Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

579/13.8.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на десети август 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2647/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл. 422 от ГПК.

 

Искова молба от “***” ЕООД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, срещу Т.И.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 2000 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 2000 лева, представляваща главница – размер на отговорност за вреди от липса, при отчетническа дейност, и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената по ЧГД № 2034/2019г., по описа на ШРС, заповед, ответникът възразил. Поради изложеното ищецът, претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Оспорва иска, като твърди, че не е получавал посочената сума и не дължи връщането и. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържа заявеното в исковата молба, като твърди, че исковата сума представлява левовата равностойност на различни валути предоставени на ответника, като служебен аванс, през м. май 2019г., за което при получаване на сумите, той подписал РКО. Ответникът, чрез представител, оспорва дължимост на цялата претендирана сума и истинността на частен удостоверителен документ – РКО /приложен на л. 6 от ЧГД № 2034/2019г. на ШРС и на л. 37 от настоящото дело, в оригинал/.

С определение от открито заседание на 10.02.2020г. е постановено извършване проверка истинността на оспорения документ.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

 

Няма спор между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, за посочения в исковата молба период. Ответникът, изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“, като липсват данни, в основните отговорности на длъжността му, влизала ли е и отчетническа, за поверените му парични и материални ценности. Не е приложен протокол, счетоводна справка или какъвто и да е документ от извършена проверка, или друга дейност на работодателя, при която, да е установено, че ответникът, не отчел исковата сума, която според събраните доказателства, не е и получавал. Последния извод се налага от категоричното заключение, по приетата СКЕ, според което подписът положен в РКО на стр. 37 от делото, не принадлежи на ответника. Заявлението по ЧГД № 2034/2019г., е подадено в ШРС на 16.07.2019г..   

 

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

 

По оспорването на частен удостоверителен документ – РКО /приложен на л. 6 от ЧГД № 2034/2019г. на ШРС и на л. 37 от настоящото дело, в оригинал/ - както се посочи заключението на СКЕ е категорично, че подписа в графа получил сумата на оспорения документ, не принадлежи на ответника. Това налага да се признае, че документа е неистински, като се изключи от доказателствата и изпрати на РП – Шумен, след влизане в сила на решението.

 

Не са налице всички предпоставки за основателност на предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно – на ответника няма данни, дали е било възложено осъществяване на отчетническа дейност по трудово правоотношение. Липсват доказателства, как и дали е установена липса на поверени средства и размера ѝ. Приетите такива, изключват възможността, да му е предавана сума в твърдените валути, удостоверено с представения документ, чиято равностойност се претендира. Последното, въобще изключва коментарите по забава на ответника и началната и дата, от която да се начислява лихва за забава и нейният размер.

 

Изложеното налага отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.

 

На основание чл. 78, ал. 3, ищецът следва да заплати на ответника направените разноски на настоящата инстанция, които съразмерно отхвърлената част от исковете, възлизат на 370 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. 

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕООД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, срещу Т.И.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева – размер на отговорност за вреди от липса, при отчетническа дейност, и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по ЧГД № 2034/2019г., по описа на ШРС, до окончателното плащане, като неоснователни.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че частен удостоверителен документ – РКО /приложен на л. 6 от ЧГД № 2034/2019г., по описа на ШРС и на л. 37 от настоящото дело, в оригинал/, е неистински и го изключва от доказателствата по ГД № 2647/2019г., по описа на ШРС.

 

ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на Т.И.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 370 лева, представляващи разноски в производството.

 

Решението подлежи на  обжалване, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: