РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. К., 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102109 по описа за 2021 година
Гражданско дело № 2109/2021 по описа на РС-К. е образувано по предявен
иск от „КРЕДИТ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„****“ **, ет. ***, с ЕИК ******, чрез адв. Р.И. Д. срещу СТ. Н. В.,ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Б. ул. „****“ ** с правно основание чл. 415
и сл. ГПК с цена на иска 1319,48 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че „КРЕДИТ ИНС“ АД,
с ЕИК ****** (с пр. данни „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********,
преобразувано чрез промяна на правната форма), било търговско дружество,
вписано в Регистьра на финансовите институции по чл. За, ал. 1 от Закона за
кредитните институции с рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ -
23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ) (пр.
данни Заповед № РД22-2133/03.10.2012г. - рег. № BGR00288).
Основната дейност на „КРЕДИТ ИНС“ АД била отпускане на онлайн
краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или друга възстановими средства.
Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на
електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закона за платежиите услуги и платежните системи (ЗПУПС),
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона
за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Сочи, че СТ. Н. В., ЕГН ********** кандидатствала за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като предоставила
личните си данни чрез попълване регистрационната форма за
кандидатстване,одобрена от управителя на финансовата институция и при
спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от
разстояние. Служител се свързал с нея на посочения телефон, като
ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената
информация и желанието си да получи при условията на дружеството, кредит
в размер на 900.00лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата
1
за финансова услуга, на ответика бил изпратен, на посочената от него
електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние.
Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС“ АД линк
за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит
“Екстра“№ ****/**** г.и желаната сума била преведена чрез системата е-рау
и получена от същата на каса на партньорски офис на „*“ АД, срещу
представена от СТ. Н. В. лична карта.
Сочи, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлявало електронен документ (чл.З ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното
изявление било представено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото
се считало за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен
подпис се считало всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З
ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За
обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична
информация, която логически се свързвала с издателя й, какъвто бил
настоящия случай.
Сочи, че съгласно формата за кандидатстване СТ. Н. В. имала възможност
да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на
задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с коего
КРЕДИТОДАТЕЛЯ има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване
избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от
„КРЕДИТ ИНС“ АД, с което на основание т.4 от договора сключен между
страните, се задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде
начислена и такса „Гарант“ за предоставената услуга.
„КРЕДИТ ИНС“ имало сключен Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредита 25.10.2014г. с „*****“ ООД, рег. номер
155538/23.10.2014г., съгласно който „*****“ ООД в качеството на
ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължавал да гарантира вземанията на
КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени
Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника била
предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел
Общите условия на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на
посочения от него е-тай адрес „Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити“. Съгласно условията на сключения
Договор, „КРЕДИТ ИНС“, поело задължение да предостави на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ поел задължение да върне предоставения кредит
с договорна лихва и такса „Гарант“, като общият размер на задължението -
1872.00 лв. било платимо ведно с главницата на дванадесет месечни вноски.
Първата вноска по кредита с падеж 12.07.2019г. била изцяло погасена от
страна на длъжника. Към дата 05.04.2021г. Кредитополучателят не бил
осъществил никакво последващо вноските по кредита.
Съгласно чл.86 ЗЗД СТ. Н. В. дължала на „КРЕДИТ ИНС“ АД обезщегение за
2
забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до
датата на подаване на заявлението възлиза на 197.48лв.
На основание чл.410 от ГПК ищцовото дружество подало Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение. РС К. образувал ч.гр.дело 1180/2021 г. и
по сыцото дело издал заповед за изпълнение, връчена на ответника в
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
Сочи, че общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника СТ. Н.
В., ЕГН **********, към датата на депозиране на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, била в размер на: 1319.48 /хиляда триста и
деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/, от които 825.00
лв./осемстотин двадесет и пет лева и нула стотинки/ главница на основание
сключен Договор за потребителски кредит “Екстра“ № ****/****г., 297.00 лв.
/двеста деветдесет и седем лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода
12.08.2019г. - 12.06.2020 г., и 197.48 лв./сто деветдесет и седем лева и
четиридесет и осем стотинки/ законна лихва за забава за периода 13.08.2019г.-
05.04.2021г.
Моли съда да постановите решение, с което да установите със сила на
присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ОТВЕТНИКА
СТ. Н. В., ЕГН **********, че дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД:
• Сумата от 825.00 лв./осемстотин двадесет и пет лева и нула стотинки/
глазница на основание сключен Договор за потребителски кредит“Екстра“ №
****/****г.
• Сумата от 297.00лв. /двеста деветдесет и седем лева и нула стотинки/
договорна лихва за периода 12.08.2019г. - 12.06.2020 г.
• Сумата от 197.48 лв. /сто деветдесет и седем лева и четиридесет и осем
стотинки/ законна лихва за забава за периода 13.08.2019г. - 05.04.2021 г.
• законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
заплащане на главницата.
Посочва банкови сметки. Претнедира за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника.
Оспорва изцяло предявената искова молба от „КРЕДИТ ИНС“ АД по
основание и размер. Счита исковата претенция за неоснователна и
недоказана. Счита, че от представените с исковата молба доказателства
не се установявало съставяне на подписан електронен документ, установяващ
договорно правоотношение между СТ. Н. В. и „КРЕДИТ ИНС“ АД, основано
на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Липсвали безспорни доказателства, че от името на СТ. Н. В. било направено
изявление за сключване на договор за кредит. Записаните в изпратения
договор за заем лични данни не водели до извод, че именно СТ. Н. В.
договаряла за сключване на процесния договор за заем, тъй като липсвали
доказателства посочения електронен адрес, от който е изпратена заявката, да
е на ответника.
В представените от ищцовото дружество Общи условия било предвидено, че
договорът се считал за сключен с потвърждение на изпратения на имейла на
кредитополучателя стандартен европейски формуляр. В настоящия случай не
се установявало извършване на тези действия.
Твърди, че не били налице преки доказателства за съставянето на електронни
документи, във връзка със сключването на твърдения между СТ. Н. В. и
„КРЕДИТ ИНС“ АД договор за заем, нито такива, от които да бъде
3
установено съдържанието на тези електронни документи, ако такива били
съставени. В настоящия случай не се установявали и доказвали горните
обстоятелства, т.к. не били налице доказателства относно разменени между
СТ. Н. В. и ищцовото дружество съобщения, установяващи сключването на
договор за кредит от разстояние. Съгласно общите условия, представени от
ищцовото дружество, кредитополучателят следвало да получи електронно
писмо на посочената от него електронна поща, с което се уведомява дали е
одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, при които е
кандидатствал, като това писмо следвало да съдържа линк към договора, при
което кандидатът следвало да се запознае и да го потвърди. В рамките на
половин час след сключване на договора кредитодателят следвало да изпрати
електронно писмо, с което да го уведоми за превода на сумата и да представи
информация относно платеца, стойността на платежната информация в лева и
датата на плащането. В настоящия случай липсвали безспорни доказателства,
че от името на СТ. Н. В. е направено заявление за сключване на договор за
кредит. Също така, липсвали и доказателства за твърдението, изложено в
исковата молба, че с ответника се свързал служител на ищцовото дружество,
при който разговор ответникът потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на
900лв. В тази връзка, счита за изцяло неоснователно и недоказано
твърдението на „КРЕДИТ ИНС“ АД, че със СТ. Н. В. е бил сключен договор
за предоставяне на кредит от разстояние под формата на електронен
документ.
Счита, че ищцовото дружество не изпълнило задълженията си по Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на
информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл.12, ал.1 или ал.2,
както и че е получил съгласието на СТ. Н. В. за сключване на договора и ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят
има право да се откаже от сключения договор.
Намира, че електронните съобщения, разменени между страните, не
отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.
Сочи, че от страна на ищцовото дружество не била осъществена
първоначалната парична престация по договора за кредит от страна на
„КРЕДИТ ИНС“ АД.
В тази връзка, оспорва верността на обстоятелствата, обективирани в
Разписка за извършено плащане №**** от ****г. Същата представлявала
неподписан частен документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила. Липсвали безспорни доказателства, че сумата в размер
на 900лв. е получена от СТ. Н. В..
Твърди, че заплатената от страна на СТ. Н. В. сума в размер на 156,56лв. на
ищцовото дружество, не опровергавали обстоятелството, че липсват
безспорни доказателства относно сключване на процесния договор.
В случай, че е налице сключен договор за потребителски кредит, счита, че
същият е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания на
чл.11, ал.1, т.10 ЗКП. В процесният договор за заем ищцовото дружество
посочило като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на
заема и годишното оскъпяване на заема. В настоящия случай липсвала ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
и по конкретно кои компонента точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49,7%. Следвало да се има предвид, че
съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
4
изразявал общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
настоящия случай, в процесният договор за кредит липсвала яснота за
посочените обстоятелства. От страна на „КРЕДИТ ИНС“ АД бил посочен
фиксиран лихвен процент по заема, както и годишно оскъпяване на заема, но
не ставало ясно как тези стойности се съотнасят към посочения ГПР по
договора. В настоящия случай не ставало ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи
По отношение на начислената такса „гарант“, счита, че това е разход по
кредита и следвало да бъде включена в ГПР по договора за кредит.
Счита, че евентуалното кредитно правоотношение между страните е
недействително на основание чл. 22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗКП.
Сочи, че клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР били нищожни
на основание чл.21 ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит бил
ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР бил в размер на 49,7%, а ГЛП в
размер на 36%. В тази връзка, следвало да се има предвид, че съдебната
практика трайно приемала, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва.
Счита договора за потребителски кредит, сключен между „КРЕДИТ ИНС“ АД
и СТ. Н. В., за нищожен, поради противоречие и заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави, по смисъла на чл.26 ЗЗД.
Възразява за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
пълномощника на ищцовото дружество по ч.гр. дело №1180/2021г. по описа
на Районен съд град К., както и в настоящото производство.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело № 1180/2021 г. по описа на
Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № 81/13.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение за
сумите: 825.00 /осемстотин двадесет и пет лева/ лв.- главница; 297,00
договорна лихва за периода от 12.08.2019г. до 12.06.2020г.; 197,48 лв.-
законна лихва за забава от 13.08.2019г. до 05.04.2021г.; законна лихва от
09.04.2021г. до окончателното заплащане на вземането; 338.27 лв.- разноски
по делото, от които 38.27 лв.- държавна такса и 300.00 лв.- адвокатско
възнаграждение.
По делото са представени възпроизведени на хартиен носител електронни
документи: заявка № 000792 от **** г. с посочени данни за ответника, искана
сума: 900,00 лева, период на погасяване – 12 месеца. Представен е и
договор за потребителски кредит „Екстра“ № **** от **** г., в който е
отразено, че ищецът, като кредитодател, предоставя на ответника, като
кредитополучател, кредит от 900,00 лева за срок от 12 месеца, с месечна
погасителна вноска, включваща главница, лихва и такса „Гарант“ в размер на
156,00 лева.
Видно от разписка № **** от ePay.bg, на **** г. в 13:42 часа е изпратен
паричен превод към „*“ по Договор № ****/19.07.2019 г. в полза на
ответника.
По делото е представена оригинална разписка № ***** на „Изи пей“, от която
е видно, че на **** г. в 15:46 часа сумата от 900,00 лева е изплатена на СТ. Н.
5
В., ЕГН **********.
По делото е представена вносна бележка, от която е видно, че на 26.07.2019 г.
е платена една пълна вноска по кредита от кредитополучателя СТ. Н. В..
По делото са представени Общите условия на „Кредит инс“ ООД.
В чл. 8. 1 е посочено с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на
всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към
кредитополучателя последният следва да представи лично или по пощата с
препоръчано писмо оригинал на банкова гаранция покриваща пълния размер
на дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до 3
(три) дни след одобрение на кредита, като в случай, че същата отговаря на
всички законови изисквания кредитодателят ще предостави в полза на
кредитополучателя одобрената сума. Кредитодателят не е длъжен да приеме
представената от кредитополучателя банкова гаранция, ако същата отговаря
на изискванията на закона, като съгласно т. 2 на същия член предоставянето
на гаранция е задължително условие за отпускане на кредита.
Съгласно чл. 8. 4 от Общите условия в случай, че кредитополучателят не
успее или не желае да предостави посочено обезпечения, кредитодателят
може да предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено
от страните дружество гарант. В този случай, кредитодателят се задължава да
събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от
кредитополучателя дружество гарант, като същият урежда отношенията си с
дружеството гарант съгласно условията на договор сключен помежду им.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи.
В случая се твърди, че процесният договор за кредит е сключен от
разстояние, поради което приложими към него са нормите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като издадената заповед за парично задължение срещу
ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и срещу надлежно активно и пасивно
легитимирани страни, имащи правен интерес от образуване и водене на
настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на
пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на
оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Не е спорно, че ответникът е получил от кредитополучателят заемната сума, а
това се установява и от представената по делото разписка от *.
От събраните писмени доказателства се потвърждава, че между търговското
дружество „КРЕДИТ ИНС“ АД, и ответника са налице валидни облигационни
отношения, основаващи на сключен на **** г. Договор за потребителски
кредит „Екстра” № ****. Няма спор, че договорът представлява двустранна
сделка по смисъла на разпоредбата на чл.6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Видно от представените по делото писмени
доказателства, на **** г., ответникът, чрез онлайн платформа на дружеството
е отправил искане за отпускане на заем в размер на 900.00 лева, като така
6
отправената заявка е потвърдена от представител на дружеството още на
същия ден.
Няма спор, а се потвърждава и от писмените доказателства /извлечение от
система на „*“ АД/, че сумата по заема е реално получена от ответника на
**** г. Страните изрично са уговорили договорна лихва, възлизаща общо на
сума от 324,00 лева. В договора е предвидено сумата по договора, ведно с
уговорената лихва да се върне чрез 12 равни месечни вноски, всяка в размер
на 156,00 лева, като последната вноска е следвало да се направи на 12.06.2020
г. Общата сума по договора се равнявала на 1872,00 лева, включваща
главница, договорна лихва и именувана от кредитора „такса Гарант“. Видно
от доказателствата по делото, длъжникът е заплатил само първата си вноска
по кредита. Няма доказателства за последващи плащания по договора за
кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ. Годишният процент на разходите, посочен в
процесния договор се равнява на 49,70 %. Съгласно погасителния план към
сключения договор кредитополучателят се е задължил да заплати на ищеца и
сумата от 648,00 лева, представляваща такса „Гарант“.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1180/2021 г. по описа на РС-К., заповедният
съд с Разпореждане № 103/13.04.2021 г. е отхвърлил заявлението на
„КРЕДИТ ИНС“АД, ЕИК ****** против СТ. Н. В., ЕГН ********** за
сумата от 594.00лв.– такса „Гарант“ по кредит „Екстра“ № ДЗ008029 от
****г., като неоснователно.
По отношение на разноските в производството:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда
да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ответникът се представлява от особен представител, на когото е изплатена
сумата от 374,00 лева.
Предвид пълното уважаване на предавяния иск и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника,
както следва: в заповедното производство - в размер на 338,27 лева
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 388,27 лева, представляващи
държавна такса, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за
един адвокат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените
по делото, включително и в заповедното производство, разноски в общ
размер на 1100,54 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на
СТ. Н. В.,ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б. ул. „****“ **
съществуването на вземането на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град С., булевард „****“ №19, ет. ***,
представлявано от управителя М.Г.А. за сумата от 1319,48 лева по договор за
потребителски кредит „Екстра“ № **** от **** г., състояща се от: 825.00
/осемстотин двадесет и пет лева/ лв.- главница; 297,00 договорна лихва за
периода от 12.08.2019г. до 12.06.2020г.; 197,48 лв.- законна лихва за забава от
13.08.2019г. до 05.04.2021г.; законна лихва от 09.04.2021г. до окончателното
заплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 81/13.04.2022г. по частно
гражданско дело №1180/2021 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА СТ. Н. В.,ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б. ул. „****“ **
да заплати на „Кредит Инс“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление град С., булевард „****“, ет. ***, представлявано от управителя
М.Г.А., сумата от 1100,54 лева, представляващи разноски по ч.гр.дело
№1180/2021 г. по описа на Районен съд – К. и по настоящото производство.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми
са платими от ответника СТ. Н. В.,ЕГН ********** по посочената от ищеца
банкова сметка „*******“ АД ***********, BIC: UNCRBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8