№ 75
гр. гр. Д. , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четиринадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500381 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба вх.№ 266087/21.04.2021 г. ( по регистратурата на ДРС), на
ответника „ *** “АД,град Д. срещу Решение № 260299 от 9.04.2021 г. на
Д.кия районен съд по гр.д.№ 442/2021 г. , уважаващо предявени срещу него
искове по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.
В жалбата има оплакване за необоснованост на изводите в решението и
за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон .
Невъзможността на ищеца да изпълнява възложената работа произтича както
от заболяването ( *** ), довело до трайна неработоспособност, така и от
здравни противопоказания . Двете основания са установени, според
въззивника , с решението на ТЕЛК, в което са посочени противопоказни
условия на труд : „ тежък физически труд “, а с оглед длъжностната
характеристика за заеманата от ищеца длъжност „ *** “ изпълнението на
трудовите задължения изисква по – голямо физическо натоварване .
1
Необосновано съдът възприел като достоверно твърдението на ищеца, че
подписал заявлението с вх.№ 3746/11.12.2020 г. за освобождаване от работа
на основание решението на ТЕЛК при незнание е невнимание. Волята в него е
валидно изразена и работодателят не е имал задължение да предлага друга
подходяща за здравословното състояние на ищеца работа. Обратното
означава незачитане на волята на работника. Уважаването на иска е
постановено в разрез с доказателствата за осъществяване на фактическия
състав по член 325,ал.1, т.9 от КТ . Иска се отмяната му, отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски за двете производства.
В отговор на СТ. ИВ. ЕН. въззивната жалба се оспорва като
неоснователна по съображения , че районният съд правилно отрекъл факта за
невъзможност за изпълнение на работата поради болест, довела до трайна
неработоспобност и по здравни противопоказания, а ответникът тълкува
неправилно вписаните в решението на ТЕЛК констатации. Настоява се за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо и правилно .
С оспорената от въззиваемия - ищец заповед № Ви К -3746#1/ 11.12.
2020 г. работодателят прекратил ,считано от същата дата, трудовото
правоотношение с него, до тогава на длъжност „ ***“, на основание член
325,ал.1,т.9 от КТ . Съгласно словесно изписаните причини за прекратяването
то е извършено на кое да е от двете посочени в закона основания :
невъзможност за изпълнение на възложената работа поради болест, довела до
трайна неработоспособност ( като първо основание ) или невъзможност за
изпълнение на възложената работа по здравни противопоказания ( второ
основание ) въз основа на заключение на ТЕЛК. Видно от отговора на
исковата молба работодателят е поддържал, че и двете, алтернативно
изискуеми по закон основания, са осъществени.
В приетото по делото експертно решение № 3613 от 3.11.2020 г. на
ТЕЛК при „ МБАЛ – Д.“ АД е посочено, че поради общо заболяване- ***,
причинен от тромбоза на церебрални артерии, въззиваемият има трайно
2
намалена на 50% работоспособност за срок до 1.11.2021 г. Посочен като
противопоказен е тежкият физически труд, но в констатации в решението
ТЕЛК е заключила изрично, че освидетелстваният Е. „ може да работи
настоящата професия “. Следователно обвързващото безусловно страните по
правоотношението и сезирания с иска по член 344,ал.1,т.1 от КТ съд
произнасяне на ТЕЛК по медицинския въпрос дали той е годен да изпълнява
възложената му като „ ***“, е положително. Отразената в решението на
ТЕЛК противопоказност на тежкия физически труд не е обвързана с
полагания от него към момента на свидетелстването труд като *** .
Заключението на ТЕЛК е ясно и не подлежи на тълкуване. Работникът има
заболяване, довело до трайна нерабоспособност, но то не обуславя
невъзможността му да изпълнява възложената работа , както и няма посочени
от ТЕЛК здравни протиповопоказания, които да обуславят същата
невъзможност. А щом тя не е налице , прекратяването на трудовото
правоотношение е незаконосъобразно и следва по исковете на работника то
да се отмени и да се постанови възстановяването му на заеманата преди него
длъжност . Обжалваното решение, с което е постановен същия резултат, е
правилно и следва да се потвърди ,като на въззиваемия се присъдят разноски
за това производство за платеното адвокатско възнаграждение в размер от 780
лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 260299 от 9.04.2021 г. на
Д.кия районен съд по гр.д.№ 442/2021 г.
ОСЪЖДА „ *** “АД,град Д., *** да заплати на СТ. ИВ. ЕН., ЕГН:
********** от град Д., *** разноски за въззивното производство в размер от
780 (седемстотин и осемдесет ) лева .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от посочения ден за
обяваването му – 28.07.2021 г.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4