44, л. 50 от
делото), касаещи процесните отдели, е посочено, че са констатирани нови
извозни пътища, неотразени в технологичния план. Следователно новите
извозни пътища, неотразени в технологичния план, са били изградени преди
датата на освидетелстване на сечището.
Нарушението е извършено при форма на вина непредпазливост, тъй
като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но предвид обстоятелството, че е регистриран лесовъд и че е било
издадено позволително за сеч е бил длъжен и е могъл да го предвиди като
осъществи контролните си функции.
Неустановяването на фактическия извършител на нарушенията не
оневинява жалбоподателя, тъй като изпълнителното деяние на вмененото
нарушение се изразява в неизпълнението на контролни правомощия.
С оглед всичко гореизложено жалбоподателят е извършил от обективна
и субективна страна вмененото му нарушение.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях;
Всяко от наложените административни наказания е в минималния
предвиден размер, поради което не подлежи на изменение.
Не е налице "маловажния случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не се установяват обстоятелства, водещи до извод за по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението и на дееца в сравнение с другите
подобни нарушения. Неизпълнението от страна на жалбоподателя на
вменените му задължения по чл.12б, ал.1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии е довело до изграждането на
нови извозни пътища със значителни размери, които не са били отразени в
5
одобрения технологичен план.
Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №800/14.03.2022г.,
издадено от директора на РДГ София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6