Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 15.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на двадесет и четвърти април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря С. Калоферова разгледа т.д. № 2500 по описа за 2018 г.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда твърди, че ответникът Б.А.Т.
ЕООД има изискуеми и неизпълнени задължения за повече от два месеца към най-малко
една трета от служителите си и това било установено при извършени проверки от
контролните органи на Агенцията. Въпреки приложените административни мерки
ответникът не погасил задълженията си, а напротив – писмено е признал
финансовите затруднения да стори това. Ето защо молителят счита, че са налице
предпоставките на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ за обявяване на неплатежоспособността
на ответника и откриване спрямо него на производство по несъстоятелност. Моли
за постановяване на решение в този смисъл. Претендира разноски.
Ответникът Б.А.Т. ЕООД оспорва
молбата, като твърди, че не е налице обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията. Наред с това поддържа, че неизпълнените задължения са за два
месеца, а не за по-дълъг период, каквото е изискването на закона. Сочи
също, че към настоящия момент има извършено погасяване на задълженията за месец
юли 2018 г., както и плащане на публично-правни задължения към НАП. Моли съда
да отхвърли молбата. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно
активната легитимация на молителя:
Съгласно чл. 625 ТЗ производство по
несъстоятелност може да се открие по молба на Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труда, ако са налице изискуеми и неизпълнени за повече от два
месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца.
За установяване на този факт са събрани писмен
доказателства (трудови договори, справка от НАП относно регистрираните трудови
правоотношения), както и е изслушано и прието заключение на ССчЕ. След
извършена справка в НАП, в банката, чрез която са извършвани плащанията към
служителите на ответника, както и в счетоводството на ответника вещото лице е
установило, че към 01.03.2019 г. въпреки извършените частични плащания (92 175,02
лв.) ответникът има просрочени задължения към служители за периода от
01.07.2018 г. до 28.02.2019 г. в общ размер от 364 585,20 лв. Видно от
общия брой на служителите съгласно справката на НАП и Приложение 1 на ССчЕ,
изпълнено е изискването непогасените задължения да са към най-малко една трета
от работниците и служителите.
Ето защо съдът приема, че молителят е активно
легитимиран да поиска откриване на производство по несъстоятелност поради
наличие на задължения по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е временно (арг.чл. 631 ТЗ) и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението.
Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на
влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. В случая спиране на плащанията е налице – не само по
отношение на трудовите задължения, но и на публично-правни задължения, както и
към съконтрахенти (факт, установен от СИЕ).
От заключението на СИЕ се установява и
причинната връзка между този факт и влошеното финансово състояние на дружеството
– при изготвяне на СИЕ вещото лице е изследвало финансовото състояние на
молителя в периода 2015 г. – 2018 г., като е констатирало влошаване с траен
характер (впрочем този факт се признава извънсъдебно и от самия ответник в
изходящото от него уведомление до молителя, л. 19). Аргумент за това е анализът
на данните от счетоводните баланси и получените на тази база коефициенти на
ликвидност и за финансова автономност за целия изследван период са значително
под референтните стойности. Не се установява към настоящия момент молителят да
реализира приходи от търговска дейност, поради което не може да се очаква
вливане на бързоликвидни финансови средства.
Налице е следователно неплатежоспособност
като икономическо понятие. Същевременно с оглед тенденцията в изследвания
период може да се заключи, че затрудненията на ответника не са временни, което
с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност
и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Поради това молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата
елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му,
която има траен характер.
В случая се установява, че финансовото състояние на
ответника е влошено, като отрицателни коефициенти на ликвидност се установяват
още към 31.12.2015 г. и тенденцията се запазва до края на изследвания период. Същевременно
няма преки доказателства за най-ранното изискуемо непогасено задължение - видно
от заключението на СИЕ по задача 2 (л. 183), няма данни за падежа на
задълженията към доставчици и други кредитори, а задълженията към НАП са с
падеж, следващ падежа на първите непогасени трудови задължения. Ето защо съдът определя момента на спиране
на плащанията от събраните косвени доказателства за това – видно от
справката от Уникредит Булбанк АД (л. 174), на 13.04.2018 г. е наложен запор за
парично вземане, за който няма данни да е обезпечителен. Поради това съдът
приема, че към тази дата е съществувало
непогасено и подлежащо на изпълнение парично задължение в размера на наложения
запор. Този извод съответства и с данните от СИЕ относно големия размер на
непогасените задължения през цялата 2018
г. към доставчици (409 779,57 лв.), а също и на данните в изходящото
от ответника писмо, в което се сочи, че дружеството е в тежко финансово
състояние поради натрупани за предишен
период задължения още към момента на вписване на управителите през февруари-март
2018 г. (л. 20).
Поради изложеното за начало на неплатежоспособността
следва да се определи датата 13.04.2018 г.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От представените от НАП писмени доказателства се
установява, че по отношение на дружеството са предприети мерки за обезпечаване
на публично-правни вземания чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника
от търговски банки. Липсват доказателства за наличие на парични средства, необхванати
от така наложения запор (установената банкова наличност е в размер,
по-малък от обезпеченото вземане). С аргумент от чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ, тъй като
изпълнението срещу него не се спира (незабавно) с откриване на производството
по несъстоятелност. Ето защо паричните средства по банковата сметка не могат да
послужат за покриване на първоначалните разноски.
На следващо място, с аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на
този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано.
Поради изложеното съдът намира, че не са налице
достатъчно налични средства по смисъла на чл. 629б ТЗ. В указания с определение
от 24.04.2018 г. срок не е внесена определената сума за покриване на началните
разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По
разноските:
На молителя следва се присъдят разноски в размер на 650
лв. държавна такса и депозит за вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Б.А.Т. ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 13.04.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Б.А.Т. ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Б.А.Т. ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Б.А.Т. ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 2500/2018 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА Б.А.Т.
ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труда сумата от 650 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: