№ 7980
гр. Варна, 21.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110107716 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Н.П..
Съдът, при извършената проверка по 129 ал. 1 ГПК установил, че исковата молба не
отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 т. 2 ГПК, поради което с разпореждане от
23.06.2022г. я оставил без движение, като на ищеца било указано в законоустановения срок
по чл. 129 ал. 1 ГПК да отстрани изрично посочените от съда нередовности – да
конкретизира претенцията си за обезщетение за забава и да представи доказателства за
платена държавна такса.
Указани били на ищеца и законоустановените последици при неотстраняване на
нередовностите в срок.
Разпореждането на съда било редовно връчено на ищеца на 05.07.2022г., но дадените
с него указания не са изпълнени до изтичане на срока по 129 ГПК на 12.07.2022г., извън
който - на 14.07.2022г. е подадена по пощата молба за продължаване на срока без посочени
причини за това.
Съдът намира, че молбата за продължаване на срока не следва да бъде вземано
предвид съобразно императивната норма на чл. 64 ал.1 ГПК, тъй като това процесуално
действие е извършено извън преклузивния срок уреден в чл. 63 ал. 1 ГПК – в т.см. е
трайната съдебна практика – пр. Определение №77 от 25.02.2011г. по ч.гр.д. 506/2010г. на I
г.о. на ВКС; решение № 56 от 3.II.1995 г. по гр. д. № 708/94 г. на ВС, 5-членен с-в, ТР № 63
от IX.1984 г., ОСГК, ТР № 6а от 6.I.1955 г. по ч. гр. д. № 138/54 г., ТР 1/2001г. на ВКС,
ОСГК т.4, определение № 22 от 15.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 527/2009 г., II г. о., ГК.
Следва да се отбележи, че като немотивирана с посочени конкретни извинителни причини за
неспазване на срока е и неоснователна.
Относно необходимостта за уведомяване на страната за постановеното определение
по чл. 63 ГПК е налице съдебна практика на ВКС, вкл. задължителна по чл. 274, ал.3, т.2
1
ГПК, която настоящия състав споделя – пр. опр. №385 по ч.гр.д. №374/10 г., II г. о., опр. №
79 по ч.гр.д. №24/10 г., IV г.о., опр. № 193 по ч.гр.д. № 103/11 г., III г.о., опр. № 408 по ч.т.д.
№ 339/11 г. на II т.о., опр. № 126 по ч.т.д. № 448/2015 г., II т.о.; определение
№103/07.06.2017 по гр. дело №1674/2017г., II г.о. и др.
Въз основа на гореизложеното, и като взе предвид, че ищецът не е изпълнил в срок
дадените му указания да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 и
чл. 128 т. 2 ГПК, като нередовностите в нея не са отстранени и към настоящия момент,
съдът намира, че тя следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, ВРС
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129 ал.3 от ГПК искова молба с вх. №
40619/16.06.2022г. на ВРС, въз основа на която е образувано гр.д. № 7716 по описа на
ВРС за 2022г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението, в частта му за връщане на исковата молба, подлежи на обжалване
с частна жалба пред Варненския окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването на
ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2