№ 245
гр. Пловдив, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20255300900048 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена пред
Районен съд – Пловдив на 14.12.2023 год. от М. И. В. против „ЗД Бул Инс“ АД, с която е
предявен осъдителен иск за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди.
С влязло в сила определение производството пред Районен съд – Пловдив е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС – Пловдив, пред който е образувано
на 20.01.2025 год. под № 48/2025 год.
Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:
На 04.06.2020 г. в 14:00 ч. притежаваният от ищеца автомобил „Ауди А6“ с рег. №
*** бил блъснат странично от лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***,
управляван от Т. И. Б.. Мястото на произшествието било посетено от служители на Сектор
Пътна полиция – Плевен при ОД на МВР - Плевен. Установено било, че вина за настъпване
на ПТП има водачът на лекия автомобил „Ситроен Берлинго“, който движейки се по улица
„Гренадирска“, извършил ляв завой, без да пропусне движещия се насрещно с предимство
автомобил „Ауди А6“, управляван от ищеца. Към момента на събитието за лек автомобил
„Ситроен Берлинго“ била налице застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по полица № BG/02/ 120000549388 с ответното дружество. На 09.06.2020
г. ищецът отправил претенция към ответника за обезщетение за тотално погинал автомобил.
Образувана била преписка по щета и изготвено заключение. На 29.09.2020 г. автомобилът
бил предаден в център за разкомплектоване „Екокрафт - ВТ" ЕООД и срещу това на ищеца
1
били изплатени 1 200 лв. – цена при продажба като старо желязо. Ответникът изплатил на
ищеца сума от 17 536,81 лв. по банков път, явяваща се разлика между стойността на
продадените за старо желязо останки от автомобила и стойността му към момента на
инцидента.
Ищецът В. счита, че със заплащането на застрахователното обезщетение в размер на
17 536,81 лв. не са обезщетени всички вреди, които е претърпял вследствие на
произшествието. Действителната стойност на автомобила, след приспадане на стойността на
предадените за скрап части, според твърденията в молбата по чл. 214 ГПК, била 51 602 лв.
Неизплатената част от дължимото обезщетение била в размер на 34 065,19 лв.
Предвид изложеното ищецът М. И. В. моли съда да постанови решение, с което
осъди „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, да му заплати сумата 34 065,09 лева,
представляваща разлика между реалната стойност на л.а. „Ауди А6“ с рег. № *** към
момента на ПТП, осъществило се на 04.06.2020 год. и сумата, която е заплатена от
застрахователното дружество на ищеца, ведно със законната лихва считано от 12.07.2023
год. до окончателното изплащане на сумата. Ангажирани са доказателства. Претендират се
сторените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Признава
наличието на договор за застраховка с увреждащия автомобил, завеждане на щетата и
обявяването й за тотална, определяне на обезщетение от 17 536,81 лв. и изплащането му.
Позовава се на нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ. Счита, че с изплащането в полза на ищеца на
обезщетение в размер на 17536,81 лв. цялото задължение на застрахователното дружество
във връзка с процесната щета е изплатено. Поради това се настоява искът да бъде отхвърлен
изцяло. Искът се оспорва и по размер. Твърди се, че претендираната сума не отговаря на
действителната стойност на причинените щети. Оспорва се размера на претенцията.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.
С доклада по делото Районният съд, пред който делото е било висящо под №
18552/2023 год., е квалифицирал предявения иск по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 от КЗ и чл. 86
ЗЗД. Срещу тази правна квалификация не са направени възражения от страните и същата се
възприема от Окръжния съд.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
С доклада по делото са прогласени като безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, свързани с факта на настъпване на описаното в исковата
2
молба ПТП и наличието на договор за застраховка между ответника и собственика на
увреждащия автомобил; образуването на преписка по щета, извършването на оценка и
изплащането на сума от 17 536,81 лв. - застрахователно обезщетение.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на 04.06.2020
год. е съставен констативен протокол за ПТП № 1755034 от служител в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Плевен. В него са залегнали констатации, че на същата дата се е
осъществило пътно-транспортно произшествие с двама участници - Т. И. Б., водач на л.а.
„Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, застрахован със застраховка „ГО“ в ЗД „Бул инс“ АД и М.
В., водач на л.а. „Ауди“ с рег. № ***, държава на регистрация GB /Великобритания/. Като
обстоятелства, при които е настъпило произшествието, са посочени: участник № 1, а именно
л.а. „Ситроен“, на кръстовище извършва ляв завой и не пропуска правилно движещия се
насрещно участник № 2 – л.а. „Ауди“, отнема му предимството, удря го странично и
реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. В графичната част от протокола са
отразени най-общо участъците от л.а. „Ауди“, в които са нанесени вреди вследствие на
сблъсъка /предна и дясна странична част/. Посочено е, че е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 220324. И двамата участници в произшествието са
подписали протокола за ПТП и не са отразили да правят възражения срещу констатациите
на длъжностното лице.
Приет по делото е и цитирания в протокола за ПТП АУАН № 220324 от същата дата.
В него са посочени допълнителни обстоятелства, свързани с произшествието, като мястото
на сблъсъка – гр. Плевен, кръстовище, образувано от улица „Гренадирска“ и ул. „Данаил
Попов“ с посока на движение към ул. „Цар Борис Трети“. Нарушението на водача на л.а.
„Ситроен“ е описано както следва: движейки се по ул. „Гренадирска“ водачът на автомобил
с рег. № *** предприел маневра завой наляво и отнел предимството на правилно движещия
се л.а. „Ауди“, като го ударил странично и реализирал ПТП с щети по автомобилите. С
поведението си водачът на л.а. „Ситроен“ нарушил правилата по чл. 50, ал. 1 ЗДвП – не
пропуснал ППС, движещо се по път с предимство.
Не е представено наказателното постановление, издадено въз основа на акта. Но
страните не спорят относно верността на констатациите в протокола и акта и досежно
противоправния характер на поведението на водача на застрахования при ответника
автомобил.
Както се спомена, не спори и относно обстоятелството, че по отношение на л.а.
„Ситроен“ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с
ответното застрахователно дружество, валидна към 04.06.2020 год. Това обстоятелство се
потвърждава от направената в сайта на Гаранционен фонд служебна справка, според която
договорът за застраховка „гражданска отговорност“ е сключен със ЗД „Бул инс“ АД и е с
начална дата на покритие – 01.03.2020 год. и крайна дата на покритие – 28.02.2021 год., като
е прекратен предсрочно на 16.09.2020 год. - след датата на процесното произшествие.
Представено е свидетелството за регистрация на л.а. „Ауди А6“, съставено на
английски език, придружено с превод на български език. Според данните в него л.а. „Ауди
3
А6“ с рег. № ***, с описани номер на двигател и номер на шаси, е дизелов автомобил с тегло
2525 кг. и дата на първа регистрация – 29.07.2016 год. Автомобилът е преминал технически
преглед във Великобритания на 26.07.2019 год., валиден до 28.07.2020 год., заплатен е
данъкът за него.
Представено е свидетелство, издадено на 29.09.2020 год. по образец на чл. 19, ал. 1 от
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, утвърден със заповед на
министъра на околната среда и водите, съгласувана с министъра на вътрешните работи.
Според данните в свидетелството л.а. „Ауди“ с рег. № *** е предаден от собственика му М.
В. в център за разкомплектоване, за което му е заплатена сумата 1200 лв.
Според чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от посочената Наредбата за излезлите от употреба
моторни превозни средства операторът на център за разкомплектоване или операторът на
площадка за събиране и съхраняване издава за всяко прието ИУМПС удостоверение за
разкомплектоването му, като са описани задължителните елементи от неговото съдържание,
сред които са рег. №, рама, маса и сумата, заплатена в случаите по чл. 20, ал. 3. Според чл.
19, ал. 4 от Наредбата удостоверението по ал. 1 е условие за прекратяване на регистрацията
на превозното средство, а според ал. 6 собственикът на ИУМПС представя удостоверението
по ал. 1 като неразделна част от документите за прекратяване на регистрация по реда на
Наредба № I-45 от 2000 г.
Несъмнено се установява, че участникът в произшествието - водачът на л.а. „Ауди“ е
предявил пред ЗД „Бул Инс“ АД писмена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение на 09.06.2020 год., към което е приложил свидетелство за регистрация на МПС,
контролен талон и протокол за ПТП. При застрахователя е образувана преписка по щета №
**********/09.06.2020 год.
В описа по щетата от 09.06.2020 год. – л. 7, е отразено от представител на
застрахователното дружество, че л.а. „Ауди“ не е в движение, като предстои следващ оглед.
Не е представен протокол от следващия оглед.
Застрахователят е изискал допълнителни документи от В.. В писмо на застрахователя
от 18.09.2020 год. до ищеца изрично е посочено, че щетата по л.а. „Ауди А6“ е тотална по
см. на чл. 390 КЗ и е изискано удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на МПС. В тази връзка ищецът е представил
удостоверението по образеца на Наредба № 1. Според неоспореното от ответника
удостоверение, издадено на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за излезлите от употреба
МПС, процесният л.а. „Ауди А6“ е предаден на център за разкомплектоване в гр. Велико
Търново, превозното средство е с тегло 1970 кг. и на собственика е изплатена сумата 1200
лв.
Според представеното извлечение от банковата сметка на П.П.В., по чиято сметка В.
е поискал изплащането на застрахователното обезщетение /както е сторено и по настоящото
дело по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК/, ЗД „Бул Инс“ АД е превело сумата 17 536,81 лв. на дата
18.06.2021 год. Като основание за превода е посочен номера на преписката по щета –
4
**********. Несъмнено е, че плащането съставлява обезщетение по процесната застраховка.
За определяне на действителната стойност на увредения автомобил по делото са
допуснати две експертизи. Първоначалната авто-техническа експертиза, допусната и приета
от РС – Пловдив, е оспорена от ответното дружество, поради което е допуснато изготвянето
на повторна тройна съдебна автотехническа и оценителна експертиза, заключението по
която е прието от ОС – Пловдив след изпращането на делото по подсъдност. Предвид
оспорването на заключението по единичната експертиза и липсата на възражения срещу
заключението на вещите лица по тройната експертиза, съдът приема, че следва да основе
решението си именно на заключението по тройната експертиза, поради което ще бъде
коментирано само то.
Според трите вещи лица, изготвили приетата в последното по делото съдебно
заседание експертиза действителната пазарна стойност на изследваното МПС, чиято дата на
първоначална регистрация е 29.07.2016 год., към датата на произшествието /04.06.2020 год./
възлиза на 53 530,05 лв. Отчетено е, че в материалите по делото липсват описи на
уврежданията на л.а. „Ауди“, въз основа на които да се изчисли стойността на евентуален
ремонт на автомобила. Но е отчетено също, че автомобилът е обявен за тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 1 КЗ, което според експертите води до категоричния извод, че
стойността за възстановяването му надвишава 70% от действителната стойност на
автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие. Сочат, че е невъзможно
да се прогнозира каква би била цената на запазените му части, тъй като първо трябва да се
извърши разглобяване, след което да се извърши оценка на годността на всяка една запазена
част да се ползва като резервна. След като се приключи с тези две процедури е необходимо
да се организира складирането на резервните части и да се пристъпи към продажбата им.
Складирането и съхранението на обемни резервни части също има стойност, която във
времето нараства, като е невъзможно да се прогнозира колко време ще продължи
продажбата на складираните резервни части и каква ще бъде стойността им в момента на
извършването на реална сделка. Според вещите лица реалната стойност на останките от
тотално увредения автомобил е 1200 лв. Разликата между действителната стойност на
автомобила преди настъпването на застрахователното събитие и след увреждането е 52 330
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка “гражданска
отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено
от една страна осъществяването на деликт, а от друга страна наличието на валидно
5
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете предпоставки, необходими, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Установи се наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” към 04.06.2020 год., сключен досежно гражданската отговорност
на водача на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № *** и ответното застрахователно дружество.
На базата на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са
породили деликтната отговорност на водача на лекия автомобил към ищеца. Установи се
въз основа на констативен протокол и акт за установяване на административно нарушение,
че застрахованото при ответника лице Т. И. Б., като водач на застрахования автомобил,
виновно и противоправно е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 50, ал. 1
ЗДвП, като не е пропуснал собствения на ищеца л.а., движещ се по път с предимство, при
което е допуснал произшествие с материални щети върху автомобила на ищеца. Така,
установена е и причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и
увреждането на лекия автомобил на ищеца.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение -
пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1
КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
В разглеждания случай действителната стойност на увреденото превозно средство се
определя като средна пазарна цена на автомобила към датата на увреждането /настъпването
на застрахователното събитие/. Сам застрахователят след извършване на огледи и оценка е
приел, че щетата е тотална по смисъла на чл. 390 КЗ и е определил и изплатил на
пострадалото лице обезщетение за такъв тип щета в размер на 17 536,81 лв., приемайки, че с
това обезщетява всички вреди на пострадалия.
Изплатената сума обаче не отговаря на стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество – л.а. „Ауди А6“ може да се купи друго от същия вид и качество.
Според експертното заключение по допуснатата тройна автотехническа оценителна
експертиза действителната пазарна стойност на тотално увредения автомобил със същите
характеристики и дата на първоначална регистрация – 29.07.2016 год., е 53 530,05 лв. Въз
основа на събраните по делото доказателства експертите не могат да определят стойността
6
на запазените резервни части. В тази хипотеза от значение е каква сума ищецът е получил
срещу своя напълно увреден и дерегистриран поради това автомобил. Това е сумата 1200
лв., която му е изплатена от центъра за разкомплектоване. На този център за
разкомплектоване нормативен акт - Наредбата за излезлите от употреба МПС, възлага
удостоверяването на изплатената при предаването на автомобила сума. Като се приспадне
изплатената от центъра за разкомплектоване сума от 1200 лв. и доброволно заплатеното от
застрахователното дружество обезщетение в размер на 17 536,81 лв., от общодължимата
щета в размер на 53 530,05 лв., застрахователят продължава да дължи на собственика на
увредения автомобил разликата от 34 793,24 лв. Поради това и искът за присъждане на
сумата 34 065,19 лв., която сума е по-малка от установената като дължима, е напълно
доказан както по основание, така и по размер и следва да се уважи изцяло.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Според нормата
на чл. 429, ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3.
Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Не се установява застрахованият да е
уведомил застрахователя за произшествието. Поради това законната лихва се дължи от
застрахователя от датата на предявяването на застрахователната претенция от увреденото
лице. Това, според представените доказателства, е сторено на 09.06.2020 год. Но ищецът
претендира законна лихва, считано от по-късен момент – 12.07.2023 год. /молбата по чл. 214
ГПК на л. 98/.
Поради това искането обезщетението да се присъди ведно със законната лихва,
считано от 12.07.2023 год. е напълно основателно и следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
Предвид уважаването на иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се констатираха в размер на
1368 лв. внесена държавна такса, 350 лв. депозит за експертиза и 3500 лв. адвокатско
възнаграждение. Разноските за заплащане на такса и депозит за експертиза са действително
направени от ищеца. Досежно претендираното адвокатско възнаграждение, ответникът
прави възражение за прекомерност на същото. Съдът приема, че възражението е
неоснователно. Договореното и изплатено в брой възнаграждение кореспондира с цената на
иска, с фактическата и правна сложност на делото, с продължителността на разглеждане на
делото и броя на проведените съдебни заседание – 6 открити съдебни заседания пред РС и
три пред ОС – Пловдив. Така, разноските на ищцовата страна са в размер на 5 218 лв. и
7
следва да се възложат върху ответната страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на М. И. В., ЕГН **********, с поС.ен адрес ***, сумата 34065,19
лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена по отношение на л.а. „Ситроен
Берлинго“ с рег. № ***, валидна към датата на пътно-транспортното
произшествие, осъществило се на 04.06.2020 год., съставляваща разлика
между реалната стойност към момента на произшествието на увредения л.а.
„Ауди А6“ с рег. № ***, и сумата, която е заплатена на ищеца, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 12.07.2023 год.
до окончателното плащане, както и сумата 5218 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8