Р Е Ш Е
Н И Е
№ …/…
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II -
Ри състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми април през две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Н.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1579 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за
делба във фазата по извършването.
С решение по първата
фаза на делбата е допусната делба на недвижим имот, представляващ дворно място,
находящо се в с.Н., съставляващо УПИ №331 в кв.44 по РП на селото, при
граници: от две страни улица, УПИ №ХІІ-332, ХІІІ-333 и Х-330, ведно с
изградените в него масивна жилищна сграда с площ от 62 кв.м., избено помещение
със ЗП от 13 кв.м., лятна кухня със ЗП от 30 кв.м. и стопанска постройка със ЗП
от 8 кв.м., при квоти: 1/4 ид.ч. за В.А.Г.,
ЕГН **********; 1/4ид.ч. за И.А.М., ЕГН ********** и ½ идч. за Т.Н.А., ЕГН **********.
В срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК от страна на
съделителя Т.Н.А., ЕГН ********** е направено искане с правно основание чл.
349, ал. 2 от ГПК за възлагана в негов дял на имота.
В срока по чл. 349,
ал. 4 от ГПК от страна на съделителите В.А.Г., ЕГН ********** и И.А.М., ЕГН **********
е направено искане с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на
имота в техен общ дял.
Съделителят Т.Н.А.,
ЕГН **********, в срока по чл. 346 е предявил претенции по сметка по отношение
на съделителките В.А.Г., ЕГН ********** и И.А.М., ЕГН **********, като всяка
една от тях бъде осъдена да му заплати направените за направени подобрения в
делбения имот в периода месец август - месец септември 2009 г. и периода месец
март — до ноември 2010 г., както следва: подобрения в жилищната сграда и
дворното място в общ размер от 8797,60 лева, ½ част от която сума в
размер на 4398,80 лева, претендира да му се заплати от съделителките, като всяка
тях да бъде осъдена за сумата от 2199,40 лева. Предявил е и претенции по сметки
за заплащане на II. За заплащане на половината
от стойността на платените от него Данък сгради и Такса смет за делбения имот,
както следва: За 2008г. - 35,15 лв. За 2009г. - 15,43 лв.; За 2010 г. - 17,27 лв.
и За 2011г. - 15,43 лв., като общия размер на претенцията му е 83,28 лева, от
които по 20,82 лв. за всяка от съделителките.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото са допуснати
и извършени съдебно технически експертизи на вещото лице Ж. Б., която е дала
заключение, че допуснатия до делба недвижим имот дворно място със жилищна
сграда е неподеляем. Съгласно заключението на вещото лице, извършените
подобрения в имота за периода месец август - месец септември 2009г. и месец
март - месец ноември 2010 г. са на стойност 7372.47 лева. Според заключението
на вещото лице пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот е 19 510
лв., а пазарната наемна месечна цена на допуснатия до делба недвижим имот е 100,00
лв.
Видно от приложените
по делото приходна квитанция № 5847/13.08.2008 г.; приходна квитанция № 1019/2009г.;
приходна квитанция № 12547/21.03.2011 г.; разписка за пощ. запис - 2бр. съделителят
Т.Н.А. *** местни данъци и такси за имота в размер на 83,28 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно способа на
делба:
Целта на втората фаза на делбеното
производство е съдът да избере способ или способи за поделяне на имота между
съделителите. При избора на начина за извършване на това съдът следва да има
предвид броя на съделителите, техните квоти, естеството и вида на делбения имот.
В настоящия случай, имотът е
допуснат до делба между трима съделители при квоти съответно ½ ид.ч. за Т.Н.А.
и по ¼ ид.ч. за В.А.Г. и И.А.М..
Тъй като подлежащия на делба
жилищен имот е един и съгласно заключението на вещото лице е неподеляем, съдът
намира, че по отношение на същия следва да се приложи един от двата способа на
делба, а именно:
- чрез възлагане на неподеляемото
жилище на претендиращия съделител, или
- чрез изнасяне на публична продан,
ако не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК за възлагането на
жилищния имот на нито един от съделителите.
Императивната разпоредба на чл.
349, ал. 4 ГПК предвижда, че искане по чл. 349, ал. 2 ГПК може да се направи
най-късно в първото заседание след влизане в сила решението за допускане на
делбата. Срокът е преклузивен по своя характер и е спазен от страните по
делото, като възлагателни претенции са направили ответникът Т.Н.А. и ищците по
делото В.А.Г. и И.А.М., като последните са поискали от съда поставянето на
имота в общ дял.
Според хипотезата на чл. 349, ал.
2, изр. 1 ГПК потестативното право на възлагане и изкупуване на съсобствения
недвижим имот във втората фаза на делбата възниква при изчерпателно изброени и кумулативно
дадени предпоставки, а именно:
- жилището да е наследствено;
- съделителят да е живял в него при
открИ.е на наследството и
- съделителят да няма собствено
жилище.
Това означава, че законът предвижда
от една страна наличието на обективни предпоставки, свързани с вида и
предназначението на делбения имот и от друга страна – субективни изисквания, на
които следва да отговаря самият съделител.
Съобразно установените факти и
заключението на съдебно-техническата експертиза недвижимият имот, по отношение
на който е допуснато извършването на съдебна делба, е неподеляем, следователно
първата предпоставка е спазена. Тук е трябва да се отбележи, че съгласно
константната съдебна практика под "жилище" по смисъла на чл. 349, ал.
2 ГПК следва да се разбира не само сградата за живеене, но и дворното място към
нея.
По отношение на всеки от съделителите,
заявили възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да
не притежава друг жилищен имот, както и условието съделителят да е живял в
имота при открИ.е на наследството. Лицето, поискало възлагане на имота и
поставянето му в дял носи доказателствената тежест за установяване на тези
предпоставки при условията на пълното и главно доказване.
По делото безспорно е установено,
че се касае за наследствен неподеляем жилищен имот, но по делото не бе установено,
че към момента на открИ.е на наследството някой от тримата съделители е живял в
него. Не се установи и втората кумулативна предпоставка – че съделителите не
притежават друго жилище. И тази предпоставка не е доказана за всички съделители,
претендиращи възлагане.
Отделно от казаното дотук, следва
да се има предвид, че съгласно трайно установената и непротиворечива по този
въпрос съдебна практика, принципно не е допустимо неподеляемото жилище да бъде
поставяно в общ дял на двама или повече съделители. Това е така, защото при
извършена по този начин делба не се постига целта на закона за ликвидиране
съсобствеността по отношение имота, предмет на делбата. По изключение би могло
двама или повече съделители да поискат неподеляемото жилище да бъде поставено в
техен общ дял само, ако е установено, че в жилищно отношение тези съделители
действително образуват едно семейство, нуждите на които от жилище са общи.
С оглед становището на съда за
невъзможност за прилагане на способа по чл. 349, ал. 2 от ГПК относно жилищния
имот и предвид на факта, че същият е един и е неподеляем, то съдът намира, че
по отношение на същия единственият подходящ способ за делбата му е изнасянето
му на публична продан и разпределяне на средствата от същата между съделителите
съобразно квотите на собственост, които притежават. Вещото лице е оценило
жилищния имот на стойност 19 510 лева.
Относно предявените претенции по
сметки по реда на чл. 346 от ГПК:
В конкретния случай, с влязлото в
сила Решение № 89/11.11.2013г., постановено по в.гр.дело №2295 по описа за
2013г. на ВОС бе установено, че подобренията в имота са извършени от ответника А.
в качеството му на държател на имота, а не на владелец, доколкото е прието, че
не е осъществил спрямо другите съсобственици действия, манифестиращи
изключването на владението на съсобственика. При наведени от съделителя
твърдения за извършването на подобренията с цел запазване целостта и функциите
на имота, възстановяването на разноските не следва да се извършва по реда и
условията на чл. 72 и 74 от Закона за собствеността, а по чл. 30, ал.3 от ЗС,
като съгласно последната разпоредба, съдът следва да присъди действително
извършените разходи, а не увеличената стойност на имота, но само доколкото са
налице подобрения в имота (така ППВС № 6/27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.).
Съгласно нормата на чл. 30, ал.3, пр.2-ро от ЗС, всеки
съсобственик тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под
"тежести" в посочената норма следва да се разбират преди всичко
разноските за вещта. Това означава, че всеки съсобственик следва да участва съразмерно с дела си
в извършване на направените за съсобствената вещ разноски, които се отнасят за
нейното запазване. Това правило е предвидено с оглед необходимостта да направи
възможно по-нататъшното съществуване на съсобствената вещ, както и за да
обезпечи възможността да бъде използвана за непосредствено служене и за
извличане и разпределение на доходи от нея. В понятието "тежести" се
включват освен необходимите разноски за запазване на общия имот, така и
дължимите данъци, такси, застрахователни вноски за имота, други разходи,
свързани с обременяване на имота, като в тези случаи няма значение дали всички
или само някой от съсобствениците си служи с целия имот.
При съдебен спор между съсобственици относно необходимите
разноски съсобственикът, който ги претендира носи доказателствената тежест за
установяване факта на извършване на разноските, тяхната наложителност за
запазването на общата вещ и техния размер. Размерът на разноските се определя и
съответно присъжда към момента на извършването им.
В случая от събраните по делото доказателства се
установи, че състоянието на покривните конструкции на къщата, лятната кухня и
тоалетната е било такова, че същите са се нуждаели от спешен и неотложен ремонт
за запазване на целостта на сградата и предотвратяване на нейното съществено
повреждане. Ето защо съдът намира, че направените от ответника разноски за възстановяване
на покривната конструкция на жилищната сграда и лятната кухня, както и излИ.ето
на бетонна подпорна стена и пътека, вкл. и подмяната на водомера в общ размер
на 6440,52 лв. следва да бъдат възстановени на ответника от ищците, съобразно
участието им в съсобствеността, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, или по 1610,13
лв. за всяка от ищците. На възстановяване от ищците, съобразно идеалните им
части на същото основание подлежат и платените от ответника местни данъци и
такси за имота в размер на 83,28 лв.1 или по 20,82 лв.
за всяка от ищците.
Що се отнася до направените от ответника полезни разноски
за засаждане на плодни дървета и десертни асми, съдът намира, че същите, на
основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, съгласно цитираното по-горе ППВС № 6/27.XII.1974 г. също подлежат на
заплащане от ищците съразмерно на притежаваните от тях идеални части в размера
за който са направени – 931,95 лв., или по 232,50 лв.
за всяка от ищците.
Относно разноските:
Съобразно
квотите на съсобствеността и стойността на допуснатия до делба недвижим имот,
определена по заключението на СТЕ, страните следва да заплатят държавна такса в
размер по 4% върху стойността на притежавания от всяка от тях дял, а именно: Т.Н.А.
следва да заплати държавна такса от 390,20 лева, а съделителите В.А.Г. и И.А.М.
по 195,10 лв. на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл. 8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Ищците
следва да заплатят и д.т. по претенциите по сметки в размер на по 74,54 лв., на
основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Провадийският районен съд
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот представляващ дворно място,
находящо се в с.Н., съставляващо УПИ №331 в кв.44 по РП на селото, при
граници: от две страни улица, УПИ №ХІІ-332, ХІІІ-333 и Х-330, ведно с
изградените в него масивна жилищна сграда с площ от 62 кв.м., избено помещение
със ЗП от 13 кв.м., лятна кухня със ЗП от 30 кв.м. и стопанска постройка със ЗП
от 8 кв.м., при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като
получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно
техните квоти, а именно 1/4 ид.ч. за В.А.Г.,
ЕГН **********; 1/4ид.ч. за И.А.М., ЕГН ********** и ½ идч. за Т.Н.А., ЕГН **********, на
основание чл. 348 ГПК.
ОСЪЖДА В.А.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.А., ЕГН *********,
сумата от 1863,45 /хиляда осемстотин шестдесет и три лева и 45 ст./,
представляваща направени от ищеца необходими разноски за запазване на имота, заплатени
от ищеца данък сгради и данък смет за делбения имот и полезните разноски за
насаждения в имота, дължими от ответницата за периода месец август - месец
септември 2009г. и периода месец март — до ноември 2010г, на основание чл. 30,
ал. 3 ЗС и чл. 61, ал. 1 от ЗЗД КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА РАЗЛИКИТЕ ДО
ПЪЛНИЯ ИМ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от 2220,22 лева.
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Н.А., ЕГН *********, сумата от 1863,45 /хиляда осемстотин
шестдесет и три лева и 45 ст./, представляваща направени от ищеца необходими
разноски за запазване на имота, заплатени от ищеца данък сгради и данък смет за
делбения имот и полезните разноски за насаждения в имота, дължими от
ответницата за периода месец август - месец септември 2009г. и периода месец
март — до ноември 2010г, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 61, ал. 1 от ЗЗД
КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА РАЗЛИКИТЕ ДО ПЪЛНИЯ ИМ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от 2220,22
лева.
ОСЪЖДА Т.Н.А., ЕГН ********* ДА ЗАПЛАТИ НА на Държавата в бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС, сумата
на 390,20 лева /триста и деветдесет лева/, представляваща 4 % върху стойността
на дела от делбения имот, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл. 8 и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.А.Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА на Държавата в бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, сумата
на 195,10 лева /сто деветдесет и пет лева и 10ст./, представляваща 4 % върху
стойността на дела от делбения имот, и в размер на 74,54 лв. /седемдесет и
четири лева и 54 ст./, представляваща 4 % държавна такса върху стойността на
претенциите по сметки на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл. 8 и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА на Държавата в бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, сумата
на 195,10 лева /сто деветдесет и пет лева и 10ст./, представляваща 4 % върху
стойността на дела от делбения имот, и в размер на 74,54 лв. /седемдесет и
четири лева и 54 ст./, представляваща 4 % държавна такса върху стойността на
претенциите по сметки на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл. 8 и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: