№ 117
гр. Бургас, 10.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Е. Янч. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова
Наказателно дело за възобновяване № 20232000600110 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Искателят, осъденото лице М. М. Х., редовно призован, не се явява.
За него се явява упълномощеният защитник за настоящото производство -
адв. Г. К. от АК-Б..
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Ч..
Съдът докладва постъпило в деловодството на Апелативен съд-
Бургас на 23.06.2023 г. заявление от искателя Х., с което декларира, че не
желае да присъства лично при разглеждане на делото, а да бъде
представляван от адв. К..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и взе предвид
докладваното заявление на осъденото лице, намира, че няма пречка за
разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Пристъпва към изслушване на съдебни прения.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло
депозираното пред Вас искане за възобновяване на наказателното дело. В
самото искане подробно съм изложила аргументите и основанията, на които
считам, че следва да се възобнови делото, като съвсем кратко ще изложа пред
съда становището на защитата, без да влизам в подробности, които много
подробно съм анализирала. Считаме, че е нарушено правото на защита на М.
Х. по време на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, като
въобще не е била дадена думата на единия от упълномощените му защитници
да вземе отношение по въпросите, които се разглеждат в разпоредително
заседание, не му е бил назначен преводач, без съдът да се е уверил сам, че
лицето владее или не владее български език, наличието на противоречие в
мотивите към атакувания акт, както и явна несправедливост на наложеното
наказание. Всички тези основания считаме, че представляват основания за
възобновяване на делото и връщането му на първоинстанционния съд на фаза
разпоредително заседание, за да могат да бъдат отстранени допуснатите
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.
Алтернативно сме поискали и прекратяване на делото в хипотезата,
изложена в искането.
Моля за Вашето произнасяне в този смисъл, като уважите изцяло
искането.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам искането за
възобновяване за процесуално допустимо, тъй като предмет на същото е акт,
който попада в хипотезата на чл. 419 НПК, а именно влязла в сила присъда на
21.02.2023 г. Подадено е в законоустановения шестмесечен срок от влизане
на същата в сила на 21.02.2023 г., но по същество считам, че искането е
неоснователно.
В молбата, с която се иска възобновяване се претендира съществено
нарушение на процесуалните правила, както и явна несправедливост на
наложеното наказание. Помоему, не са налице такива пороци. Съображенията
2
ми за това са следните: от осъденото лице се твърди, че при проведено
разпоредително заседание на 04.05.2022 г. неговата защитничка – адв. С., при
обсъждане на въпросите по чл. 248 НПК, е била прекъсвана няколкократно от
прокурора, което й е попречило да вземе отношение по въпроса посочен в т.
5. Претендира се нарушено право на защита, тъй като защитникът не е могъл
да вземе отношение и по въпроса за преводач. Твърди се, че такова
нарушение е във връзка и с недаване думата на другия защитник - адв. Я. да
изрази становище по 248, ал.1 НПК. Също се твърди, че не е ясно на какво
основание съдът е приел, че делото не следва да се разгледа по реда на
особените правила и не е изследвал този въпрос.
Видно от материалите по делото, на основание чл. 247в, ал.3 НПК,
на 16.03.2022 г. в Районен съд-Нова Загора е входирано писмено становище,
което съдържа отговор на всички въпроси по чл. 248, ал.1 НПК, което
изхожда и от осъденото лице и от неговите двама защитници, като е
подписано от тях. В същото изрично е посочено, че не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, както и не са налице
основания за назначаване на преводач. В разпоредителното заседание адв. С.
взема същото становище, че не са налице основания за разглеждане по реда
на тези особени правила. По никакъв начин не е нарушено правото на
защитата с невземане на устно становище в разпоредително заседание от адв.
Я., тъй като явно не е желаел да стори това, предвид взетото отношение от
него по други въпроси и той това е направил в своя писмен отговор.
Не е ясно според осъдения, как съдът е решил, че не е необходимо
да му бъде назначен преводач, тъй като той е чужденец, тъй като в хода на
разпоредителното заседание не е било ясно, дали владее или не български
език, а подсъдимият не е присъствал в разпоредителното заседание и това той
счита за грубо нарушение на правата.
Както подчертах, подсъдимият е представил пред съда свои писмени
отговори на въпросите по чл. 248 НПК, като се е възползвал от това свое
право. Неприсъствието в разпоредително заседание не е било процесуална
пречка за даване ход на делото, а негов личен избор е да не присъства и от
това не следва да черпи дивиденти.
Според показанията на полицейските служители разпитани в ДП, от
показанията им ясно е изразено становище, че при проверка на осъдения Х.,
3
последният е говорил правилно български език, разбирал е всичко, какво го
питат и е отговарял точно на зададените въпроси, като е обяснил, че дълги
години живее в България и работи като преводач. Правилно съдът е
кредитирал тези техни твърдения, не е налице основание да не е така.
Видно от материалите по делото, приложеният граждански договор
и най-вече техническа спецификация, в т.2, и двата документа са подписани
от осъдения, изрично е посочено, че негово задължение е да води
техническата и методическа документация, което помоему категорично води
на извод, че той владее писмено български език, за да се задължи да направи
това. Всичко това е било налице още на фазата на ДП.
Твърди се съществено противоречие в мотивите, тъй като един път
съдът е приел, че подсъдимият допуска писмени грешки дължащи се на
ограничените му граматически и езикови познания, от друга страна, че знае
български език. В мотивите липсва това твърдение „ограничените“, а е
записано „отдава го на граматическите и езикови познания на подсъдимия“,
така е записал съдът, което е разбираемо, предвид установеното, че той не
владее на перфектно ниво български език, за да не допуска и писмени грешки.
Последно, като процесуално нарушение е посочено, че в атакувания
акт на съда не е изяснено, липсват мотиви, защо е приел, че подсъдимият
собственоръчно е записал „приемам показанията“, а всъщност не знае
българската азбука. В мотивите на л. 3 по т. 2 съдът подробно е обяснил, защо
и въз основа на какви писмени и гласни доказателства е приел, че по делото е
безспорно установено, че осъденият владее български език и може да се
изразява говоримо, както и да пише. Тези доводи изцяло споделям, като
следва да ги допълня с обстоятелството, че в съдебно заседание проведено на
07.09.2022 г., при лично явяване на подсъдимия и даване на обяснения
заявява: “две-три думи, написах ги там на документите“, които са му дали
полицаите „разбирам български, да, мога да чета бавно“.
Следва да се подчертае и приетото от въззивната инстанция
обстоятелство, че подсъдимият притежава българско свидетелство за
правоуправление, т.е., решавал е листовки на български език, т.е. изпитът и
целият курс е проведен на този език, който води до извода за владеене на
същия. Не на последно място и първата и въззивна инстанция са придобили
непосредствени впечатления за степента на владеене на български език от
4
осъденото лице.
На последно място, в проведеното на 13.02.2023 г. пред въззивен съд
заседание, осъденият е заявил, че собственоръчно е написал в протокола
„приемам показанията на дрегера“. Тези факти са достатъчни да оборят
твърдението, че липсват мотиви, защо съдът е приел това за достоверно.
Не са налице законовите предпоставки по чл. 304 НПК за
оправдаване на осъдения, каквото е следващото алтернативно искане, тъй
като авторството е категорично доказано по делото от субективна и обективна
страна.
Присъдата, чието възобновяване се иска в осъдителната й част,
потвърдена и от въззивната инстанция, помоему е правилна и
законосъобразна. Наложеното наказание не е явно несправедливо, правилно е
определено, като е съобразено с обществената опасност и на деянието и на
дееца. Не са налице основания за използване на посочените в чл. 55 НК
възможности, като въззивният съд се е обосновал, защо е така.
Предвид горното, считам, че следва да се отхвърли искането за
възобновяване на наказателното дело.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5