РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Русе, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520102599 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с която са предявени установителни искове срещу В. М.
П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Р***, ул. „П***“ № 24, вх. 1, ет. 1, ап.
2. Препис от същата е редовно връчен на ответницата и в указания срок е постъпил писмен
отговор, чрез назначения й особен представител, като счита исковете за допустими и
вероятно основателни.
1. Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД за съществуването на вземане в общ размер от 137,70 лв. –
главница, представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни
такси по Договор за мобилни услуги от 23.07.2017 г. и Допълнително споразумение от
29.08.2018 г., сключени с „Теленор България” ЕАД за абонатен номер *********, на
мобилен номер **********, и издадени фактури за периода от 05.02.2019 г.- 04.05.2019 г., а
като аритметичен сбор претендира главница 119,73 лв. по Договор за мобилни услуги от
23.07.2017 г. и Допълнително споразумение от 29.08.2018 г. С допълнителна молба уточнява
за разликата от 17,97 лв., които са фактурирани като три месечни лизингови вноски по
Договор за лизинг, а не за мобилни услуги, като сочи, че тази сума представлява цената, на
която абонатът си е служил с процесното устройство, за периода, през който договорът му за
мобилни услуги не е развален и е имал възможността да потребява мобилните услуги,
съобразно неговия абонаментен план, а така също и допълнителните услуги, подробно
описани в Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от дата 29.08.2018 г. - неразделна част от договора. Прави уточнение, че
претендира от ответника суми за мобилни услуги само по Допълнителното споразумение от
29.08.18 г., сключено към първоначалния договор от 23.07.17 г., както следва:
- сумата 37,11 лв., (43,10 лв. с лизинговата вноска от 5,99 лв.) по фактура №
1
**********/05.03.2019 г., за периода на потребление от 05.02.2019 г. до 04.05.2019 г., по
която са начислени 30,82 лв. без ДДС за месечен абонамент, 0,06 лв. без ДДС за разговори
към „Грижа за клиента“, 4,00 лв. без ДДС за услуги с добавена стойност SMS, или 34,88 лв.
без ДДС към която се прибавя 6,98 лв. за ДДС или общо 41,86 лв. с ДДС. По отношение
разликата от 4,75 лв. между посочената във фактурата сума 41,86 лв. и претендираната в
исковата молба сума 37,11 лв. по тази фактура, уточнява, че в детайлното потребление към
фактурата са посочени всички услуги, които абонатът е потребил за съответния отчетен
период и те са в размер на 41.86 лв., от които операторът претендира сума в по-нисък
размер, в случая 37.11 лв. Към претендираната сума е прибавена и стойността на месечната
сума, дължима за предоставеното за ползване мобилно устройство/5,99 лв./, с което общо
дължимото възлиза на сума в размер на 43.10 лв.
- сумата 45,64 лв., (51,63 лв. с лизинговата вноска от 5,99 лв.) по фактура №
**********/ 05.04.2019 г., за периода на потребление 05.03.2019 г. – 04.04.2019 г. по която
са начислени 30,82 лв. без ДДС за месечен абонамент, 1,24 лв. без ДДС за временно
възстановяване на изходящия трафик и потребление извън месечния абонамент изразяващо
се в 0,08 лв. без ДДС за разговори към „Грижа за клиента“, 4,00 лв. без ДДС за услуги с
добавена стойност SMS, 1,14 лв. без ДДС за кратки текстови съобщения SMS, или 37,28 лв.
без ДДС към която се прибавя 7,46 лв. за ДДС или общо 44,74 лв. с ДДС. По отношение
разликата от 0,90 лв. между посочената във фактурата сума 45,64 лв. и претендираната в
исковата молба сума 44,74 лв. по тази фактура, уточнява, че в детайлното потребление към
фактурата са посочени всички, потребени от абоната услуги, които възлизат на сумата 45.64
лв. От нея ищецът претендира сума в по-нисък размер 44.74 лв. Към претендираната сума е
прибавена и стойността на месечната сума, дължима за предоставеното за ползване мобилно
устройство/5,99 лв./, с което общо дължимото възлиза на сума в размер на 51.63 лв.
- сумата 36,98 лв. (42,97 лв. с лизинговата вноска от 5,99 лв.) по фактура №
**********/05.05.2019 г. за периода на потребление 05.04.2019 г. – 04.05.2019 г. по която са
начислени 30,82 лв. без ДДС за месечен абонамент, с начислено 6,16 лв. ДДС.
2. Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл .79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
345 ТЗ за съществуването на вземане в общ размер от 83,86 лв. - неизплатени лизингови
вноски, съгласно крайна фактура № ********** от м. 07/2019 г., дължими за периода от
месец 07/2019 г. до месец 08/2020 г., по Договор за лизинг от 29.08.18 г., с който ищецът-
лизингодател предоставя за временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател
устройство NOKIA 3.1 Black, срещу лизингова цена 143,76 лв. с вкл. ДДС, /по договора за
лизинг е на цена 137,77 лв. плюс първоначална вноска от 5,99 лв./ чрез извършване на 23
месечни вноски по 5,99 лв. с ДДС, от които се претендират 13 бр. лизингови вноски на обща
стойност 77,87 лв., съгласно погасителния план и една допълнителна вноска за изкупуване
на устройството в размер на 5,99 лв., както следва:
- сумата 5,99 лв. по фактура № **********/05.03.2019 г./ за м. март 2019 г./
- сумата 5,99 лв. по фактура № **********/05.04.2019 г./за м. април 2019 г./
-сумата 5,99 лв. по фактура № **********/05.05.2019 г./за м. май 2019 г./, като по
описаните в исковата молба фактури общо се претендират 17 бр. вноски на стойност 101,83
лв. с включена сумата 17,97 лв., към главницата от 137,70 лв., по Договора за мобилни
услуги, които са фактурирани като три месечни лизингови вноски по Договор за лизинг.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 67/2021 г. по описа на Районен съд Русе, съдът е
издал в полза на „Теленор България” ЕАД срещу В. М. П., ЕГН**********,
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата общо 221,56 лв., от
които 137,70 лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
2
на мобилни услуги по издадени 3 бр. фактури за периода от 05.02.2019 г. до 04.05.2019 г. по
Договор за мобилни услуги от 23.07.2017 г. и Допълнително споразумение от 29.08.2018 г.,
и 83,86 лв., представляващи неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
29.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от 05.01.2021 г. до изплащане на
вземането, както и за разноските по заповедното производство 25 лв. държавна такса и 180
лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 7 вр. ал. 5 от ГПК /след като не е получена по местоработата й във
фирма „Бозмов“ЕООД, като е посочено, че е в отпуск по майчинство до 28.07.2022 г./. В
срока по чл. 415, ал.4 от ГПК „Теленор България” ЕАД е предявило против В. М. П., ЕГН
**********, установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, обстоятелства,
от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това
означава, че по иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258
ЗЗД ищеца следва да докаже съществуването на облигационно правоотношение по договор
за услуга и реално предоставяне на услугата на ответника в твърдяното количество, както и
цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни
такси. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с по чл. 345 ТЗ лизингодателят /в случая
ищецът/ следва да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за лизинг, съдържанието на това правоотношение и че е предоставил на
лизингополучателя телефонния апарат съобразно уговореното.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу съществуването на
вземанията. В настоящият случай, назначения по делото особен представител възразява
единствено срещу разноските по заповедното и по настоящото производство, тъй като няма
доказателства за платени адвокатски хонорари по 180 лв., а само за платена държавна такса.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите за мобилни услуги
с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД
относно договора за изработка.
Всъщност страните не спорят относно сключеният помежду им договор за мобилни
услуги. Следователно същите установяват възникналите облигационни правоотношения
между тях по него. Ответницата, чрез процесуалния си представител, не оспорва
задължението по договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него и
признава главницата в общ размер от 137,70 лв. за потребените от ответницата услуги за
мобилен номер **********, и издадени фактури за периода от 05.02.2019 г.- 04.05.2019 г., за
които ищецът е издал следните фактури:
- сумата 37,11 лв., (43,10 лв. с лизинговата вноска от 5,99 лв.) по фактура №
**********/05.03.2019 г., за периода на потребление от 05.02.2019 г. до 04.05.2019 г., по
която са начислени 30,82 лв. без ДДС за месечен абонамент, 0,06 лв. без ДДС за разговори
към „Грижа за клиента“, 4,00 лв. без ДДС за услуги с добавена стойност SMS, или 34,88 лв.
без ДДС към която се прибавя 6,98 лв. за ДДС или общо 41,86 лв. с ДДС;
- сумата 45,64 лв., (51,63 лв. с лизинговата вноска от 5,99 лв.) по фактура №
**********/ 05.04.2019 г., за периода на потребление 05.03.2019 г. – 04.04.2019 г. по която
са начислени 30,82 лв. без ДДС за месечен абонамент, 1,24 лв. без ДДС за временно
възстановяване на изходящия трафик и потребление извън месечния абонамент изразяващо
се в 0,08 лв. без ДДС за разговори към „Грижа за клиента“, 4,00 лв. без ДДС за услуги с
добавена стойност SMS, 1,14 лв. без ДДС за кратки текстови съобщения SMS, или 37,28 лв.
без ДДС към която се прибавя 7,46 лв. за ДДС или общо 44,74 лв. с ДДС;
- сумата 36,98 лв. (42,97 лв. с лизинговата вноска от 5,99 лв.) по фактура №
3
**********/05.05.2019 г. за периода на потребление 05.04.2019 г. – 04.05.2019 г. по която са
начислени 30,82 лв. без ДДС за месечен абонамент, с начислено 6,16 лв. ДДС, за ползвани
далекосъобщителни услуги, за които ответницата не представя доказателства за плащането
им и претенцията в тази част следва да бъде уважена.
Няма спор между страните и по отношение на сключения помежду им договор за
лизинг, че е възникнало валидно правоотношение по договора за лизинг, че лизингодателят
е предоставил на лизингополучателя телефонния апарат съобразно уговореното, а
ответникът не е заплатил възнаграждението за ползване и не е върнал вещта по см. на чл.
345 от ТЗ. За възникналите задължения по договора за лизинг ищецът е издал крайна
фактура № ********** от м. 07/2019 г., в общ размер от 83,86 лв. - неизплатени лизингови
вноски, дължими за периода от месец 07/2019 г. до месец 08/2020 г., по Договора за лизинг
от 29.08.18 г., с който ищецът-лизингодател предоставил за временно и възмездно ползване
на ответника-лизингополучател устройство NOKIA 3.1 Black, срещу лизингова цена 143,76
лв. с вкл. ДДС, /по договора за лизинг е на цена 137,77 лв. плюс първоначална вноска от 5,99
лв./ чрез извършване на 23 месечни вноски по 5,99 лв. с ДДС, от които се претендират 13 бр.
лизингови вноски на обща стойност 77,87 лв., съгласно погасителния план и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 5,99 лв. общо 83,86 лв., за
която сума ответника не представя доказателства за плащане и претенцията в тази част
следва да бъде уважена.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноските на ищеца следва да се заплатят от ответника,
като по заповедното производство на л. 16 е представена вносна бележка за платена
държавна такса от 25 лв., а на л. 17 е приложен договор за правна помощ за сумата 180 лв.
или общо се дължи сумата 205 лв. А по настоящото производство на л. 14 е представена
вносна бележка за платена държавна такса 75 лв., на л. 36 е представена вносна бележка за
платени 300 лв. възнаграждение за особен представител на ответницата и няма
доказателства за платен адвокатски хонорар от 180 лв., нито е представен договор за правна
помощ от ищцовото дружество за такъв хонорар, поради което основателна се явява
претенцията за разноски само в размер на 375 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг срещу В. М. П., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Р***, ул. „П***“ № 24, вх. 1, ет. 1, ап. 2, с
месторабота „Бозмов“ЕООД,
- на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 от
ЗЗД за сумата 137,70 лв. – главница, представляваща възнаграждение за ползвани мобилни
услуги и абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 23.07.2017 г. и
Допълнително споразумение от 29.08.2018 г., сключени с „Теленор България” ЕАД за
абонатен номер *********, на мобилен номер **********, и издадени фактури №
**********/05.03.2019 г.; фактура № **********/ 05.04.2019 г.; № **********/05.05.2019 г.
за периода от 05.02.2019 г.- 04.05.2019 г., и
- на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл .79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 от ТЗ за сумата
от 83,86 лв. - неизплатени лизингови вноски, съгласно крайна фактура № ********** от м.
07/2019 г., дължими за периода от месец 07/2019 г. до месец 08/2020 г., по Договор за
лизинг от 29.08.18 г., с който ищецът-лизингодател предоставил за временно и възмездно
ползване на ответника-лизингополучател устройство NOKIA 3.1 Black,
4
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
67/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, на осн. чл. 78 ал. 2 от ГПК сумата 375 лв. направени по делото
разноски по настоящото производство и сумата 205 лв., направени разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 67/2021 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5