РЕШЕНИЕ
№ 1172
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330102590 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ВИАС“ ЕООД с ЕИК
***** срещу „МЕСАКА ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ***** обективно кумулативно съединени
искове с правно основание член 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и член 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от общо 4 680,64 лева главница, представляваща общ сбор от вземания
по ДФ № ******* от 8.03.2018г. на стойност от 492,83 лева с ДДС; по ДФ №****** от
9.03.2018г., ДФ №****** от 4.06.2018г. и ДФ №***** от 7.06.2018г.; както и сумата от
1291,40 лева обезщетение за забава за периода от деня, следващ деня на получаване на
фактурите и на стоката до деня на подаване на исковата молба в съда, ведно със зак. лихва
върху главницата от 4680,64 лева от датата на подаване на исковата моба в съда до
окончателното й плащане. Претендира разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че вземанията му произтичат от договори за
търговска продажба на алуминиеви и ПВЦ профили и аксесоари, за които са издадени 4
броя фактури, като в деня на тяхното издаване стоките са били предадени на ответниковото
дружество, което ги приело без забележки и потвърдило размера на задълженията с писмо за
потвърждение от 28.02.2019г., поради което за ответника е възникнало задължение да плати
цената на доставените стоки.
В отговора на исковата молба ответникът възразява в цитираните от ищеца фактури
да се съдържа договорката плащане с превод по банков път на деня, следващ деня на
издаването им, като се твърди, че такова отбелязване във фактурите няма, а на следващо
1
място посочва, че се оспорва твърдението на ищеца за предаване на стоките в деня на
издаване на фактурите. Излагат се твърдения, че между страните е имало уговорка цената да
се плати в 7-дневен срок от получаване на стоката. Счита, че задължението за плащане в
случай че няма модалитети, се дължи в срока по член 303а, ал. 3 от ТЗ. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с доводите на ищеца, и възраженията на ответника, намира
следното от фактическа страна:
Представени са четири броя днъчни фактури, издадени от ищцовото дружество с
номера ***** от 8.03.2018 г. за сумата от 492,83 лева с ДДС; № ****** от 9.03.2018 г. за
сумата от 5 237,42 лева с ДДС, №******** от 4.06.2018г. за сумата от 1121,71 лева с ДДС и
№******* от 7.06.2018 г. за сумата от 66,10 лева с ДДС, които са получени от ответника в
деня на издаването им и за това страните не спорят. Спори се относно времето за плащане и
дали стоката е предадена от продавача на купувача.
По делото е представено и прито писмо – потвърждение, с подпис и печат на
ответника, с което е извършено признание на вземанията на ищеца в размер на 4680,63 лева,
а от изготвената експертиза се установява и това, че ответникът е извършил частично
плащане на сумата от 2 237,42 лева на дата 03.08.2018г., което обстоятелство също не е
оспорено от последния.
От изслушаното заключение на вещото лице В. се установява, че данъчните фактури
са осчетоводени от продавача –ищец и купувача-ответник, включени са били в дневника на
продажбите и справка - декларация по ЗДДС и в дневника за покупки и справка -
декларация по ЗДДС при ответника, като ответникът е ползвал правото си на данъчен
кредит. Вещото лице е изчислило и стойността на задълженията и на лихвата за забава,
считано от деня следващ деня на издаване на фактурата.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната
страна на спора:
Съобразно член 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже изпълнението на
задълженията си по договорите, както и размера на претенциите по предявените искове.
Ответникът носи тежестта да установи фактите, на които основава направените от
него възражения.
По отношение на договорните отношения между страните съдът установи, че с оглед
приетия доказателствен материал съществува валиден и действащ към момента на
процесните периоди договор за търговска продажба на вещи, по силата на който ищецът се е
задължил да продаде и достави на ответника стоки, а ответникът се е задължил да извършва
тяхното плащане, съгласно член 327, ал. 1 ТЗ – да плати в деня на предаване на стоката или
2
предаване на документа –фактурата, доколкото не е било уговорено друго, като от деня
следващ деня на издаване на фактурата, същият следва да се счита в забава съгласно член
309а, ал. 1 ТЗ.
В производството е доказано по несъмнен начин, че ищецът е изпълнил валидно,
точно и качествено задължението си по доставка на описаните във фактурите стоки и
материали, установяващо се от издадените фактури, носещи подписите на издател на
фактурата и на получател на стоката. Липсва противопоставяне по смисъла на член 301 от
ТЗ. Съгласно член 301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Ако лицата, подписали протоколите и фактурите,
са действали без представителна власт, то ответникът е трябвало да се противопостави
веднага, след узнаването за подписването им. Липсват доказателства, установяващи
ответникът да е направил изявления в тази насока преди завеждането на настоящите искове,
поради което следва да се приеме, че е ги потвърдил и е възприел последиците им. Още
повече, следва да се има предвид процесуалното поведение на ответника, който в отговора
на исковата молба не излага твърдения в тази насока и не оспорва писмените доказателства,
представени от ищеца. Нещо повече, не се оспорва обстоятелството, че ответникът е приел
фактурите.
По отношение предявените акцесорни искове за заплащане на законни лихви за
забава с правно основание член 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът съобрази, че началните моменти на изпадане в забава на ответника за плащане
на дължимите суми настъпват в деня след издаване на процесните фактури, като за
получаване на фактура следва да се счита датата, посочена на съответната фактура за
получаване срещу подписа на получателя на фактурата поради липса на доказателства за по-
ранно получаване и предвид липсата на оспорване от страна на ответника на посочените в
исковата молба начални моменти на забава.
С оглед гореизложеното съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава за плащане
на сума от 492,83 лева по фактура № ***** от 08.03.2018г. на 09.03.2018г.; на сума от 3000
лева по ДФ № ******от 9.03.2018г. на 10.03.2018г., на сума от 1121,71 лева по ДФ №
******* от 4.06.2018г. на 05.06.2018г. и на сума от 66,10 лева по ДФ № ******от 7.06.2018г.
на 08.06.2018г. Относно размерите на претенциите за дължими обезщетения за забава, съдът
като съобрази заключението на вещото лице, намира, че дължимата лихва за забава до
11.02.2021г. - датата на подаване на исковата молба възлиза на сумата от 1 291,40 лева.
Поради това, съдът намира за доказани по размер претендираните обезщетения за забава
върху дължимите суми по процесните фактури в общ размер на 1291,40 лева.
Поради изложените и конкретно установени в настоящето производство
обстоятелства, съдът счита, че предявените искове следва да бъдат уважени в техния пълен
3
размер.
С оглед изхода на делото и на основание член 78, ал. 1 ГППК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски от 1231,50 лева – разноски
в исковото и сумата от 887 лева разноски в обезпечителното производство, включително за
платено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по член 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МЕСАКА ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ***** на основание член 79, ал. 1 ЗЗД
вр. с член 327, ал. 1 от ТЗ и на основание член 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „ВИАС“
ЕООД с ЕИК ***** сумата от 4680,64 лева главница, представляваща сбор от вземания по
ДФ №***** от 8.03.2018 г. на стойност от 492,83 лева с ДДС; по ДФ №****** от 9.03.2018
г. в размер на 3000 лева с ДДС, ДФ № ******от 4.06.2018 г. в размер на 1121,71 лева с ДДС
и ДФ № ****** от 7.06.2018 г. в размер на 66,10 лева с ДДС.; както и сумата от 1 291,40
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от деня, следващ деня на получаване
на фактурите и на стоката до деня на подаване на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 4 680,64 лева, считано от 11.02.2020 г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „МЕСАКА ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ВИАС“
ЕООД с ЕИК *****сумата от 2 118,50 лева, представляваща разноски в исковото и
обезпечителното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
4