№ 3811
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Колева
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Административно
наказателно дело № 20241110204043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „********” ЕООД с ЕИК ******** срещу Наказателно
постановление (НП) № 700823-F689954/26.04.2023г., издадено от началник Отдел
„Оперативни дейности” – София, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален
контрол” при ЦУ на НАП, с което на търговското дружество на основание чл. 185, ал. 2
ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лева за нарушение на чл. 7, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана по-
долу Наредба № Н-18/2006г./, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
В жалбата са наведени доводи за недоказаност на вмененото нарушение. Твърди се, че
дружеството няма трудови правоотношения с лице П. Г. Д.. Моли се НП да бъде отменено.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството – жалбоподател,
поддържа жалбата на основанията изложени в нея.
Представителят на въззиваемата страна поддържа становище за законосъобразност на
НП и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
1
На 13.12.2022г. около 15:45ч. свидетелката С. А. на длъжност старши инспектор по
приходите при ЦУ на НАП и нейният колега Р.М. извършили проверка на паркинг, обособен
в дворно място на адрес: гр. София, ******** I” срещу № ****. Паркингът се ползвал от
камионите, които зареждали магазин „***”, който се намирал откъм *********, както и за
паркиране на служебни коли и на коли на работещи в сградата.
Част от сградата, заедно с паркинга била ползвана и експлоатирана от „********”
ЕООД с адрес на управление: г********. Паркингът се охранявал от служител на
дружеството „********” – свидетелят Г.Г., който бил назначен на трудов договор. Едно от
задълженията на свидетеля Г. било да следи да не влизат в двора чужди коли.
Проверяващите влезли в паркинга, където били посрещнати от лицето П. Г. Д. с ЕГН
**********, на което заплатили 2,00 лева за ползване на паркинга. За получената сума не им
бил издаден фискален бон, касова бележка от кочан или друг документ за придобит доход.
На мястото нямало и монтирано фискално устройство. След известно време проверяващите
се върнали, легитимирали се, като лицето П. Д. им казало, че не работи там.
По време на проверката управителят на „********” ЕООД дал писмени обяснения, в
които изрично посочил, че дружеството стопанисва и експлоатира част от сградата на
*********, заедно с прилежащата рампа за зареждане, която също така се ползва и за
паркиране на служебни автомобили при възможност, като паркингът не се ползвал като
платен такъв.
Във връзка с проверката бил съставен Констативен протокол.
На 20.12.2022г. свид. С. А. съставила срещу дружеството „********” ЕООД акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F689954. Актът бил съставен в
присъствие на управителя на дружеството, като препис от него му бил връчен.
Видно от справката за трудови договори на лицето П. Г. Д., същият нямал регистриран
трудов договор с фирма „********” ЕООД.
Въз основа на АУАН на 26.04.2023г. било издадено атакуваното НП.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Г.Г.,
който е служител на фирма „********” ЕООД, чиито трудови задължения касаят именно
охраната на процесния паркинг, обособен в дворно място, където била извършена
проверката. Свидетелят пресъздава достатъчно релевантни факти относно факта на
стопанисване на паркинга от страна на дружеството, както и начина, по който той се ползва,
а именно за зареждане на магазин „*****”, намиращ се от другата страна на ул. „*****”,
както и за паркиране на служебни коли и коли на работещите. Най-сетне, въз основа на
показанията на този свидетел съдът прие за установени и основните му задължения,
свързани с охраната на паркинга, а именно да следи да не влизат чужди автомобили в него.
Показанията на свидетеля кореспондират на писмените обяснения, дадени от
управителя на дружеството по време на проверката, а така също и частично на показанията
на свид. С. А., която също сочи, че паркингът се ползва от камионите, зареждащи магазин
„***”.
Този състав кредитира и показанията на свид. А., в частта, в която същата пресъздава
обстоятелствата, при които е била извършена проверката, а именно: че при влизането си на
паркинга са били посрещнати от лицето П. Д., на когото заплатили 2,00 лева за ползване на
паркинга, но който след тяхното легитимиране заявил, че не работи там. Този състав
кредитира показанията на свидетелката и в частта, в която същата заявява, че за заплатените
от тях 2,00 лева не им е бил издаден оправдателен документ /фискален бон или др./, както и
че на място не е имало фискален бон. Тези обстоятелства не се и оспорват и от страните.
СРС кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото, а именно: справка за
трудови договори на лицето П. Д.; констативен протокол за извършена проверка /единствено
в частта за факта на неговото съставяне/, както и писмените обяснения, дадени от
2
управителя на дружеството.
Писмените доказателства не се оспорват от страните, като съдът и служебно не
намери основание да ги изключи от доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават неговата
отмяна само на това основание.
Същите са издадени от материално и териториално компетентни орани. АУАН е
съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС.
Съгласно последната – актовете за нарушение се съставят от органите по приходите.
Именно такъв орган е бил актосъставителят С. А. - старши инспектор по приходите в ЦУ на
НАП. Посочената разпоредба пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради
което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било.
АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл. 42 ЗАНН.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1, изр.2-ро ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла
на чл. 193, ал. 2 ЗДДС – Началника на отдел „Оперативни дейности” – София, Дирекция
„Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на ИД на НАП /виж т. 1.1/.
Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителни реквизити
по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съдът счита, че така установената фактическа обстановка не изпълва състава на
вмененото административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г., вр. чл. 118,
ал. 4 ЗДДС, като същото се явява недоказано по нужния недвусмислен и безспорен начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. - лицата по чл. 3
/осъществяващи търговска дейност/ са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Действително, по делото безспорно се установява, че „********” ЕООД е търговец по
смисъла на чл. 1 ТЗ, както и, че към датата на проверката същото е ползвало и
експлоатираноло част от сградата, находяща се на ********* и дворното място /паркинга/,
находящ се на гърба на сградата, а именно на ******** I” срещу № ****, но не се установява
по безспорен начин този паркинг да е бил стопанисван и експлоатиран от дружеството като
платен такъв.
Обстоятелството, че проверяващите са заплатили 2,00 лева, за да ползват паркинга, на
лицето П. Д., който е излязъл от бутка, находяща се на паркинга, не е достатъчно, за да бъде
прието, че паркингът се ползва и експлоатира от „********” ЕООД като платен паркинг, тъй
като не се установява П. Д. да се е намирал в трудови правоотношения с дружеството към
него момент. Напротив, видно е от справката за трудови договори на П. Д., че същият никога
не е имал сключен трудов договор с дружеството – жалбоподател. Нещо повече, самият
актосъставител, разпитан в качеството на свидетел, изрично сочи, че лицето Д., на когото са
дали 2,00 лева за ползване на паркинга, им е заявило, че не работи там, след като се са се
легитимирали.
От друга страна, свидетелят Г. изрично сочи, че трудовите му задължения са били
свързани с упражняване на контрол в паркинга да не влизат чужди автомобили, като същият
се е ползвал от превозните средства, които зареждат магазин „***”, както и за паркиране на
служебни автомобили и автомобили на работещите в сградата.
3
В тази насока СРС съобрази, че по делото не беше представен описания в НП Договор
за възлагане на управление, експлоатация и стопанисване на недвижим имот от 29.12.2021г.,
нито обясненията на Пламен Г. Д., описани в АУАН и НП, въпреки изрично дадените от съда
указания в тази насока на въззиваемата страна, чиято е доказателствената тежест в
настоящото производство за доказване на твърдяното нарушение.
С оглед на горното, съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради неправилно
прилагане на материалния закон – недоказаност на вмененото нарушение.
При този изход на делото право на разноски има дружеството – жалбоподател. Видно
от приложения към делото Договор за правна защита и съдействие, „********” ЕООД е
заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева. Уговореният и заплатен
размер на адвокатското възнаграждение отговоря на предвидения минимален размер на
адвокатско възнаграждение в чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед защитавания интерес от 5000
лева, а именно 400 лева + 10 % върху горницата над 1000 лева, което се равнява именно на
800,00 лева. С оглед на това, възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 700823-F689954/26.04.2023г., издадено от
началник Отдел „Оперативни дейности” – София, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „********” ЕООД с ЕИК ******** сумата от
800,00 лева /осемстотин лева/ - разноски, направени от дружеството в производството пред
СРС за заплащане на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София – град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4