№ 5943
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА И.А
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА И.А Гражданско дело №
20211110147469 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Д. ХР. ХР. срещу К. ИВ. ИЛ.. Посочва, че страните са
съпрузи. На 09.08.2021г. К.И. се прибрал у дома. Молителката искала да говорят относно
развода на страните. Ответникът бил изнервен и изблъскал силно Д. и тя паднала на земята.
След като се изправила, ответникът я стиснал ръката й, като крещял и я обиждал. Отново я
бутнал на земята. Инцидентът се случва в присъствието на детето К. И.а. Иска от съда да
издаде заповед за защитата срещу ответника. Претендира разноски.
Ответникът оспорва молбата и всички изложени в нея твърдения за извършено домашно
насилие. Твърди, че страните са в процес на развод, като молителката и децата живеят в гр.
Б.. Посочва, че синините по тялото на Д. са вследствие катерене по скали. Молителката се е
върнала предния ден от скално катерене, което практикува често. Иска от съда да отхвърли
молбата. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право на защита
пострадалите от домашно насилие. По делото е безспорно, че страните са съпрузи и
ответникът попада в кръга лица, които имат право да търсят защита-чл.3, т.2 ЗЗДН.
По делото са събрани писмени доказателства- Декларация по чл.9 ЗЗДН;
1
Съдебномедицинско удостоверение; Заповед №174/14.07.2021г. на работодател.
По делото е приета и комплексна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира
като компетентно изготвена.
От представено съдебномедицинско удостоверение се установява, че Д. И.а е получила
травматични увреждания и охлузвания. Кръвонасядането в лявата хълбочна област и
кръвонасяданията по предната коремна стена по своята морфология отговарят да с давност
от порядъка на около поне 14 дни и повече.
Заповед №174/14.07.2021г. на работодател се установява, че Д. И.а, след подадена от нея
молба, е била в платен годишен отпуск от 02.08.2021г. до 06.02.2021г./петък включително/.
Съгласно заключението на техническата експертиза между страните е имало разговор на
висок тон-седем децибела, което излиза извън рамките на скалата на записа. От разговора се
установява, че двамата са се карали относно предстоящ развод и уреждане въпросите
относно родителските права върху трите деца. Не се установява от аудиозаписа от
09.08.2021г. К.И. да е удрял и блъскал или обиждал Д.Х..
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства средства чрез разпит на свидетели.
От показанията на св. В.Ц. се установява, че на 10.08.2021г. Д. е показала сините по тялото
си на свидетелката, като е заявила, че са от побой. Установява се, че Д. често ходи в
планината на палатка, като се катери по скали. В останалата част показанията са
неотносими и съдът не ги обсъжда.
От показанията на св. Р.П. се установява, че на 09.08.2021г. през деня се е видяла с
молителката, която се е върнала заедно с трите деца от десетдневен престой в планината на
палатки. Забелязала е синини по тялото-по дясна ръка, бедро, рани по коляното и
охлузвания. К. от девети август живее при свидетелката. Установява се, че и преди са имали
проблеми, като К. е бил изгонен от дома си. Показанията на този свидетел кореспондират с
представеното от молителката заключение от съдебна медицина, според което уврежданията
са отпреди 14 дни и повече от извършването на прегледа. Показанията кореспондират и на
заповедта на работодателя, според която Д. е била в отпуск, считано от 02.08.2021г.
От събраните по делото доказателства се установява, че Д. ХР. ХР. и К. ИВ. ИЛ. са в силно
влошени отношения по прекратяване на техния брак и уреждане въпросите относно
родителските права върху трите им деца. Имало и предходни случаи на скандали между
страните.
Представеното съдебномедицинско удостоверение също не доказва авторство на деянието.
Производството е състезателно и в конкретния случай ответникът обори презумпцията чрез
събирането на гласни доказателства и изслушването на съдебно-техническа експертиза.
2
Настоящият състав приема, че на процесната дата страните са се карали относно
прекратяване на техния брак. Молителката е била на планина с децата десет дена преди
процесната дата. Това се установи от заповедта на работодателя й, както и от свидетелските
показания. Представеното от самата молителка извлечение за работните дни не отразява
вярно кога Д. е била в отпуск. В извлечението е посочено, че е работила от 02.08.2021г., а от
заповедта на работодателя ясно се вижда, че по това време е била в отпуск. Д. И.а сама
представя документ пред съда с невярно съдържание. Медицинското удостоверение посочва
откога са уврежданията. То обаче не установява авторството на деянието. Д. И.а не е
получила увреждания вследствие нанесен побой от ответника на 09.08.2021г. Това е видно
и от аудиозаписа.
Съдът е указал доказателствената тежест на молителя, както и за кои факти не сочи
доказателства. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
доказателствена сила. Представената декларация е бланкетна. В нея не е посочено на коя
дата, какво и от кого е извършено. Ето защо съдът не може да обоснове изводите си въз
основа на декларацията.
Законът за домашно насилие има за цел да защитава жертвите на домашно насилие, а не да
служи като способ за уреждане на имуществени спорове. Противното означава, че се
злоупотребява с право.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителката против ответника.
Относно разноските за делото.
Право на разноски има ответната страна, която доказва сторени такива в размер на 400 лв.,
представляващи депозит за вещо лице. По делото не са представени доказателства за
реално заплатен адвокатски хонорар, поради което и разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да се присъждат.
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. ХР. ХР., ЕГН:********** срещу К. ИВ. ИЛ.,
ЕГН:********** за издаване на заповед за съдебна защита и
3
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Д. ХР. ХР., ЕГН:********** да заплати на К. ИВ.
ИЛ., ЕГН:********** сумата от 400лв., представляващи разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Д. ХР. ХР., ЕГН:********** да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4