Решение по дело №1134/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 377
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20224430201134
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Плевен, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева М.а
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева М.а Административно
наказателно дело № 20224430201134 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление 22-0938-00913 от
25.05.2022г. на *** група към ОДМВР Плевен, Сектор “Пътна полиция”
Плевен, с което на ИВ. М. ЕР. ЕГН **********,*** , за извършено
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания “Глоба” в размер
на 500 /петстотин / лева и “Лишаване от правоуправление на МПС за срок от
6 /шест / месеца.
Жалбоподателят ИВ. М. ЕР. обжалва наказателното постановление,
чрез адв.*** -АК-гр.Плевен,формулирайки претенция за отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован, се явява в съдебно заседание като се представлява в
съдебно заседание от адв.***- АК-грПлевен,
Въззиваемата страна – Сектор ПП при ОДМВР – Плевен , редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено
против жалбоподателят , за това, че на 07.05.2022г в 07.20ч. в г*** с посока
на движение с.*** , като водач на влекач *** извършил следното нарушение:
1. Водачът управлява с концентрация на алкохол над 0,5 промила , измерена
1
чрез издишания въздух. Изпробван с техн.средство Дрегер Алкотест 7510 с
фабр.№ ARNJ 0085 с пореден номер на проба №00652, който отчете
положителен резултат от 0,76 промила в издишания въздух. Издаден талон за
медиц.изследване № 097127и осем броя холограмни стикера за сигурност и
валидност на пробата с № А049690.
Жалбопадателят е дал кръвна проба, която е отчела Промила алкохол № А
98/12.05.22 -0,36 промила в кръвта.Поради което жалбоподателят е извършил:

1. Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
С това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от
07.05.2022г., съставен от С. Г. С., С-р Пътна Полиция Плевен и св. БЛ. П. М. ,
като отразената в същото фактическа обстановка пресъздават по идентичен
начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, съдът намира за безспорно
установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно
и в съвкупност, като цени, както свидетелските показания на актосъставителя,
така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са
обективни, непротиворечиви.
При служебна проверка на АУАН и НП обаче, съдът констатира, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето,
респ. издаването им, което обуславя незаконосъобразност на постановлението
и е абсолютно отменително основание досежно атакуваното наказателно
постановление.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че водачът
управлява с концентрация на алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух
в размер над 0,5 на хиляда, а именно 0,76 на хиляда, като нарушението е
описано, че „Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително”. Същевременно както актосъставителят, така и наказващият
орган са възвели деянието по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно който текст „На
водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.”. В този смисъл
посочената разпоредба предвижда две изпълнителни деяния за осъществяване
на деянието. Тоест касае се за различни хипотези на неговата реализация и за
различни обективни съставомерни признаци на същото. При така дадената
правна квалификация на деянието следва да се приеме, че нарушението е
осъществено и/или в двете форми, но това не е отразено нито в АУАН, нито в
НП. Тоест налице е сериозно разминаване между фактическото и юридическо
обвинение, което е процесуално неиздържано и напълно недопустимо.
Налице е процесуално нарушение на императивните изисквания на чл.42, т.4
2
и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4, и т.6 от ЗАНН, досежно
минимално изискуемите реквизити на АУАН, респ. НП, в насока ясно, пълно
и точно излагане на фактическите обстоятелства, релевиращи състава на
изследваното нарушение, описание на последното и нарушените законни
разпоредби. В случая оставя неясно както за наказаното лице, така и за съда,
кои фактически положения наказващият орган е приел за безспорно
установени и инкриминирани, както и за какво нарушение точно е наказан
жалбоподателя – дали за това, че е управлявал с концентрация на алкохол в
размер над законово разрешените граници, като непрецизно е било
квалифицирано деянието му, или управлението е сторено и след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, като в коментираните актове е
пропуснат да се посочи този факт. И в двата случая, обаче, било досежно
фактическите обстоятелства и описанието на нарушението, било досежно
правната квалификация, същите е следвало да намерят своето пълно и точно
отражение в оспорваните актове. Посочените нарушения на процесуалните
правила са от категорията на съществените, тъй като водят до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, което единствено от обстоятелствената
част на наказателното постановление има възможност да разбере какво е
вмененото му във вина административно нарушение и изобщо е ли
административно нарушение същото, както и срещу кои факти и
обстоятелства следва да се защитава, а освен това и поставя в невъзможност
съд да прецени дали правилно наказващият орган е определил размера на
наложените му наказания.
На второ място в хода на съдебното следствие от разпита на
свидетелите -актосъставителят и свидетелят по акта се установи по безспорен
начин ,че всички извършени от тях действия по проверката са извършени в
08,00ч.
След което жалбоподателят се отправя към *** за вземане на кръвна
проба,от където не му е взета тъй като няма лична карта.Жалбоподателят се
обажда на порицайте извършили проверката да не е останала личната карта
при тях ,тъй катго му отказват да му бъде взета кръвна проба след като няма
лична карта и след като те му отговарят,че е няма се връща не мястото където
е извършена проверката. Където близо до спреният от него камион намира
паднала на земята личната си карта.През това време полицейският екип
извършил проверката го моли да остане на мястото на проверката и да ги
изчака тъй като трябва да му връчат ЗПАМ .Според полицейските служители
било изтекло около половин час от часът на първоначалната проверка. След
което жалбоподателят с майка си които го закарала до СПО свиделката Ирена
Ерминова ,разпитана в хода на съдебното следствие ,която твърди
обстоятелствата които жалбоподателят , актосъставителят и свидетелят по
акта твърдят,че е изгубена личната карта отказано е взимане на кръвна проба
,отново са се върнали на мястото на проверката за да я потърсят и са изчакали
полицейският екип извършил проверката на място за да му връчат
ЗПАМ,което ги е забавило и в 9,20часа на жалбоподателят е взета кръвна
3
проба за алкохол. Същото се установява и от приобщеният като
доказателство ксерокопие от дневник на взетите кръвни проба на 07.05.22г
изискан от съдът от СПО.
Всичко това е възпрепятствало вземането на кръвна проба от
жалбоподателят за 45 минути и тя е взета в рамките на 1час и 20
минути,което забавяне според съда не може да се вмени във вина на
жалбоподателят. Независимо от забавянето,което се вменява във вина на
жалбоподателят от административно наказващият орган,водят до
необоснован извод в НП и до неговата незаконосъобразност ,тъй като за
изясняване на обективната истина е било задължение на административно
наказващият орган да изясни всички обстоятелства по случая и ако е имало
някакво съмнение да назначи химическа експертиза което не е сторил,тъй
като отчетеният от кръвната проба алкохол в кръвта на жалбоподателят е 0,36
%промила,които резултат е доста под 0,5% промила.

С оглед на всичко гореизложеното, настоящият съдебен състав намира,
че Наказателно постановление № № 22-0938-00913 от 25.05.2022г. на ***
група към ОДМВР Плевен, Сектор “Пътна полиция” Плевен, с което на ИВ.
М. ЕР. ЕГН **********,гр.**** за извършено административно нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания “Глоба” в размер на 500 /петстотин / лева и
“Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест / месеца следва да
бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
По разноските.
Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
В нормата на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за
виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо
дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на
наказанието е бил потвърден или редуциран.
Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН,
ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.
Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния
процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК,
което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
4
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 13 АПК,
съгласно която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство
биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Административно -наказващия орган обаче не е бил представляван от
юрисконсулт, не е доказал сторването на разноски за адвокатско
представителство, поради което и по аргумент от чл. 63, ал.5 ЗАНН разноски
не следва да му се присъждат.
Жалбоподателят е доказал на 300 лева за адвокатски хонорар.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган.
В случая въззиваемата страна Сектор пътна полиция не е самостоятелно
юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени
върху ЮЛ от което е част наказващия орган, а именно ОД МВР- Плевен, като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43
ЗМВР. Така и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на
Върховния административен съд
Действително самото ОДМВР-Плевен в случая не е страна по
производството, но по силата на изричната законова норма, именно то следва
да бъде осъдено да заплати разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от горното Плевенки районен съд,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 22-0938-00913 от
25.05.2022г. на *** група към ОДМВР Плевен, Сектор “Пътна полиция”
Плевен, с което на ИВ. М. ЕР. ЕГН **********,гр.**** за извършено
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания “Глоба” в размер
на 500 /петстотин / лева и “Лишаване от правоуправление на МПС за срок от
6 /шест / месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР -Плевен да заплати на ИВ. М. ЕР. ЕГН
**********,гр.*** сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото за
адвокат .
5

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на
Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6