Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.05.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Ивайло Димитров
мл.с. Адриана Атанасова
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Симеонова в.гр.дело № 744 по описа за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.10.2020 г. по гр.д. № 46887/19 г.,
СРС, І ГО, 27 с-в е отхвърлил предявените от Р.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Ц.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЕСКА КОМПАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, осъдителни искове е
правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане ответника да плати на ищците разделно
(при квоти 10/12 за Р.С.Т. и по 1/12 за Д.Ц.Т. и С.Ц.Т.) сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от неправомерно
ползване на имот пл.№ 860052 в кв.4 по плана на курорт „Чаира“, землище
с.Сестримо, с площ от 400 кв.м. попадащ в УПИ 1-29, кв.4 по плана на курорт
Чаира, с площ от 400 кв.м„ за периода 30.03.2014г. до 30.03.2019г., ведно със
законната лихва от 14.03.2019г. до изплащане на вземането. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК Р.С.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Ц.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, да платят на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищците Р.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
и С.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и тримата чрез пълномощника по делото
адвокат М.Й.Г.,*** с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е
налице учреден законов сервитут съгласно чл. 64 ЗЕ(отм.) поради което
приема предявени иск за неоснователен. До този извод СРС стига от факта, че в
имота на ищците има изградена подземна линия 20 kV собственост
на НЕК. Линията била изградена в периода 1987 и 1996г., била изградена при
действието на отменения Закон за енергетиката. Твърди, че съгласно редакцията
на отменения Закон за енергетиката е налице съществуващ енергиен обект и е
възникнало сервитутно право на ползване. Счита, че СРС неправилно и неточно
анализира и тълкува изказванията на ищцата Р.Т., от чиито изявления не може да
се направи категоричен извод кога е изградена кабелната линия. Тя е посочила в
съдебно заседание начална дата на изграждане на кабелната линия - 1996г. Въз
основа на това изказване счита, че не е налице изричната хипотеза на чл. 64 ЗЕ
/ отм./
Неправилно СРС анализира
и представения по делото договор за наем между ищците и НЕК от 10.02.2000г., с който договор НЕК в качеството си на наемател се задължава
да заплаща наем в размер на левовата равностойност на 100 щатски долара, платими
от първо до пето число на всеки три месеца. Договорът за наем е имал действие
до 2008г., като за целия период наемателят заплащал уговорения наем по начин
изрично посочен в договора. През 2008г. наемателят с едностранно предизвестие
прекратил облигационното правоотношение с наемодателя. НЕК не е оспорило
наличието на наемни правоотношения с ищците, както и че са плащали уговорения
наем. Счита, че със заплащането на наем ответното дружество НЕК се
противопоставя на сервитутното право, тъй като при положение на учреден законов
сервитут ползващият се от сервитута не следва да заплаща обезщетение за
невъзможността да се ползва от главния имот. При положение, че имотът е бил
отдаден под наем на ответното дружество в продължение на цели 8 години, как в последствие
същото това ответно дружество след прекратяване на наемния договор се позовава
на учередено сервитутно право на повече от 20 години. Ищците установяват за
учреденото сервитутно право в хода на настоящото производство, а именно от
представения и приет ПУП на курорта Чаира- ПРЗ от 2008г., както и решение №
803/27.02.2015г. на Общинския съвет Белово, с което е взето решение за приемане
на ПЗ на курорта Чаира с изменение на ИПРЗ от 1971г. и ПИП - ПУР от 2008г. От
същите се установява, че имотът на ищците е с предвиждане „За озеленяване и
трасе на подземна линия“. След едностранното прекратяването на наемното
правоотношение с НЕК, ищцата Р.Т. е изпращала многобройни писма и нотариална
покана, с които кани ответника да се продължи договора за наем, както и същия
да бъде анексиран с по-висок наем. На тези писма отговор няма, а и не й се
съобщава статута на имота. При тези данни, ищците са лишени от възможността да ползват съсобствения недвижим
имот. Според приетата по делото СТЕ,
като вещото лице дало оценка при наличие на кабел и отреждане за озеленяване на
имота в размер на 6480 лева за годишен наем, съответно за исковия период
30.03.2014г,- 30.03.2019г. в размер на 32 400 лева. То е дало оценка ако имотът е с друго отреждане
различно от „за озеленяване“ и в него няма разположените кабели, при което стойността
за исковия период възлиза на 51 840 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като неправилно
и незаконосъобразно, като вместо него постанови друго, с което да осъди ответното
дружество НЕК да заплати на ищците претендираното обезщетение за невъзможността
да ползват съсобствения си имот. Претендира разноски за настоящето
производство.
Въззиваемото
дружество „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор Иван Йончев, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт М.А. оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски за настоящето производство, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД от Р.С.Т., ЕГН **********,
Д.Ц.Т., ЕГН ********** и С.Ц.Т., ЕГН ********** срещу „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***** за
осъждане на ответника да заплати на Р.С.Т. сумата от 25 000 лв., а на Д.Ц.Т.
и С.Ц.Т. по 2500 лв.
Ищците твърдят, че са съсобственици на недвижим имот - ПИ пл. № 860052 в
кв.4 по плана на курорт Чаира, с.Сестримо - УПИ И-29, че с ответника бил
сключен договор за наем от 10.02.2000г., по силата на който ответникът се
задължил и започнал да заплаща наем от по 100 щ.д. ежемесечно за ползване на
процесния имот, като с анекс от 22.06.2004г. размерът бил променен на 100 евро,
което продължило до 2008г., когато ответникът прекратил договора. След това била
отправена нотариална покана до ответника за заплащане на обезщетение вместо
наем, което било отказано. В тази връзка се твърди, че за периода от 30.04.2014 г. до 30.03.2019г.
ответникът се обогатил неоснователно в размер на ползите, от които били лишени
ищците, поради което се претендира обезщетение, което се оценява на 500 лв.
месечно, като ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на общо
30 000лв., от което 25 000лв. на Р.Т. и по 2500 лв. на Д. и С. Т..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „НЕК“ ЕАД e оспорил предявения иск по основание и
размер. Твърди
се, че искът е недопустим, а по същество неоснователен.
По делото
е прието удостоверение за наследници от
21.02.2019г., от което се установява, че Ц.Д.Т. е починал на 10.05.2004г., като
оставил за наследници Р.Т. (съпруга) и синове Д.Т. и С.Т., както и
удостоверение за наследници № 6234/25.09.1967г., от което се установява, че А.А.Л.е
починала на 18.08.1967г. и оставила за наследници съпруг С.П.Л., дъщеря Р.С.Т.
и син Т.С.П.. От нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 166, том 1, дело
№ 298/1984г. се установява, че Р.С.Т. е придобила 1/2 ид.ч., заедно с брат си Т.С.Л.от естествена ливада от
400 кв.м., находяща се в землището на с.Сестримо, Пазарджишки окръжен съд, в
местността „Чаира“, при съседи: братя Л., път и гора. От нотариален акт за
продажба № 142, том 5, дело № 694/1994г. се установява, че на 09.05.1994г. Т.С.Л.продал на сестра си Р. С.Т. своята ½ ид.ч. от естествената
ливада от 400 кв.м. Представена е скица № 49/27.02.2019г. издадена от Община
Белово, на ПУП одобрен с решение № 803/27.02.2015г. за попълване на поправка на
кад.план зап.№ 120/2016г., за ПИ е пл.№ 860052 в кв.4 по плана на курорт Чаира,
землище в с.Сестримо, с посочен
собственик Р.С.Т. по документи за собственост: н.а. № 166, том 1, дело №
298/19854г. и н.а. № 142, том 5, дело № 1694/1994г. Прието е удостоверение на
Горско стопанство - Белово от 1983г., от което се установява, че имотът не е
влизал в горския фонд. Приет е договор за отдаване под наем на
недвижим имот от 10.02.2000г., от който се установява, че между Р.Т. и
ответника НЕК е имало сключен договор за наем за ливада - девета категория,
находяща се в землището на с.Сестримо, местност Чаира. община Белово, с площ
400 кв.м., при съседи братя Л., път и гора, като в договора са приети като
неразделна част документите: н.а. № 142, том 5, дело № 1694/1994г., решение №
С-153/03.02.1993г. на ПК гр.Белово за възстановява право на собственост на земи
в съществуващи или възстановими стари реални граници и скица по имотна преписка
№ 2719/12.07.1997г. Наемната цена е била договорена в размер на 100 щ.д.
месечно, като договорът е бил сключен за срок от 3 г., с уговорена възможност
за продължаване на договора, ако след изтичане на срока наемателят (ответник по
делото) продължавал да ползва наетия имот със знанието и без противопоставянето
на наемодателя. Прието е и допълнително споразумение от 22.06.2004г. към
договора, съгласно което е удължен срока на договора с три години, считано от
10.02.2004г., така и е изменена валута от щ.д. на евро. Приета е нотариална
покана от Р.Т., връчена на ответника на 14.05.2008г., от която се установява,
че във връзка с отказ за плащане на наем от ответника от м.02.2007г., поради
липса на скица за имота пл.№ 860052, за която текла процедура по одобряване на
ККР на местността, се кани ответника да плаща обезщетение за лишаване от
ползване. Приети са ПУП на курорт „Чаира“-ПРЗ от 2008г., както и
решение № 803/27.02.2015г. на Общински съвет Белово, с което е взето решение за
приемане на ПЗР на курорт „Чаира“, с изменение на ИПРЗ от 1971 г. и ПИП - ПУР
от 2008г. От тях се установява, че имотът на ищците (ПИ № 860052 от кв.4 по
плана на курорт „Чаира“) попада в кв.4, УПИ 1-29 с предвиждане „За озеленяване
и трасе на подземна линия 20 кV“. Приети са Проект, изготвен през 1987г. за обект ПАВЕЦ
„Чаира“, подобект - кабелна линия 20kV и Разрешение за ползване № 306 за строеж ПАВЕЦ „Чаира“, от които се
установява, че е предвидено изграждане
на подземната кабелна електропроводна линия 20 kV. Съдът е отбелязъл,
че в проведеното открито съдебно
заседание от 01.10.2020 г., че ищцата Р.Т. е заявила, че „когато се появи кабелът 1996г., те не ни показват, че имат разрешение и няма акт № 16. През 1999г. излиза,
че има сервитутна зона". Настоящата инстанция също приема, че е налице признание
на факт по чл.175 ТПК за това, че кабелна линия 20kV е била изградена между 1987г. и 1996г., която и към настоящия момент съществува, с оглед цитирания по-горе ПУП,
така и с оглед скицата, издадена от община Белово с № 59/27.02.2019г„ върху
която е нанесен. От приетата по делото съдебно-техническа
и оценителна експертиза се установява, че процесният имот с пл.№ 860052, площ
400 кв.м„ е от земеделски характер, влизал е в границата на урбанизираната
територия и по сега действащия ПРЗ попада в
кв.4, УПИ 1-29, отреден „за озеленяване и трасе на подземна линия 20 kV”. Понастоящем имотът представлявал самозалесила се
територия и по цялата дължина на западната му граница имало изграден подземен
кабел. Вещото лице е дал оценка, при наличие на кабел и отреждане за
озеленяване на имота, в размер на 6480лв. за годишен наем, съответно за исковия
период 30.03.2014г. до 30.03.2019г. в размер на 32 400лв. Дал е и оценка, ако
имотът е с друго отреждане, различно от „за озеленяване“ и в него нямало
разположените процесиите кабели, при което стойността за исковия период
възлизала на 51 840лв. Била е приета разписка от 14.02.2000г. издадена от Р.Т.
за получаване на сума с левова равностойност 2744лв. с описание - плащане по
договор за наем от 10.02.2000г., сключен с НЕК. Това е фактическата обстановка, подробно описана от
СРС, към която настоящата инстанция препраща.
От правна страна:
Предявен е иск по чл.59 ЗЗД. Разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД намира приложение, само когато не са налице
елементите на някой от фактическите състави на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и няма
друга възможност за правна защита при допуснато разместване на имуществени
ценности без основание - обогатяване на ответника за сметка обедняването на
ищеца. За успешното провеждане на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не следва да
съществува валидна договорна връзка между страните, нито да е налице възможност
за ищеца да реализира правата си по друг ред. За да се уважи исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД следва да са налице
следните кумулативни предпоставки: увеличение на имуществото на едно лице за
сметка на имуществото на друго лице; обедняване на друго лице, свързано със
съответното обогатяване, отсъствието на правно основание за обогатяването,
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтича от един и същ
факт или от обща група факти; да липсва друга възможност за правна защита на
обеднелия.
От подробно описаните
по-горе писмени доказателства може да се направи извод, че ищците са
собственици на процесния имот при квоти
10/12 Р.Т. и по 1/12 за Д. и С. Т.. По делото е безспорно, че под имота
преминава подземна линия 20 кV,
собственост на ответното дружество, както и че в един предходен момент между страните
е бил сключен договор за наем със срок до 10.02.2007 г., който е бил прекратен/ в отправената нотариална покана се
иска обезщетение за лишаване от ползване/.
Трябва да бъде
установено дали ответникът е ползвал без правно основание процесния имот през
визирания период. По делото е установено, че под процесния имот има изградена подземна линия 20 kV, собственост на ответника. Настоящата инстанция
също приема, че въпросната кабелна линия
20kV е била изградена между 1987г. и
1996г., като това се установява не само от изявленията на ищцата Т. в
о.с.з., но и от отправената от нея към НЕК ЕАД нотариална покана, където е
посочено, че „От 1995 г. НЕК има сключен наемен договор с мен, за това, че
ползува собствения ми имот, находящ се в м.Чаира, община Белово, област
Пловдивска. През имота ми преминават два броя кабели, които захранват 20 кв. ПАВЕЦ
„Чаира“, т.е още към 1995 г. кабелните линии са били изградени. При тези данни следва да се приеме, че кабелна линия 20kV
е била изградена при
действието на Закона за
електростопанството от 1975 г./ЗЕ/ (Обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г.,в сила от
01.07.1976 г., Отм., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г.), Следователно към ЗЕЕЕ
(обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., отм. 05.03.2004 г.), съответно ЗЕ (Обн.,
ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.) кабелна линия 20kV е била вече
заварена. При действието на ЗЕ (отм.), подземната линия представлява
„електрически мрежи“ по смисъла на съгласно §3 ДР ЗЕ (отм.), съответно при
действието на ЗЕЕЕ (отм.). Съгласно §1, т.17 ДР подземната линия 20 kV
представлява „енергиен обект“,
съответно при действието на настоящия ЗЕ представлява „електропровод“ по см. на
§1, т.21 ЗЕ, съответно „енергиен обект“ по см. на §1, т.23 ДР на ЗЕ. Щом като подземната линия е
изградена преди влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.), то тя представлява съществуващ (заварен) енергиен обект и с
влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.), е възникнало сервитутно право за използване на
процесиите енергийни обекти, като учреденото сервитутно правоотношение е
запазило действието си по силата на ЗЕ, което се явява и правно основание за
„използване“ на процесния имот. Това е което изключва една от кумулативно необходимите
материални предпоставки, поради което искът се явява неоснователен. Това е
така, защото съгласно чл.60, ал.2 от ЗЕЕЕ (отм.) Сервитутното
право възниква: 1. за съществуващите енергийни обекти - по силата на този
закон; Съгласно
чл.62 ЗЕЕЕ (отм.) собствениците
на имоти, които са включени в сервитутните зони или граничат с тях, не могат да
препятстват упражняването на учредените сервитутни права. Следователно, с влизане в
сила на ЗЕЕЕ (отм.) кабелна линия 20kV
е
била съществуващ енергиен обект, съответно с влизане в сила на ЗЕ също не е нов
линеен енергиен обект по см. на чл.64, ал.1 ЗЕ, а съгласно § 26, ал.1 ДР на ЗЕ „.Възникналите
по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни
права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила
на този закон енергийни обекти запазват действието си“. СРС се е позовал на Решение
№ 309 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 850 / 2019 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отд., в което е прието, че „Когато
енергиен обект е изграден в чужд недвижим имот, за който няма предвиждане в
подробния устройствен план, по аргумент за противното от чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, в
полза на енергийното предприятие не възниква сервитутно право върху този имот.
В този случай енергийното предприятие държи енергийния обект в чуждия имот,
респ. - ползва последния или съответната засегната част от него, върху която е
изграден енергийният обект, без да има правно основание за това, като по този
начин лишава собственика от възможността безпрепятствено да ползва по
предназначение имота си, респ.-съответната засегната част от него. Поради това,
отношенията между тях се уреждат от общата хипотеза на неоснователното
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД - енергийното предприятие дължи на собственика на
имота обезщетение, което се съизмерява със средната пазарна наемна цена за
имота, респ.-за засегнатата част от него, за съответния период от време, през
който енергийният обект продължава да се намира в имота, без да е налице
предвиждане за това в подробния устройствен план, респ. - без да е налице учреден сервитут. В
конкретния казус, въпросната кабелна линия е възникнал, съответно заварен
учреден по силата на закона квазиличен сервитут по чл.64 от ЗЕ, поради което ответникът
е ползвал процесния имот през процесния период на правно основание. При тези
данни е безпредметно да се изследват другите елементи от фактическия състав на
чл.59 ЗЗД.
Най-накрая, неоснователно
се явява твърдението във въззивната жалба на процесуалния представител на въззивниците/ищци, че със заплащането на наем
НЕК ЕАД се противопоставя на възникналото по силата на закона сервитутно право.
СГС намира, че подобна правна възможност не съществува, нито нормативно е
предвидена подобна хипотеза.
На
основание чл.271, ал.1, изр.1, пр. I ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивниците следва да заплатят на въззиваемото дружество направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв..
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 12.10.2020 г. по гр.д.
№ 46887/19 г. на СРС, І ГО, 27 с-в.
ОСЪЖДА Р.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
и С.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и тримата чрез пълномощника по делото
адвокат М.Й.Г.,*** заплатят на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор И. Й., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт М.А. направените разноски за
настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.