Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1152 21.10.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав, на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година,
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Константин Григоров
Яна
Колева
секретар: В. С.
прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно
административнонаказателно дело № 1570 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.Г.Ш., ЕГН **********
***, чрез адв. Г.М. ***, против решение № 661/22.06.2022 г. по АНД №5557/2021
г. на РС – Бургас.
В
касационната жалба са изложени възражения, според които
авторството на лицето не било надлежноустановено при съставяне на АУАН и
изготвяне на НП, поради което според жалбоподателя производството е следвало да
продължи по особения ред на чл.187а ЗДвП, уреждащ санкциониране собственика на
МПС при неустановяване на нарушителя. Според по-нататъшните оплаквания датата
на нарушението била некоректно посочена. Иска се отмяна на съдебното
решение и отмяна на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява. С молба от адв. М. се излага становище, че не възразява по
хода на делото, не сочи доказателства и поддържа касационната жалба.
Ответникът по касация, Агенция пътна инфраструктура началник отдел Контрол и
правоприлагане в Национално ТОЛ управление към АПИ се представлява от
юк. Костадинова, която оспорва жалбата и иска
решението на РС – Бургас да бъде оставено в сила. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор на
касационната жалба се излагат подробни съображения за неоснователност на всяко
от касационните възражения.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на
оспорването.
След като
прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен
съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас
потвърдил наказателно постановление № 002057 от 11.11.2021 г., издадено от
Началник отдел Контрол и правоприлагане в Национално ТОЛ управление, към АПИ,
гр. София, с което на К.Ш., за нарушение на чл.139, ал.6, вр. чл.179, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, е наложена глоба в размер на 300 лв.
За да постанови решението, съдът приел
за установена фактическата обстановка отразена в АУАН и НП, както и че в хода
на производството не били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Изложил мотиви, според които
нарушението и авторството на деянието били доказани. Не намерил предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Наказанието било правилно определено по вид и
размер.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че на 23.06.2021 г. в 16,20 ч., длъжностни лица в
сектор Контрол и правоприлагане – Пловдив, извършили проверка на ППС лек
автомобил Мерцедес GLE350 4matik с рег. № СВ0007РХ, управляван от жалбоподателя. Било
установено, че проверяваното МПС на 06.06.2021 г. в 19:32 ч. било засечено по
път А1 L:06/A-1L-795/A-1L-1, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него,
към същата датата и час, не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата. Бил генериран доказателствен запис от електронната
система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. В същия ден
бил съставен АУАН, връчен на нарушителя при проверката му на 23.06.2021г.,
който не вписал възражения.
АНО извършил формална проверка на
фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН, приел ги за надлежно
установени и доказани, и издал обжалваното НП.
Касационните възражения за недоказаност
авторството на деянието настоящият съдебен състав намира за основателни.
Като дата на постановяване на процесния
АУАН е посочена 06.06.2021г., когато е осъществено самото нарушение. Към тази
релевантна за установяване авторството на деянието дата липсват каквито и да е
доказателства, че нарушението е осъществено от страна на К.Ш.. Автомобилът не е
спрян непосредствено след регистрация на нарушението в електронната система на
АПИ, поради което настоящият съдебен състав намира, че производството по делото
е следвало да продължи по особения ред на чл.187а ЗДвП, ангажиращ
административнонаказателната отговорност на собственика.
Датата на нарушението е ясно и недвусмислено
посочена, а именно 06.06.2021 г. Тази дата се установява от всички
доказателства приложени към АНП и на тази дата остава неустановен водачът на
описаното МПС. Устното потвърждение на водача, че той е управлявал МПС-то е
волеизявление, следващо установяването на нарушението. В тази хипотеза следва
да се вземе предвид обстоятелството, че нормата на чл.187а ЗДвП е императивна и
съгласно същата щом установяването на нарушението, което е станало автоматично
на 06.06.2021г., когато е генериран служебния номер на АУАН, е в отсъствието на
нарушителя, действие поражда предвидената в същата норма презумпция, „че пътното превозното средство е управлявано
от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.“ За
оборването на същата е предвиден специален ред, обективиран в хипотезата на
ал.4 на същата норма. Според него „Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна
отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал.
3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която
посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.“ Т.е.
актосъставителят изобщо не е разполагал с процесуална възможност сам да събира
доказателства за установяване авторството на деянието. Като е сторил това
същият е извършил действие за което в конкретната хипотеза не е компетентен,
което обстоятелство представлява допуснато съществено нарушение на
процесуалните норми, още повече, че санкционираната Ш. не се явява нито
собственик, нито ползвател на МПС-то, видно от служебнопредставената справка.
Вместо това същият е бил задължен да
реализира задължението си по чл.189е, ал.2 от ЗДвП, съгласно която норма при
установяване на нарушение по чл.179, ал.3 и преди съставяне на АУАН,
контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по
чл.10, ал.2 от ЗП. Доколкото при констатирано по реда на чл.189а ЗДвП нарушение
за нарушител се счита собственикът на превозното средство, липсват данни на Лобби
България ЕООД да е разяснявана възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2
ЗП, което в случая представлява самостоятелно и съществено процесуално
нарушение, доколкото ограничава правата на считания за нарушител собственик на
ППС да направи информоиран избор дали да заплати компенсаторна такса или да
посочи действителния водач-нарушител.
Само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че като е нарушил особения ред за установяване и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, актосъставителят е
достигнал до обсурдната ситуация в АУАН с генериран номер от 06.06.2021 да се
описват „бъдещи“ обстоятелства, като проверката от 23.06.2021г. Практически
актът разполага с две дати на съставяне, което обстоятелство е отделно и
достатъчно съществено, ограничаващо от формална страна правото на защита на
жалбоподателя нарушение.
Като е достигнал до изводи различни от
изложените, Районен съд – Бургас постановил валидно, допустимо, но неправилно решение, което
следва да бъде отменено. Отменено в този случай следва да бъде и наказателното
постановление, което се оспорва.
Процесуалният представител на касатора
е направил искане за присъждане на възнаграждение за адвокат. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, същото е
дължимо от ответната страна в доказания размер от 300,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 661 от 22.06.2022 г., постановено по АНД № 5557/2021г. по описа на Районен
съд – Бургас и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 002057 от 11.11.2021 г., издадено от Началник отдел Контрол и
правоприлагане в Национално ТОЛ управление, към АПИ, гр. София, с което на К.Ш.,
за нарушение на чл.139, ал.6, вр. чл.179, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.3, е наложена глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Агенция Пътна
инфраструктура Национално ТОЛ управление да
заплати на К.Г.Ш., ЕГН ********** ***,
разноски по делото в размер на 600,00 (шест стотин) лв. за двете съдебни
инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: