РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502727 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“
ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против решение № 2997/25,08,2022 г.,
постановено по гр. д. № 19844/2021 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав. От въззивния съд
се иска да отмени решението като незаконосъобразно поради противоречие с
материалния закон и необоснованост, и да уважи предявените искове. Жалбоподателят
претендира за присъждане на направените за производството разноски.
Ответникът П. В. Н., ЕГН **********; изразява становище за
неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на първоинстанционното решение,
претендира присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; против П. В. Н., ЕГН **********. От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
1
сумата от 170,84 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за БГВ за периода от
01,09,2018 г. до 30,04,2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от предявяване на заявлението – 20,10,2021 г., както и сумата от 14,56 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница,
дължимо за периода от 01,11,2018 г. до 19,10,2021 г., за които суми е издадена Заповед
№ 9377/07,11,2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр.
д. № 16518/2021 г. на РС Пловдив.
Ответникът оспорва исковете, твърди че не дължи никакви суми на ищеца,
тъй като през процесния период не е ползвал топлинна енергия нито за отопление,
нито за битова гореща вода.
С постановеното по делото първоинстанционно решение РС е приел
исковете за неоснователни като е счел, че не са установени обстоятелствата, въз основа
на които процесните суми са служебно разпределени като дължими за имота на
ответника.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 16518/2021 г. на РС Пловдив, за
вземанията си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за
изпълнение на парично задължение. Срещу същата длъжникът е предявил възражение
по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по
настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя
допустимостта на предявените установителни искове.
В изпълнение задълженията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд служебно
извърши проверка и приема, че обжалваното решение е действително, допустимо и с
него не е нарушена императивна материално-правна норма. При това положение
правилността на обжалваното решение следва да бъде проверена единствено във
връзка с предявените в жалбата оплаквания (чл. 269 ал. 2 от ГПК), отнасящи се до
формирания от първостепенния съд извод, че ищецът не е доказва наличи4е на
обстоятелствата, въз основа на които процесните вземания са разпределени служебно
като дължими за имота на ответника.
Между страните е безспорно, че ответникът е собственик на жилище,
находящо се в гр. Пловдив, ул. ***, за което са начислени процесните задължения. Не
се спори, че имотът е бил топлоснабден и поради това ответникът има качеството
потребител на услугите, предоставяни от ищеца. Не се спори също, че в сградата, в
която се намира жилището на ответника, не се доставя топлинна енергия за отопление.
През процесния период ищцовото дружество е доставяло до обекти в сградата само
топлоенергия за битова гореща вода. Пред настоящата инстанция не се спори и
относно установеното от съдебно-техническата експертиза пред РС обстоятелство, че
спорните вземания са начислени не въз основа на отчетеното в имота на ответника
2
потребление, а са служебно разпределени като дължими, формирани на базата на едно
лице по 140 л./денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на устройството.
Липсват каквито и да е доказателства за това кога и от кого са извършени посещения за
отчитане потреблението в жилището на ответника.
Разпределя се и се заплаща реално доставена и консумирана топлинна
енергия. При неосигурен достъп до помещенията, отоплителните средства за отчитане
дялово разпределение в имота и отчитащите уреди, е предвиден нормативно установен
механизъм, който изключва принципа на реално потребление. Задължението за
осигуряване на достъп е нормативно установено, като съгласно чл. 70 от Наредба №
16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) всички клиенти са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ
(фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях). Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. На
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота, се
начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди, съгласно чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. в
редакцията й към процесния период. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от Наредба № 16-
334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването(отм.) изрично предвижда, че когато не е
осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя
при норма за разход на потребление за гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие. От своя страна редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите,
неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл.
149, 149б и 150 ЗЕ. Това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от Наредба
№ 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването(отм.). В съответствие с това в чл. 42, ал.
1, изр. 2 от Общите условия на топлопреносното предприятие е предвидено, че
неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощения
представител на продавача и от един свидетел от сградата в режим на етажна
собственост.
Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е осигурен
достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписан от посочените
лица, които да удостоверят това обстоятелство. В случая за процесния период подобни
протоколи липсват. Следователно ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване обстоятелството, че са били налице основания за дължимост на
спорните вземания на база служебно начисляване по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
3
При това положение исковете следва да се приемат за неоснователни и да се
отхвърлят. Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2997/25,08,2022 г., постановено по гр. д. №
19844/2021 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; да заплати на адвокат П. В. Н., ЕГН **********; сумата от 300 лв. (триста
лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4