Р Е
Ш Е Н И Е
№458 27.11.2019 г. гр.
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Костова
т.д. № 257 по 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба,
подадена от Г.И.Г., с ЕГН ********** и А.М.Г., с ЕГН **********, и двамата с
адрес: ***, чрез пълномощника адв. Любомир Георгиев от АК - Перник, със съдебен
адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 10“, бл. 109 П, ет. 7, ап. 21, против „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89 Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Чолаков
и Бистра Василева, чрез пълномощника юрисконсулт Виктория Германова, с искане
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците сума в размер
от по 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), представляващи застрахователно
обезщетение за настъпилите за всеки от тях неимуществени вреди и трайните
последици от тях, вследствие смъртта на починалото им внуче, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от деня на застрахователното събитие -
25.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и
местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на
настоящия иск.
До настоящия момент не са станали служебно
известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това
положение е допустим. Ищците са освободени от внасянето на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал. 1 т. 4 от ГПК.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа
между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по
търговски спорове.
Ищците твърдят, че на 25.10.2014 г. около 13:20 ч.
на главен път I-6 София - Бургас, на км. 461, при управление на МПС - марка БМВ
520И с peг. № А8800 КХ, водачът Л. А.Г., с ЕГН **********, който се движел от
град Карнобат към град Айтос, с несъобразена с атмосферните условия и
състоянието на пътя скорост – валеж и мокра настилка, от 81,5 км/ч., при
съобразена такава около 60 км/ч., предприел изпреварване на друго МПС, при
намалена видимост пред управлявания от него автомобил около 300 метра, по -
малка от разстоянието, необходимо за извършване на маневрата 579 - 580 метра,
виждайки, че не може да се пристрои да завърши предприетата маневра, рязко
завил волана надясно и напуснал пътното платно, удряйки се в крайпътно дърво.
Сочат, че с присъда № 124/16.06.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 417 по описа
за 2016 г. на БОС, влязла в законна сила на 14.07.2016 г., водачът на МПС бил
признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и смъртта на малолетния А. Л.
Г. - на шест месеца, в следствие на получените при ПТП увреждания, който
пътувал на задната седалка заедно със своята майка.
Твърди се още, че от описаното автопроизшествие за
ищците – дядо и баба на починалото внуче, настъпили тежки неимуществени вреди.
Появата на внучето била очаквана с нетърпение и много радост. Ищците силно се
привързали към новороденото и помагали всеотдайно на майката за отглеждането
му. След ужасяващата загуба и двамата изпитали силна душевна болка, която се
отразила крайно неблагоприятно върху здравословното и емоционалното им
състояние, станали необщителни, затворили
се дълбоко в себе си и не желаели да общуват с никого извън дома.
Изпитвали огромна душевна празнота и много силна мъка. Тази дълбока душевна
агония била трайна, необратима и продължавала и понастоящем и за двамата ищци.
Сочат, че увреждащият автомобил имал сключена
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД съгласно комбинирана полица № 06114000705052 от 28.02.2014 г.
с начална дата на покритие от 01.03.2014 г. до 01.03.2015 г.
Излагат се съображения, че ищците, като баба и
дядо на починалото внуче, влизат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка гражданска отговорност при смърт и са
материално легитимирани да получат такова съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018
г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016 г. на ОСНГТК на ВКС и директивите
от правото на ЕС.
Размерът на исковите претенции е мотивиран с
установената съдебна практика за сходни случаи, като се позовават на Директива
2009/103 / ЕО, както и на Отговора на съда на ЕС на отправено преюдициално
запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С -227. Считат, че
обезщетението следва да се определи по правилата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като при
отчитане на действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период -
октомври 2014 г., които съгл. § 27 ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ са: за всяко
събитие при две или повече пострадали лица до 10 000 000 лв., без да се
съобразява предвидения в § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ максимален размер. Правят
доказателствени искания. Представят доказателства.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество, с който претенциите за застрахователно
обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от
процесното ПТП се признава частично до размера на сумата от 5 000 (пет хиляди)
лева, като се оспорва размерът на предявените искове над тази сума до
претендирания размер от 80 000 лв. за всеки от тях. В условията на
евентуалност се оспорват като погасени по давност претенциите за законна лихва
считано от датата на ПТП – 25.10.2014 г. до 20.05.2016 г.
Счита, че ищците попадат в кръга на лицата,
оправомощени да търсят обезщетение, но сочи за приложима разпоредбата § 96. (1)
от КЗ, като дължимото обезщетение за всеки от ищците се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД), но в рамките на лимита от 5 000 лв. Позовава се
на горецитираното тълкувателно решение.
Моли съда на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК да
задължи ищците да предоставят пълни и точни данни за банковите сметки, по които
да им бъдат преведени сумите. Освен това моли непредставянето на данни за банкова
сметка да се счита за забава на кредитора.
Излага съображения относно неприложимостта на
цитираните с исковата молба Директиви на ЕС и Решение на СЕС, като счита, че
решението касае най-близкия кръг увредени лица, каквото ищците не са. Счита, че
директивите не са пряк източник на правото, а държавите членки разполагат с
дискреция при тяхното транспониране в националното си законодателство. Предвид
горното, дори при наличие на противоречие между вътрешна норма и директива,
приложима би била вътрешната норма.
Допълнителна искова молба от ищците не е
постъпила.
В законовия срок ответното дружество е подало
допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа посочените по-горе
възражения.
С молба от 20.09.2019 г. ищците са посочили
банкови сметки.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно, обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация - чл.
226 КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от Г.И.Г., с ЕГН ********** и А.М.Г., с ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Любомир Георгиев от АК - Перник,
със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 10“, бл. 109 П, ет. 7, ап. 21, против
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, представлявано от изпълнителните
директори Коста Чолаков и Бистра Василева, чрез пълномощника юрисконсулт
Виктория Германова, с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
всеки от ищците сума в размер от по 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева),
представляващи застрахователно обезщетение за настъпилите за всеки от тях
неимуществени вреди и трайните последици от тях, вследствие смъртта на
починалото им внуче – А. Л. Г. при пътно-транспортно произшествие на 25.10.2014
год., причинено от Л. А.Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014 г. до окончателното ѝ
изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
На основание чл.300 от ГПК съдът приема да
установено, че на 25.10.2014 г. е
настъпило ПТП с участници Л. А.Г. –
водач и А. Л. Г. – пътник , син на водача
и с присъда № 124 от 16.06.2016 г. по НОХД № 417/2016 г. по описа на БОС, Л. А.Г.
е признат за виновен за причиняване на смъртта на сина си при процесното ПТП.
Не се спори по наличието на извършеното ПТП, по
механизма на извършеното ПТП и причините за настъпването му, датата на
извършването, извършителя. Спори се по отношение на причинените неимуществени вреди
и размера на дължимото обезщетение.
Страните не
спорят по наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № 06114000705052/28.02.2014 год. със
срок на валидност до 25.10.2014 г. за
същото МПС, между ответника и собственика на застрахованото МПС - ищеца по
делото, чийто син е управлявал процесното МПС
- прекия причинител на вредите.
Разпитаният свидетел – ***** ********* на ищеца – Б.
А. установява, че ищците са очаквали
раждането на внука си А. с нетърпение и са били много привързани към него.
Детето е носело името на ищеца по делото и негов дядо. Ищците и семейството на
сина им, част от което е починалото дете са живеели в една къща. Разказва, че
ищецът се е погрижил за погребението на починалия си внук, защото родителите на
детето – сина и снахата на ищците са били в болницата след катастрофата,
причинена от сина. Твърди, че последвалото раждане на снаха им не е променило
психическото им състояние. Установява се, че ищците имат двама сина, единият от
които има две деца , а другият – Л. Г., който е изгубил детето си в причиненото
от него ПТП има едно дете, родено след смъртта на А.
След инцидента ищците отказвали да празнуват с
близки и приятели, защото това им напомняло за загубата им. Не се представят
други доказателства освен свидетелските показания, относно настъпилата промяна
в здравословното състояние на ищците преди и след злополуката.
В открито съдебно заседание на 28.10.2019 год.
ответникът е представил доказателства за заплащане на обезщетение в размер на
5000 лв. – главница и законна лихва върху същата за период от три години – общо
6741,74 лв. за всеки от ответниците на 24.10.2019 год.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила.
На основание чл.300 от ГПК съдът приема да
установено, че на 25.10.2014 г. е
настъпило ПТП с участници Л. А.Г. –
водач и А. Л. Г. – пътник , син на
довача и с присъда № 124 от 16.06.2016 г. по НОХД № 417/2016 г. по описа на
БОС, Л. А.Г. е признат за виновен за причиняване на смъртта на сина си при процесното ПТП.
Установява се, че загиналият е внук на ищците,
поради което същите са от кръга на лицата имащи право на обезщетение на
понесените неимуществени вреди от неговата смърт.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г
по тълк. д №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното
решение е посочено, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага,
че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на
най-близките да получат обезщетение не е
прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Посочва се,
че е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, само обаче ако са създали
с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допуска
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
По отношение на направеното възражение на ответника, че обезщетението в конкретния
случай следва да бъде определено до размера по § 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ, обн.
ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018, във вр. с чл. 493а, ал. 4 от КЗ, а именно в размер до
5000 лв. Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018
г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения
кръг лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно
действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г.
Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало застрахователното събитие. Настоящият състав обаче намира, че тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума
от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/10З/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл. 9,
ал. 1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане -
минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за
събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1
000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
В същия смисъл
Решение от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 на Съда на ЕС, което е задължително за
настоящия съд на основание чл.633 от ГПК.
В случая, съдът приема, че ищците са имали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, но не е доказано, че създалата
се между ищците и шестмесечния им внук емоционална връзка е от такъв характер,
че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите такива за съответната
родствена връзка. Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва
да се определи при съблюдаване на следните установени обстоятелства - починалото дете е било на възраст, на която не
е възможно да участва в създаването на такава връзка и причинените от смъртта
му страдания са обичайни за връзката баба - внук и дядо – внук, но не са налице
изключителни обстоятелства, които да надхвърлят нормално присъщите за такава
връзка. Ищците имат и други внуци, грижите и радостите от които да смекчат
загубата. Не са представени доказателства за влошаване на психическото и
физическото им състояние освен събраните гласни доказателства. Съдът кредитира
събраните свидетелските показания, защото
ги намира за житейски достоверни, последователни и логични и приема , че
те установяват голямата скръб на ищците,
неблагоприятното и емоционално състояние и негативния ефект на загубата. За конкретния размер съдът съобрази принципа
на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента
на настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя.
Въз основа на изложените доводи на ищеца следва да се присъди като обезщетение
сумата от 5000 лв.
В открито съдебно заседание на 28.10.2019 год.
ответникът е представил доказателства за заплащане на обезщетение в размер на
5000 лв. – главница и законна лихва върху същата за период от три години – общо
6741,74 лв. за всеки от ответниците на 24.10.2019 год., следователно дължимото
на ищците обезщетение е платено към датата на постановяване на съдебното
решение, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.
С горните аргументи съдът приема, че не следва да
се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик над вече заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 5000 лв.
– главница и законна лихва върху същата за период от три години – общо 6741,74 лв.
за всеки от ответниците.
Върху определената стойност от 20 000 лв. за
обезщетение на нематериални вреди е дължима лихва за забава от датата на
смъртта 25.10.2014 год., което е погасена по давност за периода извън
тригодишния период преди подаване на исковата молба – в резултата от
направеното възражение за давност в отговора на исковата молба. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е
предявен с правно основание чл. 226 КЗ /отм./, като се цели ангажиране на
отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищцата и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от посочената по-горе
дата – 25.10.2014 г. По отношение на тази претенция е направено възражение за
изтекла погасителна давност за периода преди 21.05.2016 год., което съдът
приема за основателно, предвид факта, че искът е предявен на 21.05.2019 год.,
поради което лихва за забава следва да бъде дължима, считано от 09.10.2015 год.
до датата на окончателното изплащане на главницата, което е станало на
24.10.2019 год., видно от представените по делото писмени доказателства от
ответника. Следователно претенцията за законна лихва е също погасена чрез
плащане.
По отношение на разноските, съдът намира следното
:
На основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед отхвърляне
на исковата претенция, ответникът има право да му бъдат присъдени разноски,
които са доказани в размер от 300 лв. За да присъди същите, съдът съобрази, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска в уважения
размер. Ищците не са уведомили ответника
за банковите си сметки до 20.09.2019 год., когато са го направили чрез съда , в
настоящото производство, което ги поставя в забава, ответникът е признал иска до
основателния му размер с отговора на исковата молба и е изплатил признатия от
него размер ведно със законовата лихва преди приключване на устните състезания.
В тежест на ответника е заплащането на дължимата държавна такса върху заплатеното
от него обезщетение, чийто размер съвпада с приетия от съда размер на
обезщетението - главница и лихва от
съда за уважената част от иска – 269,67 лв. по сметка на Окръжен съд – Бургас.
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.И.Г., с ЕГН **********
и А.М.Г., с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Любомир
Георгиев от АК - Перник, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 10“, бл. 109
П, ет. 7, ап. 21, против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, представлявано
от изпълнителните директори Коста Чолаков и Бистра Василева, чрез пълномощника
юрисконсулт Виктория Германова, с искане ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на всеки от ищците сума в размер от по 80 000 лв. (осемдесет
хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за настъпилите за
всеки от тях неимуществени вреди и трайните последици от тях, вследствие
смъртта на починалото им внуче – А. Л. Г. при пътно-транспортно произшествие на
25.10.2014 год., причинено от Л. А.Г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014 г. до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователни, поради извършено плащане.
ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН ********** и А.М.Г., с ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Любомир Георгиев от АК - Перник,
със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 10“, бл. 109 П, ет. 7, ап. 21, да
заплатят на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, представлявано от
изпълнителните директори Коста Чолаков и Бистра Василева разноски по делото в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ
- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, представлявано от изпълнителните директори
Коста Чолаков и Бистра Василева да заплати на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 269,67 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: