Р Е Ш
Е Н И Е №
260080
гр.Пловдив, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при секретаря Красимира Кутрянска и с участието на
прокурора Мирослав Христев, след като разгледа докладваното от съдията Веселин
Хаджиев ВНOХД № 2448 по описа на ОС Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на глава
ХХІ НПК.
С присъда № 260031 от
05.10.2020 г., постановена по НОХД № 4216/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ
наказателен състав, подсъдимият П.Д.М.
с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че в периода от 19.06.2013 г. до
месец октомври 2015 г. включително, в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си и за представлявания от него ЕТ „П. К.
- П.М.“, ЕИК: **** имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Р.Д.Р. с
ЕГН ********** и К.И.К. с ЕГН ********** ***, у А.Н.М.с ЕГН: ********** от гр.С.,
у И.Д.П.- гражданин на Г. с немски идентификационен № ***** и К.И. Я. с ЕГН: **********
от гр.П., както следва:
- На 19.06.2013 г. е възбудил
и до 24.09.2014 г. поддържал заблуждение у Р.Д.Р. и К.И.К., че плаща
осигурителни вноски на Р.Д.Р. към НАП и обслужва счетоводно управляваното от Р.
„Л.2012“ ООД, ЕИК ****, с което е причинил на Р.Д.Р. и К.И.К. имотна вреда в
общ размер на 2827 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и седем лева/, от които
2027лв. /две хиляди и двадесет и седем лева/ предназначени за плащане на
осигурителни вноски на Р.Д.Р. и 800 лв. /осемстотин лева/ - хонорари за
счетоводно обслужване на „Л. 2012“ ООД, като имотната вреда за Р.Д.Р. е в
размер на 991.81 лева /деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и една
стотинки/, а за К.И.К. - в размер на 1835.19 лева /хиляда осемстотин тридесет и
пет лева и деветнадесет стотинки/;
- През месец ноември 2014 г.
е възбудил и до месец април 2015 г. включително, поддържал заблуждение у А.Н.М.,
че му плаща осигурителни вноски към НАП, че обслужва счетоводно
представляваното и управлявано от него „П. Т.“ ЕООД, ЕИК **** и че е платил дължимия
данък по ЗКПО за 2014 г. на „П.Т.“ ЕООД, с което е причинил имотна вреда на „П.Т.“
ЕООД, ЕИК *** в общ размер на 1543 лв.
/хиляда петстотин четиридесет и три лева/, от които 655 лв. /шестстотин
петдесет и пет лева/, предназначени за плащане на осигурителни вноски на А.Н.М.,
720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ - хонорари за счетоводно обслужване на „П.Т.“
ЕООД и 87 лв. /осемдесет и седем лева/ - за плащане
на данък по ЗКПО за 2014г. на „П.Т.“ ЕООД;
-
През месец септември 2013 г. е възбудил и до месец октомври 2015 г. включително,
поддържал заблуждение у И.Д.П.- гражданин на Г. с немски идентификационен № *** и К. И. Я.,
че плаща осигурителни вноски на И.Д.П.към НАП и че обслужва счетоводно
представляваното и управлявано от П. „Г.“ ЕООД, ЕИК ***, с което е причинил
имотна вреда на И.Д.П.в общ размер на 1340 лв. /хиляда триста и четиридесет
лева/, от които 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/, предназначени за
плащане на здравноосигурителни вноски на И.Д.П.и 500 лв. /петстотин лева/ -
хонорари за счетоводно обслужване на „Г.“ ЕООД, като общо причинената вреда на Р.Д.Р.,
на К.И.К., на „П.Т.“ ЕООД и на И.Д.П.е в размер на 5629 лв. /пет хиляди
шестстотин двадесет и девет лева/, поради което и на основание чл.209,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК, Съдът е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия П.Д.М.
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Първоинстанционният съд е
осъдил подс. П.Д.М. да заплати на К.И.К. сумата от 1835.19 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди
в резултат на извършеното от
подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от датата на същото –
19.06.2013 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените от нея
разноски.
Със същата присъда
подсъдимият е осъден да заплати на Р.Д.Р. сумата от 991.81 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди
в резултат на извършеното от
подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от датата на същото –
19.06.2013г. до окончателно изплащане на сумата както и направените от него
разноски.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия П.Д.М. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив
направените в досъдебното производство разноски в размер на 996.75 лева, а по
сметка на РС Пловдив сумата от 120 лева, представляваща направените разноски в
съдебното производство, както и сумата от 113 лева, представляваща 4% държавна
такса върху уважения размер на гражданските искове.
Срещу присъдата е депозирана
жалба от адв. М.Г., назначена като служебен защитник на подсъдимия П.Д.М., в
която заявява, че обжалва присъдата, включително и в гражданско правната ѝ
част, като счита същата за неправилна, незаконосъобразна, постановена в
нарушение на закона. Счита наложеното на подсъдимия наказание за несправедливо.
Прави искане на основание чл.334, т.2 и чл.336, ал.1, т.3 от НПК, присъдата да
бъде отменена и подс. М. оправдан по повдигнатото му обвинение, а уважените
граждански искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
В съдебно заседание пред
настоящия въззивен състав, адв. Г. – защитник на подсъдимия М., поддържа
жалбата. Смята, че обвинението не е доказано. Намира, че районният съд се е
позовал приоритетно на показанията на заинтересовани от изхода на делото
свидетели, както и че от показанията на тези свидетели не се установява по
категоричен начин периодите, месечните размери и общите размери на
задълженията. Моли присъдата да бъде отменена, подзащитният ѝ да бъде
признат за невиновен, а гражданският иск да бъде отхвърлен.
Представителят на Окръжна
прокуратура намира присъдата на Районен съд Пловдив за правилна,
законосъобразна.Счита,че няма допуснати нарушение и наложеното наказание е
справедливо. Намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимият М. поддържа
заявеното от защитника му.
В последната си дума,
подсъдимият М. иска да бъде оправдан.
Въззивният съд, като обсъди
направените с жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред
настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият П.Д.М.
е роден на ***г. в гр.П., живущ ***, българин, български гражданин, висше
образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
П.Д.М. бил регистриран като едноличен
търговец с фирма „П. К.- П.М.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „П. С.“ № ** ет. *, aп.*. Основният предмет на дейност на
едноличния търговец бил счетоводно обслужване на физически и юридически лица,
счетоводни услуги и консултации. П.М. работел като ***чрез ЕТ „П.К.- П.М.“. За
целта стопанисвал наето офис -помещение, находящо се в гр. П., ул. „А. П.Д.“ № **,
комплекс „К.“, офис № *. В периода от месец май 2013 г. до края на месец
декември 2014 г., същият, в качеството на ЕТ „П.К.- П.М.“ наел на работа по
трудово правоотношение свидетелката Д. П., която заемала длъжността „***“.
Впоследствие, считано от 30.11.2015 г., П.М. преместил счетоводната си практика
на адрес гр. П., ул. „Г. К.“ № **, **.
Свидетелят Р.Р. работел като проектант в
„А.К.“ ЕООД. На 26.01.2012 г., заедно със сестра си свидетелката Р. Р. и
приятелят ѝ свидетелят А.М., регистрирали в Окръжен съд гр. Пловдив
търговско дружество „Л. 2012“ ООД, ЕИК: ***, със седалище в с. Л., общ. Р.,
обл. П., къща **. Основният предмет на дейност на „Л.2012“ ООД бил туристически
услуги в областта на селския туризъм. Като управител на дружеството в
търговския регистър бил вписан свид. Р.Р.. Основната цел за създаването на „Л.
2012“ ООД била съвместната идея на учредителите му за кандидатстване пред
Държавен фонд „Земеделие“ по европейска програма за развитие на селските райони
за периода 2007-2013 г. и реализиране на проект, озаглавен „Реконструкция,
преустройство и пристройка на съществуващи сгради за гости“. За осъществяване
на въпросния проект, Р.Р. и Р.Р.закупили имот в с. Л., обл. П., който решили да
преустроят в къща за гости, която да отдават под наем на туристи. За да
изпълнят критериите за кандидатстване по европейската програма, Р. и Р.
прехвърлили собствеността върху закупения от тях като физически лица недвижим
имот на „Л. 2012“ ООД. Възникнали отношения между новорегистрираното дружество
и доставчиците на битови услуги „ВиК“ и „EVN“. Поради липса на достатъчно
средства, отпуснати по европейската програма, в крайна сметка не се стигнало до
реализация на проекта и на практика „Л. 2012“ ООД не извършвало никаква
търговска дейност. Въпреки това Р.Р.
знаел, че трябва да се води съответната счетоводна документация,
изискуема съобразно българското законодателство, включително да бъде оформена и
подадена към НАП съответната декларация за стартиране на дейността на
дружеството, както и годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за
финансовата 2012 г. Свидетелят Р.Р. имал информация, че било налице и
задължение да се самоосигурява като управител на дружеството. Поради това
същият решил да наеме счетоводител, който да обслужва счетоводно дружеството. В
края на месец май 2013 г. Р. се свързал по телефона с подс. П.М.. Двамата си
уговорили среща, състояла се в кантората на М.,
по време на която се договорили срещу сумата в размер на 50 лева месечно
П.М. да извършва цялостно счетоводно обслужване на „Л. 2012“ ООД. Във връзка с
това, на 01.06.2013 г. бил подписан „Договор за счетоводно-консултантско
обслужване“ между Р.Р., в качеството му на управител на „Л. 2012“ ООД, като
възложител и П.М., като ЕТ „П.К.- П.М.“, като изпълнител. При подписването на
договора св. Р.Р. предал на М. наличната документация на „ЛИЛ 2012“ ООД.
Съгласно Договора за счетоводно-консултантско обслужване, за М. възникнало
задължението да изготвя и подава в законоустановените срокове изискуемите
съгласно действащата нормативна уредба платежни документи, справки и данъчни
декларации, да отговаря за организацията на счетоводната дейност, включително
за допуснатите закъснения при подаването на необходимите декларации и справки,
да пази и съхранява предадените му документи, да ги представя пред съответните
контролни органи и при прекратяване на договора да върне цялата намираща се у
него счетоводна и фирмена документация. М. предложил на Р. и безвъзмездно да му
извършва друга услуга – да внася всеки месец дължимите му здравни и социални
осигурителни вноски в НАП с мотива, че често ходел по работа в сградата на ТД
на НАП в гр. Пловдив и това нямало да го затрудни, като му обяснил, че по този
начин процедирал и с другите фирми, които обслужвал - на техните управители
също внасял ежемесечно съответните суми за осигуровки. Р. приел отправеното му
предложение, тъй като това било и улеснение за него, отпадайки ангажимента да
внася лично ежемесечно осигурителните си вноски. Двамата се договорили всеки
месец, наред с хонорара от 50 лева за текущото счетоводно обслужване на „Л.
2012“ ООД, свид. Р.Р. да му предава в брой и съответната дължима сума за
месечните му здравни и социални осигурителни вноски. Така, в съответствие с
постигнатите уговорки, в периода от
месец юни 2013 г. до края на месец септември 2014 г., Р.Р., лично, а когато той
бил възпрепятстван - свид. К.К., предавали в брой на П.М. парите за дължимите
осигурителните вноски на Р., както и месечното възнаграждение за счетоводното
обслужване на „Л. 2012“ ООД. За предаваните от свидетелите Р. и К. на
подсъдимия пари, К. водила отчет, съставяйки специална таблица, в която било
отразено на коя дата какъв размер парични суми му предавали. Имало случаи, в
които при отсъствие на М., парите били оставяни на съпругата му –Т. И.-М.. На
19.06.2013 г. свид. Р.Р. дал на П.М. първата парична сума за счетоводно
обслужване и осигуровки в общ размер на 163 лева. От месец юли 2013 г. до месец
март 2014 г., включително, на П.М. била предавана сумата в размер на 176 лева,
включваща месечното му възнаграждение от 50 лева за счетоводно обслужване,
осигурителните вноски към ДОО, НЗОК и ДЗПО, както и съответната банкова такса
за обработката на платежните нареждания. В последствие сумата от 176 лева
нараснала до 188 лева по неясни за свид. Р.Р. причини. По искане на М. му били
предадени следните парични суми – през месец април 2014 г. – 180 лева, през
месец май 2014 г. – 88 лева, през месец юни 2014 г. – 176 лева, през месец юли
2014 г. – 178 лева, през месец август –
178 лева, а за месец август 2014 г. била платена сумата в размер на 180 лева. В
зависимост от предпочитанията на подс. П.М., предаването на паричните суми се
извършвало в счетоводната му кантора в гр. П., на друго място, определено от
него или в дома на Р. ***. За периода от месец юни 2013 г. до месец февруари
2014 г. свид. Р.Р. предавал лично в брой на подс. П.М. горепосочените суми. При
едно от посещенията в счетоводната кантора за предаване на сумите за осигуровки
М. отсъствал и Р. предал на служителката в офиса - свид. Д.П.съответната
парична сума, която последната по нареждане на П.М. оставила на бюрото му. След
месец февруари 2014 г. сумата за осигуровки на Р. и месечното възнаграждение за
счетоводното обслужване на „Л. 2012“ ООД били предавани на П.М. от свид. К.К..
Когато М. отсъствал от счетоводната кантора, К. оставяла въпросните суми на
съпругата му Т.И.-М., за да му ги предаде. В два от случаите, в които К.
посетила счетоводната кантора на М. и му предала парите за осигуровки и за
счетоводно обслужване на „Л. 2012“ ООД, тя била придружена от приятелката си –
свидетелката Й.Д., която станала пряк очевидец на факта на предаването от страна
К., респективно на факта на получаването от страна на М. на въпросните парични
суми. Подсъдимият не оформял никакъв документ, удостоверяващ получаването на
парите от свидетелите Р. и К., респективно не предавал на последните двама нито
ПКО, фактура, касова бележка, нито разписка за получаването на паричните суми. М.
успял да спечели доверието на Р. и създал у него погрешната представа, че
коректно внася даваните му пари за осигуровки и извършва счетоводно обслужване
на „Л. 2012“ ООД. Поради това последният не му изисквал платежни документи,
удостоверяващи плащането на осигурителните му вноски. М. убедително поддържал у
Р. и у К. погрешното впечатление, че редовно и в срок внася в бюджета
социалните и здравни осигуровки на Р. като задължено лице от името на
наредителя „ЛИЛ 2012“ ООД, без в действителност да правел това. Тъй като „Л.
2012“ ООД никога не било извършвало търговска или друга дейност, респективно не
реализирало приходи и не разпределяло търговска печалба, всички суми, които Р.
и К. плащали на подс. П.М., били техни лични средства - от общия им семеен
бюджет.
През месец октомври 2013 г. Р.Р. решил да
отчете разходите за осигуровките пред съдружниците си и поискал от П.М. да му
представи вносните бележки, с които е внасял предадените му парични суми за
осигурителните вноски, тъй като до този момент не бил получил нито един
документ, удостоверяващ извършените
плащания. Тогава подс. М.
изпратил от своя мейл *** по електронна поща на мейла на *** сканирани копия на
четири броя платежни нареждания. По-късно, отново след напомняне от страна на Р.,
изпратил на електронната му поща и други платежни нареждания в сканиран вид.
Въпросните платежни документи били с подпис и печат на "Инвестбанк"
АД и изглеждали напълно достоверно на Р. и К. и първоначално двамата не се
усъмнили в тяхната автентичност. В
последствие Р. получил на електронната си поща от подс. П.М. и файлове,
съдържащи декларации образец 1, удостоверяващи изпращането по електронен път на
платежните нареждания до НАП. Свидетелите Р.Р. и К.К. никога не получили от
страна на М. оригинали на въпросните платежни нареждания. Двамата смятали, че
той ги съхранява в счетоводното досие на „Л. 2012“ ООД в кантората си, за да
бъдат представени при необходимост при евентуална проверка от страна на
контролни институции. На 24.12.2013 г. се родило детето на свидетелите К.К. и Р.Р..
Последният си взел отпуск за бащинство при раждане на дете в размер на 15
календарни дни. За ползвания отпуск, той получил съответното обезщетение чрез
работодателя си „А. К.“ ЕООД, но обезщетението в качеството му на
самоосигуряващо се лице като управител на „Л. 2012“ ООД се забавило. Същият
попитал подс. П.М. какви са причините за това забавяне, но той му отговорил
уклончиво, че това се дължи на липсата на достатъчен стаж към дружеството.
Свидетелката К.К., обаче, решила да се консултирала с други специалисти по този
въпрос, които я уверили, че няма подобна нормативна пречка за изплащане на
съответното обезщетение за използвания отпуск за раждане на дете. Тогава същата
започнала да настоява пред М. да й даде входящия номер и датата на заявлението
за получаване на обезщетението на Р.Р. ***, за да проследи развитието му лично
и да разбере на какво се дължи забавянето в изплащането му, но той не ѝ
дал информация или документ в тази връзка. По съвет на колеги на К.К., свид. Р.Р.
се снабдил с персонален идентификационен код /ПИК/, за да провери лично в
базата данни на НАП и НОИ каква информация била въведена по личната му
осигурителна партида. През лятото на 2014 г. Р. направил такава справка в
присъствието на К. и двамата с изненада установили, че няма въведена информация
нито за извършени осигурителни плащания, нито за подадени документи. В
информационната система фигурирали само данни за внесените на Р.Р. осигурителни
вноски от страна на работодателя му „А. К.“ ЕООД. Когато потърсили адекватно
обяснение от подс. П.М. за липсата на информация за извършени осигурителни
плащания от страна на „Л. 2012“ ООД, той ги уверил, че „новите фирми много
бавно ги обработвали в НОИ и в НАП“ и вероятно е станало някакво объркване в
системата. Свидетелката К.К. му изпратила въпросния ПИК-код, за да се увери
лично в твърденията. Малко след това М. заявил, че ще подаде молба до НАП за
получаване на информация относно липсата на въведени данни по персоналната
партида на Р.. Същият продължавал да заблуждава свидетелите К.К. и Р.Р., че е
коректен в изпълнение на поетите ангажименти. Твърдял, че нямат основание за
притеснения, защото щял да установи какво точно се е случило и ако имало
допусната грешка, той щял да я отстрани. М. заблуждавал свидетелите К.К. и Р.Р.
и че е закупил, попълнил и представил в НОИ за заверка осигурителна книжка на
последния. При многократните запитвания на К. за въпросната осигурителната
книжка, той отговарял, че щяла да е готова едва когато през месец септември „се
освободят малко в НОИ“, защото обикновено след 15-ти септември служителите
започвали да заверяват осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица. На
24.09.2014 г. П.М. посетил дома на свидетелите К.К. и Р.Р., за да вземе парите
за счетоводно обслужване и поредната вноска за осигуровки на последния.
Свидетелката К.К. отказала да му даде парите на ръка, както процедирали до този
момент, и пожелала да го придружи до
банката, за да се увери лично, че внася парите за осигуровки на Р.. Двамата
отишли до офиса на „Инвестбанк“ АД в
„Рилон център“ в гр. П., където М.
представил на банковия служител подготвено от него платежно нареждане в
три екземпляра, което подписал за „вносител“, а К. предала фактически на касата
парите. Общият размер на дадената от последната парична сума през месец
септември 2014 г. била 188 лева, включваща месечното възнаграждение на М. от 50
лева за счетоводно обслужване, осигурителните вноски, както и съответната
банкова такса за обработката на платежното нареждане. Известно време след това
същата отишла до счетоводната кантора на М. с искане да представи документ,
удостоверяващ предприетите от него действия по повод липсващата информация за
платените осигуровки или входящ номер на такъв документ. Подсъдимият не я
допуснал да влезе в кантората и отказал да предостави каквато и да е
информация.
На 20.11.2014 г. К.К. отново направила
справка по персоналната партида на Р.Р. на интернет страницата на НАП.
Справката показала липса на налична информация относно извършени плащания за
осигуровки за 2013 г., а за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г. по партидата
на Р.Р. фигурирали задължения за невнесени осигурителни вноски в размер на 1029.18
лева. Единствено вноската, направена на 24.09.2014 г., фигурирала в справката.
Свидетелите К.К. и Р.Р. започнали да търсят контакт с П.М. по телефона, но той
не отговарял на повикванията им. Вместо това им изпращал кратки съобщения, че
бил зает, че времето го притискало и т.н. Успокоявал ги, че всичко било наред и
„неговият човек в НАП ще оправи нещата“. Дори им изпратил номер на мобилен
телефон на въпросния „негов човек в НАП“, за да се уверят, че „нещата ще се
оправят“, но на въпросния номер никой не отговарял.
На 24.11.2014 г. К.К. лично внесла
осигурителната вноска на Р.Р. за предходния месец октомври, след което занесла
платежното нареждане на П.М., но той отказал да го приеме. При направена
справка в системата на НАП, същата установила, че М. подал наведнъж общо 9 броя
декларации образец 1 за периода от месец януари 2014 г. до месец септември 2014
г., в последствие подал и за месец октомври 2014 г., а за 2013 г. нямало
никаква информация. През месец декември 2014 г. по персоналната партида на Р.Р.
вече фигурирали задължения в размер над 1800 лева, тъй като според
публикуваната информация, на 13.12.2014 г. П.М. подал декларация образец 6 за
2013 г., която следвало да бъде подадена най-късно до 30 април 2014 г.
Споменатата декларация била подадена с електронния подпис на ЕТ „П.К.- П.М.“,
но санкциите за закъснението били за сметка на Р.Р.. Последният поискал от НАП
издаването на писмено удостоверение за наличие или липса на публични
задължения. Такова му било издадено на 15.12.2014 г. и видно от него към датата
на издаването му, задълженията на Р., като управител на „Л. 2012“ ООД, ведно с
лихвите, възлизали в общ размер на 1845.90 лева.
Свидетелите Р.Р. и К.К. осъзнали, че
всички платежни нареждания, които М. им изпращал по електронен път, били
неистински, тъй като не били издадени от „Инвестбанк“ АД, а били съставени
така, че да изглеждат автентично, в уверение, че сумите, които те му давали за
плащане на осигуровките на Р., са били внесени. М., обаче, не внасял парите по
сметките на НАП. Той поддържал у тях заблудата, че редовно внася осигурителните
социални и здравни вноски за Р.. След ежемесечното получаване на сумите в брой,
обикновено около 25-то число на месеца като краен срок за внасяне на
осигуровките, М. си присвоявал дадените му пари, възползвайки се от доверието
на свидетелите Р.Р. и К.К..
Поставен в положение на задлъжнялост към
бюджета, Р.Р. се консултирал със свидетеля П.Н. - ***към А.к. - гр. П., след
което двамата със свид. К.К. решили да погасят задълженията му като управител
на „Л. 2012“ ООД, тъй като знаели, че върху установените задължения продължават
да се начисляват лихви, а освен това наличието на подобни публични задължения
нямало да е от полза за „Л. 2012“ ООД, в качеството му на евентуален
бенефициент по съответните схеми и мерки за подпомагане със средства от
еврофондове и специално по програмата за развитие на селските райони. В тази
връзка на 17.12.2014 г. К.К. изтеглила в брой сумата от 1900 лева от личната си
депозитна сметка в „Първа Инвестиционна банка“ АД. С парите от личните си
спестявания, на 19.12.2014 г. тя заплатила по сметка на НАП в „Инвестбанк“ АД
задълженията на Р.Р. за невнесени осигурителни вноски в общ размер на 1835.19
лева, която сума включвала главница, лихви и банкови такси. Свидетелката К.К.
лично наредила плащанията за осигурителните вноски на Р.Р. от месец септември
до края на 2014 г. Тъй като същата отразявала в таблица всяко направено от нея
и Р. плащане на П.М. като дата, основание и размер на предадена сума за периода
от 19.06.2013 г. до 24.09.2014 г. установила, че Р.Р. лично или чрез нея е
платил на подс. П.М. паричната сума в общ размер на 2827 лв., от които 2 027
лева за осигурителни вноски и 800 лева за счетоводно обслужване на „Л. 2012“
ООД. Тези средства били изцяло от семейния бюджет на свидетелите Р.Р. и К.К., а
не от касата на „Л. 2012“ ООД, тъй като дружеството реално не осъществявало
никаква търговска дейност през този период.
Свидетелят Р.Р. преустановил
самоосигуряването си като управител на „Л. 2012“ ООД, считано от първия работен
ден на 2015 г., тъй като разбрал, че в
качеството му на управляващ и представляващ търговското дружество подлежи на
задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице само, ако дружеството
осъществявало търговска дейност. Същият ангажирал друг ***- свидетелката Н.Ц.,
която да приключи счетоводно финансовата 2014 г. и да коригира грешките в
счетоводството, допуснати от П.М.. С помощта на Н.Ц. били подготвени и подадени
коригиращи декларации образец 1 – това били декларации, с които се заличавали
подадените вече данни с предходните декларации. На базата на подадените нулеви
декларации по чл. 92 от ЗКПО и заличените декларации образец 1, след подадено
искане за възстановяване на недължимо платени задължителни осигурителни вноски
за ДОО, ДЗПО и за здравно осигуряване, била извършена проверка от страна на
приходната администрация. В хода на извършената проверка органите по приходите
при НАП констатирали, че Р.Р. е внесъл здравни и осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице – управител на „Л. 2012“ ООД за периода от 09.05.2013 г. до 31.12.2014 г., въпреки че
дружеството не е осъществявало дейност. В тази хипотеза Р. не следвало да внася
здравни и осигурителни вноски, нито да подава данни в Регистъра на осигурените
лица като самоосигуряващо се лице. Поради това с Акт прихващане или
възстановяване № П-16001615094665-004-001/08.06.2015г. и Акт прихващане или
възстановяване № 1504374/02.07.2015г. на ТД на НАП – гр.Пловдив, недължимо
платените осигурителни вноски в общ размер на 2215.08 лева, описани подробно по
видове в цитираните актове, били напълно възстановени от ТД на НАП - гр.
Пловдив на Р.Р.. От своя страна последният
върнал изплатеното му от ТП на НОИ - гр. Пловдив обезщетение за
ползвания отпуск при раждане на дете, поради това, че не е бил осигурен за
риска „Общо заболяване и майчинство" към „ЛИЛ 2012“ ООД. Така, на
практика, ТД на НАП - гр. Пловдив възстановила напълно заплатената сума за
осигурителни вноски на Р.Р., които първоначално му били начислени като
задължения. Парите, обаче, които той предавал лично или чрез К.К. на П. М.
за внасяне на такива осигурителни вноски, последният не му върнал. Свидетелят Р.Р.
прекратил договорните си отношения с М., като с помощта на свид. П.Н.му
изпратил уведомително писмо с обратна разписка от 20.01.2015 г. за прекратяване
на договора поради груби нарушения и неизпълнение на задълженията му по него.
Въпреки, че писмото било получено лично, срещу подпис от М. и имало характера
на покана за връщане на намиращите се у него счетоводни и фирмени документи на
„Л. 2012“ ООД, подсъдимият не върнал на Р. нито въпросната документация, нито
паричната сумата от 2827 лв. за платените му и невнесени от него суми за
осигурителни вноски, както и за счетоводно обслужване на „Л. 2012“ ООД.
След образуване на наказателното
производство, в началото на месец декември 2015 г., Р.Р. получил телефонно
обаждане от подс. П.М., който заявил, че желае „да оправи нещата помежду им“.
На 11.12.2015 г. двамата се срещнали в адвокатската кантора на П.Н.. В
присъствието на последния, М. изявил желание и демонстрирал воля да върне
парите на Р., като помолил задължението му да бъде разсрочено на две вноски. М.
признал дължимите суми за неплатените осигуровки и не оспорил направените от Р.
други разходи - за консултации с адвокат, за възнаграждение на счетоводителката
Н.Ц. във връзка с допуснатите от него счетоводни нарушения. В присъствието на Н.
той обещал, че между Коледните и Новогодишните празници ще върне на Р.
половината, а в края на месец януари 2016 г. щял да му върне и останалата
парична сума до пълно погасяване на задължението му. Това обаче така и не се
случило. На насрочената среща около Коледа на 2015 г., той не се явил.
Свидетелят А.М. бил едноличен собственик
на капитала и управител на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „О.2“, блок № ** ет. *, ап. **. Дружеството било
регистрирано по ЗДДС и основният му предмет на дейност бил вътрешен и
международен транспорт на стоки и товари. Свидетелят А.М. имал нужда от
счетоводител, който да води счетоводството на „П.Т.“ ЕООД. По препоръка на свой
приятел от гр. Пловдив - свидетелят В.Т. се свързал с подс. П.М.. В хода на
телефонния им разговор М. поискал месечно възнаграждение в размер на 120 лева
за цялостно счетоводно обслужване на „П.Т." ЕООД и обяснил, че за да се
ангажира му е необходимо нотариално заверено пълномощно. В последствие двамата
започнали да водят електронна кореспонденция помежду си на и от електронни
адреси ***, *** и ***, в която обменяли информация и данни, необходими за
изготвянето на пълномощното, както и относно изготвянето на договор за
счетоводно обслужване на „П.Т.“ ЕООД. Във водената кореспонденция по електронен
път, М. разяснил на М., че като управител на дружеството трябва ежемесечно да
заплаща социални и здравни осигурителни вноски, дължими от него към НАП като
самоосигуряващо се лице. Както на Р., така и на М., подсъдимият предложил
безвъзмездно да му оказва услугата,
свързана с ежемесечно внасяне осигурителните му вноски, като за целта поискал
да му изпраща парите по банков път. М. изтъкнал същия мотив - че често ходел по
работа до ТД на НАП гр. Пловдив и нямало да се затрудни с внасянето на
осигуровките на М., както и че така процедирал и с другите негови клиенти,
които обслужвал счетоводно - на тях също им внасял парите за осигуровки
ежемесечно. Заблуден от М., който го убедил, че стриктно ще внася предадените
му в брой суми за осигурителни вноски, както и че ще извършва коректно
счетоводно обслужване на „П.Т.“ ЕООД, свид. М. приел отправеното му
предложението, тъй като така отпадал ангажимента лично да внася осигуровките
си. В тази връзка той упълномощил подсъдимия с нотариално заверено пълномощно
да го представлява пред различни институции, в т.ч. НОИ, НАП и др. Въпреки, че не предоставил на М.
Договор за счетоводно обслужване, каквито били уговорките, М. твърдял, че е
изготвил такъв и от началото на месец ноември 2014 г. поел счетоводството на „П.Т.“
ЕООД. Свидетелят А.М. му осигурил достъп до Интернет-банкирането на дружеството
и до системата за фактуриране, която ползвал, за да не се налага да му изпраща
каквито и да било документи на хартиен носител. По този начин подс. П.М.
получил пълен достъп до цялата фирмена и счетоводна документация на дружеството
в електронен формат. Същият поискал от свид. М. да му превежда паричните суми
за осигуровките и възнаграждението му по банкова сметка *** № *** в „Първа
инвестиционна банка“ АД, като го посъветвал да си открие своя банкова сметка ***-ниски
такси за вътрешнобанкови преводи. Свидетелят М.
си открил сметка с IBAN № *** в „Първа Инвестиционна банка“ АД. Същият
всеки месец превеждал по банков път на М. сумата в размер на 250 лева,
включваща 130 лева за осигуровки и 120 лева за възнаграждение за счетоводното
обслужване на „П.Т.“ ЕООД. По банкова сметка *** № *** в „Първа инвестиционна
банка“ АД М. превел на М. парите за осигуровките през месеците ноември 2014г. и
декември 2014г., както и възнаграждението му за счетоводно обслужване. По
настояване на подсъдимия, през месец януари 2015г. свид. М. му изпратил сумата
в размер на 250 лева чрез системата „Изипей“, а през месеците февруари 2015 г.
и април 2015 г., включително, му превеждал ежемесечно по 250 лева по сметка на М.
с IBAN № ***в „Банка ДСК“ АД. През месец март 2015г. М. превел по сметка на
подсъдимия с IBAN № ***в „Банка ДСК“ АД пари в размер на 337 лева, от които 130
лева за осигуровки, 120 лева за възнаграждение за счетоводно обслужване на „П.Т.“
ЕООД и 87 лева за плащане на данък по Закона за корпоративното подоходно
облагане (ЗКПО).
В началото на 2015 г. М. проверил
здравноосигурителния си статус през Интернет и установил, че не са платени
здравните му осигуровки, въпреки че давал пари на подс. П.М. за това, поради
което здравноосигурителните му права, които били по-рано прекъснати, не били
възстановени. Същият веднага се свързал с М. за обяснение какви са причините за
неплащане на осигуровките му. Последният започнал да го успокоява, обяснявайки
му, че справката по електронен път не е актуална, тъй като от НАП и НОИ все още
не били "ъпдейтнали" системата. Въпреки това М. настоял да му бъдат
представи съответните платежни документи, удостоверяващи плащанията на
осигуровките. Подсъдимият не му дал подобни документи, защото не разполагал с
такива. Той не внасял дадените му от свид. А.М. пари за осигуровки, а ги присвоявал за себе си. За да затвърди,
обаче, невярно формираните представи у свид. А.М., че добросъвестно внася паричните
суми за дължимите му здравни и социални осигуровки, М. започнал да му изпраща
по електронен път, под формата на прикачени файлове, сканирани платежни
нареждания/вносни бележки за плащане на осигурителни вноски към ДОО, НЗОК, ДЗПО
и др., от негово име към ТД на НАП - София по сметка в „Инвестбанк“ АД -
Пловдив. Върху платежните документи, обаче, нямало печати на банката, което
направило впечатление на М. и той попитал М. каква е причината за това. Подсъдимият му обяснил, че
в банковия офис, с който работил не поставяли печати на платежните, защото те
не били задължителен реквизит. Това обяснение се сторило нелогично на М., но
тъй като нямал банкови и счетоводни компетенции, не възразил.
През месец май 2015 г. свид. А.М. решил
отново да провери осигурителния си статус в Интернет, както и данъчната
информация, въведена за „П.Т.“ ЕООД. Тогава той с изненада установил, че по
личната му осигурителна партида няма въведени данни за внесени осигуровки за
периода от месец ноември 2014 г. до месец април 2015 г. включително, и че
здравноосигурителните му права продължават да бъдат прекъснати. Не било отразено счетоводно приключване за
2014 г. на „П.Т.“ ЕООД, а за да го убеди в противното М. му бил изпратил Отчет
за приходите и разходите и баланс като част от годишния финансов отчет на
дружеството. Дължимият данък по ЗКПО също не бил платен към НАП, въпреки че на
25 март 2015 г. М. превел на М. сумата от 87 лева за корпоративния данък.
Разбирайки, че никакви осигуровки на негово име не са плащани от подсъдимия за
периода от ноември 2014 г. до април 2015 г. включително и че не е водил
счетоводството на „П.Т.“ ЕООД, той осъзнал, че М. е присвоил всички парични
средства, които му превеждал по горепосочените банкови сметки и еднократно чрез
„Изипей“. Парите, които били превеждани ежемесечно по сметка на М. за
осигуровки и възнаграждение били собственост на представляваното и управлявано
от свид. М. дружество „П.Т.“ ЕООД.
В последствие, след консултация с друг
счетоводител, се оказало, че били допуснати и редица счетоводни грешки при
обработката на документите на „П.Т." ЕООД от страна на М. – бил
осчетоводен разход за външни услуги в размер на 4400 лева, какъвто реално не
бил направен - така се променял финансовият резултат на дружеството, респ.
размера на дължимите данъци. За неплатените в срок осигурителни вноски
продължавали да текат лихви. Новата счетоводителка на М. му обяснила, че за да
бъдат установени всички задължения на дружеството, ще трябва да се направи
данъчна ревизия. Това мотивирало свид. А.М. дойде в гр. Пловдив за лична среща
подс. П.М., на която да изиска адекватно обяснение за неплатените му
осигуровки. Двамата се срещнали в магазина на свидетеля В.Т. в гр. П. М.
директно попитал М. защо го е измамил с парите, които му дал, но той отрекъл да
е сторил това, като твърдял, че е внесъл съответните суми по сметка на НОИ и
НАП, но те все още не излизали в електронните справки. Тогава М. изискал от
него да му представи всички платежни нареждания в оригинал за внесените
осигуровки на хартиен носител. М. обещал, че ще му ги изпрати по куриер, но
това така и не се случило. Вместо това свид. М. получил договор за счетоводно-консултантско
обслужване, датиран от 01.11.2014 г. Договорът бил идентичен като форма и
съдържание с договора, сключен между М. и свид. Р.Р.. Съгласно разпоредбите му
срещу възнаграждение в размер на 120 лева месечно М. се задължавал да извършва
всякакви писмени и устни счетоводно-консултански услуги, обезпечаващи
функционирането на „П.Т.“ ЕООД, като изпълнителят имал задължението да
документира изплащаното му възнаграждение. Като задължение за М., в качеството
на ЕТ „П.К.– П.М.“, в договора било изрично посочено – да изготвя и подава в
законоустановените срокове изискуемите съгласно действащата нормативна уредба
платежни документи, справки и данъчни декларации, да отговаря за организацията
на счетоводната дейност, включително и за допуснатите закъснения при подаване на необходимите декларации и
справки, да извършва годишно приключване на дружеството и др. Когато
възложителят М. му поискал документи в тази връзка, М. му изпратил по
електронен път няколко фактури, при прегледа на които на свидетеля му направило
впечатление, че фактурата за счетоводно обслужване за месец февруари 2015 г.
била с различни дати, освен това върху тях нямало поставен подпис и печат. Тъй
като М. не върнал на М. невнесените пари за осигуровки, за корпоративен данък и
за счетоводно обслужване на „П.Т.“ ЕООД, въпреки опитите за извънсъдебно
уреждане на проблема, М. сигнализирал
органите на 09 РУ - СДВР - гр. София за
случая.
Свидетелят
И.П. живеел и работел в Г.. Същият бил немски гражданин с идентификационен № ***
и имал статут на продължително пребиваващ в България чужденец, валиден до
30.09.2015г. Няколко години след пенсионирането си през 2007г. същият решил да
развива търговска дейност, свързана с производство на тестени изделия в
България. За целта на 14.04.2010 г. регистрирал в Окръжен съд гр. Пловдив
търговското дружество „Г.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище в с. Г.., общ. К., обл.
П.. Свидетелят .се нуждаел от счетоводител, който да обслужва дружеството и в
тази връзка през 2010г. се запознал с подс. П.М.. Последният приел да води
счетоводната отчетност на „Г.“ ЕООД. Договор за счетоводно обслужване не бил
сключен. Намеренията на свид. П. да развива търговска дейност в страната,
обаче, не се реализирали. На практика „Г.“ ЕООД никога не развило търговска или
друга дейност. При воденето на преговорите била постигната договорка подс. М.
да изготвя годишен финансов отчет (ГФО) на дружеството в края на всяка година,
за която услуга свид. П.да му заплащал възнаграждение в размер на 125 лева –
100 лева за работата на М. и 25 лева за такса за публикуване на необходимата
информация в Търговския регистър. Така от 2010 г. до 2015 г. П. платил на М.
конкретно за действията му, свързани с счетоводното обслужване на „Г.“ ЕООД, общо 500 лева и 125
лева за такса за публикуване на необходимата информация в Търговския регистър.
Свидетелят И.П. предавал парите за счетоводното
обслужване винаги в брой лично или чрез неговата позната - свидетелката К. Я.
пред офис-сграда, находяща се в ж.к. „Т.“ в гр. П. В периода от 2010 г. до 2013
г. П. плащал на М. за оформянето на ГФО на „Г.“ ЕООД с нулеви стойности.
Свидетелят често пътувал извън страната и подсъдимият поискал да го упълномощи
да го представлява в качеството му на едноличен собственик на капитала и
управител на „Г.“ ЕООД пред всички държавни институции, включително пред НАП, и
да съставя всички необходими счетоводни документи. М. изготвил по своя преценка
и представил на П. за подпис такова пълномощно, в което той следвало да бъде
упълномощен в качеството на ЕТ „П.К.- П.М.“.
Свидетелят И.П. подписал въпросното пълномощно. На 31.05.2013 г. го представил
за нотариална заверка на кметския наместник на село Г. м., община К., обл. П.,
след което го предал в оригинал на М..
През месец септември 2013 г. свид. П.
попитал подс. М. дали е необходимо да бъде здравноосигурен в България в
качеството му на продължително пребиваващ в страната чужденец към онзи момент и
като едноличен собственик на капитала и управител на „Г.“ ЕООД. Той му
отговорил, че било задължително, че бил „длъжен по закон“ и му обяснил, че за целта трябвало да бъдат
подготвени и подадени в НАП съответните документи за стартиране дейността на Г.“
ЕООД, за да възникне задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски като
негов управител. По схемата, приложена спрямо свидетелите Р.Р. и А.М., подс. П.М.,
предложил услугите си да внася здравноосигурителните вноски от името на П. по
сметка на НАП напълно безвъзмездно, тъй като често посещавал приходната
администрация във връзка с работата си и нямало да му представлява трудност да
го прави. Обяснил му, че на база на пълномощното безпроблемно ще го
представлява пред НАП. Предложението било отправено в присъствието на
свидетелката К. Я.. Предвид честите му отсъствия от страната, свид. П. приел предложението. Спечелил доверието на
последния, М. изчислил размера на ежемесечните здравноосигурителните вноски и
го съобщил на П.. От месец септември 2013 г. до месец октомври 2015 г.,
включително, свидетелят предал на М. лично, а в някои моменти чрез свид. Я.,
общо паричната сума в размер на 840 лева за плащане на здравноосигурителните му
вноски. По настояване на М., П. му предавал парите винаги в брой - лично или
чрез Я. в гр. П., ул. „А. П. Д.“ № **-
офис № *, където вече се помещавала неговата самостоятелна счетоводна кантора,
в която работела и свидетелката Д. П.. Паричните средства, които П. лично или
чрез Я., предавал в брой на подс. П.М. били негови лични средства като
физическо лице, а не на дружеството „Г.“ ЕООД. Свидетелите И.П. и К. Я. винаги
настоявали да получат съответния документ за предадените пари в брой, но копие
на такъв документ им бил даван след известен период - месец или два по-късно, а
понякога и повече. Подсъдимият им представял само копия на платежни нареждания,
които изглеждали автентично поради наличието на подписи и печат на банка.
Свидетелите П. и Я. никога не получили оригинални екземпляри на същите, въпреки
искането да им бъдат представени такива с обяснението, че платежните документи
се подавали и съответно получавали по електронен път, а не на хартиен носител.
При въпрос от страна на П. кога ще придобие здравноосигурителни права в
България, М. първоначално му отговорил, че срокът по закон бил шестмесечен.
По-късно, при повторно запитване, същият отговорил, че срокът бил удължен на
едногодишен. Въпреки, че изначално нямал намерение да внася даваните му пари за
осигуровки на свид. И.П., подс. П.М. продължавал да го заблуждава в
„правотата“ на действията си, твърдейки,
че внасял необходимите осигуровки и документи в НЗОК от негово име, но
Здравната каса работела много бавно и затова П. все още нямал здравноосигурителен
статус. След като изтекла една година и П. нямал здравноосигурителен статус, М.
му обяснил, че „законът за чужденците е променен“ и се изисквали вече две
години осигуряване за придобиване на такъв статус. През това време на свидетеля
не му се налагало да търси медицинска помощ или да полза здравни услуги в Р.
България, поради което не се усъмнил в казаното му от М.. Когато минали тези
две години, през 2015 г., свид. И.П. пожелал да бъде регистриран като пациент и
да има личен лекар. По препоръка на М., той бил регистриран като пациент на д-р
С., която практикувала в сградата на 02 ДКЦ в гр. Пловдив. Малко след това,
обаче, д-р С. го информирала, че нямало никакви въведени данни за него като
здравноосигурено лице в информационната база на НЗОК или на НАП. Свидетелят П.
веднага потърсил обяснение от М. за това. Последният му отговорил, че често се
случвали подобни „пропуски“ по вина на служителите на НАП, но той щял „да
оправи нещата“, тъй като имал „свой човек в НАП“. В последствие възникнала
необходимост свид. И.П. да посети специалист – невролог. При извършен му
преглед от невролога д-р Б. било установено, че липсват данни за него като
здравноосигурено лице в информационната система на НАП. При поредното запитване
от П. за причината на липсата на въпросните данни, М. продължил да го заблуждава в мнимата
коректност на действията си, с цел да затвърди невярно формираните му
представи, че добросъвестно плаща здравноосигурителните му вноски, твърдейки,
че се бавело подаването на информация от НАП към Здравната каса. През месец август 2015 г. П. решил да
кандидатства отново за получаване на статут на продължително пребиваващ в Р.
България чужденец. В тази връзка трябвало да представи пред МВР официален
документ от НАП, удостоверяващ непрекъснатите му здравноосигурителни права. М.
му обещал, че бързо ще го снабди с такъв документ, по силата на пълномощното, с
което разполагал, но изминал повече от месец и такъв документ не бил предоставен
на П.. Срокът на статута на продължително пребиваване в страната на последния
бил до 30.09.2015 г., паради което в началото на месец септември 2015 г.
двамата със свид. К. Я. потърсили подс. П.М. ***, където го чакали напразно
няколко часа. М. не отговарял и на позвъняванията им. Поради това свидетелите И.П.
и К. Я. отишли до ТД на НАП в гр.
Пловдив, за да проверят лично какво се случва със здравноосигурителния статус
на П.. След извършена проверка в информационната система на НАП от служителите
на администрацията по приходите било установено, че на името на свид. И.П.
никога не били правени каквито и да било здравноосигурителни вноски. Била
направена справка и в клона на „Инвестбанк“ АД, намиращ се в сградата на ТД на
НАП гр. Пловдив, от която било констатирано, че в банката не са постъпвали пари
от името на П. с основание за плащане – здравноосигурителни вноски. П.
представил на банковите служители даваните му от М. документи, които след
внимателен преглед категорично заявили, че те не са издавани от банката.
Разбирайки всичко това П. решил да провери и дали даденото му по-рано от М.
удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права е издадено от ТД на НАП
гр. Пловдив, тъй като представения му от подсъдимия документ в този смисъл бил
с изходящ номер, печат и подпис на служител на приходната администрация. За
целта подал заявление до ТД на НАП гр. Пловдив, към което приложил копие на
въпросното заявление, на което получил отговор, че от негово име не е
постъпвало искане и съответно никога не било издавано удостоверение, че е с
непрекъснати здравноосигурителни права. Свидетелят И.П. получил писмено
уведомление от НАП, че по входящия номер на искането, посочено в
удостоверението за издаването му, всъщност било издадено удостоверение на друго
лице и на друга дата по искане на упълномощеното лице – подс. П.М., който го
получил с пълномощно. Узнавайки изложените обстоятелства, свидетелите И.П. и К.
Я. отишли без предварително предупреждение в дома на М.. Последният отсъствал и
двамата разказали на съпругата му какво установили в ТД на НАП гр. Пловдив,
както и в намиращия се в същата сграда клон на „Инвестбанк“ АД. Съпругата на М.
била видимо разстроена, за разлика от него, който, щом се прибрал и ги заварил
в дома си, започнал да се държи арогантно с тях. Въпреки, че не внасял по
сметка на НАП парите, които получавал от свидетелите К. Я. и И.П. за здравноосигурителни
вноски на последния, М. продължавал да твърди обратното. Свидетелите П. и Я. му
предложили да отидат заедно в ТД на НАП гр. Пловдив, за да изяснят окончателно
ситуацията. М. приел и на следващия ден служители на приходната администрация потвърдили пред него, че не са внасяни парични
вноски от името на свид. И.П.. Подсъдимият видимо се притеснил и предложил на
свидетеля да му върне част от парите за здравните осигуровки, тъй като не
разполагал в себе си с достатъчно пари в брой. П. не желаел частично плащане и
му казал, че ще го изчака с връщането на парите, за да събере и му върне цялата
парична сума. При последвали разговори между тях, М. непрекъснато отлагал
връщането на парите с различни оправдания. В последствие в счетоводната кантора
на подсъдимия се провела среща между него и свидетелите К. Я. и И.П., по време
на която последният категорично заявил, че държи да си получи незабавно парите
в пълен размер, както и че в противен случай възнамерява да си потърси правата по
съдебен ред. Тогава М. казал, че се налага да излезе от офиса, за да отиде да
изтегли пари от банков влог на името на дъщеря му. Малко след това Я. получила
телефонно обаждане от съпругата на М. –Т.И.-М., която трябвало да даде
писменото си съгласие за разпореждане с парите по детския влог, с молба да
изчакат, за да не се посяга на влога на детето. Я., обаче, била непреклонна
предвид загубеното доверие у М., както и наличната в Интернет информацията за
него от лица, представили се за бивши негови клиенти, според която те също били
измамени с пари за осигуровки. Я. и П. останали да чакат М. в счетоводната
кантора. Когато се върнал, последният им заявил, че не успял да вземе пари, за
да върне дължимото. Това мотивирало свид. И.П. на 05.10.2015 г. да подаде
сигнал за случая в Районна прокуратура гр. Пловдив. Известно време след това М.
се свързал с него по телефона и пожелал да се срещнат, за да му върне парите.
На 05.11.2015 г., пред счетоводната му кантора в гр. П., на ул. „А. П. Д.“ № **,
в присъствието на свид. К. Я., подс. П.М. върнал на свид. И.П. сумата от 840
лева в брой. Това бил размерът на всички предадени му от двамата суми за
плащане на здравноосигурителни вноски от името на П. за периода от месец
септември 2013 г. до месец октомври 2015 г. В последствие последният ангажирал
друг счетоводител - свидетелката П. Н. с воденето на счетоводството на „Г.“
ЕООД, която установила неточности в подаваната счетоводна информация и
документи на дружеството към ТД на НАП гр. Пловдив и се наложило да коригира
допуснатите грешки и пропуски в счетоводството. Въпреки, че получавал ежегодно
сумата от 125 лева за годишното счетоводно приключване на дружеството, от които
100 лева - негов хонорар и 25 лева - такса за публикуване на информацията в
Търговския регистър, П.М. не изпълнил ангажимента си в този смисъл. Оказало се,
че за 2012 г. и за 2013 г. той подал в ТД на НАП гр. Пловдив неверни данни за
активите на дружеството, а за 2014 г. изобщо не подал необходимите документи за
счетоводното приключване на търговеца. У свид. И.П. възникнали притеснения, че в резултат на
действията или бездействията на М., при евентуални проверки на счетоводството
от контролни органи, биха могли да възникнат негативни последствия за него или
за дружество „Г.“ ЕООД, поради което предявил претенции за връщане на сумите,
които бил платени на М. в брой за счетоводното обслужване на дружеството.
Подсъдимият обаче, не му върнал тези пари.
В хода на наказателното производство, във
връзка с предоставените от М. на свидетелите
Р.Р., А.М. и И.П. платежни нареждания/вносни бележки за плащане от/към
бюджета на свидетелите в уверение, че регулярно извършвал плащания на
осигурителните им вноски, била изискана и получена справка от „Инвестбанк“ АД, от която било установено, че подобни плащания не са
били извършвани, въпросните платежни нареждани не са били подавани и не са
осчетоводявани в банката, респективно нямало подобни референции по посочените
дати, нямало референции с такава разрядност, печатите не били автентични,
почеркът и подписите от името на банковите служители били напълно непознати.
Бланките, обаче, на представените копия били идентични с тези, използвани в
"Инвестбанк" АД.
В хода на разследването била назначена и
изготвена съдебно-почеркова експертиза с предмет на изследване - авторството на
почерка и подписите в процесните копия на всички приобщени по делото платежни
нареждания/вносни бележки за плащания от/към бюджета от името на наредител „Л.
2012“ ООД за осигурителни вноски свид. Р.Р.; на наредител „П.Т.“ ЕООД за
осигурителни вноски свид. А.М. и на наредител свид. И.П. - общо 52 /петдесет и
два/ броя, които подс. П.М. им представял по тяхно искане като доказателство,
че внасял платените му от тях суми за осигурителни вноски, както и
автентичността на печатите в „Инвестбанк“ АД, които били положени върху тях.
Видно от изготвеното експертно заключение подписите от името на
наредител/вносител в представените за изследване общо 52 /петдесет и два/ броя
платежни документи, са изпълнени от подс. П.М.. Експертизата сочи още, че почеркът,
с който са попълнени ръкописните текстове в същите документи, също е на М..
Липсата на оригинални екземпляри препятствало произнасянето по въпроса за
автентичността на положените печати върху платежните документи.
По делото била назначена и изготвена и
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че в инкриминирания
период - от 19.06.2013 г. до месец октомври 2015 г. включително, не са
констатирани плащания от страна на подс. П.М. на осигурителни вноски за лицата Р.Р.,
А.М. и И.П. по сметките на ТД на НАП. Видно от експертното заключение
свидетелите Р.Р. и К.К. са платили на П.М. в брой паричната сума в общ размер
на 2827 лв., от които 2027лв. предназначени за плащане на осигурителни вноски
на Р.Р. и 800 лв. - за счетоводно обслужване на „Л. 2012“ ООД; свид. А.М. е
привел на подс. П.М. паричната сума в общ размер на 1543 лв., от които 736 лв.,
предназначени за плащане на осигурителни вноски на М., 720 лв. за счетоводно
обслужване на „П.Т.“ ЕООД и 87 лв. за плащане на данък по ЗКПО за 2014г. на „П.Т.“
ЕООД; свидетелите И.П. и К. Я. предали
на М. паричната сума в общ размер 1340 лв., от които 840 лв. са били
предназначени за плащане на здравноосигурителни вноски на свид. И.П. и 500 лв.
- за счетоводно обслужване на „Г.“ ЕООД.
Така описаната фактическа обстановка, първостепенният
съд е намерил за категорично установена, отчасти от обясненията на подсъдимия П.Д.М.,
от друга страна от показанията на свидетелите
Р.Д.Р., К.И.К., А.Н.М., И.Д. П., П.С. Н., Й. Т. Д., Д. Д. П., Н.В. Ц., В.
Б. Т., К.И. Я., П.Й. Н., дадени в съдебното производство, както и от
показанията на свидетелите П., Я., Д., Н., Н., П., Ц., Т., депозирани в досъдебната
фаза на процеса и приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.2 от НПК. В подкрепа на възприетото от съда са и показанията на
свидетелите Я., Р., П., М., К. по време на извършените очни ставки между всеки
от тях и подс. М., както и от приложените по делото писмени доказателства-
заключения на съдебно-почеркова, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, платежни нареждания, протоколи за подадени декларации, пълномощни,
удостоверения за актуално състояние на всяко от дружествата, представлявани от
пострадалите, справка за движения на наличностите по банковите сметка на „П.Т.“
ЕООД, декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице на името на Р.Р.,
данъчна документация на „П.Т.“ ЕООД, свидетелство за съдимост и характеристична
справка, приложени по дознанието и в хода на съдебното производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът е намерил за безспорно установено, че
подсъдимият П.Д.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от
19.06.2013 г. до месец октомври 2015 г. включително, в гр. П., при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за представлявания от
него ЕТ с фирма „П.К.- П.М.“ имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение
у Р.Д.Р. и К.И.К., у А.Н.М., у И.Д.П.-
гражданин на Г.с немски идентификационен № *** и К.И. Я., с което е причинил имотна вреда в общ размер на
5629 лв. /пет хиляди шестстотин двадесет и девет лева/.
Анализирайки
доказателствата по делото, Районният съд е констатирал, че показанията на
пострадалите Р.Р., К.К., А.М. и И.П. са логични, последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. По делото не е установено пострадалите
да имат връзка по между си или да имат общи интереси, отделно от възстановяване
на загубените в следствие на измамата парични средства. Заявеното от последните
се подкрепя и от показанията на свидетелите П.Н., Й.Д., Д. П., Н.Ц., В.Т., К. Я.,
П. Н., дадени в хода на съдебното производство. Показанията на пострадалите и
свидетелите очертават по идентичен начин подхода, действията и стратегията на подсъдимия при въвеждане и поддържане на
заблудата у пострадалите.
Не на последно
място тезата на държавното обвинение се подкрепя и от приложените по делото
писмени доказателства - заключения на съдебно-почеркова, съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, платежни нареждания, протоколи за подадени
декларации, пълномощни, удостоверения за актуално състояние на всяко от
дружествата, представлявани от пострадалите, справка за движения на
наличностите по банковите сметка на „П.Т.“ ЕООД, декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице на името на Р.Р., данъчна документация на „П.Т.“ ЕООД.
При тези обилни
и еднопосочни доказателства, обясненията на подсъдимия в частта им, че не е
получавал парични средства от пострадалите за внасяне на здравни и социални
осигуровки на същите, както и че не е изпращал на същите платежни нареждания за
внесените средства, се явяват изолирани, нелогични и неправдоподобни, поради
което правилно първостепенния съд не ги е кредитирал.
За да е налице състав престъплението по чл.209, ал.1 от НК - измама, деецът следва да е проявил
активни действия за въвеждане на пострадалия в заблуждение или в утвърждаване
на заблудата или погрешно възприятие у пострадалия. Тези действия да са
осъществени с цел да се набави облага, като съответно под въздействие на тези
неправилни представи измаменото лице да се е разпоредило със своето имущество,
като е без значение дали това разпореждане е в полза на дееца или на друго лице. Престъплението е резултатно
и умишлено. В разглежданият случай са налице и двете кумулативно предвидени
предпоставки – активни действия от страна на подсъдимия по въвеждане и
поддържане на заблуждение и настъпилата в следствие на това имотна вреда за
пострадалите. В съдебната практика е установено и виждането, че измамата е
налице, когато деецът е знаел, че няма обективната възможност да изпълни
обещаното или изначало не е имал
намерение да го стори.
По делото е безспорно установено, че
подсъдимият М. е регистриран като едноличен
търговец с фирма „П.К.- П.М.“, с основен предмет на дейност счетоводно
обслужване на физически и юридически лица, счетоводни услуги. В това му
качество подсъдимият е бил потърсен от пострадалите – да обслужва счетоводно
дружествата им. Освен счетоводното обслужване, подсъдимият е предложил и поел
ангажимент да внася ежемесечно, от името на пострадалите, суми за здравните и
социалните им осигуровки в НАП. Подсъдимият е имал обективната възможност да
изпълни обещаното – пострадалите са му предавали, лично или чрез трети лица, сумите
които той им е определял, като дължими, но не го е правил, а е задържал парите
за себе си. За да поддържа така създаденото у всеки един от пострадалите заблуждение,
че всеки месец внася сумите за здравни и социални осигуровки, подсъдимият е
изготвял и изпращал на електронната поща на пострадалите, копия на неистински
платежни нареждания. От назначената в досъдебното производство
съдебно-почеркова експертиза, с предмет на изследване - авторството на почерка
и подписите в процесните копия е видно, че почеркът, с който са попълнени
ръкописните текстове в същите е на подсъдимия М.. Това свидетелства за активни
действия по поддържане на заблудата – втората алтернатива на чл.209, ал.1 от НК.
Налице е и имотната вреда, която е в
непосредствена причинно следствена връзка с деянието. Всеки един от
пострадалите, в следствие на въвеждането в заблуждение, се е разпоредил с
имущество – парични средства, които са предадени на подсъдимия М., съответно за
Р.Р. - 991.81лв., за К.К. - 1 835.19 лв., за А.М. – 665 лв. и за И.П. - 840лв. Безспорно установено е, че
с изключение на една вноска за свид. Р., след изрично настояване и в
присъствието на свид. Кр. К., подсъдимият М. не е внесъл никакви суми за никой
от пострадалите за здравните и социалните им осигуровки.
Присъдата е
правилна по отношение на наложеното на подсъдимия наказание. Районният съд е
постановил присъдата си при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като според настоящата въззивна инстанция, наложеното наказание от две години
лишаване от свобода е съответстващо на обществената опасност на деянието и
дееца и на заложените в чл.36, ал1 от НК цели на индивидуална и генерална превенция.
При наличието
на материално правните предпоставки, първостепенният съд правилно е преценил,
че за поправяне на подсъдимия не е необходимо последният да изтърпи наказанието
е реално и законосъобразно е приложил чл.66, ал.1 от НК, като е отложил
изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от четири години.
С оглед
установената причинно следствена връзка между престъплението извършено от
подсъдимия и претърпяната от пострадалите имуществена вреда, Районният съд
правилно и законосъобразно е уважил в пълен размер предявените от частните
обвинители и граждански ищци К.И.К. и Р.Д.Р. граждански искове.
Присъдата е
правилна и по отношение на възложените в тежест на осъдения М.разноски.
При извършената
служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното, настоящата
въззивна инстанция прие да потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и
законосъобразна, поради което, и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 НПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № 260031 от 05.10.2020 г.
постановена по НОХД № 4216/2018 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.