Р Е Ш Е Н И Е № І- 247
град Бургас
, 07.10. 2020година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............30.09 …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря А.
Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1933 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на В.М.Т. –ищец по гр.д. № 732 /2019 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 130/08.06.2020 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивницата против Ж. М.Д. от с.***** за осъждане на ответника да преустанови действията си ,с които пречи на ищцата да ползва съсобствен между страните имот-УПИ XV -24 в кв. 3 по плана на с. М.,общ.Поморие ,както и да ползва собствен на ищцата имот - УПИ XVIII-24 в кв. 3 по плана на селото ,като премахне масивна постройка ,навес и септична яма ,находяща се в УПИ XV -24 в кв. 3 по плана на с. М.,общ.Поморие.
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано,постановено при нарушение на процесуалните правила .
Сочи се на
първо място ,че неправилен
е изводът на съда ,че по делото
не били събрани доказателства площта на
съсобствения между страните имот,върху който са изградени процесната сграда и
навес ,преди застрояването да се ползвала трайно от ищцата за други цели ,а
изграждането на процесните незаконни постройки
не пречило на ищцата да упражнява
правото си на собственост върху притежаваната от нея ½ ид.част от
имота/доколкото постройките заемали само 57,03 кв.м. от дворното място , а
същото е на площ от 280 кв.м./Счита се ,че при формирането на този извод съдът
не е взел предвид редица безспорно установени и правно значими факти по делото
,а именно :Безспорно въпросните постройки са незаконни /което е установено от
представените писмени доказателства и от
приетата експертиза по делото /,но това не е единственото действие ,извършено от ответника
,което пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост .Още в исковата
си молба и направеното уточнение към нея ищцата е посочила редица други действия на ответника ,с които е
създал затруднение за ползването на собствеността на ищцата:На първо място изграждането на септична яма в съсобствения
имот ,обслужваща сгради от съседен имот
- УПИ I-37 в кв. 12 ,собственост
на ответника /в този смисъл е и заключението на в.л./,в която се излива
мръсната канализация именно от този съседен имот .Това действие не може да се
нарече по никой друг начин ,освен
действие ,с което се нарушашава от ответника по драстичен начин правото
на собственост на ищцата .Ищцата по никакъв начин не може да бъде принудена да
търпи създаденото от ответника състояние
на имота ,при което връсни и отходни води се събират в така или иначе незаконно
изградената септична яма .Освен това ,тъй като с констатирания от в.л. маркуч ,през който се
източва /по думите на ответника /събраната
в септичната яма вода и мръсотии
към дъното на парцеля ,но не достига дъното , а средата на парцела,то в
резултат по-ниската част на имота става неизползваема :/а разнасящата се в
летния сезон миризма по думите на свидетелите е нетърпима/.А районният съд
неправилно е приел ,че не били доказани твърденията на ищцата ,че септичната
яма била източник на неприятни миризми.Неправилно в тази връзка не са
кредитирани показанияа на св. Ж. с мотив ,че бил заинтересован поради близката
си родствена връзка с ищцата ,като се подчертава ,че този свидетел е в такава
близка връзка и с ответника .
Освен
това – сочи се ,че в изградените от ответника незаконни постройки той отглежда животни ,което е станало без съгласието на
другия съсобственик – ищцата и е самостоятелно основание за уважаване на иска
по чл. 109 от ЗС.
Сочи
се и че предвид конфигурацията на процесния УПИ,който е много тесен , разположението
на тези незаконно изградени постройки за отглеждане на животни и септична
яма ,прави неизползваем имота за ищцата .Освен това ,ищцата като собственик на
построената в съседния УПИ XVIII-24 жилищна сграда ,не може да си ползва
пълноценно и спокойно имота в съсодство с незаконно построените септична яма и постройка за отглеждане на
животни в нарушение на всякакви санитарно хигиенни норми и всъщност ползването на жилищната сграда от
ищцата при нетърпиманата миризма ,събирането на мухи и други насекоми ,както и
при реалната опасност от разнасянето на зарази и заболявания /потвърдено от
разпита на свид.Ж. и Т./,става практически невъзможно.
Не
са били представени доказателства и
относно твърдението от ответната страна
,че процесните постройки и септична яма били изградени в периода 1980-83 г. и
били търпими строежи по смисъла на §5 т. 14 и т. 19 ЗУТ.Доказателство в този смисъл не може да бъде писмото на кмета
на общината от 20.06.2018 г. ,представено по делото.Още повече ,че става дума за съсобствен имот и въпросните незаконни постройки са строени без съгласие на другия
съсобственик ,което само по себе си изключва
какъвто и да е търпим характер на постройките .
С оглед на това се моли се за отмяна
на решението и вместо това – постановяване на ново ,с което се уважат изцяло исковете .Не сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият
ищец е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК чрез
процесуалния си представител ,с който
оспорва въззивната жалба ,като счита ,че при постановяване на решението в атакуваните части не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че правилно районният съд не е кредитирал показанията на
разпитаните по делото свидетели Ж. и Т. ,които били заинтересовани от изхода на
делото и в близка родствена връзка с ищцата .Освен това показанията не
кореспондирали със заключението на вещото лице по назначената експертиза.Според
вещото лице използваната от ответника
попивна битова яма не била източник на неприятни миризми и не било констатирано наличието на отпадъци към момента на огледа
от в.л. .Постройките не касаели имота на ищцата
и не са изградени до регулационната линия ,т.е. не се намират в
непосредствена близост с имота й ,при което не ставало ясно по какъв начмин тези постройки й пречат да
упражнява правото си на собственост .Постройката заемала много малка площ
от общата площ на целия съсобствен
имот.Освен това без значение било дали постройките били със статут на търпим
имот ,а само дали обективно пречат на
ищцата да упражнява правото си на собственост .А твърденията на ищцата според
въззиваемата страна са останали изолирани и недоказани . Зотова се моли
за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски пред въззивната инстанция .Също
не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 109 от ЗС .
Няма спор
по делото /а и от представените документи за собственост – договор за
доброволна делба от 21.01.1998 г. /,че ищцата и ответникът са съсобственици
в равни квоти на на дворно място, съставляващо по регулационния
план на с. М. ,община Поморие ,на УПИ ХV-24 в кв. 3 по плана на селото , урегулиран от 280 кв.м. ,а ищцата е собственик и на съседния имот –УПИ XVIII-24 в кв. 3 по
плана на селото ,урегулиран от 515 кв.м.
Между страните не е спорно, а това се
установява и от представените писмени доказателства,включително и от заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза , че ищецът е
изградил полумасивна пристройка –селкостопанска сграда
със застроена площ от 33,03 кв.вм. ,състоящо се от две помещения
–югоизточно /откъм улицата /,обособено като помощно битово помещение ,с попивна битова яма /септична яма/-с
размери 2,00Х 1,00 м. и с дълбочина около 2 м.,както и северозападно
помещение-селскостопанско помещение за отглеждане на животни .От
заснемането на процесните постройки се
установява ,че селскостопанската сграда е почти на регулационната граница със съседния имот-на разстояние от 3 см. във вътрешния край ,около 24 см. в
средата и на 17 см. откъм улицата
.Спрямо улицата процесната сграда е на разстояние на 87 см. при североизточния ъгъл ,а южният й
ъгъл е на уличната регулация /разликата
е по-малка от 1 см./ . Изградил е също така навес –около част от югозападната и по цялата северозападна фасада на селскостопанската постройка ,предназначен
за селскостопански нужди –за отглеждане на животни .След навеса и по продължение на границата със съседния
УПИ XIV-25 има положен гумен маркуч ,чрез който /по думите на
ответника / се източва събраната в
попивната битова яма вода и се отвежда към дъното на парцела .
Няма
спор ,че за тези строежи ответникът не е имал строителни книжа - одобрени проекти
и строителни разрешения. В заключението си вещото лице сочи ,че изградената попивна битова яма обслужва и сгради от съседния от юг УПИ I-37 в кв. 12 по плана на селото ,за който не се спори
,че е собственост на ответника и в него е построена неговата жилищна сграда . Липсват категорични данни кога са изградени тези
постройки (дали при действието на ЗУТ или при действието на отменения ЗТСУ), но
този въпрос, както ще стане дума по-долу, е ирелевантен за изхода на делото.
От експертизата по делото е видно, че посочените постройки представляват допълващо застрояване
и че са построени в непосредствена близост до
граница на УПИ ХIV-25, тоест непосредствено до и в близост до вътрешната
регулационна линия ,а в южния ъгъл
постройката е почти на уличната регулация. По данни на свидетелите , дадени пред съда и пред вещото лице при извършения от него оглед, попивната яма, приемаща
битовите и фекални отпадни обслужва освен
стопанската постройка и сгради от
съседния от юг УПИ I-37 в кв. 12 ,собственост на
ответника .От огледа на вещото лице се е установило наличие на маркуч ,чрез
който по думите на ответника се източва събраната в попивната яма вода и
се отвежда към дъното на парцела –така ,както е показано с кафяв сцят под № 4 в
приложение 1 към заключението на експертизата ,като в резултат по-ниската част
на имота става неизползваема ,а миризмата ,която се разнася през летния сезон
по думите на свидетелите на ищцовата страна
Ж. и Т. ,е нетърпима –като това е
предпоставка и за разнасянето на паразити
и зарази и представлява нарушение
на санитарно-хигиенни норми /вж. показанията на цитираните свидетели /. Освен
това –в изградената от ответника
незаконна постройка и навес
същият отглежда животни /овце
,кози ,пуйки ,рогат добитък/,което също е източник на неприятни миризми
,събиране на мухи и други насекоми ,както и реална опасност от разнасянето на
зарази ,както се установява от
показанията на цитираните свидетелки .
Въз основа на така установената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е
приел ,че посочените
нарушения на строителните правила и
норми касаят по-скоро съседния имот УПИ ХIV-25,а не имота на ищцата ,при което липсват основания да се приеме ,че
ограничават правата на ищцата да ползва имота си пълноценно .От друга страна е
приел ,че не било установено преди застрояването с незаконните постройки
ищцата трайно да е ползвала съсобствения
с ответника имот ,а и изграждането на постройките да й пречело да упражнява
правото си на притежаваната от нея
½ ид.част от имота.Затова е
достигнал до изводи за неоснователност
на предявения негаторен иск и го е
отхвърлил .
Решението
е неправилно и необосновано. Предявен е негаторен иск с правно основание чл. 109
от ЗС, с който е предвидена възможността собственикът да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да
бъде основателен и се уважи искът по чл. 109 ЗС, е необходимо ищецът да докаже,
че е собственик на имота и че е налице неоснователно противоправно действие от
страна на ответника, с което му се пречи да упражнява своите права на
собственик в пълен обем.
В настоящия
случай ищецът твърди, че
неоснователното действие от страна на ответника се изразява в изграждане и
ползване на незаконна септична яма и на незаконна стопанска постройка и навес в съсобствения им с ответника имот и в непосредствена близост от
жилищната му сграда в съседен имот и до вътрешната граница на имотите им. Тези постройки представляват
допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 ЗУТ. Макар септичната яма да не е
видима на терена, то изводът за нейното съществуване следва както от
изявлението на ответника, направено в отговора на исковата молба / в който се
твърди ,че постройките са изградени от
баща му М. Д./ , така и от представения
констативен акт на Дирекция „ СУТОСУП „-Община Поморие По делото няма твърдения и данни за изградена
в имота на ответника канализационна мрежа.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗУТ повелява, че
септични ями се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и
санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите
на имота. Тази норма е императивна и с нея се защитават интересите на
собствениците на съседни поземлени имоти. Следователно за ищеца възниква
правото да иска премахването на септичната яма. Самият факт на незаконното й
изграждане - неспазване на законоустановеното разстояние от не по-малко от 3 м
от границата на имота/вж. в тази връзка
заключението на в.л. Минков –че
процесната попивна яма не е
изпълнена на минимум от 3 м. от уличната регулация и не е на минимум 3 м. от
границата на съседния от североизток
парцел/, - представлява нарушаване на правото на собственост на съседа, което
може и следва да бъде защитено с иск по чл. 109 ЗС, без да се доказва с какво и
как се ограничава правото на собственост. Това е така, тъй като законодателят
при регламентацията на начина на застрояване в населените места се е съобразил
и със запазване правото на собственост и ненакърняване на това право от
незаконно изградени в съседство обекти. Предвидените от законодателя разстояния
или други специфични изисквания (например технически и санитарно-хигиенни
изисквания) в най-пълна степен охраняват интересите на собствениците на
съседните поземлени имоти. Нарушаването на тези законови изисквания винаги
накърнява правото на собственост на собственика на съседния имот.
Освен
това ,става дума за съсобствен имот между ищцата и ответника .Обстоятелството
,че в процесния имот е изградена от
ответника попивна /септична/яма ,в която се излива връсната канализация от друг имот - УПИ I-37 в кв. 12 ,собственост на ответника, не е друго
освен действие на ответника,с което се ограничава драстично правото на собственост на ищцата като съсобственик на този процесен имот,която
не е длъжна да търпи създаденото от
ответника състояние .От друга страна освен всичко друго незаконността на въпросната попивна яма безспорно е свързано с
нарушаване на санитарно-хигиенните
изисквания.Същото се отнася и с
построяването на стопански постройки и отглеждането
на животни без съгласието на другия съсобственик –което
само по себе си е предпоставка на негаторния иск по чл. 109 от ЗС.Предвид
конфигурацията на процесния имот ,който според издаденото от Община Поморие
удостоверение , е много тесен,разположението на незаконно изградените постройки и навес по ширината на уличната регулация /лицето на имота/ прави практически
невъзможно използването на имота от
ищцата и осуетява пълноценното упражняване на правото й на
собственост в същия . Няма данни
страните да са направили реално разпределение на ползването на имота ,поради
което ищецът не може самоволно да строи стопански
постройки и септична яма ,в коятосе събират мръсни води от друг имот или
животни .
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
премахне процесната незаконно изградена септична яма. За него съществува възможност
при спазване изискванията на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ да изгради друга септична
яма, към която да свърже отделни сгради
или помещения при спазване на техническите и санитарно-хигиенни изисквания.. По аналогични
съображения следва да бъде разрешен и спорът относно стопанската сграда,
ползвана за отглеждане на животни . Съгласно чл.
42, ал. 3 ЗУТ, при свободно разполагане (по смисъла на чл. 42, ал. 1 ЗУТ)
постройките на допълващото застрояване, когато са с височина до 2,5 м, са
най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния
урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде
осъден да премахне и процесната стопанска постройка.Що се касае до
твърденията за търпимостта на
строежите ,следва да се посочи ,че независимо от произнасянето на
административните органи , безспорно
става дума за незаконни постройки в
съсобствен между страните имот ,за които
липсва съгласие на другия съсобственик и
му пречи да упражнява правото си на собственост в този имот ,което само по себе
си изключва какъвто и да е търпим
характер на постройките .
При
тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо
него –постановено ново ,с което се уважи предявения негаторен иск ,като с оглед
на този изход от делото в полза на
въззивницата следва да бъдат присъдени направените разноски по делото пред двете инстанции в общ размер от 1875 лв. /предвид приложените
списъци на разноските по чл. 80 ГПК/.
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 130/08.06.2020 г-. постановено по
гр.д. № 732/2019 г. по описа на Поморийския районен съд и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
Ж.М.Д. ,ЕГН********** от ***, съдебен адрес– Бургас ,ул.“Гладстон“ № 57-чрез
адв.Калоян Кръстевич да ПРЕУСТАНОВИ ДЕЙСТВИЯТА СИ ,с които пречи на ищцата В.М.
К. ,ЕГН **********,с адрес –***, съдебен
адрес гр.Поморие , ул.“Васил Левски „ № 11 – чрез адв. Живко Харизанов, с които
пречи на ищцата да ползва съсобствения между страните имот-УПИ XV -24 в кв. 3 по плана на с. М.,общ.Поморие ,както и да
ползва собствен на ищцата имот - УПИ XVIII-24
в кв. 3 по плана на селото ,КАТО ПРЕМАХНЕ полумасивна постройка ,навес и септична яма
,находящи се в УПИ XV -24 в
кв. 3 по плана на с. М.,общ.Поморие.
ОСЪЖДА Ж.М.Д. ,ЕГН********** от *** , съдебен
адрес – Бургас ,ул.“Гладстон“ № 57-чрез адв.Калоян Кръстевич да заплати на В.М.
К. ,ЕГН **********,с адрес – ***, съдебен
адрес – гр.Поморие ,ул.“Васил Левски „ № 11 –чрез адв. Живко Харизанов сумата 1875/хиляда осемстотин седемдесет и пет /лева
–направени разноски по делото пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.