Решение по дело №1316/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 73
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20191510201316
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

14.02.2020г.

 

 

 

ДУПНИЦА

 
 


Номер                                 Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО - V състав

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                               

11.02.

 

2020

 
 


на                                                                                         Година

СТРАХИЛ ГОШЕВ

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

Росица Ганева

 

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

А Н

 

1316

 

2019

 
 


дело №                             по описа за                              година, 

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 30-0000579 от 11.11.2019 г., издадено от началник на ОО „Автомобилна администрация” гр. Кюстендил, с което на ЕТ „Р.Н.-Даци-Р“, с ЕИК *********, е наложено административно наказание, както следва:

1.   На основание чл. 96г, пр. 2 от ЗАвтП. му е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтП;

НП е обжалвано от санкционирания субект. В жалбата до съда се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. Развиват се подробни съображения в тази насока с акцент върху твърдени, допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита и нарушили строго формалния характер на административнонаказателното производство. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител – адв. С.. Последният в пледоарията си по същество навежда множество доводи за липса на реквизити в АУАН и НП и твърди отново тяхната незаконосъобразност като сочи, че водачът е подал своевременно заявление за издаване на задължителната карта за квалификация на водача от МТИТС. Сочи различни ограничения на правото му на защита.Иска се отмяна на НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

При извършена на 21.10.2019г., от служители на ОО „Автомобилна администрация” гр. Кюстендил и в сградата на ОО „Автомобилна администрация” гр. Кюстендил тематична проверка по документи на дружеството превозвач - ЕТ „Р.Н.-Даци-Р“, с ЕИК *********, представлявано от Р.Н. било установено следното:

На 04.09.2019 г., съгласно сключен от ЕТ „Р.Н.-***/10.04.2019 г. и по маршрутно разписание  е бил извършен обществен превоз на пътници по маршрута от гр. Радомир до с. Поцърненци. Превоза е осъществен  от едноличния търговец, регистриран като превозвач по Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТИТС, притежаващ лиценз за обществен и международен превоз на пътници с № 0571/12.04.2017 г., чрез автобус марка „Мерцедес“, от категория М2, с рег. № КН 5050 ВС, управляван от водача К.Г. В., с ЕГН **********. За този превоз бил издаден пътен лист серия ВА, с № **********/04.09.2019 г. След направена допълнителна справка в системата на ИА „Автомобилна администрация“ било установено, че към датата на извършване на превоза /04.09.2019г./ водачът К.Г. В. не е притежавал издадена валидна карта за квалификация на водача за превоз на пътници. Всички констатации от проверката били отразени в констативен протокол от 21.10.2019 г., подписан от служителите на ОО „АА“ гр. Кюстендил – К. и Б. и законния представител на жалбоподателя – Р.Н..

За така установеното нарушение на „ЕТ „Р.Н.-Даци-Р“ бил съставен незабавно АУАН, който бил връчен лично на законния представител на едноличния търговец – Р.Н., в деня на проверката - 21.10.2019 г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 30-0000579 от 11.11.2019 г., издадено от началник на ОО „Автомобилна администрация” гр. Кюстендил, с което на ЕТ „Р.Н.-Даци-Р“, с ЕИК *********, за извършено на 04.09.2019 г. нарушение е наложено административно наказание, както следва:

1.     На основание чл. 96г, пр. 2 от ЗАвтП. му е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтП;

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания свидетел – актосъставителя С.К., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят и потвърждават изцяло от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни. Свидетелят добросъвестно, без каквато и да е предубеденост излага известните му във връзка със служебните му действия и задължения факти и обстоятелства по установяване на посоченото в АУАН и НП административно нарушение, датата на извършването му и направените при проверката справки. Заявява с категоричност, че акта е съставен и подписан от всички посочени в него лица на отразената дата на проверката. Наред с това, за да установи обективната истина съдът възприема с доверие и информацията отразена в изисканата служебно справка от МТИТС относно датата на подаване на заявление от страна на водача К.Г. В. за издаване на карта за квалификация на водача за превоз на пътници, както и представените от страна на жалбоподателя заверени преписи от издадени на същия на 17.01.2014г. и 20.112019 г. два броя карти за квалификация на водач на МПС и Удостоверение издадено от БАСАР, за преминато от водача периодично обучение  по чл. 18 /Р35/, от 27.11.2018 г., до 05.12.2018 г. От копията на карти изцяло се потвърждава отразеното в справката от МТИТС, относно датата на издаване и периода в който не е имало валидно издадена такава карта, включващ и датата на осъществения превоз – 04.09.2019 г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че не са налице твърдените от защитника и жалбоподателя процесуални нарушения при издаването на АУАН и процесното наказателно постановление. Съдът приема, че АУАН и обжалваното НП са съставени при строго спазване на изискванията за дължимо съдържание по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН - нарушението е описано със съставомерните му елементи откъм обективна и субективна страна. Изрично е фиксирано изпълнителното деяние, чрез допускане до управление на водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон, а именно чл. 7б, ал.1, изр. 2 ЗАвтП. Конкретизирани са и обстоятелствата, при които е извършено същото, вкл. чрез посочване изрично на датата на превоза, а и чрез препращане към посочения в текста и приложен към АНП пътен лист. Безспорна е датата на извършване на нарушението - 04.09.2019 г., когато е установен допуснатия и извършен превоз от водач, който не притежава валидна карта за квалификация на водача. По отношение на другата дата – 21.10.2019 г. конкретно и точно е описано, че това е датата на която при извършена проверка е установено извършеното по-рано административно нарушение от едноличния търговец – превозвач. Несъществени са оплакванията за липса на описание на вида и категорията на превозното средство, с което е осъществен превоза и необходимостта от съответна категория за управлението му. В тази насока актосъставителят и АНО са посочили идентично, ясно и точно че става въпрос за управление на автобус Мерцедес от категория М2, която категория съгласно чл. 149, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП включва: превозни средства от категория М с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача, с технически допустима максимална маса не повече от 5 t; в превозните средства от категория М2, освен местата за сядане, може да има място за стоящи пътници;“.   

Правилно е определен и субектът на нарушението, тъй като дружеството има качеството на лицензиран превозвач, съгласно цитирания по-горе лиценз за обществен и международен превоз на пътници с № 0571/12.04.2017 г. АУАН е съставен непосредствено след проверката, в присъствието на законния представител на жалбоподателя, предявен му е и е подписан от него, поради което на същия е станало ясно за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност. Правото му на защита не е нарушено, доколкото не е възпрепятствана възможността му да организира защитата си в пълен обем, вкл. и чрез депозираното в деня на проверката писмено обяснение – л. 14 от делото и отразените писмено възражения в самия АУАН. В този смисъл виж Решение № 40 от 06.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 30 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.

Нормата на чл. 7б, ал. 1 от Закона за автомобилните превози гласи: Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.

Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност по реда на чл. 96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвтП - санкционна норма, предвиждаща административно наказание за превозвача при извършено нарушение, изразяващо се в допускане на водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Изискването е отнесено към нормата на чл.7б, ал.1, изр. 2 от ЗАвтП - карта за квалификация на водача. С оглед събраните писмени и гласни доказателства въззивната инстанция приема, че безспорно е извършването на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на превозвача-нарушител. Анализът на доказателствения материал поотделно и в съвкупност налага извода, че ЕТ „Р.Н.-Даци-Р“ има качеството на лицензиран превозвач, доколкото притежава лиценз за обществен и международен превоз на пътници с № 0571/12.04.2017 г. В този смисъл за него възниква задължението по чл.7б, ал.1, изр. 2 от ЗАвтП - да осъществява превозите си по договори с клиенти само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача, т.е. притежават към датата на превоза, в случая 04.09.2019 г., валидна карта за квалификация на водача издадена от МТИТС. Въведеното императивно правило за поведение в нормата на чл. 7б, ал.1, изр. 2 ЗАвтП несъмнено е нарушено, доколкото при проверката по документи и в електронната база данни на ИА „АА“ е установено извършването на превоз с МПС, собственост на дружеството, от водача К. В., без последния да притежава валидна карта за квалификация на водача, с каквато се е сдобил едва по-късно, на 20.11.2019г. Същата е издадена по заявление депозирано от К. В. две седмици след датата на установяване на нарушението – 04.11.2019 г., а не както неправилно предполага процесуалният представител на жалбоподателя в първото съдебно заседание по заявление подадено от водача още преди датата на нарушението. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството, дали и кога същият е изкарал задължителното професионално обучение, след като законът го задължава да притежава издадена валидна карта за квалификация на водач на МПС към датата на извършване на превоза, а не само удостоверение за преминато периодично обучение. Доказаното нарушение правилно е скрепено със санкционна норма на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, доколкото същата предвижда отговорност за превозвач, в случая едноличен търговец, който допусне превоза да се извършва от водач, неотговарящ на някое от изискванията, определени в закона. В този смисъл правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на ЕТ „Р.Н.-Даци-Р“ с обжалваното НП. Подобно, в сходен казус е и виждането на касационната съдебна инстанция отразено ясно в посоченото Решение № 40 от 06.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 30 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличен търговец, и доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието, тъй като отговорността, която търговецът следва да понесе, е безвиновна (чл. 83, ал. 1 от ЗАНН).

Относно множеството възражения в пледоарията на защитника за неясноти и непълноти в АУАН и НП следва да се укаже, че при внимателен прочит на всеки от двата документа е налице строга последователност, пълнота и яснота относно описаните по време, място и лица факти и обстоятелства. Разглеждането на други посочени от процесуалния представител хипотези от ЗАвтП извън санкционираната не е предмет на обсъждане в настоящото формално административнонаказателно производство.

В гореизложеното се съдържат подробни отговори и на останалите доводи на жалбоподателя.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, не следва да се квалифицира като „маловажен случай” по реда на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай с оглед значимостта и характера на нарушената норма, не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение от обичайната такава за този вид нарушения. Дори такава да може да се обсъжда за поведението на водача това по никакъв начин не се отразява на деянието на превозвача, който има законово и формално задължение да следи винаги за изрядност на документите относно квалификацията на наетите от него при конкретен превоз водачи.

Размерът на наложената имуществена санкцията е фиксиран от законодателя на 3000 лв. и поради това не може да бъде ревизиран от съда.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 30-0000579 от 11.11.2019 г., издадено от началник на ОО „Автомобилна администрация” гр. Кюстендил, с което на ЕТ „Р.Н.-Даци-Р“, с ЕИК *********, е наложено административно наказание, както следва:

1.   На основание чл. 96г, пр. 2 от ЗАвтП. му е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. чл. 7б, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: