РЕШЕНИЕ
№ 2285
гр. Варна, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110115425 по описа за 2022 година
Производството е за делба във фазата по извършването.
С влязло в законна сила решение №2361/29.06.2023г. по гр.д.
№15425/2022г. на ВРС, ХХХІ състав е допуснато извършването на съдебна
делба между съделителите Р. И. Д. и С. С. К. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 10135.1507.***, представляващ жилище, апартамент №5,
находящ се в гр.Варна,*** с площ от 86.25кв.м., състоящ се от : две стаи,
дневна, ниша, баня-тоалет, входно антре и балкон, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, ведно с избено помещение с
площ 25.20 кв.м., при граници: С. К., избено помещение на ГНС и улици“ А.“
и „О.“, таванско помещение с площ от 9.28кв.м., при съседи: С. К., П.Д., Г.И.
и тераса, както и 1/8ид.ч. от общите части на сградата и 1/8ид.ч. от правото на
строеж върху мястото, в което е построена, представляващо поземлен имот с
идентификатор 10135.1507.*** между съделители и квоти, както следва : Р. И.
Д. ЕГН*** – 3/4 ид.ч. и С. С. К., ЕГН********** – 1/4 ид.ч., на основание
чл.34 от ЗС.
Ответната страна е направила искане по реда на чл.349 от ГПК за
възлагане в дял на делбения имот, като процесуалният и представител в о.с.з.
на 8.11.2023г. е заявил „Не сме ползвали апартамента“.
Ищцовата страна при завеждане на исковата молба е направила искания
по реда на чл.30, ал.3 от ЗС и чл.31.ал.2 от ЗС вр.чл.346 от ГПК, като е
заявила, че още докато е бил жив общия на страните наследодател, той е
сключил наемен договор по силата на който е отдал под наем мазата на имота
на трето лице, като наемното възнаграждение след смъртта му се получава
изцяло от ответницата, като от него счита, че му се дължи 100лв. месечно за
1
времето от м.септември 2019г. до м.ноември 2023г. вкл., заедно със законна
лихва върху претенцията от 8.11.2023г. до окончателното и изплащане, на
осн.чл.30, ал.3 от ЗС. Ищецът също така е навел твърдения, че ответницата
еднолично ползва жилището и таванското помещение към него и поради това
счита, че от 22.11.2022г. му се дължи обезщетение от нея в размер на 100лв.
месечно до м.ноември 2023г. вкл. заедно със законната лихва от датата на
приемане на претенцията 8.11.2023г. до окончателното и изплащане, на
осн.чл.31, ал.2 от ЗС.
По делото са изготвени и приети СТЕ, които съдът приема за обективно
изготвена във връзка с реалната поделяемост на допуснатото до делба
имущество и за стойността му.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА
ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:
Досежно поделяемостта на имота, съдът възприема заключението на
вещото лице по изготвената СТЕ, което не е оспорено от страните и е в
смисъл, че имотът е неподеляем, както и по отношение на пазарната стойност
на същия определена на 328 700лв. или 246 520лв. за припадащите се на Р.Д.
3/4ид.ч. и 82 180лв. за припадащите са на С. К. 1/4ид.ч.
Предвид липсата на възможност имота да бъде поделен и изричното
изявление на ответника, че не е ползвал апартамент съдът намира, че
жилището следва да бъде изнесено на публична продан. Следва да се има
предвид по отношение на начина прекратяване на съсобствеността, че в хода
на делото са събрани доказателства-писмо от Дирекция „Местни данъци“ на
Общ.Варна от което се установява, че към момента на смъртта на общия
наследодател, ответницата Д. е била съсобственик с квота от 1/2ид.ч. и на
друго жилище намиращо се в чертите на гр.Варна с адм.адрес гр.Варна, ***.
наличието на друго жилище за ответницата се потвърждава и от
свидетелските показания дадени от свид.Е.П. л.114. Другият свидетел П.К.
сочи в показанията си, че ответницата е живяла в жилището на ул.“О.“, но се
е изнесла от там докато е бил жив живеещият там неин брат. Свид.Р. М.
еднозначно заявява, че ответницата Д. е живеела в друго жилище намиращо
се в кв.“Кайсиева градина“. Посочените доказателства водят на извода за
неприложимост на хипотезата на чл.349, ал.2 от ГПК по две причини-
ответницата не е живеела в жилището към момента на откриване на
наследството и втора има друго жилище в чертите на гр.Варна.
По исканията на ищеца за присъждане на припадащи се суми от наем на
избеното помещение и на обезщетение за еднолично ползване на жилището
от страна на ответницата съдът приема следното:
По искането на ищеца за присъждане на част от наемно възнаграждение
получавано за избеното помещение към апартамента за времето от 1 ноември
2019г. до 8 ноември 2023г. в размер на по 100лв. месечно на осн. чл.30, ал.3 от
ЗС се установява следното:
Ищецът не е провел пълно и категорично доказване на наличието на
наемно договорно отношение за избеното помещение по силата на което то
да се отдава под наем на трето лице. Следва да се има предвид, че
претенцията е за припадаща се част от твърдяно като еднолично получавано
наемно възнаграждение, а не като обезщетение. Ищецът няколко пъти е
2
използвал термина обезщетение, но дори и в последната си молба сочи, че
става дума за ¼ от получавано наемно възнаграждение за времето от 1
ноември 2019г. до 8.11.2023г., като по този начин е докладвана и самата
претенция от съда в открито съдебно заседание проведено на 8.11.2023г.
Събраните свидетелски показания сочат, че избеното помещение се ползва от
трето лице, но не се е доказало наличието на наемно отношение за същото.
Полученият от третото лице сочено като наемател отговор по реда на чл.192
от ГПК е в същия смисъл и гласи, че търговското дружество не се намира в
наемни отношения с ответницата.
Предвид изложеното съставът намира, че претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По искането на ищеца за присъждане на по 100лв. месечно за времето
от 21.11.2022г. до 8.11.2023г. като дължими се от ответницата като
обезщетение за лишаване от ползване на жилището и тавана към него на осн.
чл.31, ал.2 от ЗС съдът приема, че тази претенция също е останала недоказана
по основание. Твърдението на ответницата е, че имота не се ползва, като
събраните по делото свидетели дават обяснения които могат да се ценят в
тази насока. Ищецът от своя страна не е представил доказателства с които да
кани ответницата да му предостави достъп до имот. Свидетелите сочат, че
процесния апартамент е необитаем, като ответната страна подкрепя тази
твърдения със справка л.96-97 от електроснабдително дружество за отсъствие
на потребление на ел.енергия в него. Твърдението на ищеца, че достъпът му
до жилището е бил възпрепятстван частично се подкрепя от показанията само
на един свидетел, който сочи че бравата е била сменена, но без да става ясно
от кого.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.348 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН имот
с идентификатор 10135.1507.***, представляващ жилище, апартамент №5,
находящ се в гр.Варна,*** с площ от 86.25кв.м., състоящ се от : две стаи,
дневна, ниша, баня-тоалет, входно антре и балкон, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, ведно с избено помещение с
площ 25.20 кв.м., при граници: С. К., избено помещение на ГНС и улици“ А.“
и „О.“, таванско помещение с площ от 9.28кв.м., при съседи: С. К., П.Д., Г.И.
и тераса, както и 1/8ид.ч. от общите части на сградата и 1/8ид.ч. от правото на
строеж върху мястото, в което е построена, представляващо поземлен имот с
идентификатор 10135.1507.***, при съсобственици и при квоти, както следва:
за Р. И. Д. ЕГН*** – 3/4 ид.ч. и С. С. К., ЕГН********** – 1/4 ид.ч., на
основание чл.34 от ЗС.
След извършването на проданта, получената сума да бъде разпределена
както следва: 1/4 от сумата за С. С. К., ЕГН********** и 3/4ид.ч. от сумата за
Р. И. Д. ЕГН***.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. К., ЕГН********** от гр.Варна, ***
срещу Р. И. Д. ЕГН*** от гр.Варна, *** претенции за заплащане на:
общо 1 200лв. или по 100лв. месечно за времето от 21.11.2022г. до
3
8.11.2023г.обезщетение за лишаване от ползването на делбеното жилище, на
осн. чл.31, ал.2 от ЗС
по 100лв. месечно за времето от 1.11.2019г. до 8.11.2023г. търсени като
припадаща се сума от получаван от ответницата наем на мазата на
апартамента, на осн. чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН********** от гр.Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна държавна такса
в размер 3 287.20лв., изчислена върху стойността на дела му и върху
оттеглената претенция, на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. Д. ЕГН*** от гр.Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса в размер
9 860.80лв., изчислена върху стойността на дела му, на основание чл.8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4