№ 5357
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110100730 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 2286/04.01.2024
г., от „---“ ЕАД, ЕИК -, представлявано от - - Изпълнителен директор и -в-
председател на УС срещу К. Д. Г., ЕГН:********** гр. С-, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
226.40 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.2021 г. - 04.2022 г. ведно със
законната лихва от 28.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
45.31 лв. - законна лихва за забава от 03.03.2021 г. до 18.08.2023 г. върху
главница от 226.40 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
4.28 лв. - главница за разпределение на топлинна енергия за периода от
07.2021 г до 09.2021 г. ведно със законната лихва от 28.08.2023 г. (дата
1
на подаване на заявлението) до изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
0.86 лв. - законна лихва за забава за върху главницата 4.28 лева за дялово
разпределение за периода 31.08.2021г.-18.08.2023г.
за които суми има издадена Заповед № 26520 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.09.2023 г. по ч. гр. д. № 47830 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, за топлоснабден имот
гр. С- и с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на ищцовото дружество, а ищцовото дружество е обедняло, да размера на
обедняването.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото
не е подписван договор за продажба на топлинна енергия. Твърди се, че
ответникът е собственик на обект: гр. С-. Като такъв следва да се счита за
потребител на топлинна енергия. Твърди, че за процесния период ищецът е
доставял топлинна енергия до обекта на ответника, като същият не е заплащал
топлинната енергия, сумите по дялово разпределение в законния срок. Сочи,
че за процесния период важат правилата за доставка на топлоенергия за
стопански нужди. За дължимост на сумите за дялово разпределение ищецът
се позовава на чл.139, чл.139а, чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Посочва, че в срок до 20
число на следващия месец, ответникът не е заплатил процесните суми, поради
което е начислена лихва за забава.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на
дължимите суми: -- АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: ---- BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът моли да се прекрати делото.
Прилага копие от касова бележка. Моли да не се допускат експертизи и да се
присъди минимално юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), редовно призован, се представлява
от юрисконсулт -. Поддържа иска. С оглед настъпило плащане по време на
процеса, моли съда да присъди разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Третото – лице помагач, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
2
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 47830/2023 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 26520/05.09.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.
Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на
ищеца на 29.12.2023 г. (л.21 от ч. гр. д. № 47830/2023), поради което
едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 29.01.2024 г. Исковата
молба е подадена в съда на 04.01.2024 г. и на същата дата са представени
доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо
настоящото производство е допустимо.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
В хода на процеса, в отговора на исковата молба, ответникът е
представя доказателства, че е заплатил процесните суми. Видно от
представената бележка, плащането е в осъществено на 20.02.2024 г.
Заявлението по чл.410 ГПК е подадена на 28.08.2023 г. Следователно в хода
на исковото производство е осъществено погасяване на вземането чрез
плащане в срока по чл.131 ГПК.
С писмена молба с вх. № 66297/28.02.2024 г. ищецът изцяло признава,
че процесната сума е заплатена, като единствено не са заплати разноските за
юроскунсулт в заповедното и исковото производство. Заплатени са
държавните такси.
С оглед установените факти, съдът приема, че процесното задължение е
погасено чрез плащане в хода на процеса., поради което исковете са
неоснователни.
Ето защо, следва изцяло да се отхвърлят, като неоснователни и
недоказани, предявените от „---“ ЕАД, ЕИК -, представлявано от - -
Изпълнителен директор и -в- председател на УС срещу К. Д. Г.,
3
ЕГН:********** гр. С-, обективно съединени установителни искове с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
226.40 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.2021 г. - 04.2022 г. ведно със
законната лихва от 28.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
45.31 лв. - законна лихва за забава от 03.03.2021 г. до 18.08.2023 г. върху
главница от 226.40 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
4.28 лв. - главница за разпределение на топлинна енергия за периода от
07.2021 г до 09.2021 г. ведно със законната лихва от 28.08.2023 г. (дата
на подаване на заявлението) до изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
0.86 лв. - законна лихва за забава за върху главницата 4.28 лева за дялово
разпределение за периода 31.08.2021г.-18.08.2023г.
за които суми има издадена Заповед № 26520 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.09.2023 г. по ч. гр. д. № 47830 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, за топлоснабден имот
гр. С- и с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на ищцовото дружество, а ищцовото дружество е обедняло, да размера на
обедняването.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство
Налице е плащане в хода на процеса. Настоящото производство е
образувано, тъй като заповедта е връчена по реда на чл.47 ГПК. В срока на
отговор на исковата молба ответникът извършва плащане, поради което съдът
приема, че изцяло признава иска. Заповедта е връчена на по реда на чл.47
ГПК. Длъжникът не е бил намерен на адреса. Ето защо съдът приема, че с
поведението си длъжникът не е дал повод за завеждане на делото. Това е така,
тъй като връчването по чл.47 ГПК зависи не от неговото поведение, а от
връчителя. Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките по чл.78, ал.2
ГПК, поради което не следва да присъжда разноски на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло , като неоснователни и недоказани, предявените
от „---“ ЕАД, ЕИК -, представлявано от - - Изпълнителен директор и -в-
председател на УС срещу К. Д. Г., ЕГН:********** гр. С-, обективно
съединени установителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
226.40 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.2021 г. - 04.2022 г. ведно със
законната лихва от 28.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
45.31 лв. - законна лихва за забава от 03.03.2021 г. до 18.08.2023 г. върху
главница от 226.40 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
4.28 лв. - главница за разпределение на топлинна енергия за периода от
07.2021 г до 09.2021 г. ведно със законната лихва от 28.08.2023 г. (дата
на подаване на заявлението) до изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
0.86 лв. - законна лихва за забава за върху главницата 4.28 лева за дялово
разпределение за периода 31.08.2021г.-18.08.2023г.
за които суми има издадена Заповед № 26520 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.09.2023 г. по ч. гр. д. № 47830 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, за топлоснабден имот
гр. С- и с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на ищцовото дружество, а ищцовото дружество е обедняло, да размера на
обедняването.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
"Т----" ООД със седалище и адрес на управление: гр. С--, на страната на
ищеца „---“ ЕАД, ЕИК -.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
5
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6