Мотиви
към присъда по НОХД № 310 / 2013 г. на ШОС
Подс. Д.Т.И. е предаден на съд с
обвинение в това, че от 04. 12. 2011 г. до 21. 03. 2012 г. в с. Риш обл. Шумен
при условията на продължавано престъпление на три пъти запалил сгради, а
именно:
на 04. 12.2011 г. за времето от
02 ч. до 04. 35 ч.в с. Риш обл. Шумен запалил сгради - къща и стопанска постройка находящи се на ул.
„***” № 3, на стойност 1 840 лв., обитавана от М. Д.С., като причинил
имуществени вреди на сградите на стойност 1 360 лв. и пожарът е
представлявал опасност за живота на М. Д.С., който получил при пожара изгаряния
по тялото си, довели до полиорганна недостатъчност и в следствие на нея до
остра сърдечна недостатъчност от която на 31. 01. 2012 г. М. Д.С. ***;
на 19/20. 03. 2012 г. в с. Риш
обл. Шумен запалил сграда – къща находяща се на ул. „***” № 7 на стойност
4 440 лв. собственост на С.Х.Р. и Р.Х.Р., като причинил имуществени вреди
на сградата в размер на 2 660 лв.;
на 20/21. 03. 2012 г. в с. Риш
обл. Шумен запалил сграда - стопанска постройка находяща се на ул. „***” № 28
на стойност 2 300 лв. собственост на А.Е.М., като причинил имуществени
вреди на стойност 2 960 лв. и при пожара е имало опасност той да се
разпростре и върху други имоти – върху намиращата се в непосредствена близост
къща на А.Е.М.,
като в резултат на трите запалвания са
причинени значителни имуществени вреди на обща стойност 6 980. 42 лв. и е
последвала смъртта на М. Д.С., като деецът не е искал и не е допускал това –
престъпление по чл. 330 ал. 3 предл. 1 и 2 във вр. с ал. 2 т. 1 и 2 и ал. 1 във
вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
По делото са предявени и приети за
съвместно разглеждане граждански искове от С.Х.Р. и на Р.Х.Р. сумата от 7 000
лв. за причинени с деянието имуществени
вреди и 3 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 20. 03. 2012 г. до окончателното им изплащане.
Подсъдимия разпитан на
предварителното производство не се признава за виновен.
Подсъдимият И. преди даване ход на съдебното следствие се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371 т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Същия се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение в
съд. заседание от 25. 09. 2013 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание
чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите
лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода 9 г. като след редукцията
по чл. 58а от НК да наложи наказание 6 г. лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Предлага,
съда да осъди подс. И. да заплати предявените граждански искове, но относно
имуществените вреди – само до размера на причинените щети.
Частните обвинители поддържат
обвинителната реч на прокурора и предложените от него наказания.
В хода на съд. заседание преди
даване ход на съдебното следствие, подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В защитната си реч подсъдимият
изразява съжаление за престъплението което е извършил. Защитникът на подсъдимия
в хода на съдебните прения моли за налагане на подсъдимия на наказание 6 г.
лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде
намалено с една трета. По отношение приетите за съвместно разглеждане
граждански искове намира същите за основателни, но завишени по размер. Моли
същите да бъдат намалени.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2011 г. в с. Риш обл. Шумен в къща на ул. *** № 3 сам живеел М. Д.С..
През втората половина на 2011 г. здравословното състояние на С. се влошило, станал
неподвижен, безпомощен и не бил в състояние да се грижи за себе си. Последните
месеци преди м. декември 2011 г. С. прекарал на легло, като за него се грижели
св. К. Е. и брат му Д. Е., които му носели храна, палели печката му. Електричеството
в дома на С. било прекъснато. В тъмната част на денонощието С. си светел с
малко прожекторче и със свещ. Пушел цигари, само когато някой му донесе. С.
обитавал една от стаите на къщата с южно изложение на втория етаж на сградата.
До нея се стигало през външно дървено стълбище. С. се отоплявал с печка на
твърдо гориво, която палели св. Е.. Пътната врата на имота, както и входната
врата били постоянно отключени. Отключена стояла и вратата на избеното
помещение, което се намирало под стаята която обитавал С..
На 03. 12. 2011 г. около 19 ч. св. Д. Е. отишъл при С. и му занесъл
храна и запалил печката. Когато Е. си тръгвал, С. нямал цигари, а свещта която
ползвал за осветление била свършила.
По същото време в с. Риш живеел и подс. Д.Т.И.. На 03. 12. 2011 г.
вечерта подс. И. и св. И. Й. се черпели с алкохол в домът на подс. И. с други техни приятели. Св. Й. знаел
от св. Д. Е., че М. С. имал дълъг електрически кабел и железа в къщата си.
Двамата с подс. И. решили да отидат до дома на С. и да откраднат кабела и
железата. След като си тръгнали другите им приятели, подс. И. и св. Й. решили
да отидат за кабела и железата. Около 0. 30 ч. – 01 ч. двамата отишли в къщата
на С., влезли в стаята му и го събудили, като го почерпили с цигари и вино.
Попитали С. дали има дълъг кабел, който подс. И. да ползва за циркуляра си. С.
отговорил, че имал такъв кабел и обяснил къде се намира, като се съгласил да го
вземат и ползват подс. И. и св. Й.. Казал им също, че в мазата си имал събрани
дребни железа, които те двамата да вземат и продадат и с парите да му купят
храна. С. поискал след като ползват кабела, да му го върнат или да му го платят
по късно. Подс. И. взел чувал в който бил кабела и влязъл в мазата, от където
взел и друг чувал с железа, а св. Й. останал още известно време при С., запалил
отново печката му и тогава си тръгнал. Отишъл в мазата при подс. И., който
опитал да запали един чувал със слама. Като видял това, св. Й. казал на подс. И.
да не пали чувала, но подсъдимия го запалил, но чувала угаснал. След това
двамата взели чувалите с железа и кабела и отишли в дома на подсъдимия, където претеглили
железата и св. Й. си заминал.
Тогава подс. И. решил да отиде в дома на С., за да види дали сламата се
е запалила или е угаснала. В мазата на С., той видял, че сламата е угаснала,
върнал се в домът си от където взел стара автомобила гума и я натъпкал със сено.
Отнесъл гумата в мазата на С. и опитал да запали сеното, но и то не горяло.
Тогава подс. И. запалил пластмасови бутилки от които сеното се разгоряло и се
запалила автомобилната гума. Подсъдимия си тръгнал и се прибрал в домът си. От
запалената гума се запалила и къщата и стопанска постройка до нея на С..
Последния като видял, че къщата му гори се опитал да напусне същата. Влачейки
се С. успял да излезе от стаята и по дървеното стълбище се слязъл на земята в
двора, като вече бил обгорен от пожара. Започнал да вика за помощ. Около 03. 00
ч. св. И. Й. И., П. И. Х. и Х. Г. Х. се събудили от необичаен шум и видели, че
къщата на С. гори, като чули и викове за помощ. Св. И. и Х. отишли в имота на С.
и го намерили на земята пред къщата, като върху краката му имало горящи парчета
дърва. Изнесли С. далеч от къщата. Обадили се на пожарната и Спешна помощ. Пред
тези свидетели и св. С. Д. М., С. съобщил, че същата нощ в дома му идвали подс.
И. и св. И. Й. и му искали кабел за циркуляр, а след като те си тръгнали,
къщата му започнала да гори. Казал на свидетелите „М. и И. му запалиха. Отдолу
ме запалиха”. Пристигнали екипи на Спешна помощ и пожарната. Пожара бил загасен,
а С. бил откаран за лечение в МБАЛ „ Шумен „ където на 31. ъ01. 2012 г.
починал.
По късно по време на досъдебното производство подс. И. предал с
протокол за доброволно предаване взетите от дома на С. кабел и железа.
От заключението на СМЕ се установява, че непосредствената причина за
смъртта на М. Д.С. е остра сърдебно-съдова недостатъчност, развила се във
връзка с настъпила в резултат на изгарянията остра полиорганна недостатъчност.
Между получените обширни изгаряния на долните крайници, ведно с настъпилите
усложнения и настъпилата смърт на М. С. е налице пряка причинна връзка.
От заключението на пожаро-техническата експертиза се установява, че
пожарът в домът на М. С. е възникнал от открит огнеизточник като причините
могат да бъдат небрежни или умишлени действия. Вещото лице изключва
вероятността причина за пожара да е незагасена цигара, поради наличието на
няколко огнища. Изключена е и възможността пожара да е възникнал от късо
съединение, тъй като електричеството в къщата било изключено.
От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че
пазарната стойност на имота обитаван оот М. С. е 1 840 лв., а стойността
на причинените щети е 1 360 лв.
През 2012 г. къщата на починалия Х. *** била необитаема, тъй като
наследниците му – С.Х.Р. и Р.Х.Р. не живеели в селото. Ел. захранване в къщата
не е имало, тъй като същото стигало само до входа на къщата. Необитаеми били и къщите
около тази къща. На 19 / 20. 03. 2012 г. подс. И. решил да запали къщата на П.,
тъй като баща му и П. имали дразги, защото П. бил откраднал от бащата на подсъдимия,
дърводелски инструменти. Минал покрай къщата и хвърлил горяща цигара през прозореца
на една от стаите. Цигарата паднала върху дамаската на диван в близост до
прозореца. Подс. И. се убедил, че цигарата е паднала върху дамаската на дивана
и си заминал. От горящата цигара се запалил дивана, а след това и къщата. На
20. 03. 2012 г. сутринта св. С. М. отивал на работа. Минал покрай къщата на П.
и видял, че къщата е изгоряла, покривът бил съборен и все още имало пламъци.
От заключението на пожаро техническата експертиза се установява, че
най-вероятно пожара е възникнал в стаята от към улицата от хвърлена незагасена
цигара и се е разпространил към вътрешността на сградата.
От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че
пазарната стойност на запалената къща е 4 400 лв., а стойността на
нанесените имуществени вреди е 2 660 лв.
От протокол за следствен експеримент от 22. 03. 2012 г. се установява,
че подс. И. е обяснил от къде е минал, за да стигне до къщата на П., посочил
счупено стъкло на трикрилен прозорец, като показал, че през това счупено стъкло
е хвърлил запалената цигара.
През 2005 г. А.Е.М. закупила къща и стопански постройки, както и дворно
място в с. Риш ул. „***” № 28. През м. март 2012 г. никой не живеел в къщата,
но я ползвала майката на собственика – св. Е. Х. М., която работела като
секретар на кметството в с. Риш. В имота имало стопански постройки – сайвант
пълен с плява, друга стопанска постройка представляваща 4 бокса за отглеждане
на животни, както и друга постройка представляваща бокс за животни. Сайванта се
намирал близко до къщата. Електричество в този сайвант нямало прекарано. На 20
/ 21. 03. 2012 г. подс. И. който многократно преди това бил влизал в тази къща,
за да краде железа, отново отишъл в къщата за железа. След като взел железа,
той решил да запали да запали сайванта, който бил пълен с плява. С кибрит
запалил плявата и с заминал. От запаления огън възникнал пожар в тази стопанска
постройка. Около 03. 50 ч. на 21. 03. 2012 г. пожарът бил видян от св. А. Н.,
която уведомила ползвателя на имота – Е. М.. Последната заедно със св. С. М. и М.
М. успели да локализират пожара, тъй като имало опасност същия да обхване и
намиращата се в близост къща. Пожара бил изгасен от пристигнал екип на пожарната.
От заключението на пожаро техническата експертиза се установява, че
причината за пожара не е установена.
От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че
пазарната стойност на стопанските постройки е2 300 лв. , а стойността на
причинените имуществени вреди – 2 9 60. 42 лв.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост на подс. И. се
установява, че същия е осъждан три пъти за умишлени престъпления от общ
характер. Първите две са за престъпления извършени преди настоящото. Към
момента на осъществяване на деянието предмет на настоящото производство подс. И.
е бил осъждан един път, като му е наложено наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 г. Присъдата е влязла в законна
сила на 28. 10. 2010 г.
Горната фактическа обстановка
съда приема за установена както от обстоятелствената част на обвинителния акт,
така и от писмените и гласни доказателства от досъдебното производство, които
подкрепят тази обстоятелствена част. От свидетелските показания на св. С.Д.С., К.
Р. Е. и Д. Р. Е. се установява състоянието на М. С., обстановката в обитаваната
от него къща, както и здравословното му състояние. От показанията на св. С. М.,
И. Й. И., П. И. Х., Х. Г. Х. и И. Д. Й. се установяват действията на подс. И.
при ходенето му в дома на С., както и думите на пострадалия С. относно
посещението в дома му на подс. И. и св. Й.. От показанията на св. С. М., И. Й. И.,
П. И. Х., Х. Г. Х., Д. С. Г., И. М. И., Ю. Г. И., С. Н. И., П. Ч. Т. се
установява изказаното съмнение от М. С. относно извършителя на пожара, както и
здравословното състояние на С. вследствие на пожара. От показанията на св. С.
Й. С. се установява, че той е чул подс. И.
да казва пред свои приятели, че е запалил къщата на М. С.. От
показанията на св. В. А. А., М. Г. Г. и С. Д. М., се установява, че пред тях
св. М. Р. С. е заявил твърдение на подс. И. пред него, че той е запалил къщата
на С., като обяснил и начина на запалването. От показанията на св. Г. М. Х. се
установява, че пред него подс. И. е разказал как е ходил в къщата на С. със св.
И. Й., какво са правили и как след това е запалил тази къща. Горните гласни
доказателства относно съпричастността на подс. И. към пожара в дома на С. се подкрепят
и от протокола за оглед на местопроизшествие и заключението на пожаро техническата
експертиза. От така обсъдените гласни доказателства не може да се направи изводи,
че подс. И. е искал или допускал, че в следствие на причинения от него пожар ще
последва смъртта на С..
От показанията на св. С. М., С.Х.Р. и Р.Х.Р. и протокола за оглед на
местопроизшествие се установява, че на 19 / 20. 03. 2012 г. е запалена и изгоряла къща на ул. „ *** „ №
28 в с. Риш, която била собственост на Х. Р. П., респективно наследниците му Р.Р.
и С.Р.. От показанията на св. М. Р. С. и Г. М. Х. се установява, че пред тях
подс. И. е заявил, че той е запалил къщата на Х. Р. П. и обяснил, че е хвърлил
в къщата запалена цигара която паднала върху дрехи. От показанията на св. В. Г. Д. и М. Г. Г. се
установява, че пред тях подс. И. е разказал как е запапил къщата.
От показанията на св. С. М., М. М., Е. Х. М.,
А. Н. Д. и протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че на 20 /
21. 03. 2012 г. в с. Риш са запалени и изгорели стопански постройки – сайвант,
постройка с четири бокса, както и постройка представляваща самостоятелен бокс,
собственост на А.Е.М.. От показанията
на св. М. Р. С. и Г. М. Х. се установява, че пред тях подс. И. е заявил, че той
е запалил сайванта с плявата на А.М., тъй като бил негативно настроен към
нейната майка – Е. М.. Горните писмени и гласни доказателства се подкрепят и от
направеното в съд. заседание самопризнание от подс. И. на фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от него да не
се събират доказателства за тези факти.
От така установената фактическа
обстановка съда приема, че подс. И. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 330 ал. 3 предл. 1 и 2 във вр. с ал. 2 т. 1 и 2 във вр. с ал. 1 и
чл. 26 ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 04. 12.
2011 г. подс. И. е предизвикал пожар в мазата на пострадалия М. С., която се е
намирала под стаята в която живеел С., като е запалил пластмасови бутилки и
външна автомобилна гума, от който огън се запалила и изгоряла къщата обитавана
от С.. При този пожар били причинени изгаряния по крайниците, тялото и главата
на С., вследствие на които се развили усложнения, довели до смъртта на същия.
На 19 / 20. 03.2012 г. подс. И. хвърлил през счупен прозорец на къща
собственост на Р.Р. и С.Р. запалена цигара, от която възникнал пожар и изгоряла
къщата. На 20 / 21. 03. 202 г. подс. И. запалил плява в сайвант намиращ се в
двора на А.Е.М. ***. Вследствие на това се запалили и изгорели този сайвант,
стопанска постройка представляваща 4 бокса за животни, както и стопанска
постройка представляваща самостоятелен бокс. В близост до тези стопански
постройки се намирала и къща – собственост на М.. Всяка от запалените къщи,
както и стопанските постройки на М. са на стойност над 1 500 лв., поради
което те представляват имущество на значителна стойност.
От
субективна страна – подсъдимия е запалил къщата на М. С., стопанските постройки
на Р.Р. и С.Р. и къщата на А.М. като е искал същите да изгорят. Т. е. той е
съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал настъпването на тези последици.
По
квалифициращите признаци. Подс. И. през непродължителен период, а именно – на
04. 12. 2011 г., на 19 / 20. 03. 2012 г. и на 20 / 21. 03. 2012 г. е запалил
сгради на М. С., С. и Р. Р.и и на А.М. които са на значителна стойност, като
пожара е представлявал опасност за живота на М. С., причинени са значителни
имуществени вреди и от пожара е последвала смъртта на М. С.. С тези деяние
подс. И. е осъществил различни състави на престъплението по чл. 330 от НК,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите. Поради това съда квалифицира деянието
извършено от подс. И. като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1
от НК. Подс. И. е познавал пострадалия С., знаел е, че той е неподвижен.
Познавал е и обстановката в къщата обитавана от С.. Знаел е, че мазата в която
е предизвикал пожара се намира под стаята в която е лежал неподвижния С..
Съзнавал е, че като предизвика пожара в мазата, ще се запали къщата на С., а
това запалване ще представлява опасност за живота на С., тъй същия е неподвижен.
Поради това съда приема, че деянието на подс. И. следва да се квалифицира по
чл. 330 ал. 2 т. 1 от НК. При пожара в къщата на пострадалия С., на последния
са причинени изгаряния довели до ампутация на десен долен крайник и тежка
инфекция и септично състояние от които е развил тежка полиорганна
недостатъчност. Последвала е предизвикала остра сърдечна недостатъчност, довела
до смъртта на М. С.. От заключението на СМЕ се установява, че причинените
изгаряния и тежката полиорганна недостатъчност са в пряка причинна връзка с
настъпилата смърт на С.. От събраните на досъдебното производство доказателства
не може да се направи категоричен извод, че в момента в който подс. И. е
предизвикал пожара в къщата на С., а и преди това, той е допускал или искал
чрез предизвикване на този пожар, да причини смъртта на С.. Поради това съда
приема, че деянието на подс. И. следва да се квалифицира по чл. 330 ал. 3
предл. 2 във вр. с ал. 2 т. 1 и ал. 1 от НК. От заключенията на съдебно
икономическите експертизи се установява, че общата стойност на причинените
вреди на запалените постройки от подс. И. е 6 980. 42 лв., т. е. с
деянието са причинени значителни имуществени вреди. След като е налице и
квалификация по чл. 330 ал. 2 т. 1 от НК, то съда квалифицира деянието
осъществено от подс. И. и по чл. 330 ал. 3 предл. 1 във вр. с ал. 2 т. 1 и ал.
1 от НК.
Причините за
извършване на престъплението са престъпните наклонности на подсъдимия И. и
желанието му да отмъщава и раздава „ правосъдие „.
По
отношение обвинението на подс. И., че при запалване на стопанските постройки на
А.М. е имало опасност пожара да се разпростре и върху други имоти – намиращата
се в близост до тези постройки къща на М.. Действително от протокола за оглед
на местопроизшествието и свидетелските показания се установява, че е имало
такава опасност. Но за да се квалифицира това деяние по чл. 330 ал. 2 т. 2 от НК, сградата за която е имало опасност пожара да се разпростре върху нея,
следва да е със значителна стойност. Това е така, тъй като Законодателя в
разпоредбата на т.2 от ал. 2 на чл. 330 от НК изрично е посочил, че имота за
който е била налице опасност пожара да се разпростре и върху нея, трябва да е
„като посочените по горе”. Т. е. къщата на А.М. следва да е със значителна
стойност, в какъвто смисъл е и постоянната практика на съдилищата. От съдебно икономическата
експертиза по делото се установява, че въпросната къща на А.М. не е била
предмет на оценка от вещото лице, тъй като не му е била поставяна такава
задача. В обстоятелствената част на обвинителния акт също не е посочена
стойността на тази къща, за да може съда да приеме, че тази къща е със
значителна стойност. В производството по реда на глава 27 от НПК, подс. И.
изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В
случая подс. И. не е признавал факта, че къщата на М. е със значителна
стойност, тъй като такъв факт не е посочен в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Следва само за прецизност да се посочи, че самопризнанието на
подсъдимия в това производство касае само фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, но не и правната квалификация на деянието приета с
обвинителния акт. Също така съда в това производство не събира доказателства за
тези факти, а ползва самопризнанието и събраните на досъдебното производство
доказателства. Поради това съда прие, че не са налице посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт такива факти – относно стойността на
въпросната къща, не са налице и доказателства за тази стойност и след
доказателствата от досъдебното производство. Поради това съда прие, че не е
доказано наличието на квалифициращия признак по чл. 330 ал. 2 т. 2 във вр. с
ал. 1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК оправда подс. И. по това обвинение.
При определяне вида и размера на
наказанието, съда взе предвид наличието на отегчаващи вината обстоятелства като
предходното осъждане на подсъдимия за умишлено престъпление от общ характер,
отрицателните характеристични данни на подсъдимия и проявената престъпна
упоритост при осъществяване на настоящото престъпление. Като смекчаващо вината
обстоятелство съда приема изразеното в защитната реч на подс. И. съжаление за
извършеното престъпление. По отношение обществената опасност на подс. И., съда
приема, че същия е с висока такава, тъй като в изпитателния срок на предходно
осъждане за умишлено престъпление от общ характер, той върши настоящото, т. е.
това наказание не го възпира от извършване на друго деяние. Преди
престъплението предмет на настоящото производство подс. И. е извършил и друго
умишлено престъпление от общ характер, като е извършил такова и след извършване
на настоящото. Налице е и престъпна упоритост при извършване на настоящото
престъпление, тъй като се касае за продължавано престъпление. Налице е и висока
степен на обществена опасност на деянието – запалени са три отделни имота,
причинени са значителни имуществени вреди и смъртта на М. С.. Предвид степента
на обществената опасност на престъплението и подс. И. и превеса на отегчаващите
над смекчаващите вината обстоятелства, съда намира, че за постигане целите на
чл. 36 от НК на подс. И. следва да се определи наказание над средния размер
предвиден в закона, а именно 12 години лишаване от свобода. Тъй като съдебното следствие е протекло по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК, то
съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК следва така определеното наказание да
се намали с една трета. Ето защо съд наложи на подс. И. наказание 8 г. лишаване
от свобода. На осн. чл. 61 т. 2
от ЗИНЗС съда определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието,
в затворническо заведение от закрит тип. На осн. чл. 59 ал. 1 от НК съда
зачете задържането по мярката за неотклонение “ Задържане под стража “ считано
от 21. 03. 2012 г. до 29. 03. 2012 г., както и времето от 30. 03. 2012 г. до
10. 01. 2013 г. по мярката за неотклонение „ Домашен арест ”.
По
отношение на гражданските искове.
От заключението
на съдебно икономическата експертиза от досъдебното производство се установява,
че на къщата на гр. ищци С.Х.Р. и Р.Х.Р. при пожара са причинени имуществени
вреди в размер на 2 660 лв. По делото гр. ищци са предявили иск за
имуществени вреди в размер на 7 000 лв. Поради това съда приема, че от
деянието са причинени имуществени вреди в размер на 2 660 лв. и следва те
да бъдат обезщетени, като в останалата част до пълния предявен размер
гражданския иск е недоказан и следва да се отхвърли. Предявен е от гражданските
ищци и иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в общ размер на
3 000 лв. Неимуществените вреди от престъпление съда определя съобразно
принципа на справедливостта. От извършеното деяние на гражданските ищци съда
приема, че са причинени страдания, тъй като е запалена бащината им къща. Тази
къща е свързана с родителите на пострадалите и спомените за тях. Поради това
съда приема, че ще следва да се обезщетят тези страдания като подсъдимия бъде
осъден да заплати на всеки един от гражданските ищци по 1 000 лв. В
останалата част до пълния размер, съда приема за недоказан и следва да се
отхвърли. Поради това съда осъди подс. И. да заплати на Р.Х.Р. и С.Х.Р. сумата
от 2 660 лв. за причинени имуществени вреди, както и по 1 000 лв. на
всяка една от тях за причинени неимуществени вреди. Исковете в останалата им
част до пълния размер съда отхвърли като недоказани.
На осн. чл. 189 от НПК съда осъди
подс. И. да заплати д. т. върху
уважените граждански искове в размер на 186. 40 лв., както и по сметка на ОД
МВР Шумен разноски от досъдебното производство в размер на 817. 05 лв., както и
10 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи.
Веществените доказателства по
делото: 42 кг. отпадъчно желязо и многожилен ел. кабел с изолация с тегло 2. 5
кг. да се пазят до влизане в сила на присъдата, след което да се върнат на С.Д.С.,
В.Н.Х., Х.Н.Х. и П.Н.Х..
В този
смисъл съда постанови присъдата си.
Окр. Съдия: