Р Е Ш Е Н И Е
№ 671
гр.Русе, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четиринадесети февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева
и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 331 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.М.П. ***,
депозирана чрез процесуалния му представител, против решение № 600/22.08.2023
г., постановено по а.н.д. № 637/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което
е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-1085-000044 от 07.02.2023 г.,
издадено от началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе. С наказателното
постановление, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 от същия закон са наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във
връзка с анализа на доказателствата. Иска се да се постанови решение, с което
да се отмени решението на въззивния съд и да се постанови друго, с което да се
отмени издаденото НП. Претендира
се и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата - началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е
основателна.
С оспореното пред въззивната инстанция НП №
23-1085-000044 от 07.02.2023 г., издадено от началник група в сектор ПП при ОД
на МВР – Русе, на М.М.П. *** са наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца за това, че на 05.01.2023 г., около 17:20 часа, в гр. Русе, на бул.
„Трети март“ – до Завод „Фазан“, посока „Западна промишлена зона“, като водача
на л.а., марка БМВ 330 Д, рег. № В 6897 НВ,
негова собственост, използва пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
като при движението си умишлено ускорява
рязко автомобила, при което се поднася задната част. В процесното НП е
посочено, че същото е издадено въз основа на АУАН серия GA № 873501 от 05.01.2023 г., докладна записка рег. №
1085р-142 от 06.01.2023 г., писма рег. №№ 1085р-217 от 09.01.2023 г. и
336р-1367 от 12.01.2023 г. и CD.
Въззивният
съд е събрал относимите към спора писмени, гласни и веществени доказателства. Разпитал
е св. Н.П.К. и св. С.Н.С. - двамата полицейските служители, спрели за проверка
водача, след като възприели управление на автомобила от негова страна, което
квалифицирали като „дрифт“. Разпитан е и св. К.П.Г., който е бил заедно с П. в
автомобила на процесните дата, час и място. В хода на проведеното съдебно
следствие първата съдебна инстанция е предявила на страните и представеното с
административнонаказателната преписка веществено доказателство – оптичен
носител DVD+R като
съдържащият се на него видеозапис бил възпроизведен в съдебно заседание. Оптичният носител съдържа пет видеофайла,
представляващи видеозапис, извършен от камери №№ 29-1,29-2, 29-3, 29-4 и 29-5,
монтирани на кръстовището на бул. „Трети март“ и ул. „Росица“ в гр.Русе, от
системата за видеонаблюдение на Община Русе с наименования:
Ruse 29-1_20230105170959_20230105171959.mp4;
Ruse
29-2_20230105171000_20230105171959.mp4;
Ruse
29-3_20230105171000_20230105172000.mp4;
Ruse
29-4_20230105171000_20230105172000.mp4
и
Ruse
29-5 PTZ_20230105170959_20230105171959.mp4.
Видно
от протокола от проведеното на 13.06.2023 г. открито съдебно заседание, районният
съд е установил движение на управлявания от касатора автомобил на два от
предявените файлове - Ruse
29-1_20230105170959_20230105171959.mp4 и Ruse 29-5 PTZ_20230105170959_20230105171959.mp4.
Въз основа на събрания по въззивното дело доказателствен материал контролираната
съдебна инстанция е приела за установено, че на 05.01.2023 г., около 17:20 часа, автонаряд от група в
сектор ПП при ОД на МВР - Русе, в състав разпитаните по делото в качеството им
на свидетели полицейски служители Н.П.К. и С.Н.С., извършвал обход с полицейски автомобил по бул. „Трети
март“ в гр. Русе, когато от пресечна улица на булеварда в движението по него се
включил л.а. марка БМВ 330 Д, рег. № В 6897 НВ. Водачът на последния боравел по
такъв начин с уредите за управление на автомобила и форсирал двигателя като умишлено
нарушил устойчивостта му на пътя, като по този начин поднесъл задната част на
автомобила последователно в ляво и дясно, след което продължил движението си в
посока „Западна промишлена зона“. След като наблюдавали описания начин на
движение на автомобила полицейските служители го последвали със служебния си
автомобил като се движели не непосредствено зад него, а зад друг лек автомобил
без първоначално да включват светлинен и/или звуков сигнал. Автомобилът,
управляван от жалбоподателя, отново ускорил скоростта си на движение и пред
изкуствена неравност за намаляване на скоростта водачът му отново умишлено нарушил
устойчивостта му на пътя като поднесъл задната част на автомобила
последователно вляво и вдясно, преминал през изкуствената неравност и отново
(за трети път) водачът поднесъл задната част на автомобила последователно в
ляво и в дясно и след това продължил движението си по пътното платно (двулентово
и двупосочно). Същият стигнал до кръстовището и спрял на подадения сигнал с
червен свят от светофарната уредба, което позволило на следващите го със служебния
автомобил полицейски служители да го застигнат, да подадат светлинен сигнал и
след ляв завой на кръстовището от двата автомобила да го спрат за извършване на
проверка, при което било установено, че автомобилът се управлява от касатора. При
проверката св. Николай Колев
съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 873501 от 05.01.2023 г. за
извършено от него нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, въз основа на който било
издадено и обжалваното пред Районен съд – Русе наказателно постановление.
При така
установената фактическа обстановка, след като е анализирал събраните по делото
гласни доказателства и изцяло е кредитирал показанията на разпитаните по делото
полицейски служители, съответно не е дал вяра на показанията на св. Калоян Г., районният съд
е приел, че описаното в НП нарушение е безспорно доказано както от обективна,
така и от субективна страна, като за същото правилно наказващият орган
определил и съответното административно наказание. Въззивната инстанция е
посочила, ч случаят не може да бъде квалифициран като маловажен, доколкото
според чл.189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г
от ЗАНН. С тези мотиви НП е било потвърдено.
Решението на Районен съд – Русе е
неправилно.
Разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, в
относимите ѝ части, предвижда, че доколкото в този закон няма особени
правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления се прилагат разпоредбите на НПК. Приложим се явява и стандартът
на доказване по чл.303, ал.2 от НПК, който изисква обвинението да е доказано по
несъмнен начин. Тежестта да докаже обвинението съобразно възприетия най-висок
стандарт, по арг. от чл.103, ал.1 от НПК, е възложена на наказващия орган.
Ако беше извършен внимателен анализ
на доказателствената съвкупност, какъвто е дължим от инстанцията по същество
съгласно чл.107, ал.5 от НПК, то същата би стигнала до различни фактически
изводи, а оттам и до различен правен извод относно това дали е осъществен
съставът на вмененото на касатора административно нарушение.
Касационната инстанция намира, че от
събрания по делото доказателствен материал не би могъл да се направи
категоричен извод за това, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В конкретния казус, видно от обстоятелствената част както
на АУАН, така и на издаденото въз снова на него НП, вмененото в тежест на П.
нарушение се изразява в това, че използва пътищата отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари, „…като при движението си умишлено ускорява рязко автомобила, при което се
поднася задната част“. Следва да се подчертае, че нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е
посочено, че П. умишлено
е нарушил устойчивостта на пътя на управлявания от него автомобил, като по този
начин поднесъл задната част на автомобила последователно в ляво и дясно, нито
пък е обосновано неколкократното извършване на такива действия, както е приел
за установено от фактическа страна въззивният съд. Отново следва да се
отбележи, че в санкционния акт субективната страна на вмененото на касатора
нарушение е обвързана единствено с ускоряването на автомобила (според НП П. „…умишлено рязко ускорява автомобила“), а
не с неговото поднасяне, в което всъщност се изразява нарушението по чл.104б,
т.2 от ЗДвП от обективна
страна. Посочените фактически
констатации на въззивната инстанция се основават единствено и само на показанията
на полицейските служители. Тези показания, обаче, не кореспондират нито на
описанието на нарушението от обективна страна в АУАН и НП, нито на останалия
доказателствен материал по делото – докладната записка на единия полицейски
служител, в която се описва автомобил, който се е движил пред тях и умишлено
подавал газ и поднасял задната част; показания на св. К.П.Г., който
свидетелства за това, че е възможно поради подаване на газ от водача да е имало
леко отклонение на автомобила вляво или вдясно,
да е имало някакво леко поднасяне.
Св.Г. обаче заявява, че не е имало нетипично поведение на автомобила, не е
имало значително поднасяне, нито разклащане на автомобила, не е имало опасност
за движението на другите автомобили, за живота и здравето на пешеходци, не е
била създадена предпоставка за настъпване на ПТП. Показанията на този свидетел
изцяло кореспондират на съдържанието на видеозаписите, заснети от видеокамерите
на Община Русе. По-конкретно от съдържанието на видеозаписа, представляващ
видеофайл с наименование Ruse 29-5 PTZ_20230105170959_20230105171959.mp4, около 17:14:20
часа, не се наблюдава твърдяното от полицейските служители преминаване
от лявата в дясна пътна лента от страна на управлявания от касатора автомобил. Наблюдава
се единствено еднократно отклонение на автомобила от праволинейното
му движение с минимално поднасяне на задната му част вляво.
От така констатираното минимално еднократно
отклонение на автомобила от праволинейното му движение не би могъл да се
формира извод, че от страна на водача са предприети умишлени действия по
поднасяне на задната му част и използването по този начин на пътя,
отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари.
Както беше посочено по – горе, в самото НП не се и твърди, че санкционираният
водач умишлено е поднасял задната част на автомобила като умишлените действия
са обвързани единствено с рязкото ускоряване на неговото движение.
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП
предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното
изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги
целенасочено, т.е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна
нарушението по посочения текст може да бъде извършено само при пряк умисъл като форма на
вината – чл.11, ал.2, пр.1 от НК, вр.чл.11 от ЗАНН.
Касационната инстанция счита, че по
делото липсват доказателства
за наличието на умисъл при извършване на нарушението. С оглед неговото
естество, такива доказателства за умишленото му извършване принципно могат да
бъдат извлечени от самия начин на неговото осъществяване (напр. евентуалното
наличие на многократни и последователни маневри, подобни на описаните в НП),
при което би
била изключена възможността поднасянето на автомобила да се дължи на други
фактори – несъобразена скорост и поведение на водача с пътната обстановка,
техническа неизправност, неопитност на водача и т.н., и би се формирал извод,
че то се дължи именно на предприемането, и то в необходимата последователност,
на целенасочени действия с кормилната и спирачната уредби на автомобила, нужни
за извеждането му от контрол, загубата на сцепление на задните колела и тяхното
странично приплъзване с последващо възстановяване на контрола. Както беше
посочено обаче, в случая в АУАН и НП не се твърди действията да са извършени
неколкократно като такива твърдения се съдържат единствено в показанията на
разпитаните по делото полицейски служители, чиято достоверност е разколебана от
представените видеозаписи от камерите на кръстовището. Поради това от събраните по
делото доказателства не може да се направи извод, че касаторът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.175а,
ал.1, предл.3, вр.чл.104б, т.2 от ЗДвП. След като не е извършил вмененото му нарушение,
той не следва да понесе и административнонаказателна отговорност за него.
Като е достигнал до противоположни
фактически и правни изводи районният съд е постановил едно неправилно решение –
постановено при допуснати съществени нарушения във връзка с оценката на
доказателствата и в нарушение на материалния закон, което следва да бъде
отменено. След отмяната на решението и на основание чл.222, ал.1 от АПК
касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При
осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият
състав на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 1000 лева.
Същото е било заплатено в брой, доказателство за което представлява отбелязването
на неговото заплащане в двустранно подписания договор за правна защита и
съдействие № 0023798 от 17.03.2023 г. (л.23 от въззивното дело), който има
силата на разписка за посоченото обстоятелство (вж. т.1 от Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Липсват
доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което
такива в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени, на основание § 1, т.6 от
ДР на АПК вр.чл. чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, в тежест на ОД на МВР – Русе, която има качеството на юридическо
лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и
на основание вр.чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК чл.63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 600 от 22.08.2023
г., постановено по а.н.д. № 637/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което
е потвърдено наказателно постановление № 23-1085-000044 от 07.02.2023 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 23-1085-000044 от 07.02.2023 г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, с което на М.М.П.,
с ЕГН **********, за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 от същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49,
да заплати на М.М.П., ЕГН **********,*** сумата от
1000 лева – деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: