Решение по дело №96/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 май 2023 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20237140700096
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

335/16.05.2023 г., гр. Монтана

В  името на народа

 

            Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито  заседание на десети  май две хиляди  двадесет и трета  година, в състав:   

                                                                Административен съдия: Мария Ницова

при секретаря Лазарова

като разгледа докладваното  от  съдия Ницоваадм. дело № 96 по описа за 2023 г.  и   за да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал.3 във вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба от Н.Д.М. ***, против решение № 2153-11-47 от 19.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр. Монтана, с което са потвърдени разпореждане № 111-00-292-3 от 18.11.2022 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Монтана, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО и разпореждане № 111-00- 292-4 от 18.11.2022г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  Монтана, с което на лицето е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 09.02.2022г. до 31.10.2022г. в размер на 3826.34 лева, като иразпореждане № 111-00- 292-2  от 18.11.2022 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  Монтана, с което е отменено разпореждане № 111-00-292-1 от 17.02.2022 г. за отпускане на обезщетение за периода 09.02.2022 г. – 08.02.02023 г., като с оспореното решение са потвърдени тези разпореждания, а направените възражения са приети за неоснователни.

В жалбата се излагат доводи за упражняване на трудова дейност, поради което са налице правата и на „осигурено лице“, което има право да получава парично обезщетение за безработица. Прилага копие на сключен  трудов договор от 01.10.2021г. с работодател „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.Петрохан №2, представлявано от Любчо Димитров Петков, като е посочена длъжност“координатор дейности с код по НКПД 44193010“ на пълно работно време от 8 часа, със срок на изпитване 6 месеца, същият е регистриран в регистрите на трудовите договори в ТД на НАП Монтана, съгласно приложено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. След прекратяване на трудовия договор и е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 09.02.2022г. до 08.02.2023 г. Твърди, че реално е извършвала трудова дейност от 01.10.2021г. до 09.02.2022 г.. Сочи, че в решението са налице противоречиви мотиви, тъй като е посочено, че от търговското дружество „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД са подавани декларации образец 1 и образец 6, като в същото време се приема, че търговското дружество има задължения в размер на 117 891лева, а от друга страна се твърди, че търговското дружество не е извършвало дейност и работниците нямат осигурителни права, което работникът няма как да знае и провери. Извършената проверка от НАП е проведена без тя да знае и участва, но реално е извършвала трудова дейност и е получавала заплата, поради което издаването на административния акт е при превратно упражняване на права от НОИ и в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона.

В проведеното съдебно производство оспорващата се явява лично и с пълномощника адв. Ив. Ц., поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като ангажира допълнително  писмени доказателства за доказване на твърденията, че  реално е упражнявала трудова дейност. Моли да се отмени оспореното решение на директора на ТД на НАП Монтана и потвърдените с него разпореждания. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът - директора на ТП на НОИ Монтана, представляван от пълномощника юрк. Л., оспорва жалбата, излага подробни доводи в  писмено становище, като моли да бъде потвърдено обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Монтана, т.к. от събраните от административния орган доказателства и представените в съдебно заседание, не се установява реално осъществяване на трудова дейност.Наличието на възникнало трудово правоотношение не е свързано с осигурително такова, което е водещо при определяне правата на лицето по КСО. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14- дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на ТП, който в 7 - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката по пощата с обратна разписка и е получено лично на 11.01.2023г./л.19 от делото/, а жалбата е подадена чрез административния орган на 23.01.2023 г., вх. № 2103-11-2 /л.3 от делото/, т.е. същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1 от АПК. Ето защо съдът приема, че подадената жалба е допустима - подадена  в законо- установения срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с оглед на гореизложеното, има правен интерес от оспорването.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установени следните факти и обстоятелства:

            Оспорващата Н.Д. Мутакована 10.02.2022 г. е подала заявление вх.№510-131 за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като е декларирал прекратено правоотношение с „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, считано от 09.02.2022г., приложена е и заповед  № 015/09.02.2022 г. за прекратяване на  трудовия договор без предизвестие на основание чл.71, ал.1 от КТ/л.27 и 28 от делото/. Във връзка със заявлението от ТП на НОИ  Монтана е издадено разпореждане №111-00- 292-1 от 17.02.2022г. на основание чл.54ж, ал.1 във вр. чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода 09.02.2022 г. – 08.02.2023 г. в размер на 21.14 лв. дневно/л.25 от делото/. За периода от 09.02.2022г. до 31.10.2022г. е изплатена сума в общ размер 3 826.34 лева.

            При осъществен контрол по изплащане на суми от фондовете на ДОО, е подаден сигнал до ТД на НАП В.Търново по отношение спазването на данъчното и осигурителното законодателство. При извършената проверка от контролните органи на НАП и резултатите обективирани в констативен протокол е установено, че „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, с ЕИК ********* не е извършвало търговска дейност, а само са подавани данни с декларации образец 1 и 6, за периода от октомври 2021г. до юни 2022г., като не са внасяни дължимите осигурителни вноски и общо задълженията са в размер на 117 891 лева. От полученото писмоот ТД на НАП В.Търново, офис Монтана, с изх.№33-00-123/02.11.2022г./л.42 от делото/, директорът наТП на НОИ Монтана  е уведомен, че търговското дружество „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, с ЕИК ********* няма имущество, което да обезпечава задълженията, няма декларирани и открити банкови сметки, няма регистрация по ЗДДС, няма регистрирани фискални устройства. При проверката не е установено реално осъществяване на дейност от страна на задълженото лице, няма получавани и осъществявани доставки към лица, регистрирани по ЗДДС. Не са представени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 и 2021г., единствено са подадени декларации обр.1 и обр.6, като е декларирана дейност с НКИД 7830 „Други дейности по предоставяне на работна ръка“. Всички декларирани задължения по фондове на ДОО и данък по чл.42 от ЗДФЛ не са внасяни в бюджета.

            При извършване на проверката е съставен протокол №1793483/05.12.2022г. съставен от органите на ТД на НАП В.Търново, офис Монтана, ведно с попълнен лично от управителя на дружеството Любчо Димитров Петков въпросен лист/л.110- 119 от делото/ касаещи дейността на търговското дружество. Видно от собственоръчно попълнения въпросен лист управителят е отразил, че „..не той е регистрирал фирмата..., но не е изплащал работни заплати на работниците, не знае дали фирмата извършва дейност, не е представил пълномощно на друго лице, което да се занимава с ръководството и управлението на дружеството; не е назначавал лица на работа и не е подписвал документи на дружеството; не е изпращал данни до НАП по електронен път и не е упълномощавал лица за това; управител е на много търговски дружества и само е получил пари за прехвърлянето..“. Изготвен е и протокол №П-04001222160224-073-001/12.12.2022г. от органите на ТД на НАП В.Търново/л.70-78 от делото/, от който се установява, че управителят на „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, регистрирано на 14.04.2020г. в ТР, е управител на още 97 търговски дружества, като реално при извършените проверки не е установено извършването на търговска дейност.

            След като директорът на ТП на НОИ Монтана е надлежно уведомен за така установените от контролните органи на НАП данни, е издадено разпореждане №111-00- 292-2 от 18.11.2022г. от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  Монтана, на основание чл.54ж, ал.2,т.1 от КСО е отменено разпореждане №111-00- 292-1/17.02.2022г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по отношение на Н.М., като в мотиви е отразено писмото на ТД на НАП гр.Монтана за получената информация, при извършена проверка на търговско дружество „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, с ЕИК *********, за което е съставен констативен протокол и което установява, че търговското дружество реално не е осъществявало дейност, определящо неоснователност на подадените данни за осигуряване на работници и служители. Издадени са и разпореждане № 111-00- 292 -3 от 18.11.2022 г., от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Монтана, на основание чл.54ж, ал.1 във вр. чл.10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО с мотиви, че при извършената проверка от контролните органи на НАП е установено, че търговско дружество „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, с ЕИК ********* реално не е осъществявало дейност, определящо неоснователност на подадените данни за осигуряване на работници и служители, поради което и за Н.М. не е възникнало задължение за осигуряване при този осигурител т.е. не е осигурено лице по см. на чл.10 от КСО и §1, ал.1,т.3 от ДР на КСО, както и разпореждане № 111-00-292-4 от 18.11.2022г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Монтана, поради получени нови данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на изплащане, на основание чл.114, ал.3 във вр. чл.114, ал.2,т.2 от КСО, на жалбоподателката е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 09.02.2022г. до 31.10.2022г. в размер на 3826.34 лева. В мотиви е отразено, че при извършената проверка от контролните органи на НАП е установено, че търговско дружество „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, с ЕИК ********* реално не е осъществявало дейност, определящо неоснователност на подадените данни за осигуряване на работници и служители, поради което и за Н.М. не е възникнало задължение за осигуряване при този осигурител т.е. не е осигурено лице по см. на чл.10 от КСО и §1, ал.1,т.3 от ДР на КСО. В тази връзка по см. на чл.114, ал.2,т.2 КСО на жалбоподателката неправомерно е било изплатено парично обезщетение за безработица за периода от 09.02.2022г. до 31.10.2022г.  Разпорежданията са съобщени на жалбоподателката на 24.11.2022 г./ известие за доставка на л.26 от делото/.

Н.М. е подала възражение с вх.№ 1034-11-126/24.11.2022 г. и допълнение с вх.№ 1054-11-126/1 от 28.11.2022 г. по разпорежданията № 111-00-292-3 от 18.11.2022 г. и № 111-00-292-4 от 18.11.2022 г., издадени от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Монтана, т.е обжалвани са по реда на чл. 117 от КСО, след което е постановено оспореното в настоящото съдебно производство решение № 2153-11-47 от 19.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ  Монтана. Излагат се изводи, че лицата за който има подадени данни за сключени трудови договори нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност като една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. За периодите, за които е изплатено парично обезщетение за безработица Н. Мутакованяма качеството на осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, което определя правото и на осигурителни права регламентирани в чл. 11, ал.1 от КСО.

На основание извършените проверки, контролните органи на ТП на НОИ са издали задължителни предписания ЗД-1-11-01244152/29.11.2022г./л.30и сл. от делото/, за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата наети по трудови правоотношения, включително и за Н.М. т.20. Същото е връчено на „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, с ЕИК *********, видно от известието за доставка на 06.12.2022г. лично на управителя/л.36 по делото/, като не е обжалвано и към 21.12.2022г. е влязло в законна сила.

В хода на съдебното производство за установяване на реално положения труд, оспорващата М. поиска да бъдат събрани допълнителни писмени доказателства.Представени  са 5 бр. фишове за възнаграждение, както и  5 бр. ведомости за работни заплати/л.92-101 от делото/.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Оспореното решение № 2153-11-47 от 19.12.2022 г.е постановено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б.“е“ от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ Монтана. Същото е в  писмена форма, със съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивирано съгласно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО. Отразени са направените при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи, формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че ръководителят на ТП на НОИ Монтана споделя изводите на издателите на административни актове за наличие на предпоставките по чл.54ж и чл.114, ал. 2, т. 2 от КСО за отказ отпускането на парично обезщетение за безработица и възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица. Обосновано и правилно директорът на ТП на НОИ  Монтана е приел, че разпорежданията, предмет на контрол са издадени от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ по отношение на издаденото разпореждане №111-00-292-4 от 18.11.2022г. от началник отдел КПК,разпореждане№ 111-00-292-2 от 18.11.2022 г. и  №111-00-292-3 от 18.11.2022г. от началник на сектор КП, отдел КПК на основание заповед № 1015-11-72/21.05.2021г. на директор ТП на НОИ Монтана/ л.11-13 и л.22-24 от делото/.

Процесните разпореждания са издадени на  основание извършения последващ контрол по разходите по ДОО, при който е установено, че жалбоподателката не е имала качеството на осигурено лице. Обжалвани са по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено и оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ Монтана. В него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му.

Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и поред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. При заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Последващият контрол по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО касае спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. Всички документи във връзка с извършване на дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респективно на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и ИА ГИТ, с оглед възложените им от закона правомощия. Работниците и служителите, назначени по трудов договор не разполагат с документите, от които да се установи цялостната дейност на осигурителя по отношение на упражняваната търговска/стопанска дейност и осъществяването на общественото осигуряване на назначените по трудов договор лица. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверяваният осигурител, и само той може да бъде адресат на административния акт /задължителни предписания/, издаден в резултат на проверката по разходите на ДОО, а жалбоподателката не е страна в производството по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и за контролния орган не е било налице задължение да я уведоми и да изиска представяне на обяснения и доказателства. Във връзка с изложеното съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателката в този смисъл.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В§ 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, е въведена легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“ физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор, т. е. възникването на трудово правоотношение не е единственото и достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО, основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски, част от които са за сметка на осигуреното лице. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС.Доказателствената тежест за установяване на реално положения труд е на самото лице. В настоящия случай за доказване на това обстоятелство по делото входа на съдебното производство са представени 5 бр. фишове за възнаграждение, както и 5 бр. ведомости за работна заплата, с отразен подпис на жалбоподателката. Видно обаче от  заверени копия на ведомости за работна заплата, на същите липсва подпис на управител, а е положен такъв само на счетоводител. Приложените фишове за заплата са генерирани от нарочна програма, като освен подписа на жалбоподателя, липсват други. Наличието на представените ведомости и фишове, не са достатъчни да обосноват наличието на валидно възникнало трудово правоотношение, тъй като не е приложена длъжностна характеристика, не са приложени таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, карта за дневна заработка,  др. по видове дейности, с оглед което приложените писмени доказателства не се кредитират от настоящия съдебен състав. Наред с това тези писмени доказателства противоречат на собственоръчно отразеното във въпросния лист от управителя на „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, при извършената проверка обективирана в изготвения протокол от ТД на НАП В.Търново, в който собственоръчно управителят е посочил, че „..не е изплащал работни заплати на работниците, не знае дали фирмата извършва дейност, не е представил пълномощно на друго лице, което да се занимава с ръководството и управлението на дружеството; не е назначавал лица на работа и не е подписвал документи на дружеството; не е изпращал данни до НАП по електронен път и не е упълномощавал лица за това; управител е на много търговски дружества и само е получил пари за прехвърлянето..“. т.е по отношение на счетоводните ведомости не е установено същите да са редовно водени по смисъла на чл. 182 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

            Предвид изложеното съдът намира, че не са налице доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че Н.Д. Мутокова е полагала труд в полза на посочения осигурител. В случая и от извършените проверки от НОИ и НАП на осигурителя „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, се установява липса на факти и доказателства за упражняване на трудова дейност в посочения период.

Предвид установеното при извършените проверки, обосновано е прието от контролните органи на ТП на НОИ Монтана, че „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД в периода от м. октомври 2021г. до м. юни 2022г., не е извършвало дейност за времето, посочено в издадените задължителни предписания, която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й. Не се установяват никакви данни за реализирани приходи от търговска дейност на дружеството, които да обуславят изплащане на възнаграждения в размери близки или равни до максималния осигурителен доход на лицата, за които са подавани данни в НОИ. Всичко това обосновава извод, че лицата, за които има подадени данни за сключени трудови договори нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност, една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. Установените факти и обстоятелства сочат, че без правно основание са декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ, с цел придобиване на право и отпускане на парични обезщетения от ДОО. В случая проверките по разходите на ДОО на търговското дружество е приключила с издаване на задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата наети по трудови правоотношения, включително и за жалбоподателкатаМутакова. Същото е връчено на „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, с ЕИК *********, видно от известието за доставка на 06.12.2022г. лично на управителя /на л.36от делото/, като не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Предвид така установените факти, че „Ел ЕлБилд 2021“ ЕООД, с ЕИК ********* не е извършвало търговска дейност, няма отчетени приходи, няма регистрирани фискални устройства и няма разплащателни ведомости, обосновани и правилни са констатациите, че лицата, за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, не са осигурени лица на основание чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО.

Предвид гореизложеното и след като  не се установи реално да е осъществена трудова дейност от жалбоподателката, не е възникнало осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, т. е. Н.М. не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и §. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение. При това положение същата няма право на обезщетение, каквото не оспорва, че е получила. Освен това, когато след изплащането на парични обезщетения за безработица са установени нови данни и обстоятелства, имащи значение за определяне на правото, размера и срока за изплащане,както в случая и възниква правомощието по чл.114, ал. 2, т. 2 от КСО на длъжностно лице от кръга на визираните в чл. 114, ал. 3 от КСО да изиска връщането на добросъвестно получените, но недължими осигурителни плащания, без значение, че административният акт за отпускането на обезщетенията е влязъл в сила преди това.По делото не е спорно, че парично обезщетение за безработица е било получено от Н.М., като няма спор и досежно изчисленията по отношение размера.

            Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед на горното основателна се явява и претенцията за разноски на ответника предвид разпоредбата на чл. 143, ал.4 от АПК вр. чл. 78 ГПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, поради което ще следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

            При тези мотиви и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Н.Д. ***, против решение № 2153-11-47 от 19.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр. Монтана, като неоснователна.

 

ОСЪЖДАНаталия Д.М. ***, да заплати на ТП на НОИ  Монтана сумата от 100/сто/лева, разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд  Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

                                                                                  Административен съдия: