№ 13346
гр. София, 23.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20221100509707 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 50653/01.09.2022 г. по описа на ЧСИ Х., подадена от
длъжника И. Н. В., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20198630400984 на ЧСИ С.
Х. срещу отказ на ЧСИ да прекрати ид 20198630400984 на осн. чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК.
Изложени са доводи за неправилност на постановеното разпореждане, като е
отправено искане за неговата отмяна. Жалбоподателят заявява, че в период от две години
взискателят не е искал, нито е извършвл изпълнителни действия. Сочи, че действията по
изпълнителното дело след периода 10.12.2019 г. до 10.12.2021 г. се обезсилвали по право.
Отправя искане за отмяна на отказа на ЧСИ.
Взискателят Д.К.Б. АД не изразява становище по жалбата.
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в
които поддържа становище за неоснователност на жалбата, която е постъпила в срока по
чл.436, ал.1 ГПК, тъй като не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в
обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 18.04.2019 г. ЧСИ С. Х. по молба на взискателя Д.К.Б. АД, ЕИК ******* е
образувано изпълнително дело с № 20198630400984 въз основа на Изпълнителен лист
издаден на 22.03.2019 г. от СРС на основание заповед за изпълнение от 22.03.2019 г.,
издадена по гр.д. № 55964/2018 г., СРС, 82 състав за осъждане на И. Н. В. да заплати на
кредитора Д.К.Б. АД сумата от 2769 лева по запис на заповед от 24.11.2017 г. , ведно със
законната лихва от 21.08.2018 г. до изплащането на вземането и разноски по делото103,78
лева.
На 23.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение до Агенция по вписванията за
налагане на запор на дружествен дял, притежаван от И. В. в капитала на ИР Консулт ООД.
На 09.05.2019 г. е наложен запор на банкови сметки на И. В. в Райфайзенбанк България
ЕАД , на 10.05.2019 г. в Първа инвестиционна банк АД. Установява се по делото от
удостоверяванията , извършени върху изпълнителния лист, че на взискателя са изплатени
следните суми: 01.11.2019 г. – 90,62 лева, на 20.11.2019 г. – 90,62 лв. и на 19.12.2019 г. –
45,30 лева.
1
На 20.01.2021 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия по
делото срещу длъжника чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение, налагане
на запори на открити банкови сметки, възбрана на имущество, насрочване и извършване на
опис на движими вещи, включително и е възложил всички правомощия по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ.
На 26.07.2022 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника във
Висше училище по телекомуникации и пощи.
На 15.08.2022 г., И. В. е депозирала по делото молба за прекратяване на
изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, по която ЧСИ е постановил отказ,
поради липсата на предпоставките на посочената разпоредба.
На 01.09.2022 г. е депозирана Жалба с вх. №50653/01.09.2022 г, от длъжника срещу
отказа на ЧСИ да бъде прекратено изпълнителното дело. В същото се настоява , че е налице
фактическият състав на чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
(чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.).
При съобразяване дадените разяснения в мотивната часта на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС – т. 10, изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ представлява насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица.
Със задължителните разяснения, дадени с т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 3/2015 г., ОСГТК е прието, че изпращането на запорно съобщение до банка дори в
хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК
отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане
на запор.
При съобразяване на задължителната съдебна практика, в разглеждания случай, при
така установената фактическа обстановка се налага извода, че не е налице двугодишен
период на бездействие на взискателя. Това е така, тъй като след образуването на
изпълнителното дело – 18.04.2019 г. последователно са наложени запори на банкови сметки
на длъжника в Райфайзенбанк българия ЕАД и Първа инвестиционна банка на 09.05.2019 г.
и 10.05.2019 г., а на 21.01.2021 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия чрез налагане на запори и възбрани. Съдебният изпълнител е длъжен да приложи
поискания от взискателя изпълнителен способ, а в случай че това не е направено, въпреки
искането на взискателя, то бездействието на съдебния изпълнител да приложи поискания от
взискателя изпълнителен способ не може да обуслови извод за наличие на хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ето защо, от данните по изп.дело се установява, че липсва бездействие
от страна на взискателя за период повече от 2 години, за да е налице хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, поради което жалбата е неоснователна.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 50653/01.09.2022 г. по описа на ЧСИ Х.,
подадена от длъжника И. Н. В., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20198630400984
на ЧСИ С. Х. срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело 20198630400984 на осн.
чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3