№ ...........
град
Шумен, 23.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Росица
Цветкова
Членове: Снежина
Чолакова
Бистра
Бойн
при
участието на секретаря Р.Хаджидимитрова
и
с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП
като
разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 106 по описа на 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63 ал.1 предл.
второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на
касационна жалба от ОД на МВР-гр.Шумен срещу Решение №260007/08.02.2021г.,
постановено по АНД №364/2020г. по описа на Районен съд гр.Нови Пазар. В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано, поради противоречие с материалноправни и
процесуални норми. Сочи се, че от приобщените по делото доказателства безспорно
се установява знанието на водача, че управлява МПС без надлежна регистрация и
деянието е осъществено с форма на вина- непредпазливост по смисъла на чл.7 ал.2
от ЗАНН. Като не е съобразил този факт, въззивният съд е постановил решение,
което е незаконосъобразно и в противоречие с цитирана практика на ШАС, поради
което се отправя искане за отмяната на атакуваното решение и за постановяване
на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено Наказателно
постановление №20-0280-000489/12.10.2020г. на Началник РУ Каолиново към
ОДМВР-гр.Шумен. В открито съдебно заседание за жалбоподателят не се упълномощен
представител.
Ответникът по касация Г.Ф.Х., редовно
призован, не се явява и не изпраща упълномощен процесуален представител. Депозира
писмено становище на 13.04.2021г., в което поддържа отговора на касационната
жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила по изложени подробни
съображения, че липсва субективния елемент на нарушението, понеже
санкционираният водач е нямало как да узнае за продажбата на управлявания от
него автомобил.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима и
основателна, като постановеното решение следва да бъде отменено, а издаденото
НП следва да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази депозираната
касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211
ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а
разгледана по същество за основателна,
поради следните съображения:
Предмет на касационното
обжалване е Наказателно постановление № 20-0280-000489/12.10.2020г. на Началник
РУ Каолиново към ОДМВР-гр.Шумен, с което на ответника по касация Г.Ф.Х. на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
От приетите по делото доказателства,
съдът установил от фактическата страна на спора, че на 05.08.2020г. в 21.50ч. в
гр.Каолиново, бул. „Александър Батенберг“ служители на РУ Каолиново установили,
че Х. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Н5086ВК, собственост на трето
лице- Г.Н.Х., който бил със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП. От извършената справка станало ясно, че на 28.05.2020г. чрез електронния
портал на МВР бил регистриран договор за продажба на процесното МПС, като
купувачът не регистрирал автомобила на свое име в законовия срок, поради което на
29.07.2020г., на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, регистрацията на МПС била прекратена.
По отношение на нарушението на жалбоподателя бил съставен АУАН сер. GA №
174972/05.08.2020г., който бил подписан от него без възражения. Писмени такива
не постъпили и в законовия тридневен срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на Постановление от 26.08.2020г.,
на прокурор при РП-гр.Шумен, с което било отказано да се образува досъдебно
производство по преписка № 3650/2020г. и АУАН било издадено процесното НП № 20-0280-000489/12.10.2020г.
на Началник РУ Каолиново към ОДМВР-гр.Шумен, с което за нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП, описано като управление на моторно пътно превозно средство/МПС/,
което не е регистрирано по надлежния ред, на водача на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца. При така установеното деяние от фактическа страна, съдът формирал
правен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаване на НП, както и за установено, че деянието от обективна
страна осъществява съставът на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, но същото е недоказано
от субективна страна, поради което отменил оспореното НП.
В пределите на касационната
проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно
основание, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Настоящата касационна инстанция споделя установената от районния
съд фактическа обстановка, но не и направените правни изводи.
С оглед приобщените по делото доказателства,
представляващи част от преписка с номер 280зм-224/10.08.2020г. на РУ Каолиново
и преписка на РП № 3650/2020г., водена за престъпление по чл.345 ал.2, във
връзка с ал.1 от НК, АУАН и НП, както и след анализ на събраните писмени
доказателства, касационната инстанция приема, че административното нарушение на
чл.140 ал.1 от НК е извършено виновно от водача Х. и правилно е квалифицирано
като нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Налице са обективните и субективни
признаци на деянието- нарушителят е водач на автомобил със служебно прекратена
регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Последното
обстоятелство е безспорно доказано от данните, съдържащи се в справка на стр.22
по въззивното дело, представляваща извлечение от автоматизираната информационна
система на КАТ с посочен рег.№ 2308 на Договор за продажба с нотариална заверка
на подписите от 28.05.2020г. и ДКН на автомобил между собственика Х.С.А.и Г.Н.Х.,
приложен по делото, като този факт не се оспорва от нарушителя. По делото
е установено, че регистрацията на
процесния автомобил– собственост на трето лице- Г.Н.Х., е
прекратена служебно на 29.07.2020г., във
връзка с промяна на собствеността на МПС. Според разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.18б т.10 относно
прекратяване регистрацията на моторни превозни средства, съдържаща се в Наредба
№I-45, издадена на основание нормата на чл.140 ал.2 от ЗДвП, съгласно която
редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС
се определя с Наредба на Министъра на вътрешните работи.
В настоящия казус автомобилът не е бил
регистриран по надлежния ред и в законоустановения срок от собственика му, след
изтичането на който е настъпила законовата последица на служебно прекратяване
на регистрацията. Жалбоподателят Х., като водач на автомобила е знаел за това
обстоятелство, понеже видно от даденото от собственика Г.Х.сведение в хода на
проверката на 17.08.2020г., при предаването на ключовете и документите на
колата на Х., му било обяснено, че не трябва да управлява автомобила, понеже
срока му за пререгистрация е изтекъл. От даденото сведение от Х. се установява,
че същия е получил освен ключовете за колата, така и нейните документи, като
този факт не се оспорва от него в съдебното производство. Видно от
доказателствата, сред документите, предадени на водача се намирала част втора
от свидетелство за регистрация, което се носи от водача винаги при ползването
на превозното средство, съгласно чл.33 ал.4 от Наредбата, и в което като
собственик е посочена Х.А., а не лицето предало владението на автомобила- Х..
По отношение на този факт в хода на проверката, самият водач е заявил, че
вината му е в това, че не бил прегледал документите.
Касационният състав намира за
неоснователни твърденията на ответника по касация за несъставомерност на
деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно правната теория, вината
има две основни форми– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две
форми– небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал
и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди. По силата на чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние– нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи
административно наказателната отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Всеки
правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени
пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по
надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н. В
случая, водачът не е проверил намиращите се в него документи, което е било
негово задължение. Ако се беше запознал с тяхното съдържание е щял да
констатира, че лицето, което се е легитимирало като собственик на автомобила,
не е отразено като такъв в част втора на свидетелството за регистрация,
следователно автомобилът не е регистриран по надлежния ред и не трябва да бъде управляван.
Ирелевантно за отговорността на водача е
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, каквото твърдение
се излага в жалбата срещу постановлението. На водача на автомобила е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били
свалени, също не би могло да го освобождава от отговорност. Действително, с
оглед разпоредбата на чл.14 ал.2, вр. ал.1 от НК, незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай,
незнанието на факта, че управляваният от ответника по касация автомобил е със
служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост
под формата на небрежност. В този смисъл е последователната практика на настоящия
касационен съд- КАНД № 14 по описа за 2021г., КАНД № 258 по описа за 2020г., КАНД
№196 по описа на 2019г. и др.
Касационният
състав приема, че административно наказващият орган правилно и законосъобразно
е приложил санкционната норма на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, според която се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложените санкции–
„глоба“ в минималния размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за
минималния срок от 6 месеца, са определени в минимален размер, поради което
съдът не следва да излага съображения дали правилно е отмерена отговорността на
Х. в контекста на правилото на чл.27 от ЗАНН. Не са налице основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава по тежест от
обичайните нарушения на чл.140 ал.1 от ЗДвП. С оглед на изложеното, оспореното
от санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото
неправилно е отменено от районния съд.
Обобщавайки изложеното, Шуменският
административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно
решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното
основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.1, във вр. с ал. 2 от НПК– не е приложен
правилно материалният закон, което е основание за неговата отмяна, респективно
за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
Водим от горното Шуменският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260007/08.02.2021г., постановено по АНД № 364/2020г.
по описа на Районен съд- гр.Нови Пазар и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
НП №20-0280-000489/12.10.2020г. на Началник РУ Каолиново към ОДМВР-гр.Шумен, с
което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на Г.Ф.Х. с ЕГН: **********, на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2. ......................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.04.2021 г.