Решение по дело №6309/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 19.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Андрей Г.

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 6 309..... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от С.Г.М. и Е.Г.М., с която обжалват решение № 207 192 от 04.09.2017 г., постановено по гр.д. № 140/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 87 състав. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че по отношение на Е.М. решението е недопустимо, с оглед на липсата на изявления, че предявеният иск е за сумите над признатата от нея сума в заповедното производство. Навеждат твърдения, че съдът неправилно е приел, че същата дължи „4/6 от претендираното вземане. По отношение на решението, в частта, в която съдът е уважил претенцията срещу С.М. твърди, че не е установено качеството на ползувател на топлинна енергия от страна на ищеца. Моли съда да отмени решението като недопустимо и незаконосъобразно и претендира разноски в производството.

                        Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата.  Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

                        С частна жалба С.Г.М. и Е.Г.М. оспорват постановеното по гр.д. № 140/16 г. определение от 25.02.2018 г., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. Твърдят, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът не се е съобразил с измененията на ГПК, които са приложими в настоящия случай. Молят съда да отмени атакуваното, като вместо него постанови ново, с което да се определи по-малък размер на присъдените разноски.

                        Ответникът по частната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен не взима становище по същата.

                        Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 207 192 от 04.09.2017 г., постановено по гр.д. № 140/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 87 състав, че съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Е.Г.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 661.97 лв., главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.8.2012 г. до м.4.2014 г. в имот с абонатен № 210996, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 124.20 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 30.09.2012 г. до 20.08.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 53 063/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав; признал е за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С.Г.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 330.98 лв., главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.8.2012 г. до м.4.2014 г. в имот е абонатен № 210996, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 62.10 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 30.09.2102 г. до 20.08.2015 г„ за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 53 063/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав; осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.Г.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 239.81 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 251,89 лв. - разноски в исковото производство и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Г.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 59.95 лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 200.94 лв., разноски в исковото производство.

                        Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 17.07.1991 г. ответницата Е.Г.М. и съпругът й Г.С.М. *** недвижим имот - ап. 63, находящ се в гр. София, ж.к. „*********. Не се спори, а се установява и от приложената по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.09 г., че Г.С.М. е починал на 09.01.2010 г., като е оставил следните наследници: Е.Г.М. /съпруга/, С.Г.М. /син/ и И.Г.М. /син/.

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

                        Страните не оспорват и представените доказателства относно размера на доставената, потребена топлинна енергия.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД.

           С атакуваното решение № 207 192 от 04.09.2017 г., постановено по гр.д. № 140/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 87 състав, съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Е.Г.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 661.97 лв., главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.8.2012 г. до м.4.2014 г. в имот с абонатен № 210996, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 124.20 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 30.09.2012 г. до 20.08.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 53 063/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав; признал е за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С.Г.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 330.98 лв., главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.8.2012 г. до м.4.2014 г. в имот е абонатен № 210996, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 62.10 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 30.09.2102 г. до 20.08.2015 г„ за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 53 063/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав; осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.Г.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 239.81 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 251,89 лв. - разноски в исковото производство и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Г.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 59.95 лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 200.94 лв., разноски в исковото производство.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от Е.Г.М.:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно.

            Релевираните в жалбата на ответника основания за неправилност на решението са свързани с твърдението за недопустимост на атакуваното решение, предвид липсата на оспорване в заповедното производство на претендираната сума, както и по отношение на извода на съда за размера на квотите. Така релевираните основания за неправилност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни.

           Видно от доказателствата по делото, страните не спорят, че ответницата М. е съпруга на Г.С.М., както и че същите са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. След смъртта на съпруга и по правилата на наследяването и съпружеската имуществена общност ответницата притежава ½ ид.част от имота като съпруг, а останалата ½ ид.част от същия се наследява по равно от нея и двамата й сина С.Г.М., ответник в производството и И.Г.М.. Ето защо законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че ответницата М. притежава правото на собственост от топлоснабдения имот от 4/6 ид.части. С оглед изложеното и предвид липсата на оспорване по отношение на общия претендиран размер на незаплатена топлинна енергия, съдът намира, че дължимата от ответницата сума е 1 323.94 лв. С оглед направеното признание за дължимост на сумата от 66.97 лв. с възражението, съдът намира, че ответницата дължи сумата от 661.97 лв., представляваща главница за потребена енергия. С атакуваното решение, съдът е уважил предявеният до този размер, поради което атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

           Неоснователно е наведеното твърдение, че предявеният иск е частично недопустим. Видно от петитума на исковата молба, ищецът е съобразил направеното признание и е предявил само иск за сумата, която е оспорена с подаденото от ответницата възражение.

                        С оглед на изложеното, съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение, в тази част следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от ответника С.Г.М.:

                        По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

                        С въззивната жалба са релевирани основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с липсата на качеството потребител на топлинна енергия. Така релевираните основания съдът намира за неоснователни.

    Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потреби-тел/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

    Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. С оглед данните по делото и представените от ищеца писмени доказателства, съдът в настоящия си състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на правото на собственост върху топлоснабдения имот са правилни и законосъобразни. Ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия, като собственик на 1/6 ид.част от процесния топлоснабден имот.

    По отношение на подадената частна жалба:

    По отношение на така подадената частна жалба съдът намира същата за процесуално допустима, като подадена в установените срокове и от лица с представителна власт. Разгледана по същество същата е основателна.

    Съдът разглеждащ исковото производство по предявен положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е длъжен да се произнесе и по въпроса за разноските в заповедното производство. При определяне на техния размер е длъжен да се съобрази с измененията на процесуалния закон и при направеното възражение за прекомерност да се съобрази с него. С оглед на изложеното и предвид измененията на ГПК, публикувани в ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г., настоящия съдебен състав намира, че дължимите разноски в заповедното производство за юрисконсулт са в размер на 50 лв. В исковото производство дължимия размер на разноските е 100 лв. С оглед на изложеното, атакуваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови определение, с което да се измени атакуваното решение в частта за разноските, като се отмени по отношение на С.М. над сумата от 57.86 лв., разноски в заповедното производство и над сумата от 150.94 лв., разноски в исковото производство. По отношение на дължимите разноски от ответника Е.М., съдът намира, че атакуваното решение следва да се отмени над сумата от 151.89 лв., разноски в исковото производство и над сумата от 97.17 лв., разноски в заповедното производство.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТМЕНЯ определение от 25.02.2018 г., постановено по гр.д. № 140/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 87 състав, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ИЗМЕНЯ решение № 207 192 от 04.09.2017 г., постановено по гр.д. № 140/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 87 състав, в частта за разноските, както следва:

           ОТМЕНЯ решение № 207 192 от 04.09.2017 г., постановено по гр.д. № 140/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 87 състав, в частта, в която съдът е осъдил Е.Г.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД над сумата от 97.17 (деветдесет и седем лв. и седемнадесет ст.) лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 151,89(сто петдесет и един лв. и осемдесет и девет ст.) лв., разноски в исковото производство и в частта, в която е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Г.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД над сумата от 57.86 (петдесет и седем лв. и осемдесет и шест ст.) лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 150.94 (сто и петдесет лв. и деветдесет и четири ст.) лв., разноски в исковото производство.

           ПОТВЪРЖДАВА решение № 207 192 от 04.09.2017 г., постановено по гр.д. № 140/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 87 състав, в останалата част, като правилно и законосъобразно.

           Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.с.“ ЕООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.