НОХД №225/2015год.
МОТИВИ:
Обвинението е против
подсъдимия Й.С.М. за престъпление по чл.195,ал.1,т.3
и 7 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.28,ал.1 от НК за това,че на 16.06.2015г.
в местността „Манзул” в землището на град Панагюрище,чрез разрушаване на
преграда,здраво направена за защита на имот-взломена входна врата на вила,повторно,в
немаловажен случай е отнел чужди движими вещи-посуда,техника,безалкохолни и
алкохолни напитки,храна и обувки,подробно описани в съдебно-оценъчната експертиза
по досъдебно производство №184/2015г. по описа на РУ Панагюрище на обща
стойност 467,20 лв. от владението на П.Н.Т. ***,без негово съгласие,с намерение
противозаконно да ги присвои.
Производството пред първата инстанция е по реда на
Глава ХХVII от НПК.
В съдебно заседание,представителят на Районна
прокуратура-гр.Панагюрище поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда
и налагане на подсъдимия на наказание с
приложението на чл.58а от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, признава се за виновен,признава изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тях.
Районният съд,като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК,прие за установено следното:
През лятото на 2015г. подсъдимият Й.М. работил като
дървосекач на обект,находящ се в местността „Манзул” в землището на град Панагюрище.Св.П.Т. *** имал
вила в местността,която посещавал през почивните дни.Подсъдимият знаел,че св.Т.
държи във вилата си посуда,техника,обувки,храна и бутилки с алкохолни и
безалкохолни напитки.На 16.06.2015г. подсъдимият решил да проникне във вилата
на св.Т. и да открадне каквото намери.В изпълнение на замисъла си късно вечерта
подсъдимият отишъл пред вилата на свидетеля и след като взломил входната врата,влязъл
вътре и взел:5бр.ножове,17бр.вилици,18 бр.лъжици,1бр.разклонител с две гнезда с дължина три метра,1 бр. въже за простор с
дължина 10 метра,1
литър водка водка „Смирноф Червен”,3 бр. безалкохолни напитки „Кока Кола”от два
литра,3 броя безалкохолни напитки „Фанта”от два литра,2 бутилки бира „Загорка”
от два литра,1,5 кг. пакетирано кафе „Нова Бразилия”,2 кутии вафли „Ная” с по
35 бр. вафли,17 литра наливна ракия „Пещерска”,1 бр. стайна антена,2 бр.
декодера „Мини HD”,1
литър ракия „Пещерска”,1буркан мед,1 бр.шампанзирано
розе,1бр.бутилка вино „Тревизо”,1 бр. шампанско „Мон Роял” и 1 бр.мъжки кожени
обувки.
С така описаните вещи
подсъдимият напуснал вилата на св.Т. и ги занесъл в бунгалото,в което
нощувал,намиращо се в непосредствена близост.
На 19.06.2015г.св.Т. посетил
вилата си и установил,че е разбита,както и
липсата на отнетите от подсъдимия вещи.По този повод свидетелят
сигнализирал РУ Панагюрище.Били предприети издирвателни мероприятия,вследствие на които подсъдимият М. бил установен като
извършител на кражбата.Било образувано досъдебно производство,в хода на което
подсъдимият върнал част от отнетите вещи,а именно: посудата /5 бр.
ножове,17бр.вилици,18 бр.лъжици/,1бр.разклонител с две гнезда с дължина три метра,1 бр. въже за простор с
дължина 10 метра,2
бр. декодера „Мини HD”,1 бр. шампанзирано розе,1 бр. бутилка вино
„Тревизо”,1 бр. шампанско „Мон Роял” и 1бр.мъжки кожени
обувки.Ракията,водката,бирата,безалкохолните напитки,кафето,медът и вафлите,подсъдимият
изконсумирал,а със стайната антена се разпоредил по неустановен в хода на разследването
начин.
Върнатите от подсъдимия вещи
били предадени на св.Т. срещу разписка.
От заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза,която съдът цени като компетентно и
безпристрастно изготвена и не оспорена от страните,се установява,че общата
стойност на вещите,отнети от владението на постр.св.П.Т. възлиза на 467,20 лв.,като
върнатите вещи са на стойност 235,50 лв.,а невъзстановените-на 231,70 лв.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия за
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в досъдебната фаза доказателства,които
напълно подкрепят самопризнанието:показанията на свидетелите П.Т. и П.В.,така
също и от заключението на съдебно-оценъчната експертиза
и писмените доказателства,инкорпорирани в доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни
доказателства,които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства,като
взаимно се допълват,подкрепят направените самопризнания и очертават по
категоричен начин гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка,съдът намира,че подсъдимият Й.М. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195,ал.1,т.3 и 7 във връзка
с чл.194 ал.1 във връзка с чл.28,ал.1
от НК,като на 16.06.2015г. в местността „Манзул” в землището на град
Панагюрище,чрез разрушаване на преграда,здраво направена за защита на
имот-взломена входна врата на вила,повторно,в немаловажен случай е отнел чужди
движими вещи-посуда,техника,безалкохолни и алкохолни напитки,храна и
обувки,подробно описани в съдебно-оценъчната експертиза по досъдебно
производство №184/2015г. по описа на РУ Панагюрище на обща стойност 467,20 лв.
от владението на П.Н.Т. ***,без негово съгласие,с намерение противозаконно да
ги присвои.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани
са и останалите обстоятелства за времето,мястото и начина на извършване на
деянието. Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на
престъплението,включително квалифициращите.Той е взел решението за извършването
му предварително в относително спокойна обстановка,като е предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си,т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Квалифициращият признак „повторност” следва от съдебното минало на подсъдимия,което му е известно.Видно
е от справката му за съдимост,че е осъждан с влязла в сила на 25.09.2010г. присъда,постановена
по НОХД№170/2010г. по описа на РС Панагюрище за престъпление по чл.195,ал.1,т.4
във връзка с чл.194,ал.1 във връзка с чл.20,ал.2 във връзка с чл.26 от НК,за
което му е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода,чието
изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години.Настоящото деяние
се явява извършено в срока по чл.30,ал.2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия,съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на
чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
Съдът прецени и високата степен на обществена
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние,имайки предвид немалката
стойност на отнетите вещи.Обществената опасност на подс.М. е завишена,предвид осъждането
му за същото по вид престъпление,независимо
от настъпилата на 25.09.2013г. реабилитация,което го очертава като личност с престъпна нагласа към обществените
отношения,охраняващи собствеността на гражданите.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
желанието на подсъдимия да си набавя средства
по бърз и дори престъпен начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия
Й.М. следва да се отчетат направените самопризнания,оказаното съдействие на
разследващите органи,изразеното разкаяние за стореното,както и частичното възстановяване
на щетите чрез връщането на част от инкриминираните вещи на пострадалия.Като
отегчаващо обстоятелство,като негативна характеристична данна се отчете миналото осъждане на подсъдимия за
същото по вид престъпление,независимо от настъпилата реабилитация.
Като даде изключителен превес на смекчаващите
наказателната отговорност обстоятелства съдът прие,че на подс.Й.М. следва да бъде определено наказание в размер на
една година лишаване от свобода,и при спазване на разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК,намали същото с една
трета,като му наложи наказание лишаване от свобода за срок
от осем месеца. Съдът намери,че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимия М.
не е наложително същият да
изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода.Основното
съображение на съда в коментирания аспект е необремененото съдебно минало на
подсъдимия,предвид настъпилата през 2013 г.реабилитация по право
и позитивната характеристика.Ето защо съдът отложи изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода на подсъдимия
Й.М. за изпитателен срок от три години,който счете за достатъчен за очаквания принудително-възпиращ
и поправително-превъзпитателен ефект спрямо него. Съдът възложи възпитателната
работа с условно осъдения на
Наблюдателната комисия при Община Панагюрище.
С оглед осъдителната присъда и на основание чл.189
ал.3 от НПК, подсъдимият Й.М. беше осъден да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик сумата от по 87.40 лв. разноски за съдебно оценъчна експертиза, назначена на досъдебното производство,както и по сметка
на РС Панагюрище 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: