О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
29.05.2020 г.,
гр. Пловдив,
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, V – ти състав в
закрито съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа
докладваното от мл.съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 820 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274
и сл. ГПК
Образувано е по частна жалба вх. № 16328/05.03.2020 г.
по описа на РС - Пловдив на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявана от юрисконсулт А.Б. против Разпореждане от 10.02.2020 г.,
постановено по частно гражданско дело № 1938 по описа за 2020 година на РС-
Пловдив, V – ти граждански състав, в
частта, с която е отхвърлено заявлението на дружеството – жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника А.Н.Д., ЕГН ********** за суми
по допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги от 02.01.2019 г. към Договор за заем от 02.01.2019 г. в
размер на 100,80 лв.- главница за
периода от 05.03.2019 г. до 13.08.2019 г.; 237,60
лв.- застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
05.03.2019 г. до 13.08.2019г. и сумата от 14,43
лв.- лихва за забава по Договор за допълнителни услуги за периода от
05.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
В частната жалба се излагат подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваните му
части. Оспорват се изводите на
заповедния съд, че в договора за допълнителни услуги се съдържат неравноправни
клаузи, включително по отношение на клаузата за заплащане на застрахователна
премия. Предвид изложеното се моли атакуваният
съдебен акт да бъде отменен в обжалваните части, като се разпореди издаването
на заповед за изпълнение за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски
окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните
по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал.
1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията
в тази насока са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. №
6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на
въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по
обжалване на определения. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение
съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява
доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната
жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава
въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява
своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност
не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност.
Следователно и въззивната инстанция в
производството по чл. 274 и
сл. ГПК дължи освен проверка за валидност и допустимост на обжалвания
съдебен акт, и такава досежно неговата правилност без да е обвързана от
доводите за незаконосъобразност, посочени в частната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК, заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за
противоречието на искането със закона или с добрите нрави. Или казано по друг
начин – съдът още на фаза на заповедно производство следва да осъществи защита
на по – слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, като
регламента на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
предоставя възможност съдът да гарантира в пълна степен правата на
потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуването на
вземането си в осъдително исково производство.
В тази връзка следва да бъде посочено, че
към настоящия момент е в сила новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Нормата е императивна и задължава заповедния съд да следи за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски
договор или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбата на чл. 410,
ал. 3 ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия,
ако има такива.
В настоящия случай заповедния съд е
отхвърлил заявлението по отношение на горепосочените суми, като относно
допълнителните услуги, за които е сключен договор, неразделна част от договора
за заем изразяващи се в посещение вкъщи
или на удобно място за предоставяне и събиране на вноските, първостепенният съд
правилно е преценил същите като противоречащи си с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно цитираната
норма, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива
по управление на кредита. Описаните в договора допълнителни услуги са типични
действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет
на договора разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при
определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Следователно
уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия
договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на
клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на
кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК.
Относно клаузата за заплащане на
застраховка пакет „Премиум Живот“ заповедният съд е аргументирал становище за
неравноправност на същата по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като неотговаряща на
изискването за добросъвестност, водеща до значително неравноправие между
правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.Така както и
заповедният съд е посочил, видно от текста на чл. 4.8 от договора за допълнителни услуги цената на застраховката
се дължи дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както
и при отказ от сключен договор за заем, като клиентът дължи заплащане на всички
дължими вноски за целия период на договора, произтичащи от допълнителната
услуга – финансиране на застрахователна премия. В този смисъл, правилен е
извода на съда,че дължимостта на таксата за тази услуга се обуславя от
изпълнението на насрещното задължение на кредитора да предостави услугата, като
възнаграждението по застрахователния пакет и услугата по пакет „Комфорт“ следва
да са включени в ГПР, като прочитът на жалбоподателя в обратна насока не се
споделя от настоящия съдебен състав.
С оглед на изложеното частната жалба следва да се
остави без уважение, а разпореждането в атакуваните части подлежи на
потвърждаване.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от
18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд в
заповедното производство не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане,
обективирано в Заповед № 845 от 10.02.2020 г., постановена по частно гражданско
дело № 1938 по описа за 2020 година на РС- Пловдив, V – ти граждански състав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А.Н.Д., ЕГН **********,
за
присъждане на суми по допълнителни
услуги по Договор за допълнителни услуги от 02.01.2019 г. към Договор за заем от 02.01.2019 г. в
размер на
100,80 лв.- главница за периода от 05.03.2019 г. до 13.08.2019
г.;
237,60 лв.- застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 05.03.2019 г. до 13.08.2019г.;
14,43 лв.- лихва за забава по Договор
за допълнителни услуги за периода от 05.03.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: