РЕШЕНИЕ
гр.
София, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на десети октомври двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 1822 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника О.К.М., чрез назначения по реда на чл. 95 ГПК процесуален
представител, срещу решение от 01.10.2018г., постановено по гр. дело № 36491/2016г.
на Софийски районен съд, 41 състав, в
частта, с която са уважени предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено
в отношенията между жалбоподателя и ищеца „Т.С.” ЕАД, че жалбоподателят дължи
плащане на сумата 1 148. 40 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.02.2013г. –
30.04.2015г., ведно със законната лихва от 25.03.2016г. до окончателното
изплащане, както и на обезщетение за забава в размер на 140. 45 лв. за периода от 31.03.2013г.
до 23.03.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16697/2016г.
на СРС, 41 с-в. В жалбата се поддържат оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния
закон и на съществени процесуални правила, като се излагат подробни доводи и
съображения в тази насока. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
отхвърли предявените искове; претендира и присъждане на направените разноски по
делото.
Въззиваемият - ищец „Т.С.”
ЕАД не
е депозирал писмен отговор на жалбата. В хода на устните прения я
оспорва бланкетно и моли съда да потвърди решението.
Третото лице - помагач „Т.С.“
ООД не заявяват становище по въззивната жалба.
Решението в частта за
отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 272 от ГПК въззивния съд препраща към
мотивите на първоинстанционното решение, като правилни и законосъобразни. С оглед
доводите във въвзивната жалба, следва да се отбележи следното:
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 16697/2016 г. на СРС, 41 състав.
СРС
е уважил исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия, като е
кредитирал изцяло заключението на приетата комплексна СТЕ и ССчЕ.
По делото е безспорно установено, че въззивникът М. е собственик на процесния
имот, по силата на представения нотариален акт № 140/93г. на нотариус при СНС.
Договорното правоотношение между главните
страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и
приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото
дружество. Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на процесния имот.
Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост
и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови
нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период,
се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена
топлинна енергия, съставени от дружеството - топлинен счетоводител, както и от
приетото от СРС заключение на комплексна СТЕ и ССчЕ. Измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД
с договор, също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От
изложеното следва изводът, че ответникът, в качеството му на собственик на
имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла и съгласно
чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот
топлинна енергия, за претендирания период. Доводите в тази връзка в жалбата за
липса на облигационни правоотношения между страните са неоснователни.
Оплакванията в жалбата относно действието на Общите условия са
неоснователни - договорът се счита за сключен с конклудентни действия – арг.
чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В
случая представените по делото Общи условия са публикувани и са влезли в сила.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за противоречия на чл. 4 от ОУ с
чл. 12 от Наредба за топлоснабдяването. Съгласно
констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената
топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите
към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на
ежемесечните отчети по общия топломер за процесната
сграда, отчета по индивидуалните разпределители в имота на ответника и сметките
за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от
ищеца и от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от
етажните собственици.
Оплакването в жалбата относно липсата на доказателства за
дължимите суми, с оглед доказателствената сила на издадените
фактури от ищцовото дружество, съдът намира за
неоснователни. Фактите относно размера на начислената топлоенергия се
установяват на самостоятелно основание от заключението на приетата СТЕ, чиито
констатации не са опровергани от други доказателства по делото. Вещото лице е
съобразило, че за процесния период в имота на ответника
са били демонтирани радиаторите, като е начислена топлинна енергия за щранг – лира в баня, на база реален отчет. ТЕ за БГВ е
изчислена на база показания на 1 водомер за топла вода. Съгласно заключението,
стойността на топлинната енергия, възлиза на сумата 1148. 40 лв с ДДС. Поради това възраженията в жалбата относно
стойността на начислената топлинната енергия, са неоснователни и недоказани.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователни и възраженията на въззивника за нарушение на европейското законодателство – чл. 13 от Директива 2006/32 относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги. Нормата на чл. 13, ал. 2 от Директивата предвижда, че сметките за
енергия следва да включват реално потребената
енергия, когато това е уместно. Следва да бъде посочено, че не е налице
противоречие между начина на начисляване на стойността на ТЕ от „Т.С.” ЕАД и
Директивата, тъй като начислените на въззивника суми са определени като дължими
на база реален отчет, на база правилно установен отопляем обем и остойностяване
на доставеното количество ТЕ, съгласно неоспорените констатации на вещите лица.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя досежно неизправност на
абонатна станция и на измервателните уреди.
В заключението на СТЕ са констатирани периодични проверки на топломерите
в абонатната станция съгласно БДС и са описани протоколи за тяхната смяна на всеки
две години.
По изложените съображения,
искът за главницата е основателен и доказан до пълния предявен размер, както е
уважен. По отношение на иска за лихва не са релевирани конкретни оплаквания,
поради което въззивният съд не дължи произнасяне.
Предвид съвпадението в изводите на
двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
Разноски не следва да бъдат присъждани на въззиваемия,
с оглед изхода на спора, поради липса на реално извършени процесуални действия .
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.10.2018г., постановено по гр. дело № 36491/2016г.
на Софийски районен съд, 41 състав в обжалваната част за уважаване на исковете.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.