Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09 юли 2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА
АНЕЛИЯ
ИГНАТОВА
при секретаря Карамихова и с участието на прокурор от СОП Малчев, като
разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.о.х. дело № 85 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
присъда № 133 от 02.12.2019 г. на Районен съд – гр.И., постановена по н.о.х.д. № 706/2018 г. по описа на
същия съд, подсъдимия Ц.Н.Н. е признат за виновен в
това, че на 31.01.2017 г., около 21,15 часа, на път между гр.И. и с.Ч., област
Софийска, противозаконно е попречил на орган на власт, като е оказал съпротива
на полицейските служители при РУ на МВР – гр.И. – ст.инспектори С. Н. и А. М.,
да изпълнят задълженията си по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП,
поради което и на основание чл.270 ал.1 от НК и във вр.
с чл.54 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Присъдата
е била предмет на въззивен контрол от СОС, по жалба
на адвокат Г.Г. – защитник на подсъдимия Ц.Н.. С
присъда от 01.06.2020 г. на СОС, постановена по ВНОХД № 43/2020 г. по описа на
същия съд, на основание чл.336 ал.1,т.3, вр. чл.334
т.2 от НПК е отменена изцяло горната присъда на И.ски районен съд и подсъдимия Ц.Н.
е признат за невиновен и оправдан по обвинението му за извършено престъпление по
чл.270 ал.1 от НК.
С
решение № 164 от 18.02.2021 г. на ВКС на РБ, 1 н.о., постановено по к.н.д. №
715/2020 г. по описа на същия съд, е отменена така постановената нова присъда
от СОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд, от стадия на съдебното заседание.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на адвокат Г.Г. –
защитник на подсъдимия Ц.Н. срещу горепосочената присъда № 133 от 07.12.2019 г.
на Районен съд – гр.И., постановена по н.о.х.д. № 706/2018 г. по описа на същия
съд.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваната присъда. В частност, се поддържа, че първоинстанционния съдебен акт е постановен при допуснато в
първата фаза на процеса съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неяснота на повдигнатото с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия.
Аргументацията на защитникът в тази насока е свързана с твърдението, че в
процесуалният акт на прокурора отсъства ясно и конкретно описание на
действията, с които подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние на
инкриминираното му престъпление, а така също при изложеното фактическо
обвинение не ставало ясно кое е задължението по служба на органите на властта,
на чието изпълнение подсъдимия противозаконно е попречил. В жалбата се твърди
също и, че първостепенният съд е допуснал съществени нарушения при анализа и
оценката на доказателствените източници; че в хода на
съдебното следствие са събрани доказателства,
опровергаващи обвинителната теза, но останали необсъдени от първия съд;
че приетите фактически констатации от последния, не се подкрепят от
съществуващата доказателствена съвкупност. Според
защитникът, с постановената осъдителна присъда е допуснато и нарушение на
материалния закон, доколкото инкриминираното на подсъдимия деяние разкрива
ниска степен на обществена опасност, обуславяща липса на престъпна съставомерност. Иска се от въззивния
съд да отмени изцяло атакуваната присъда и постанови нова такава, с която
подсъдимия Н. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия Ц.Н. в
лицето на адв.Г.Г., поддържа
изцяло въззивната жалба по изложените в нея доводи и
съображения. Поддържа и основното си оплакване за допуснато при изготвяне на
обвинителния акт съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота
относно описанието и въвеждането на обективни съставомерни
елементи на инкриминираното с него на подсъдимия престъпление по чл.270 ал.1 от НК. Твърди се и, че такова процесуално нарушение от категорията на
съществените, е допуснато и от първостепенния съд при изготвяне на мотивите му
на присъдата, които от съдържателна страна, не отговарят на поставените в
чл.305 ал.3 от НПК изисквания. По тези съображения защитникът моли атакуваната
присъда да бъде отменена и да се постанови нова от въззивната
инстанция, изцяло оправдателна по отношение на подсъдимия.
В
лична защита пред въззивния съд подсъдимия Ц.Н.Н. поддържа изцяло изложеното от защитника си, като в
последната си дума моли да бъде оправдан.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокурорът от СОП счита въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна и като такава
моли да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда да бъде потвърдена
изцяло като правилна, законосъобразна и обоснована. Определеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия, прокурорът
счита за напълно справедливо и съответстващо на целите, визирани в чл.36 НК.
Счита също, че правилно районния съд е преценил, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява подсъдимия да е осъществил от
обективна и субективна страна състава на инкриминираното му престъпление.
Изразява и становище, че съставът на районния съд е направил подробен и
обективен анализ на събрания по делото доказателствен
материал.
Настоящият съдебен състав на С.
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по
делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, намира следното:
Производството пред първата съдебна
инстанция е било инициирано по внесен от Районна прокуратура – гр.И. в Районен
съд – гр.И. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу Ц.Н.Н. за престъпление по чл.270 ал.1 от НК. В диспозитива на обвинителният акт се претендира, че
инкриминираното престъпление е осъществено от обвиненото лице Ц.Н. на датата
31.01.20017 г., когато на път между гр.И. и с.Черньово, противозаконно е
попречил на орган на власт, като е оказал съпротива на полицейските служители
при РУ на МВР гр.И. – мл. инспектори С. Н. и А. М. да изпълнят задълженията си
при осъществяване на контролна дейност по ЗДвП. В обстоятелствената му част
фактически е обосновано, че описаната престъпна деятелност е била осъществена
на датата 31.01.2016 г.
Предвид изложеното се налага
извод, че в обвинителния акт на практика е налице съществено противоречие по
отношение на едно от обстоятелствата на обвинението – времето на извършване на
деянието. А това обстоятелство е съществен елемент на обвинението, както във
фактически, така и в правен аспект. Обвинителният акт трябва да съдържа
достатъчно ясна и непротиворечива фактическа и правна формулировка, която по
надлежен начин да определи предмета на доказване, а оттам и пределите на
защита. Времето на извършване на престъпното деяние винаги има съществено
значение и след като при очертаване на фактическото обвинение в
обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурора е посочил една дата на
извършване на деянието, а след това в диспозитива на
обвинението – друга, то очевидно същия не е в състояние да постави фактическите
и правни рамки на така повдигнатото с него обвинение. В този смисъл Р. №
202/2011 г. 2 н.о., Р. № 215/2010 г. 2 н.о., Р. № 249/2015 г. 3 н.о., всички на
ВКС. Липсата на яснота, конкретика и еднозначност
относно така посоченото релевантно обстоятелство, от една страна, нарушава
правото на обвиненото лице да научи за какво точно престъпление му е повдигнато
обвинение, а от друга страна, поради неясна формулировка на обвинителната теза,
поставя в невъзможност настоящият съд да се произнесе по същество на обвинението
и неговата доказаност.
Вън от това, в обвинителният акт
е налице и непълнота на изложените факти относно обстоятелства, касаещи съставомерни признаци на претендираното
престъпление, за което е било повдигнато обвинение на Ц.Н..
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.270 ал.1 от НК, за което в обвинителния акт е повдигнато
обвинение на Ц.Н., се изразява в противозаконното препятстване /пречене/ на
органа на властта да изпълнява своите служебни задължения. В тази връзка и по
този повод, настоящият състав на СОС констатира, че никъде в обвинителния акт
/нито в обстоятелствената му част, нито в диспозитива/
не е посочено и съответно не се твърди - с фактическите си действия,
изпълнението на кои точно служебни задължения на полицейските служители,
подсъдимия Н. противозаконно е препятствал. В този аспект, в процесуалния акт
на прокурора единствено е отбелязано, че с поведението си „като е оказал
съпротива на полицейските служители”, подсъдимия им е попречил „да изпълнят
задълженията си при осъществяване на контролна дейност по ЗДвП”. Не са посочени
обаче конкретни факти за това, кои точно задължения при осъществяване на
служебните им правомощия, полицейските служители не са успяли
да извършат, заради незаконните действия на подсъдимия – тези по извършване на
проверка на самоличността на водача на МПС /в обвинителния акт се съдържат
твърдения, че Н. представил на полицейските органи личните си документи, след
поискване/, тези по извършване на проверка за алкохол с техническо средство
/налична е и информация, че св.М. „направил няколко неуспешни опита да вземе
качествена проба от Н., но не успял”/ или тези, свързани със съпровождането на
подсъдимия до медицинско заведение за предоставяне на кръв за химическо
изследване за употреба на алкохол или по задържане на подсъдимия /в
обвинителния акт има сведения, че на същия полицейските органи поставили
белезници и го отвели в полицейското управление/. Следователно в обвинителния
акт не са описани никакви конкретни факти, които да обосноват от обективна
страна осъществяването на претендираното изпълнително
деяние на престъплението по чл.270 ал.1 от НК.
По тези съображения СОС счита, че
в обвинителния акт безспорно е налице непълнота на изложените факти относно
обективната страна на инкриминираното на подсъдимия Н. престъпление. Налично е
и противоречие между обстоятелствената част и диспозитива
на обвинителния акт по отношение на
посочването и въвеждането на едно от съществените обстоятелствата на
обвинението – времето на извършване на деянието. Това от своя страна налага
решаващия извод на настоящия съд за опороченост на
обвинителния акт /същият е несъответен на изискванията на чл.246 НПК/ и че тази
опороченост обосновава съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия и в частност на правото му на защита в процеса.
Коментираните по-горе съществени
пропуски, непълноти и противоречия в обвинителния акт определят обвинението
като фактически и юридически неясно формулирано, а предметът на доказване –
като неопределен. Така констатираното съществено процесуално нарушение е отстранимо единствено чрез изготвяне на нов обвинителен
акт, съответстващ на процесуалните изисквания за минималното му съдържание и за
пределна яснота относно визираните по-горе съставомерни
обстоятелства.
Гореизложеното обосновава извод
за отмяна на атакуваната присъда и определя като безпредметно обсъждането на
доводите във въззивната жалба, които са по съществото
на спора. Поради допуснати процесуални нарушения от прокурора при изготвянето
на обвинителния акт, делото следва да се върне за ново разглеждане, но не в
досъдебната фаза, а на първостепенния съд – от стадия на разпоредителното
заседание по чл.247б и сл. от НПК. С измененията на НПК, в сила от 05.11.2017
г. /Дв.бр.63/2017 г./ правомощията на въззивната
инстанция по чл.335 ал.2 от НПК изключват възможността за връщане на делото на
прокурора дори, когато нарушението е допуснато в досъдебното производство,
както е в настоящия случай. Овластен да стори това е
единствено първостепенния съд в рамките на разпоредителното заседание. Въпреки
това, обаче и при настоящата актуална редакция на НПК въззивната
инстанция също е длъжна да следи служебно за допуснати нарушения по чл.348 ал.3 НПК и ако констатира такива да върне делото на първата инстанция в случай, че
нарушенията са отстраними. В разглеждания казус, с
оглед изложеното по-горе, се налага извод за допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, което е отстранимо
при ново разглеждане на делото, но не може да бъде отстранено в рамките на въззивната проверка. Правото на подсъдимото лице да е
запознато с фактическите и юридическите рамки на обвинението, принципно
гарантиращо процесуалното му право да организира защитата си срещу него, е било
ограничено и нарушено, и е основание за отмяна на атакуваната присъда и за връщане
на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.1, пр.1 във вр. с чл.348 ал.3, т.1 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
присъда № 133 от 02.12.2019 г. на Районен съд - гр.И., постановена по н.о.х.д.
№ 706/2018 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на Районен съд – гр.И. от стадия на разпоредителното заседание
/чл.247б и сл. от НПК/.
Решението не подлежи на
касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
2.