РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300500027 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ТП ДГС-*** против Решение
№372/24.10.2024г., пост. по гр.д.№1686/2023, КРС, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на „М.Г.-Л.“ ЕООД, сумата от 1864.57 лв., съставляваща
внесена гаранция за изпълнение на Договор №***от *** г., задържана на
отпаднало основание от ответника, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 14.09.2023 г., до окончателното плащане, като
са присъдени и разноски.
Жалбоподателят е останал недоволен от постановеното решение и
поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът
неправилно е тълкувал какви са задълженията на ДГС по договора между
страните, като сочи, че задълженията му се изчерпват с поддържане на
трайните пътища, а не до извозните такива. Позовава се и на подзаконова
нормативна база относно вида и характера на горските пътища. Оспорва
изводите на съда за това, че неизпълнението се дължи на непроходими горски
1
пътища. Развива и подробни доводи за това, че купувачът изобщо не е
започвал работа по изпълнение на договора, дори и след предоставянето на
допълнителен срок. Подробно описва действията си по договора между
страните във времето. Моли за отмяна на решението е за постановяване на
ново, с което се отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „М.г.л.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната
жалба. В писмена молба за насроченото ОСЗ е взела становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на
постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед
наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното
решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената
защита.
По отношение на правилността конкретните доводи на жалбоподателя
са свързани с неправилния извод в обжалваното решение относно
задълженията на жалбоподателя по процесния договор , а именно тези
свързани с изграждането на горски пътища, по които да става извозването на
добитата дървесина. Оплакванията са свързани и с твърдението на
жалбоподателя, че ищецът изобщо не е започвал работа по част от договора.
От фактическа страна е безспорно, че между страните е налице сключен
договор за покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на
корен № ***г. за обект № ***. По силата на този договор ТП ДГС-***
продава, а М. г.-л. ЕООД добива за своя сметка и риск и закупува прогнозни
количества стояща на корен дървесина, включена в обект №***. Според
2
договора продавачът има право да осъществява текущ контрол, като дава
задължителни указания и препоръки при констатирани пропуски по
изпълнение на възложената работа в писмена форма /чл.13, т.1 от Договора/.
Продавачът също може да поиска от купувача изпълнението за негова сметка
на определените в договора технологични и качествени показатели при
констатирани отклонения /чл.13, т.6 от Договора/. Продавачът също е длъжен
да освидетелства сечищата в определения срок, като отбелязва
констатираните пропуски и нарушения / чл.14, т.10 от Договора/. Задължение
на купувача е да създаде организация и осигури техническото оборудване за
извършване на възложената по договора работа, както и да почисти сечищата
по указания в позволителните за сеч начин и в определения срок / чл.16, т.2 и
т.3 от Договора/. Страните са договорили предоставяне на гаранция от
купувача в размер на 1864,57лв. за качествено изпълнение на договореното
/чл.17 от Договора/. Уговорили са и връщане на гаранцията след представяне
на констативен протокол за освидетелстване на всички сечища и заплащане на
добитата дървесина /чл..18/.
Безспорно е между страните, а и това се установява от представеното
писмо от ТП ДГС-*** до М. г.-л. ЕООД, от 25.04.2023г., че продавачът е
упражнил правото си на задържане на гаранцията за изпълнение на процесния
договор по причини посочени в протокол и доклад на ***, отговорен за
процесния район. Съгл. приложения към писмото Протокол от 24.04.2023г. на
комисия на ТП ДГС-*** договорът е изпълнен относно заложените
количества, но не са изпълнени лесовъдските мероприятия, като състоянието
на част от сечищата е незадоволително / като е налице препращане към
доклада на ст.лесничея/. Въз основа на този извод комисията е взела решение
за задържане на внесената гаранция. Приложен е доклада на *** относно
добитата дървесина и състоянието на сечищата, както и протоколи за
освидетелстване на сечищата.
По делото е допусната и изготвена СТЕ с в.л ***, която не е оспорена
от страните и се кредитира от съда като компетентна, обективна и пълна.
Същата, след преглед на представените по делото документи – договори,
разрешителни за сеч и протоколи за състоянието на сечищата, както и след
оглед на място и извършени замервания, констатира, че действително има
непочистени части от сечища, които са с изключително тежък и труден терен.
Тези части са с минимална площ, в тях е почти невъзможно изкарването на
3
дървесината нагоре, още повече , че следва да се съблюдават и изискванията
за здравословни и безопасни условия на труд. Експертизата установява и
разминавания между количествата по договор за отделните участъци и реално
добитите количества, но доколкото този факт не е бил обект на коментар в
протокола на комисията, взела решение за задържане на гаранцията по
договор, то съдът намира, че той стои извън спорния предмет.
Събирани са и гласни доказателства за установяване на това как е
протичал процеса по изпълнение на договора, но съдът намира същите за
неотносими, т.к. спорния въпрос е какво е било състоянието на сечищата към
момента на приключване на договора, а за това са необходими специални
знания, респ. отговор може да даде само допуснатата по делото експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
поетите от М.л.г. ЕООД задължения по договора с ТП ДГС-*** са изпълнени.
Както вече бе посочено по-горе , продавачът чрез решението на нарочно
назначената комисия, обективирано в Протокол от 24.04.2023г. е приел, че
договорът е изпълнен изцяло, като единствената забележка по изпълнението
му е състоянието на част от сечищата. По този спорен между страните въпрос,
приетата по делото и без оспорване от страните СТЕ, установява, че това
неизпълнение е минимално, както и че се дължи на особеностите на терена -
крайно тежък и почти невъзможен за работа без опасност за безопасността и
здравето на работниците. Съгл. чл.81 , ал.1 от ЗЗД длъжникът не отговаря в
случаите, в които неизпълнението се дължи на причини, които не могат да му
се вменят във вина. В случая от една страна е налице минимално
неизпълнение, като същото се държи на обективни причини –
характеристиките на терена. Безспорно по делото се установява, че
изпълнението на задълженията по договора за процесните части от сечищата
би поставило в опасност живота и здравето на работниците, които изпълняват
заложените лесовъдски мероприятия. Ето защо , съдът намира, че не може да
се приеме, че купувачът по договора М.л.г. ЕООД не е изпълнило
задълженията си по този договор, респ. че са възникнали основанията за
задържане на предоставената гаранция. Съгл. чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД
когато някой е получил нещо на основание, което е отпаднало, той следва да
го върне. В случая е платена сума за добро изпълнение на задълженията по
договора, вид неустойка, платена предварително, която при приключване на
4
договора подлежи на връщане, ако не съществуват основания за задържането
й. Доказва се по делото, че договорът между страните е изпълнен изцяло и
добре, с изключение на незначителна част – по поддържане на част от
сечищата в задоволителен вид. Това неизпълнение е по обективни причини,
стоящи извън волята на изпълнителя –купувач по договора. Ето защо , съдът
намира, че са настъпили предпоставките на чл.18 от договора между страните
и сумата, съставляваща гаранция за изпълнение следва да бъде върната.
Оплакванията във въззивната жалба, свързани с въпросите по прокарване и
поддържане на различните видове горски пътища, съдът намира за
неотносими, т.к. те не са предмет на договора между страните и този въпрос
не е намерил отражение в протокола на комисията, взела решение за
задържане на гаранцията. Предявеният иск за връщане на платеното на
отпаднало основание следва да бъде уважен.
Първоинстанционното решение като постановено при същия клаен
резултат следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемата страна сумата от 600лв. разноски за въззивното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №372/24.10.2024г., пост. по гр.д.№1686/2023,
КРС.
ОСЪЖДА Териториално поделение „ Държавно горско стопанство-
***“, към „Южноцентрално държавно предпиятие“-***, ЕИК по БУЛСТАТ
*** да заплати на „М.г.л.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 600лв., разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6