Р Е Ш Е Н И Е
№ 18 19.01.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на единадесети януари две хиляди двадесет и
първа година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
Административен съдия: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
административно дело № 265 по описа
на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ.
Б.Д.Д.,
ЕГН ********** *** обжалва заповед №РД 04-288/11.03.2020г. на кмета на община
Дупница. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК във вр. с
чл.213 от ЗУТ. Нарушенията на материалния закон свързва с неверни констатации
относно обекта в протокола на комисията, който е построен в държавна земя, с
различни параметри от измерените и е съсобствен между жалбоподателя и останалите
наследници на неговите родители. Моли за отмяна на заповедта. Претендира
деловодни разноски.
В
с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
В
писмен отговор ответният кмет на община Дупница и в с.з неговият представител
оспорват жалбата. Претендират деловодни разноски.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
Оспорената
заповед №РД 04-288/11.03.2020г. на кмета на община Дупница е издадена на
основание чл.195, ал.5 и чл.196, ал.3 от ЗУТ. С нея е наредено на жалбоподателят
да премахне обект: „Ламаринен гараж №7“ с размери 2,30/6,00м и височина 2,10м,
разположен в имот общинска собственост с идентификатор 68789.17.453 по КК на
гр.Дупница в срок от 1 месец от връчване на заповедта. Неразделна част от
заповедта е схемата, изготвена от служител от отдел „Устройство на територията“
на л.20 от делото и писмо вх.№66-00-329-/1/ от 24.09.2019г. на началника на РУ
– Дупница. На основание чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ органът е указал на адресата,
че заповедта има допуснато по закон предварително изпълнение, като с
определение №11140/19.08.2020г. на ВАС по адм.д.№8650/2020г. е отхвърлено
искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на акта.
Като фактически обстоятелства за разпореденото от органа премахване на обекта
заповедта съдържа данни за неговото местонахождение в посочения ПИ по КК на
града и разположение в УПИ IV – за
жилищно строителство в кв.144 по рег. план на града, наличие на извършен оглед
на място със съставен Протокол №41/05.11.2019г. и списък със собственици на
гаражите в имота, изготвен от РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, между които и
жалбоподателят. Описанието на обекта включва посочените по-горе размери в план,
поставянето му върху терена без трайно закрепване и изграждане от различни по
вид ламарини между гаражи №6 и №8. Органът е възприел констатациите на
комисията при огледа, че гаражът е с неподходящо разположение, т.к се намира в
имот общинска собственост, съгласно АЧОС №926/02.04.2003г. без съгласие на
собственика и разрешение за това и че е изграден от неподходящи материали.
Приел е че в интерес на естетиката, сигурността и спокойствието на гражданите е
необходимо неговото премахване. В заповедта е посочено, че жалбоподателят не е
присъствал при огледа на място, но с част от собствениците е подал възражение
вх.№94-П-377/05.07.2019г, което органът е приел за неоснователно.
Документите
от приложената по делото административна преписка установяват верността на
изнесеното в оспорената заповед. В КП №41/05.11.2019г. са обективирани
резултатите от работата на комисията, назначена от кмета на община Дупница, да
извърши оглед на 16 бр. „Гаражни клетки“ и фургон, разположени в УПИ IV - за жилищно строителство в кв.144 по рег. план на
гр.Дупница. Комисията е формирала изводи, че гаражните клетки и фургона са
разположени в имот общинска собственост и се явяват неподходящи по
местонахождение, разположение, вид и материали, поради което е предложила на
кмета на общината тяхното премахване по реда на чл.196, ал.3 от ЗУТ. На
08.01.2020г. жалбоподателят заедно с други собственици на обекти е възразил
срещу констатациите на комисията, като според тях гаражите не пречат на
движението и паркирането на МПС, не загрозяват околното пространство и помагат
теренът да не се превърне в сметище, каквото е бил преди тяхното изграждане. Имотът
е частна общинска собственост съгласно АЧОС №926/02.04.2003г., бивша държавна
собственост, като собствениците на апартаменти притежават съответното право на
строеж върху терена.
Заповедта
е връчена на адресата на 28.05.2020г., а жалбата по делото е подадена по пощата
на 11.06.2020г.
Видно
приложения към жалбата нотариален акт №121, том IV,
дело 1690/1991г., с договор за дарение от 25.10.1991г. Д. Д. Р. иГ.Д.Р.а са
дарили на своя внук Х.Б. Д., действащ чрез законния си представител и негов
баща в лицето на жалбоподателя ап.20 на ул.“А.О.“ №*
на 4 етаж, построен върху държавна земя, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж, като дарителите са запазили
пожизнено правото на ползване на жилището. Останалите документи във вид на
вносна бележка и кредитен превод от 1990г. установяват плащане на цената за
апартамента от прехвърлителите.
От
приетата съдебно-техническа експертиза на вещо лице арх.Д.Д.С. се установява,
че по време на изграждане на гаража, което по сведение на жалбоподателя е
станало от неговия баща преди повече от 30 години /около 1990г./, е действал
рег. план на града, одобрен със заповед №2319/22.12.1978г. На Приложение №5 към
заключението вещото лице е изчертало схеми с местоположението на обекта въз
основа на посочения рег.план, по рег.план от 1958г. и сега действащия рег.план,
одобрен със заповед №164/20.02.1991г. Видно от схемите, обектът е с непроменено
местоположение и размери. При огледа на място на 06.10.2020г. в присъствие на
жалбоподателя, вещото лице е установило, че в УПИ IV,
кв.144 по плана на града е изграден метален гараж във вид на конструкция от
хоризонтални и вертикални метални профили, като вертикалните стъпват директно
върху терена. Металната конструкция е оградена и покрита с листове стоманена
ламарина, монтирана е двойна метална врата от изток, като покривното покритие
също е от ламарина. Гаражът е разположен редово /между поредица от съседни
метални гаражи/ по начин, идентичен със схемата към заповедта на л.20 от делото
и е във вида, заснет от комисията на л.23 от делото. Гаражът е разположен между
гаражи №6 и №8, като страничните стени на гаражите се покриват. Измерените от
вещото лице габарити на обекта са ширина – 2,40м, височина – 1,84м и дълбочина
/измерена във вътрешността на гаража/ - 4,80м. Гаражът отстои на 8,50м от
съществуващия жилищен блок, видно от схема №1 към Приложение №5 от
заключението. Вещото лице сочи, че гаражът е разположен в такава конфигурация
със съседните гаражи, която прави невъзможен достъпа до задната част на имота,
който не може да бъде свободно обиколен и измерен външно по дължина. Съгласно
рег.план на града от 1991г. гаражът попада в посочени УПИ IV, кв.144, който е с предназначение – „за жилищно
строителство“, а съгласно застроителния план от 1991г. в УПИ IV се установява изграждането на: пет етажен жилищен блок в
източната част на имота; седем етажен блок в южната част на имота и сграда за
обществено обслужване до седем етажния блок. Застрояването в УПИ-то е
реализирано, като планът не съдържа информация относно организацията на
паркирането в УПИ-то. В обхвата на УПИ IV,
кв.144 попадат ПИ 68789.17.453 и ПИ 68789.17.455 по КККР на града. Преди
съставяне на АЧОС, ПИ 48789.17.453 по КККР е собственост на държавата по силата
на АДС от 1973г. и 1975г. В съдебно заседание вещото лице допълва че липсват
писмени документи за годината на изграждане на гаража и че измерването е осъществила
при отворени врати, като е възможно размерите да се различават с размерите при
затворени врати.
От
приетото заключение на вещо лице инж.В.К.Ц. се установява, че профилите на част
от колоните и покривните ребра на обекта са от горещо валцован U профил, а някои от колоните – от горещо валцован L 50/50/5. Крайните надлъжни носещи елементи, които стъпват
върху колоните и носят напречните ребра са от метални тръби.Стените са от
стоманена ламарина, като на места има и панелни радиатори. Покривът е частично
от стоманена ламарина, а останалата част – от поцинкована ламарина, която е със
значителни провисвания, вследствие на което има течове. Участъците от колоните
в близост до терена имат корозирали участъци, особено участъкът, който е вкопан
в терена. Гаражната врата е двукрила, обкантена и оребрена с горещо валцованr L профили.
Плоскостта на гаражната врата е от профилирана ламарина. Рамката, върху която е
прикачена вратата чрез панти е също от горещо валцовани L профили. Връзката между отделните елементи е чрез заварки.
Металните елементи са корозирали. Според вещото лице цялата група от гаражи са
от най-различни материали, корозирали и с неестетичен вид, като металната
конструкция на гаража, стените и покривното му покритие също са корозирали и
има течове от покрива във вътрешността. Гаражът е неподдържан, нехигиеничен и
неестетичен. Сегашното състояние на гаража не представлява опасност за живота и
здравето на гражданите, но няма гаранция, че при много силен вятър парчета от
покрива могат да се откъснат и да създадат опасност за живота и здравето на
преминаващите граждани и паркиралите в близост автомобили. Според вещото лице гаражът
не отговаря на критериите по Регламент №305/2011г на ЕС за хармонизиране на
предлаганите на пазара строителни продукти. В съдебно заседание вещото лице
сочи, че гаражът е неизползваем и изграден от разностранни материали.
Заключенията
на вещите лица съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на
писмените доказателства по делото. Страните не ги оспорват.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването. Заповедта на
кмета на общината е индивидуален административен акт по дефиницията на чл.214,
т.1 от ЗУТ с утежняващ за адреса характер, т.к. създава задължение за
премахване на конкретно посочен обект. Жалбата е подадена в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ пред компетентния административен съд съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ
във вр. с препращането от чл.196, ал.4 от ЗУТ.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. С оглед предмета на съдебна проверка по
чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл.213 от ЗУТ, оспорената заповед е
законосъобразен административен акт.
Заповедта
е издадена от компетентен по време, място и степен административен орган. Правомощието
на органа е предмет на изрична законодателна регламентация в нормата на чл.195,
ал.5 от ЗУТ. Кметът на общината е органът, който може със заповед да задължи
собствениците на обект да го премахнат при наличие на посочените в правната
норма хипотези. Страните не спорят относно компетентността.
Заповедта
е издадена при спазване на установената за нея писмена форма. ЗУТ не въвежда
особени правила за съдържанието на заповедта, поради което са приложими общите
изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено фактическо и правно основание за нейното издаване,
органът - издател, адресатът на акта, датата на издаване, налице е
разпоредителна част с ясно формирано волеизявление на органа, посочен е реда за
оспорване и фигурира подпис на издателя. Фактическите обстоятелства по заповедта
са в корелация с разпореждането на органа.
При
издаване на заповедта са спазени разписаните в чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ административнопроизводствени
правила. Заповедта е издадена въз основа на Констативен протокол, съставен от служители
в общината. В протокола е отразено състоянието на гаража, неговите размери в
план, собственика, вида на собствеността върху терена и връзката на гаража с
останалите гаражи, изградени в редова последователност. Липсва изслушване на
жалбоподателя преди изготвяне на протокола, като същият не е присъствал при
огледа на място, но нарушението на процедурата не е съществено, т.к. Д. е подал
възражение срещу констатациите на комисията, което е взето предвид и обсъдено
от органа в оспорения административен акт. Органът е спазил и общото правило по
чл.35 от АПК за изясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства,
като служебно е събрал всички относими доказателства във вр. с правомощието по
чл.36 от АПК. Изяснените от органа обстоятелства са надлежно обективирани в оспорената
заповед. Описанието на обекта съответства на установеното от вещите лица неговото
местонахождение в общински имот, начин на изграждане редово с другите гаражи,
вид, съставни материали и предназначение. Разминаването между размерите на
обекта в план с измерените такива от вещо лице С. не може на самостоятелно
основание да доведе до съществено нарушаване на процедурата, т.к. измерването
от комисията на общината е извършено от външна страна без възможност за отваряне
и измерване отвътре, като различията в измерванията не водят до неустановеност
на обекта с оглед останалите безспорни негови характеристики и местоположение.
Органът е установил собственика на обекта служебно, като това установяване не е
отречено в писменото възражение от Д.. Жалбоподателят е потвърдил собствеността
както в жалбата, така и пред вещото лице при огледа на място. Приобщеният нотариален
акт от 1991г. не касае гаража, поради което е неотносим към възраженията на
касатора. Съсобствеността с други лица не преклудира правото на органа да
разпореди премахването на обекта от един от неговите собственици, който се
явява и единствен ползвател. Следователно, жалбоподателят е надлежен адресат на
разпореждането за премахване на обекта. Спазен е принципа за истинност по чл.7
от АПК.
Заповедта
е съответна на материалния закон.
Правното
основание за издаване на заповедта е чл.195, ал.5 от ЗУТ. Разпореденото от
органа премахване е в хипотеза за наличие на неподходящ гараж по
местонахождение и изграден от неподходящи материали, което е сторено в интерес
на сигурността, естетиката и спокойствието на гражданите.
Мотивите
на органа за неподходящо местоположение на гаража поради изграждане в чужд имот
– общинска собственост без разрешение и съгласие на собственика са относими към
законността на гаража, но нямат връзка с предпоставките за премахване по
чл.195, ал.5 от ЗУТ. Наличието на неподходящо местоположение обаче е безспорно
установено от заключенията на вещите лица, изводимо от ситуирането му редово с
други гаражи в общинския УПИ IV, кв.144
по начин, препятстващ достъпа до парцела от неговата задна част, което не
позволява свободното ползване на тази част от парцела от останалите живущи лица
и извършване на технически дейности от собственика по неговото стопанисване.
Собствеността на имота като общински, в който е реализирано предвиденото по ПУП
– ПЗ от 1991г. жилищно строителство и липсата на информация в плана относно
организацията на паркирането в парцела налагат такова ситуиране на гаража както
към момента на неговото изграждане, така и понастоящем, което не позволява
същият да бъде пречка за свободното ползване на парцела от неговия собственик и
живущите на място.
Мотивите
на органа относно изграждането на гаража от неподходящи материали са потвърдени
от заключенията на вещите лица. Гаражът е изграден от разностранни материали, които
формират неговия неестетически вид. Такъв вид и начин на изграждане имат и
останалите групово изградени гаражи, свързани с процесния. Гаражът има
корозирали метална конструкция, стени и покривно покритие, налични са течове от
покрива във вътрешността, което освен че го прави неподдържан, нехигиеничен и
неестетичен, води до неговата неизползваемост по предназначение. Следователно,
същият не подлежи на поправяне, заздравяване и ремонтиране, поради което е
правилна преценката на органа за необходимост от премахването му.
В
процедурата по чл.195, ал.5 от ЗУТ не се изследва законността и търпимостта на
обекта. Правилата на чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, свързани с основните
изискванията към строежите в Приложение №1 на Регламент /ЕС/ №305/2011г. на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за
отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета са нарушени, но не касаят конкретния
случай. Предмет на правна преценка е предназначението на обекта като гараж по
изричното изброяване в хипотезите на чл.195, ал.5 от ЗУТ.
Заповедта
е съответна с целта на ЗУТ за недопускане на негодни за
ползване гаражи, което е в съответствие с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
На
основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК във вр. с чл.213 от ЗУТ съдът ще
отхвърли оспорването.
Поради
изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.
На
основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на ответника на
деловодни разноски в размер на 295лв. за вещо лице инж.Ц.. Адвокатско
възнаграждение не се дължи, т.к. извън пълномощното за представителство на л.87
от делото липсва договор за заплатено възнаграждение на адвоката.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Б.Д.Д. /с посочени лични данни/ срещу заповед
№РД 04-288/11.03.2020г. на кмета на община Дупница.
ОСЪЖДА Б.Д.Д. *** деловодни
разноски в размер на 295лв. /двеста деветдесет и пет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: